Решение по дело №2671/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 637
Дата: 16 май 2025 г.
Съдия: Цветко Лазаров
Дело: 20241000502671
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 637
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова

Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000502671 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 3441 от 28.06.2023 г., постановено по гр.д. № 14960/2021 г.
от Софийски градски съд е прогласил за нищожен по предявения от Б. С. С.,
ЕГН ********** против Н. М. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.
42, ал. 2 от ЗЗД, договор за дарение на недвижим имот, извършен на
08.08.2018 г. с нотариален акт № 127, том І, peг. № 14322, дело № 104/2018 г.
по описа на нотариус, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара,
район на действие - Софийски районен съд, с който Н. М. К., ЕГН **********,
като пълномощник на Б. С. С., ЕГН ********** е прехвърлила безвъзмездно
на себе си апартамент № 117 с идентификатор 68134.207.63.1.117, с
административен адрес: гр. ***, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***, вх.
„*“, ет. *, с площ 95.82 кв.м., ведно с мазе № 12 с декларирана площ от 5 кв.м.
и прилежащ таван № 20 с декларирана площ от 3 кв.м., ведно с 0.890 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
отстъпено право на строеж върху мястото, съставляващо парцел II- 17, кв. 306
1
по плана на гр. София, местност „***“.

Първоинстанционният съд с посоченото решение, изменено в частта за
разноските по реда на чл. 248 от ГПК е осъдил ответницата Н. М. К., ЕГН
********** да заплати адвокатско възнаграждение на адв. В. Х. В. от АК
София, като процесуален представител на Б. С. С., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 от ГПК, в размер на сумата от 3 000 лева.

Решението се обжалва от ответницата Н. М. К., ЕГН ********** с
доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на
материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателката поддържа, че събраните по делото доказателства
обосновават извод за неоснователност на главния иск с правно основание чл.
42, ал. 2 от ЗЗД и на съединените при условията на евентуалност
конститутивни искове с правно основание чл. 29, ал. 1 и чл. 30 от ЗЗД, имащи
за предмет унищожаване на договора за дарение. Поддържа, че
пълномощното, с което е овластена да прехвърли недвижимия имот на себе си
с договор за дарение е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя,
като вместо графичен саморъчен подпис упълномощителят сам е положил
отпечатък от десния си палец.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това да
отхвърли предявените против нея искове.

Основателността на въззивната жалба се оспорва от насрещната страна -
В. Х. В., ЕГН **********.
Последният е действал в първата инстанция като процесуален
представител на ищеца Б. С. С., ЕГН **********, който е починал след
връчване на първоинстанционното решение и е конституиран по реда на чл.
227 от ГПК, като наследник по завещание.
Моли да се потвърди обжалваното решение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
2
събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:

Ищецът - Б. С. С., ЕГН ********** е предявил против Н. М. К., ЕГН
********** главен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, имащ за
предмет да се обяви за недействителен договор за дарение на недвижим имот,
извършен на 08.08.2018 г. с нотариален акт № 127, том І, peг. № 14322, дело №
104/2018 г. по описа на нотариус, вписан под № *** в регистъра на
Нотариалната камара, район на действие Софийски районен съд, с който Н. М.
К., ЕГН **********, като негов пълномощник е прехвърлила безвъзмездно на
себе си апартамент № 117 с идентификатор 68134.207.63.1.117, с
административен адрес: гр. ***, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***, вх.
„*“, ет. *, с площ 95.82 кв.м., ведно с мазе № 12 с декларирана площ от 5 кв.м.
и прилежащ таван № 20 с декларирана площ от 3 кв.м., ведно с 0.890 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
отстъпено право на строеж върху мястото, съставляващо парцел II- 17, кв. 306
по плана на гр. София, местност „***“.
Ищецът е предявил против ответницата при условията на евентуалност
конститутивни искове с правно основание чл. 29, ал. 1 и чл. 30 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с
решение на ТЕЛК пожизнено му е призната първа група инвалидност с чужда
помощ, поради прекарана детска церебрална парализа, левостранна спастична
хемипареза-тежска дясностранна долна спастична монопареза – л. 10.
Посоченото заболяване не е било пречка да се научи да чете и да пише с
дясната ръка.
3
С ответницата са се срещнали след обява за запознанства и на 08.01.2018
г. са сключили граждански брак пред длъжностното лице по гражданско
състояние на Столична община, район „***“, за което е съставен Акт за
граждански брак № 3002 от 08.01.2018 г.
Ответницата на 08.08.2018 г. с договор за дарение е прехвърлила
безвъзмездно на себе си неговия апартамент № 117, който е получил в
наследство от родителите си.
Договорът е извършен с нотариален акт № 127, том І, peг. № 14322, дело
№ 104/2018 г. по описа на нотариус, вписан под № *** в регистъра на
Нотариалната камара, район на действие Софийски районен съд.
Ответницата е използвала нотариално заверено пълномощно, което той
не е подписал, въпреки своята грамотност и съзнателно не е поставил
отпечатък от десния си палец.
Декларацията по чл. 264 от ДОПК също не е подписал, но и на нея е
извършена нотариална заверка на пръстов отпечатък, който се приписва да е
положен от него.
По негова молба е издадена заповед за незабавна защита №
208/26.11.2021 г. и мерки по чл. 5, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3, предл. 1 и 2 и т. 5 от
ЗЗДН, с която ответницата е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо него, да не доближава жилището, което той обитава
и да посещава специализирана програма в „Център за превенция на
правонарушенията“ при Асоциация „Деметра“.
Предявил е иск за прекратяване на гражданския брак по вина на
съпругата му, т.е. ответницата.
Поддържа, че договорът за дарение е сключен без да е учредил
представителна власт на съпругата си, както и не го потвърдил по надлежния
ред в предвидената в закона форма.
С главния иск поискал да се обяви недействителността на договора за
дарение, а при условията на евентуалност да се унищожи на посочените две
основания – измама и заплаха.
Поискал в тежест на ответницата да се възложи отговорността да
заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител.
4

Ответницата - Н. М. К., ЕГН ********** подала отговор на исковата
молба /л. 74/, с който е оспорила основателността на предявените искове и
поискала да се отхвърлят с доводи, че ищецът многократно е манифестирал
намерението си прехвърли правото на собственост върху апартамент № 117,
поради отсъствието на низходящи. Освен това ищецът е изготвил саморъчно
завещание в нейна полза, с което се е разпоредил с цялото си имущество след
неговата смърт. Оспорила твърденията на ищеца за нарушена нотариална
процедура при оформяне на пълномощното с полагането на отпечатък от
десния палец на ищеца, както и твърденията, че го е привеждала в
безпомощно състояние с медикаменти, включително в деня на полагането на
отпечатъка от палеца върху пълномощното и декларациите.
Поискала да се присъдят направените деловодни разноски, както и в
тежест на ищеца да се възложи отговорността да заплати адвокатско
възнаграждение на нейния процесуален представител.

От фактическа страна:

Събраните по делото доказателства установяват, че ищецът Б. С. С.,
ЕГН ********** по наследство е придобил правото на собственост върху
апартамент № 117 с идентификатор 68134.207.63.1.117, с административен
адрес: гр. ***, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, с площ
95.82 кв.м., ведно с мазе № 12 с декларирана площ от 5 кв.м. и прилежащ
таван № 20 с декларирана площ от 3 кв.м., ведно с 0.890 % идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпено право на
строеж върху мястото, съставляващо парцел II- 17, кв. 306 по плана на гр.
София, местност „***“.

С решение на ТЕЛК /л. 10 от първоинст. п-во/ не ищеца е призната
пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ, поради прекарана детска
церебрална парализа, левостранна спастична хемипареза - тежка дясностранна
долна спастична монопареза.
5

Посоченото заболяване не е било пречка ищецът да се научи да чете и да
пише с дясната ръка.

Ищецът и ответницата са се срещнали след обява за запознанства и на
08.01.2018 г. са сключили граждански брак пред длъжностното лице по
гражданско състояние на Столична община, район „***“, за което е съставен
Акт за граждански брак № 3002 от 08.01.2018 г.

Ответницата е представила по делото саморъчно завещание, подписано
от ищеца с датата 17.01.2018 г., с което той се е разпоредил в нейна полза с
цялото си движимо и недвижимо имущество след неговата смърт.

На 08.08.2018 г. е съставен нотариален акт № 127, том І, peг. № 14322,
дело № 104/2018 г. по описа на нотариус, вписан под № *** в регистъра на
Нотариалната камара, район на действие Софийски районен съд, с който
ищецът Б. С. С., ЕГН **********, чрез Н. М. К., ЕГН **********, като негов
пълномощник е прехвърлил безвъзмездно с договор за дарение на последната
процесния апартамент № 117 с идентификатор 68134.207.63.1.117, с
административен адрес: гр. ***, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***, вх.
„*“, ет. *, с площ 95.82 кв.м., ведно с мазе № 12 с декларирана площ от 5 кв.м.
и прилежащ таван № 20 с декларирана площ от 3 кв.м., ведно с 0.890 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
отстъпено право на строеж върху мястото, съставляващо парцел II- 17, кв. 306
по плана на гр. София, местност „***“ – л. 13.

Н. М. К., ЕГН ********** е представлявала Б. С. С., ЕГН **********
при извършване на дарението с нотариално пълномощно с дата 18.07.2018 г.,
заверено и вписано от помощника на същия нотариус под № *** в регистъра
на Нотариалната камара, район на действие Софийски районен съд

6
При извършване на дарението са представени декларация по чл. 264 от
ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД, изходящи от ищеца, които не са
саморъчно подписани от ищеца, а с положен отпечатък от десния палец.

Декларациите са с дата 18.07.2018 г. и също са заверени от помощника
на нотариуса, вписан под № ***7 в регистъра на Нотариалната камара.
Помощник – нотариусът в двете декларации изрично е посочил, че
деклараторът поради заболяване вместо подпис е положил отпечатък от
десния палец.

В първата инстанция като свидетел е разпитан Р. И. П. /л. 133 – л. 134/,
който е обслужвал ищеца като асистент на трудово правоотношение.
Последният е формирал непосредствени впечатления, че ищецът на
посочената дата 18.07.2018 г. е бил транспортиран до кантората на нотариуса,
вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, но поради отсъствието
на асансьор не е могъл да се качи в кантората и е останал на улицата.
Ищецът е бил необичайно отпуснат и в състояние да не може да пише и
да положи саморъчен подпис.
Ответницата е донесла подготвени от нотариуса документи, накарала е
ищеца да ги подпише, но последният не е бил в състояние реагира.
Ответницата е поискала от него /свидетеля/ да вземе ръката на ищеца и
да манипулира полагането на отпечатъка от палеца.
Отказал и тогава ответницата е грабнала ръката на ищеца и натиснала с
неговия палец документа.

Въззивният съд кредитира тези показания, както и на допълващите ги
косвено показания на свидетеля Д. М. Т. – л. 196- л. 197.

Въззивният съд не кредитира показанията на помощник - нотариуса,
разпитана като свидетел в първата инстанция – л. 213.
7

Въззивният съд не кредитира показанията и на свидетеля М. Д. /л. 197,
тъй като последната не е формирала непосредствени възприятия за
обстоятелствата, при които е положен отпечатъка от десния палец на ищеца
върху пълномощното.

В първата инстанция е приложено второ саморъчно завещание /л. 278/,
написано и подписано от ищеца на 01.08.2023 г., с което се е разпоредил с
цялото си имущество след неговата смърт в полза на В. Х. В., което е било
основание последният да бъде конституиран по делото като ищец.

Второто завещание следва по време с пет години процесната датата
18.07.2018 г. и е доказателство, че ищецът въпреки прогресивното влошаване
на здравословното му състояние е имал съхранени способности да пише и
чете.

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило
дактилоскопна и техническо – документа експертиза /л. 191/, което
установява, че отпечатъкът, положен в пълномощното с дата 18.07.2018 г. е
годен за идентификация и този отпечатък е оставен от десния палец на ищеца.

Приложени са доказателства, че:
По молба на ищеца е издадена заповед за незабавна защита №
208/26.11.2021 г. и мерки по чл. 5, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3, предл. 1 и 2 и т. 5 от
ЗЗДН, с която ответницата е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо него, да не доближава жилището, което той обитава
и да посещава специализирана програма в „Център за превенция на
правонарушенията“ при Асоциация „Деметра“.

Представени са доказателства за постановено и влязло в сила решение, с
което гражданският брак, сключен от ищеца и ответницата е прекратен като
8
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответницата жалба и спорът се концентрира до основателността на главния
иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, а при сбъдване на вътрешното
процесуално условие и до основателността на предявените при условията на
евентуалност искове за унищожаване на договора.

По главния иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, имащ за предмет
да се обяви недействителността на договора за дарение с дата 08.08.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, лицето, от името на което
е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За
потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора.

Съгласно теорията и съдебната практика, намерила задължителен израз
в тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г., постановено по тълк. д. №
5/2014 г. от ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици.

Правните последици настъпват, ако лицето, от името на което е сключен
договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други
вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с
нотариален акт – чл. 18 от ЗЗД.

За сключване на договор в нотариална форма, упълномощаването може
9
да бъде направено писмено с нотариално удостоверяване на подписа и
съдържанието, извършени едновременно – чл. 37 от ЗЗД.

Предметът на главния иск е да се обяви недействителността на договор
за дарение на недвижим имот, който следва да се извърши с нотариален акт, а
упълномощаването, както и потвърждаването, при отсъствие/ненадлежно
учредяване на представителната власт следва да се извърши писмено с
нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, направени
едновременно.

Първоначалният ищец, независимо от заболяванията, прекарани в
детска възраст и признатата пожизнено първа група на инвалидност с чужда
помощ се е научил да чете и пише с дясната ръка и тази способност да пише
на кирилица е запазил до своята смърт, за което свидетелства второто
саморъчно завещание от 01.08.2023 г.

Първоначалният ищец е грамотно дееспособно и зрящо лице, поради
което упълнощаването е следвало да се извърши писмено, а пълномощното да
подпише саморъчно от пълномощника, а не с полагането на отпечатък от
наличния десен палец, аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ГПК.

„Заболяване“, каквато отбелязване е направил помощник – нотариусът в
пълномощното и в двете декларации не е основание да се приеме, че това е
основание, с полагането на отпечатък от десния палец върху документа
валидно да се замести отсъстващия подпис на автора.

Писменият документ, в случая пълномощното, материализиращо
едностранна сделка не може да породи целените гражданско - правни
последици.

Договорът, сключен чрез мним представител, неразполагащ с
представителна власт съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД не поражда
10
права и задължения за мнимо представлявания, докато той не го потвърди.

Дотогава договорът не поражда действие и за насрещната страна по него
- за лицето, което е договаряло с мнимия представител, т.е. договорът изобщо
не поражда правни последици - няма обвързаност и за двете страни по него, и
за тях не възникват насрещни права и задължения, както и транслативен ефект
по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, освен ако договорът не бъде потвърден от мнимо
представлявания.

Законът е установил единствено в интерес на мнимо представлявания да
се позове на висяща недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2
от ЗЗД.

В случая, ищецът, т.е. мнимо представляваният не само не е потвърдил
договора, но с предявения главен иск е поискал да се обяви неговата
недействителност.

Недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е различна от абсолютната
нищожност при наличието на пороците по чл. 26 от ЗЗД, каквато е прогласена
с диспозитива на първоинстанционното решение.

Независимо от обстоятелството, че в диспозитива на решението като
правно основание е посочен чл. 42, ал. 2 от ГПК, различията в съдържанието
на термина „нищожност“ по смисъла на чл. 26 от ЗЗД и на недействителност
по смисъла чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, както и на правните последици при нищожност
и висяща недействителност е основание да се приеме, че
първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалифиция на предявения
иск.

Ищецът е формулирал точно поисканата правна защита с главния иск, а
именно да се обяви недействителността на договора за дарение, извършен е
доклад и страните са провели доказване, съобразно тяхното процесуално
11
качество на страна, съобразено с доклада и предявения иск по чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД.

Ето защо следва да се отмени обжалваното решение и вместо
прогласяване на нищожността на договора за дарение да се прогласи неговата
недействителност , на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Въззивната жалба, подадена от ответницата, с която иска отмяна
решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на предявения главен
установителен иск, както и отхвърляне на предявените при условията за
евентуалност конститутивни искове е неоснователна.

Основателността на главния иск е пречка да се разгледат предявените
при условията на евентуалност конститутивни искове за унищожаване на
договора за дарение на посочените основания.

По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3441 от 28.06.2023 г., постановено по гр.д. №
14960/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е прогласил за
нищожен по предявения от Б. С. С., ЕГН ********** против Н. М. К., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, договор за дарение на
недвижим имот, извършен на 08.08.2018 г. с нотариален акт № 127, том І, peг.
№ 14322, дело № 104/2018 г. по описа на нотариус, вписан под № *** в
регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Софийски районен
съд, с който Н. М. К., ЕГН **********, като пълномощник на Б. С. С., ЕГН
********** е прехвърлила безвъзмездно на себе си апартамент № 117 с
идентификатор 68134.207.63.1.117, с административен адрес: гр. ***, район
„***“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, с площ 95.82 кв.м., ведно с
мазе № 12 с декларирана площ от 5 кв.м. и прилежащ таван № 20 с
декларирана площ от 3 кв.м., ведно с 0.890 % идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от отстъпено право на строеж върху
12
мястото, съставляващо парцел II- 17, кв. 306 по плана на гр. София, местност
„***“ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА недействителността по предявения от Б. С. С., ЕГН
********** против Н. М. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД, на договор за дарение на недвижим имот, извършен на 08.08.2018
г. с нотариален акт № 127, том І, peг. № 14322, дело № 104/2018 г. по описа на
нотариус, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, район на
действие - Софийски районен съд, с който Н. М. К., ЕГН **********, като
мним пълномощник на Б. С. С., ЕГН ********** е прехвърлила безвъзмездно
на себе си апартамент № 117 с идентификатор 68134.207.63.1.117, с
административен адрес: гр. ***, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***, вх.
„*“, ет. *, с площ 95.82 кв.м., ведно с мазе № 12 с декларирана площ от 5 кв.м.
и прилежащ таван № 20 с декларирана площ от 3 кв.м., ведно с 0.890 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
отстъпено право на строеж върху мястото, съставляващо парцел II- 17, кв. 306
по плана на гр. София, местност „***“.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3441 от 28.06.2023 г., постановено по
гр.д. № 14960/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските,
изменено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е осъдил ответницата Н. М. К.,
ЕГН ********** да заплати адвокатско възнаграждение на адв. В. Х. В. от АК
София, като процесуален представител на Б. С. С., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 от ГПК, в размер на сумата от 3 000 лева.

Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14