№ 18986
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110141612 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„АПС Бета България“ ЕООД е предявило срещу Д. А. А. искове по чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР, вр. чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД за сумата от
800 лева – главница по договор за потребителски кредит № 223498 от 20.10.2018г., сключен
между ответника и „Сити кеш“ ООД, ведно със законната лихва от 16.02.2024г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за
сумата от 121,32 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2018г. – 22.04.2019г. и за
сумата от 142,05 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
22.04.2019г. – 15.02.2024г., които вземания са прехвърлени в полза на ищеца по договор за
цесия и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
9564/2024г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че на 20.10.2018г. ответникът е сключил по реда на ЗПФУР договор
за потребителски кредит № 223498 със „Сити кеш“ ООД, по силата на който ответникът
получил кредит в размер на 800 лева. Ответникът се задължил да направи 6 бр. вноски по
договора в размер на по 244 лева всяка, в срок до 22.04.2019г. Бил уговорен фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40,08 % и размер на ГПР в размер на 47,60 %.
Ответникът не изпълнил задълженията си да плати уговорените вноски. С договор за
прехвърляне на вземания от 21.07.2022г. „Сити кеш“ ООД прехвърлило на ищеца
вземанията си, произтичащи от процесния договор за кредит, за което ответникът бил
уведомен. При условията на евентуалност счита, че цесията е съобщена на ответника с
връчване на исковата молба, ведно с приложенията.
Ответникът чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва
сключването на твърдения договор за потребителски договор, както и да е получил заемната
сума по същия. Навежда възражение за недействителност на клаузата за възнаградителна
лихва поради противоречието й с добрите нрави като надвишаваща три пъти размера на
законната лихва. Релевира и възражение за нищожност на целия договор за потребителски
кредит заради нарушение на нормата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, в който случай дължал връщане
1
само на предоставената сума по кредита. Прави възражение за изтекла погасителна давност
на вземанията. Оспорва да е уведомен за извършената в полза на ищеца цесия.
Със становище с вх. № 159852/08.05.2025г. ищецът допълнително посочва, че
ответникът е кандидатствал за отпускане на заем чрез интернет платформата на
кредитодателя съгласно чл.6, ал.1 ОУ. Преддоговорната информация се предоставяла на
заемодателя на заемателя на посочената от последния електронна поща, като с натискане на
бутона „изпрати“ заемателят декларирал, че приема изпратените му документи.
Заемодателят изпращал на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем
заедно с погасителен план и общи условия във формат, който не позволявал коригиране на
предоставената с него информация. Изпратеният договор за заем се считал за приет от
заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините,
описани в общите условия.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
От изложеното в исковата молба следва, че претендираното вземане се основава на
твърдения за сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Договорът
за потребителски кредит е формален – следва да се сключи в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител (чл.10, ал.1 ЗПК), като „траен носител“ е всеки носител, даващ
възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който
позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация – пар.1, т.10 ДР от ЗПФУР. Договорът за потребителски кредит
може да се сключи и чрез средство за комуникация от разстояние, т.е. без да е налице
едновременното физическо присъствие на кредитора и потребителя (пар.1, т.2 ДР на
ЗПФУР) – арг. чл.5, ал.9 и ал.15 ЗПФУР, в който случай за неговото сключване приложение
намира и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът, който
основава легитимацията си на твърдения за прехвърлени права от доставчик на финансови
услуги, носи тежестта да докаже изпълнение на задължението на доставчика на финансови
услуги от разстояние („Сити кеш“ ООД) да предостави преддоговорна информация на
ответника и получено от него съгласие за сключване на договора за кредит – арг. чл.18, ал.1
ЗПФУР. Според твърденията, на които се основават претенциите, сключването на договора
за кредит е извършено чрез електронни изявления от „Сити кеш“ ООД и ответника. Относно
електронните изявления се прилага Закона за електронния документ и електронния подпис
(с актуално наименование Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги) – чл.18, ал.2 ЗПФУР. Електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията – чл.2, ал.1 ЗЕДЕП (редакция до изм. бр.85 от 2017г.).
От горното следва, че за да се докаже сключването на договор за потребителски
кредит чрез средство/а за комуникация от разстояние, следва да се установи, че страните са
постигнали съгласие относно договора за кредит, представен в писмена форма на траен
носител по смисъла на пар.1, т.10 ДР на ЗПФУР, и това съгласие е дадено от тях чрез
средства за комуникация от разстояние. По делото не се доказаха твърдените изявления в
електронна форма, а именно заявката – чрез електронна платформа на заемодателя,
приемането на предложението за сключване на договора от страна на заемодателя – чрез
изпращане по електронната поща на договор за заем и съгласието на ответника за сключване
на изпратения по електронната поща договор за заем. При това не може да се приеме, че е
налице предложение от страна на ответника за сключване на договора. Няма и
доказателства, че ответникът е приел условията на договора за кредит и че това приемане е
достигнало до „Сити кеш“ ООД, което да обоснове сключването на договора за кредит – арг.
чл.14 ЗЗД.
2
Отделното от горното следва да се посочи и че недоказано остана твърдението, че
сумата по твърдения договор за кредит в размер на 800 лева е усвоен от ответника. В тази
връзка единственото представено доказателство е неносещ подписа на ответника документ,
озаглавен „разписка за извършено плащане“ чрез система за електронни плащания ePay.bg с
наредител „Сити кеш“ ООД в полза на ответника (л.95 от делото). Този документ има
характер на платежно нареждане по смисъла на пар.1, т.33 от Допълнителните разпоредби
на Закона за платежните услуги и платежните системи. Няма доказателства обаче
платежната операция да е била изпълнена и ответникът да е получил сумата по платежното
нареждане. Изисканият по реда на чл.192 ГПК от ищеца документ – разписка за получаване
на сумата по твърдения договор за кредит, не е предоставен поради изтекъл срок за
съхранение на документи от посочената дата, видно от писмо от „Изипей“ АД, входирано
при СРС на 19.05.2025г. – л.103. От страна на ищеца, който носи доказателствената тежест
(арг. чл.154, ал.1 ГПК), не са ангажирани други доказателства за реално предаване на сумата
по кредита в полза на ответника. При това съдът приема, че сумата по твърдения договор за
кредит не е получена от ответника.
При неустановена облигационна връзка между ответника и „Сити кеш“ ООД, от
която ищецът черпи правата си, исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските :
Само ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но предвид изхода на
делото такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР, вр. чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.
„България“ № 81Б, ап.3, срещу Д. А. А., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул.
„Дамян Груев“ № 36, ет.2, ап.7 – адв. П., за сумата от 800 лева – главница по договор за
потребителски кредит № 223498 от 20.10.2018г., сключен между ответника и „Сити кеш“
ООД, ведно със законната лихва от 16.02.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 121,32 лева –
възнаградителна лихва за периода 20.10.2018г. – 22.04.2019г. и за сумата от 142,05 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 22.04.2019г. – 15.02.2024г.,
които вземания са прехвърлени в полза на ищеца по договор за цесия и за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9564/2024г. на СРС, 64 – ти
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3