№ 3808
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512580 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Б. И. Ч. срещу решение от 25.06.2024 г. по
гр.д. №69372/2023 г. на Софийския районен съд, 51 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу „Ню Медия Груп“ ЕАД частичен осъдителен иск с
правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 500,00 лв. до пълния
предявен размер от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие от изнесени клеветнически твърдения и обида в статия със заглавие:
„Прокуроският син от Перник плашил с убийство гаджето си заради футболист“ и
подзаглавие „Келешът В. поставил приятелката си Боряна под домашен арест заради слух, че
му кръшнала с юношата на ЦСКА Б. Ч.“, разпространена в брой 37/1032/ от 16 - 22.09.2023 г.
на вестник „Уикенд“.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Сочи, че
първоинстанционният съд е определил занижен и неотговарящ на актуалната финансово-
икономическа обстановка в страната размер на присъденото обезщетение. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му
част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ню Медия Груп“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.3 ГПК не
взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Решението на е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният осъдителен иск
е уважен до посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна сила в тази част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледани по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ал.1 ЗЗД включва
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага. Съгласно
константната съдебна практика, отговорността по чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди,
причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни
факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца.
Разпоредбата на чл.39 ал.1 КРБ прокламира правото на всеки да изрази мнение и
свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това
право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго /ал.2/, изразяването и
разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и
оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и
достойнството и. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за
вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само
твърденията за конкретни факти, доколкото позорят адресата. Но и в този случай авторът не
носи отговорност, ако позорящите факти са верни.
Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото,
от една страна и засягане чрез упражняването и на правата и доброто име на гражданите, от
друга страна, е уредена с чл.39 ал.2 и чл.41 ал.2 КРБ. С посочените разпоредби изрично е
предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след
които вече се засягат други конституционно защитени ценности - каквито са правата и
доброто име на гражданите. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст,
засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените
конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се
решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.
Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то
основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, поради което
спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
2
При определяне на обезщетението настоящият съдебен състав съобразява естеството
на извършеното деяние – публикация в печатно издание, съдържаща обидни и негативни
изказвания, станала достояние на неограничен кръг от хора, възрастта на пострадалото лице,
общественото му положение, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален
план, резултат от извършения деликт, отражението в личен план. Същевременно съдът
отчита и фактът, че разпространените клеветнически и обидни твърдения са засегнали и
личното усещане за чест, достойнство и справедливост на лицето и като цяло няма данни да
е с дълготраен характер. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
обстоятелствата, че липсват доказателства изживените нервно-психическо напрежение и
притеснения да са в значителна степен, тъй като не са довели до болестни изменения в
психиката на ищеца, а са преживени само негативни усещания и неудобства. Липсват
категорични доказателства за обективни прояви на психическия тормоз и стрес. Следва да
бъде съобразена и социално-икономическата обстановка в страната и условията на живот за
определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона. Не следва да бъдат обсъждани
твърденията на ищеца, че е изпитвал страх за живота и здравето си във връзка с наведените
в процесната статия твърдения, доколкото, дори и да са били налице такива неприятни
изживявания, то същите не са в резултат на публикацията, а са свързани с поведението на
друго трето лице. С оглед на изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 500,00 лв.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12506 от 25.06.2024 г., постановено по гр.д.
№69372/2023 г. по описа на СРС, ГО, 88 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3