№ 174
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20231001000997 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 1171/07.03.2023 г. на Р. И. А., със служебен адрес гр.
София, ул. „Владайска“, № 23, ет. 4, офис 9, в качеството му на Синдик на
„Мини – Бобов дол“ ЕАД (н), ЕИК ********* срещу Решение № 2/13.01.2023
г., по т.д. № 69/2021 г., на КнОС, в частта, с която по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на длъжника „МИНИ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД
(н), ЕИК ********* и при задължителното участие на Синдика – Р. И. А. е
установено съществуване на предявено и неприето публично вземане на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище в гр. София, ул.
„Кн. Дондуков“, № 52, възлизащо на сумата 1233.38 лв., представляваща
законна лихва за периода 18.07.2021 г. – 06.10.2021 г., върху главница за
държавна такса, по изпълнителен лист № 260023/19.10.2021 г., издаден по т.д.
№ 45/2017 г., на КнОС, включено в Допълнителен списък на неприетите
вземания, предявени в границите на срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТР
при АВ на 25.11.2021 г., на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно, в резултат
на неправилно приложение на закона. Счита, че неправилен е извода на съда,
че началният момент на претенцията за законна лихва е възникване на
задължението за заплащане на държавна такса, т.е. определянето й с
решението, а не от получаването на покана за заплащането й. Сочи, че
съобразно чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК публично държавно вземане е това за
държавни такси, установени по основание със закон. Доколкото съдебните
такси са установени по основание със ЗДТ и Тарифата към него, то те
представляват публични вземания. Сочи, че съгл. чл. 175, ал. 1 ДОПК върху
1
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи
лихва, определена по размер в съответния Закон, който в случай бил Закона за
лихвите върху данъци, такси и др. под. държавни вземания. Чл. 1 от
последния Закон предвижда неплатените в сроковете за доброволно плащане
да се събират със законната лихва. Извежда, че началният момент на изпадане
в забава на длъжника е изтичането на срока за доброволно плащане, респ. от
подаване на молба от кредитора до съда по несъстоятелността по чл. 688, ал. 3
ТЗ, с която се иска и начисляване на законна лихва върху главницата. Счита,
че за да изпадне длъжника в забава той следва да бъде поканен да изпълни
задължението си, доколкото нарочен падеж не е налице. По същество, моли за
отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, не депозира отговор.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна -
длъжника „МИНИ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД (н), ЕИК *********, не депозира
отговор.Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 262 ГПК и е
допустима.
В съдебно заседание въззивникът, не се явява и не изпраща
представител, поддържа жалбата чрез писмено становище вх. №
2491/31.01.2024 г. Въззиваемият НАП, чрез процесуален представител
оспорва жалбата.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
съставът на Софийски Апелативен Съд, възприе следното от фактическа и
правна страна:
Пред първоинстанционния ОС - Кюстендил е предявен иск с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ от НАП, по силата на който се иска, при
задължително участие на Синдика – Р. А., да бъде прието за установено
съществуването на предявеното и неприето в производството по
несъстоятелността на "Мини – Бобов дол" ЕАД, публично вземание в размер
на 1233.57 лв., представляващо лихва за периода 18.07.2021 г. – 06.10.2021 г.,
върху главница в размер на 54817.04 лв., държавна такса , на осн. изп. лист №
260023/19.10.2021 г., по т.д. № 45/2017 г., на ОС – Кюстендил, включено в
Допълнителен списък на неприетите вземания, предявени в границите на
срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТР при АВ на 25.11.2021 г.
При извършена служебна справка по партидата на длъжника „Мини –
Бобов дол“ ЕАД, в ТР при АВ се установява, че с Решение от 18.03.2010 г., по
т.д. № 3/2006 г., на ОС – Кюстендил е открито производство по
несъстоятелност на търговеца. Решението е обявено с вписване №
20090325152306.
Видно е и, че с вписване № 20191230160453 като постоянен Синдик на
несъстоятелното дружество е вписан Р. И. А..
Видно от представеният по делото Изпълнителен лист №
260023/19.10.2021 г. е, че същият е издаден по влязлото в сила на 17.07.2021 г.
Решение № 58/14.08.2019 г., по т.д. № 45/2017 г., на ОС – Кюстендил, III с., за
сумата 54812.04 лв., с основание държавна такса и за сумата 5.00 лв., с
основание държавна такса за служебното издаване на изпълнителния лист.
За посоченото вземане на Синдика е било изпратено уведомление за
доброволно изпънение, по реда на чл. 182, ал. 2 ДОПК, което е получено от
2
него на 06.10.2021 г.
Установява се още и, че с вписване № 20211125113501 по партидата е
обявен Допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите, в който
е включено процесното вземане.
Не е било предмет на спор и, че срещу Списъка в срок е подадено
възражение от страна на въззиваемия НАП, което с Определение №
260461/15.12.2021 г. е оставено без уважение, а Списъкът на неприети
вземания е бил одобрен. Определението е отразено по партидата на длъжника
с вписване № 202112161030050.
Видно от същото Определение е, че с него е одобрен Допълнителен
списък на приети вземания, в който е включено вземането на кредитора НАП,
възлизащо на сумата 54817.04 лв., главница и сумата 548.12 лв., лихви за
периода 07.10.2021 г. – 11.11.2021 г.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното Разпореждане № 64/10.01.2024 г., поради което същата
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което
решението е валидно.
Съобразно изложените от ищеца фактически твърдения, искът е
правилно квалифициран като такъв по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, произнасянето
съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което решението
е и допустимо.
По допустимостта на иска: Между страните въпросът за
допустимостта на иска не е бил предмет на спор. От друга страна съставът на
САС, съобразно служебно вмененото му задължение преценява, че
предявеният иск е допустим, доколкото въззиваемият Национална агенция за
приходите се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник "Мини –
Бобов дол" ЕАД (н) с предявени и приети вземания. Досежно тази част от
вземанията му, която е била включена в Списък на неприети вземания,
своевременно е подал възражение по реда на чл. 690 ТЗ. Съдът по
несъстоятелността е постановил Определение по реда на чл. 692, ал. 4, с което
възражението е оставено без уважение. Определението е обявено в ТР по
партидата на длъжника на 16.12.2021 г., поради което и предявеният с искова
молба с пощенско клеймо от 29.12.2021 г., иск при спазване на преклузивния
срок, предвиден в разпоредбата на чл. 694, ал. 6 ТЗ, се явява допустим.
По същество: Искът по чл. 694 ТЗ е специален установителен иск,
предоставен в полза на кредиторите и на длъжника, за защита на правото им
да искат включване или изключване на вземане от списъка, одобрен от съда
по несъстоятелността. Целта да е да бъдат установени по съдебен ред
съществуването или несъществуването на конкретно задължение на
длъжника към конкретен кредитор. Исковото производство по чл. 694 ТЗ,
макар и да подлежи на разглеждане от съда по несъстоятелността (разглеждан
от друг състав на съда), представлява допълнително производство, което има
обслужващо предназначение по отношение на основното, същинско
3
производство по несъстоятелност. Този иск е под режима на общия исков
процес и по отношение на него важат правилата на състезателното исково
производство. В производството по иска по чл. 694 ТЗ (във всички визирани
хипотези) съдът следва да провери, както допустимостта – която в случая е
налице, така и съществуването или несъществуването на материалното право,
тъй като от това зависи възможността на кредитора да се ползва от механизма
на универсалното принудително изпълнение. При това положение и тъй като
изпълняемото право не е установено със сила на пресъдено нещо, в
производството по установителния иск ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на съществуването или несъществуването на
материалното право. Предметните предели на производството по чл. 694 от
ТЗ включват и проверка дали заявената претенция представлява вземане по
смисъла, който законодателят е вложил в разпоредбите на чл. 685, чл. 688 ТЗ.
В конкретния случай, между страните не е бил повдиган спор относно
размера на претенцията, а се спори единствено относно нейната дължимост за
процесния период, заключен между деня следват датата на влизане на
съдебното решение, с което несъстоятелния длъжник е осъден да заплати
държавна такса за производството по воденото т.д. № 45/2017 г., на ОС –
Кюстендил, III с. – 18.07.2021 г. и датата на получаване от Синдика на покана,
по реда на чл. 182, ал. 2 ДОПК – 06.10.2021 г.
Процесното вземане е с произход лихва за забава върху определени със
съдебно решение, държавни такси.
Съобразно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК вземането на
държавата за държавни такси, установени по основание със закон, е публично
държавно вземане. Съдебните такси са установени по основание със Закона за
държавните такси, а по размер с Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр. 22/28.02.2008 г.), поради което
представляват държавни публични вземания. Публични държавни вземания
са и вземанията на държавата за лихви върху вземанията по чл. 162, ал. 2, т. 1-
8 ДОПК, съобразно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК.
За неплатените в законоустановените срокове публични задължения,
разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ДОПК предвижда, че се дължи лихва в размер,
определен в съответния закон. Законът, който определя размера на дължимата
лихва е Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания. Съгласно чл. 1 от посочения нормативен акт дължимата лихва
която е визирана в разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ДОПК, е в размер на
законната.
В процесния случай, задължението за заплащане на лихва е възникнало,
когато задължението за заплащане на държавна такса е станало изискуемо -
т.е. това е момента на влизане в сила на съдебното решение.
Или, разпоредбата на чл. 175 ДОПК определя кога възниква
задължението за заплащане на лихва - това е момента когато изтече срока за
заплащане на публичното задължение. Следователно, срокът за заплащане на
публично задължение е определяем и е последния ден на съответния данъчен
период. След изтичане на срока възниква задължението за заплащане на
лихва върху неплатеното публично задължение. Конкретно в случая, срокът е
изтекъл, респективно задължението за плащане е възникнало с влизане в сила
на съдебното решение, по което се дължат държавните такси. Следва да бъде
посочено и, че с връчване на съдебното решение длъжникът е уведомен за
размера на държавните такси, които следва да заплати.
4
Не могат да бъда споделени доводите на въззивника, че длъжникът
следва да бъде поканен, за да възникне отговорността му за забава.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ДОПК, на която се позовава въззивникът е
отменена, но дори и да не беше така посочената в нея покана има отношение
единствено към предприемането на принудително изпълнение.
Предвид изложеното, задължението за заплащане на лихви за неплатени
публични задължения е изискуемо, без да е необходимо за възникването му
отправяне на писмена покана до длъжника. За това и предявения иск по чл.
694, ал.1 ТЗ за установяване съществуването на вземане в размер на 1233.38
лв., представляващо лихва за периода 18.07.2021 г. – 06.10.2021 г., върху
главница в размер на 54817.04 лв., държавна такса, на осн. изп. лист №
260023/19.10.2021 г., по т.д. № 45/2017 г., на ОС – Кюстендил лв., като
основателен ще следва да бъде уважен. В същата насока е и Решение №
179/4.07.2013 г., по в.т.д. № 112/2013 г., ВтАС, ГК, 3-ти с., недопуснато до
касация с Определение № 14/07.01.2015 г., по т.д. № 569/2014 г., ВКС, I ТО.
Постановеното в същия смисъл първоинстанционно решение като
правилно и законосъобразно, ще следва да бъде потвърдено.
По разноските. При този изход на спора в полза на въззиваемият, на
осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК ще следва да се присъдят разноски за въззивна
инстанция за юрисконсултско възнаграждение, което определено служебно
от съда е в размер на 100.00 лв.
По арг. На чл. 694, ал. 7 ТЗ дължимата за производството държавна
такса, възлизаща на сумата 25.00 лв., ще следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/13.01.2023 г., по т.д. № 69/2021 г., на
КнОС, в частта, с която по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на длъжника „МИНИ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД (н), ЕИК ********* и при
задължителното участие на Синдика – Р. И. А. е установено съществуване
на предявено и неприето публично вземане на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище в гр. София, ул. „Кн. Дондуков“, № 52,
възлизащо на сумата 1233.38 лв., представляваща законна лихва за периода
18.07.2021 г. – 06.10.2021 г., върху главница за държавна такса, по
изпълнителен лист № 260023/19.10.2021 г., издаден по т.д. № 45/2017 г., на
КнОС, включено в Допълнителен списък на неприетите вземания, предявени
в границите на срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТР при АВ на 25.11.2021 г.,
на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „МИНИ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД (н), ЕИК ********* да
заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище в гр.
София, ул. „Кн. Дондуков“, № 52 сумата 100.00 лв., разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА "МИНИ – БОБОВ ДОЛ" ЕАД (Н), ЕИК *********, да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийки
Апелативен Съд, сумата 25.00 лв., представляваща държавна такса за
5
въззивна инстанция, по арг. на чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6