№ 20221
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110117829 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ............ против И. Д.
М..
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 16, находящ се в гр. София,
............... Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 3 772, 72 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 631, 73 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2019 г. –
23.06.2022 г.;
сумата 52, 64 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.06.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 10, 55 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.07.2019 г. –
23.06.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.07.2022 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 38609/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника И. Д. М. чрез назначения особен представител адв. А., с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството на ответника на
клиент на топлинна енергия, съществуването на облигационно
правоотношение между страните. Оспорва стойността на топлинната енергия
да отговаря на реално доставена такава. Оспорва претенцията за мораторна
лихва по съображения относно акцесорния й характер. Позовава се на
давност.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 18.07.2022 г. от ............ е сезирала СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Д. М. за:
сумата 3 772, 72 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 631, 73 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2019 г. –
23.06.2022 г.;
сумата 52, 64 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.06.2019 г. – м.04.2021 г. ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 10, 55 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.07.2019 г. –
23.06.2023 г.
С разпореждане от 21.07.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 89, 35 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията по исков ред.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ........., том 1, рег. № 2729, дело № 146/2007 г. от 13.04.2007 г., по силата на
който И. Д. М. е придобил собствеността на следния недвижим имот:
апартамент № 16, находящ се в гр. .......... – нов адрес, стар адрес: ...........,
състоящ се от: две стаи, кухня и други сервизни помещения, с площ от 64, 11
кв.м.
Със заявление-декларация от 23.04.2007 г. И. Д. М. е поискал открИ.е на
партида за имота на негово име.
По делото е представен протокол от проведено на 27.08.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, ..........., на което те са
взели решение да се сключи договор с ..........., за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на ........... (с
2
актуално фирмени наименование – ...........).
В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 1771/03.09.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и ........... като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ............ – възложител и
........... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция
се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от ............
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния
период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е
начислена топлинна енергия за отопление на имота въз основа на отчетите на
за 3 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и 1 бр. щранг-лира. Начислена е
и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна
енергия за БГВ въз основа на отчета на 1 бр. водомер, отчитан след края на
отоплителния сезон.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата от 4 082, 42 лв., формирана като сбор на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 4 048, 28 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 34, 14 лв. В посочената сума
не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че дяловото разпределение за исковия период е
извършвано от ..........., както и че за периода м.06.2019 г. – м.04.2021 г.
стойността на дяловото разпределение възлиза на сумата 52, 64 лв.
Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите
метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.
3
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
има плащане в размер на 309, 63 лв., с които е намалено задължението по
общата фактура от 2019 г., прихващане със сумата 94, 13 лв., с която е
намалено задължението по общата фактура от 2020 г. и плащане на сумата 35,
57 лв., с която е намалено задължението по общата фактура от 2021 г. Според
заключението на ССЕ, което отчита извършеното плащане, размерът на
задължението възлиза на сумата от 3 772, 72 лв., а дължимата цена на
дяловото разпределение – на сумата от 52, 64 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
4
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Установи се от представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ........., том 1, рег. № 2729, дело № 146/2007 г.
от 13.04.2007 г., че И. Д. М. е придобил собствеността на процесния имот. От
качеството на ответника на собственик произтича качеството му на клиент на
топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период, като
доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ............ Третото лице-помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл
са ангажираните писмени доказателства и заключението на СТЕ.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
5
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията
на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото
лице се установява, че стойността на топлинната енергия през исковия период
възлиза на сумата от 4 082, 42 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 4 048, 28 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 34, 14 лв.
Констатирани са от заключението на ССЕ плащания по общата фактура
за 2019 г. и 2021 г.
Ответникът своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 18.07.2022 г., от която дата
се счита предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този
момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми
преди 18.07.2019 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода
м.05.2018 г. – м.05.2019 г. /изискуемостта на вземането за м.05.2019 г.
6
настъпва на 16.07.2019 г./, т.е. погасено по давност е цялото вземане по обща
фактура от 31.08.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. в размер на
сумата 1 091, 70 лв. и част от вземането по общата фактура от 31.08.2020 г. за
периода м.05.2019 г. в размер на сумата 30, 72 лв. или общо сума в размер на
1 122, 42 лв.
Плащането в размер на сумата 309, 63 лв. касае погасени по давност
вземания по общата фактура за 2019 г.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.06.2019 г – м.04.2021
г., от които след отчитане на плащанията за този период, е налице непогасен
остатък в размер на сумата 2 650, 30 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Мораторна лихва не се дължи върху погасените по давност вземания по
арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Върху непогасените по давност главни вземания за периода м.06.2019 г
– м.04.2021 г. се дължи мораторна лихва, начислена за периода 16.10.2019 г. –
23.06.2022 г., в размер на сумата 443, 94 лв., определен по реда на чл.162
ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
7
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ............ – в качеството й на продавач на
топлинна енергия, се явява установен по основание. Установи се по делото,
че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от ............
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.06.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата 52, 64 лв., определен
при съобразяване на счетоводна справка на ищеца (л.36 от делото), както и
заключението на СТЕ и ССЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 98, 15 лв. разноски за заповедното и сумата от 872,
96 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не претендира такива,
нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва да му
се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Д. М., ЕГН ********** дължи
на ............, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 2 650, 30 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.06.2019 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 16, находящ се в гр. София, .............., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 18.07.2022 г. до изплащане на
вземането;
сумата 443, 94 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2019 г. –
23.06.2022 г.;
сумата 52, 64 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
8
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 18.07.2022 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.07.2022 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 38609/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2 650, 30 лв. до 3 772, 72 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, и за периода
м.05.2018 г. – м.05.2019 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ ; иска за сумата
над 443, 94 лв. до 631, 73 лв., представляваща мораторна лихва върху
стойността на топлинната енергия за периода 16.10.2019 г. – 23.06.2022 г. –
като НЕОСНОВАТЕЛЕН; иска за сумата 10, 55 лв. мораторна лихва върху
цената на дяловото разпределение за периода 31.07.2019 г. – 23.06.2023 г. –
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. Д. М., ЕГН ********** да заплати на ............, ЕИК
............., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 98, 15 лв. разноски за
заповедното и сумата от 872, 96 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – ............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9