О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 25.03.2019 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ……………………………………..…………………като
разгледа докладваното от съдия Митева в.ч.гр.д. № 170 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 2124/ 20.02.2019 година (клеймо 18.02.2019 година) „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ПК 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано Т.Я.К., чрез юриск. Д.А.,
съдебен адрес за получаване на книжа: гр.
София, ПК 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, срещу Разпореждане № 305/
25.01.2019 г, постановено от Районен съд - Ловеч по ЧГД № 161/2019 г., с което е оставено без
уважение и Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
частта относно претендираното вземане за неустойка за неизпълнение на задължение
в размер на 30.00 лв., както и в частта относно претендираното вземане за
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 207.50 лв.
Посочва, че атакуваното разпореждане е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,
като излага следните съображения: Целта на производството по чл. 410 от ГПК е
бързина и в него не се проверява дали вземането съществува. Според разпоредбата
на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да съдържа искане за издаване на
изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба
по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Считат, че заявлението е съобразено
с изискванията за неговата редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3
и чл. 128, т.1 и 2 ГПК, като следва да се отбележи, че в закона липсва
препращане към чл.127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към заявлението да се
прилагат доказателства за установяване на вземането. Съдът дължи проверка на
формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права, като
този относно претендираното вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просрочени задължения и неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът възрази по реда на чл. 414 ГПК.
Изтъква, че уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД).
С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции (т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №
1/2009 на ВКС, ОСТК).
В настоящия случай в Договора страните са
се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение
на падежа, съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да
предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа обезпечение чрез
поръчителство при конкретно посочени предпоставки, за което между кредитодателя
и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни.
Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
Съгласно сключения договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в посочения срок, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Неустойката се дължи за всяко
отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се
начислява на б-то число на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят
не е погасил текущото си задължение.Тоест начислената неустойка в настоящия
случай е следствие на поведението на кредитополучателя и на неговото виновно
неизпълнение на поетото в договора задължение. С оглед изложеното,
претендираната неустойка има санкционна функция по отношение на неизправната
страна. Следва да се има предвид и факта, че за периода, за който се начислява
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендира обезщетение
за забава, следователно не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
Размерът на неустойката е 10% от усвоената и непогасената главница, който
размер не надвишава размера на законната лихва, определен с Постановление № 426
от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения.
Претендираните разходи и такси за
извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а
от ЗПК. Съгласно сключения между страните Договор,
в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в
договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство, както и да заплати сума в размер
на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване
на задълженията му. Съгласно Договора при забава за плащане на текущо
задължение от страна на кредитополучателя или на 15% от максималния кредитен
лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се начисляват до заплащане
на съответното текущо задължение. В случай че кредитополучателят не предостави
обезпечението, но заплати 15% от максималния кредитен лимит, същият не дължи
разходите за действия по събиране на задължението, но дължи неустойката по
Договора. Страните са се споразумяли, че при настъпване на предсрочна
изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева, която
включва дейността на служител/лице, което осъществява и администрира дейността
по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Следователно са
изпълнени изискванията на посочената разпоредба и не е налице противоречие със
същата.
Законодателят е предвидил възможността за начисляването
на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита - чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Периодът, за който са начислени разходите и
таксата за извънсъдебно събиране, е преди настъпването на изискуемостта, от
когато започва да се начислява обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД,
следователно отново не е налице заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК.
Изтъкв, че изключително изчерпателно е конкретизирано формирането на отхвърлените суми за неустойка и за
разходи и такси за извънсъдебно събиране в Заявлението по чл. 410 ГПК, от които
длъжникът да може ясно да прецени дали ще оспори или ще заплати задължението си
в срока за доброволно изпълнение. Освен това, сумата е съобразена с действащото
законодателство към датата на сключване на процесния договор и неправилната
квалификация на правното основание, както и неправилната обосновка са довели до
грешни правни изводи и до частично отхвърляне на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че преценката на съда в производството по издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се ограничава единствено до изложениете от
заявителя факти. Тя се простира до там, доколкото въз основа на тези факти може
да се установи едно индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което
ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес - ИСКОВИЯТ. В този
смисъл заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил
по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото
производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В съответствие с горенаписаното е и Определение от
29 09 2017г по ч.г д. 11715/2017г. по описа на СГС.
В този смисъл моли да бъде отменено
разпореждането на първоинстанционния съд, като бъде издадена Заповед за
изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на
изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод
подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД - София
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
длъжника Н.И.А., ЕГН **********,***, за вземане в размер на 100
лева главница по договор за кредит „Бяла карта” № 517851/ 27.09.2017г., 11.52 лева - договорна
лихва за периода 02.10.2017 година до 06.01.2018 година, 30 лева неустойка за периода 06.11.2017 година до
06.01.2018 година, 207.50 лева – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, 10.91 лева - законна лихва от 07.01.2018 година до 18.01.2019 година, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане. Посочено е, че вземането произтича от
договор за кредит „Бяла карта 517851/ 27.09.2017 година за сумата от 100 лева с „Аксес Файнанс” ООД, цедирано на 13.08.2018 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че
длъжникът е уведомен с писмо с обратна разписка на 15.08.2018 година от стария кредитор. Посочва, че дължимата главница е
в размер на 100 лева. Съгласно
договора, длъжникът се е задължил за заплати договорна лихва, която е начислена в размер на 11.52
лева - договорна лихва за периода 02.10.2017 година - датата
на първата транзакция, до 06.01.2018 година – датата на
предсрочната изискуемост. Уговорено било, че при неизпълнение на задължението на падежа, в
тридневен срок от падежа длъжникът следвало да предостави обезпечение чрез
поръчителство, като в противен случай дължи на кредитора неустойка в размер на
10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение
на настоящия месец, като тя се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението и възлиза на сумата 30 лева неустойка за периода 06.11.2017 година до 06.01.2018 година. Излага, че
кредитополучателят се е съгласил, че при непогасяване на падеж на задължения по
договора, освен обезпечение, да внесе 15% от кредитния лимит, като в противен
случай дължи по 2.50 лева дневно за извънсъдебно събиране на задължението. Освен
това, при настъпване на предсрочна изискуемост дължи на кредитора еднократно
заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща дейността по извънсъдебно
събиране на задължението, която в случая е начислена в общ размер на 207.50 лева. Посочено е, че
съгласно договора се начислява и обезщетение за забава върху непогасената
главница в размер на законната лихва, а именно 10.91 лева - законна лихва от 07.01.2018 година до 18.01.2019 година, ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира се
заплащане общо на сумата 359.93 лева, както и съдебно деловодни разноски в
размер на 25 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 200
лв.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението
по чл.410 от ГПК, в частта относно искането да бъде издадена заповед за
изпълнение и за сумата от 30 лева – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, както и за сумата 207.50 лева – разходи за извънсъдебно събиране, като се е мотивирал, че в тази част
заявлението противоречи на добрите нрави и закона.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване
или седалище на територията РБългария.
В конкретния
случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2, пр.2
от ГПК – клаузите на договора за кредит относно уговорената лихва са нищожни
поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави в обществото биха могли да
бъдат накърнени от съглашения, които са несъвместими с общоприетия морал,
етични възгледи и правила за поведение, установени в обществото. Моралните
норми от своя страна са неписани правила за поведение, които са се наложили в
определен етап от общественото развитие от икономическите условия на живот,
възгледите за добро и зло, справедливост и пр. Те заедно с правните норми
регулират обществените отношения, и са превърнати, макар и неписани, в
допълнителен източник на правото. При действието на чл. 26, ал.1 от ЗЗД грубото
им нарушаване при сключване на договори е санкционирано от правото – обявени са
за нищожни уговорки, които накърняват добрите
нрави. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, пр.2 от ГПК.
Видно от данните по делото на длъжника е
отпуснат кредит в размер на 100 лева, а уговорената по
твърдение на заявителя и претендирана неустойка за неизпълнение на клаузи на
договора е в размер на 30 лева, което излиза
извън рамките на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като води до неоснователно обогатяване. Претендираната неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 143, т.5 ЗЗП, която предвижда забрана за уговаряне
на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В този
смисъл настоящата инстанция счита, че е налице противоречие със закона и добрите нрави, поради което не са налице
предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 411,
ал.2, т.2 от ГПК.
По отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране в размер на
207.50 лева, начислената такса е
в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския
кредит, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването
видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че е
наречена такса, е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което по
същество противоречи на разпоредбата на чл.33 от ЗПК. Съгласно чл. 411, 2, т.2
пр.1 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на противоречие на искането със
закона и при констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното
настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС-Ловеч е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 305/ 25.01.2019 г., на
Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. 161/
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.