№ 45
гр. Пазарджик , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър Л. Александров
Членове:Ирина А. Джунева
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Л. Александров
Въззивно частно наказателно дело № 20215200600249 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Жалбоподателят П. П. Б. не се явява. За него се явява адв. Ч., редовно
упълномощена от днес.
Подсъдимият И. Н. Б. се явява лично и с адв. Ч, редовно упълномощен
от днес.
Адв. Ч.: – Да се даде ход на делото.
Адв. Ч: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Адв. Ч.: – Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.
1
Адв. Ч: – Оспорвам жалбата. Поддържам подаденото възражение.
Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Ч.: – Уважаеми окръжни съдии, считам, както съм изложила в
жалбата, поддържам я изцяло и считам, че становището на районния съд е
неправилно. Сроковете в закона са ясни и те имат начало и край. Считам
също така, че в случая е явен стремежът да се обельоса тъжителят.
Цитираната в жалбата му преписка № 623/2020 г. е образувана преди да се
образува преписката срещу него. По нея е чакал произнасяне той и по нея е
представил доказателствата, които сега сме представили по тъжбата –
медицинските доказателства, само че тази преписка видяхме едва след
внасянето на обвинителния акт, закачена към досъдебното производство. Без
да правя неправилни изводи, по стечение на обстоятелствата тази преписка,
която е образувана по свидетел на случая, се е оказала на бюрото на
разследващ полицай Я.М., която е кума на И.Б.. Незнайно как представените
доказателства – медицински доказателства, са изчезнали от тази преписка и
до ден днешен, както твърдим и в жалбата, по нея няма произнасяне на
прокурора, а очевидно, видно и от тъжбата, И.Б. е извършил престъпление от
общ характер – типично автомобилно хулиганство. Ето защо поддържам
искането, направено в жалбата и моля да уважите жалбата на повереника ми.
Адв. Ч: – Уважаеми окръжни съдии, аз, за разлика от колежката, ще се
спра на фактите и обстоятелствата, които касаят настоящото производство: За
да постанови процесното си разпореждане, първоинстанционният съд е приел,
че в случая реално липсват реквизитите на чл. 81 от НПК, тъй като в същата
тъжба реално не са изложени обстоятелства дали се иска повдигане на
обвинение, касаещо обида чрез изричането на конкретни думи и изрази или се
касае за телесна повреда по смисъла на чл. 131, ал. 1 или ал. 2 от НПК, което
са съществени реквизити, с оглед на императивните изисквания на НПК. От
друга страна е несъстоятелно да се твърди в жалбата, че
2
първоинстанционният съд е проявил недобросъвестност като излишно е
забавил производството по наказателното дело от частен характер. Видно е от
самото входиране на тъжбата, че същата е подадена последният ден – на 16-ти
март и да се твърди, че тя е подадена в последния ден на 16-ти март, тъй като
не са знаели имената на моя подзащитен е несъстоятелно, при положение, че
се твърди за някакви преписки, във връзка с които те са сезирали съответна
прокуратура, че едва след това са разбрали за образуваното наказателно дело
от общ характер срещу именно пострадалото лице така, както се твърди в
настоящото съдебно заседание, тъй като няколко месеца преди това е имало
досъдебно производство, при което на това пострадало лице му е повдигнато
обвинение за причинените увреждания на моя подзащитен по хулигански
подбуди, за което има безспорни и категорични доказателства и съответни
видеозаписи и още тогава той е знаел за какво деяние му се вменява
съответното обвинение и спрямо кое пострадало лице, така че несъстоятелно
се твърди, че последният ден на 16-ти март, когато е получил обвинителния
акт, тогава разбрал за това лице. Още повече, че в случая такива
обстоятелства, видно от днешното изказване на процесуалния представител
на жалбоподателя, са били известни, така че аз считам, че с това
производство, което е било образувано не е имало за цел да се обельоса
пострадалото лице, както се твърди, а напротив – това наказателно дело от
частен характер е именно с оглед защитната теза на уж пострадалото лице по
отношение на обвинението, което е повдигнато по наказателното дело от общ
характер за същите факти и обстоятелства, касаещи и това, което те твърдят,
че е извършил, така че аз считам, че в случая правилно първоинстанционният
съд е приел, а и те не оспорват това обстоятелство, че самата тъжба страда от
пороци, в същия момент единственото обстоятелство, което трябва да бъде
обсъдено е дали правилно първоинстанционният съд, след като тъжбата е
страдалата от пороци и след като е изтекъл 6-месечният срок, е следвало да
им даде възможност те да го поправят това обстоятелство и че можело да се
поправи и попълни тъжбата в съдебно заседание. Напротив – след като е
изтекъл 6-месечният е категорично и от практиката на Върховния съд в тази
насока, има Тълкувателно решение, че дори в съдебно заседание не могат да
се правят конкретизации и уточнения, тъй като ако се постанови една такава
присъда, извън 6-месечният срок, това е основание да бъде обезсилено от
горната инстанция. В тази връзка аз считам, че правилно
3
първоинстанционният съд е прекратил съответното наказателно производство
и следва да бъде оставен в сила съдебният акт.
Адв. Ч. /реплика/: Уважаеми окръжни съдии, ще добавя само, че
според районния съд, а очевидно и според колегата, тъжителят е следвало да
има юридическа правоспособност и да е работел най-малкото като прокурор,
за да се съобрази с Тълкувателното решение, например, което в никакъв
случай не в този смисъл, в който се твърди и от районния съд, и от колегата, и
е следвало да бъде юрист може би, за да съобрази практиката на съдилищата,
да съобрази закона, и въпреки това изложеното в жалбата на тъжителя е
категорично и съвсем коментира точно разпореждането на районния съд, а не
както колегата счита – някакви произволни изводи.
Адв. Ч /дуплика/: Аз считам, че това, което се говори от колежката е
несериозно. Тук сме изправени пред императивни разпоредби. Този срок е
императивен, преклузивен и дори съдът да иска да даде допълнителна
възможност за изясняване на конкретните обстоятелства, това е абсолютно
недопустимо и е основание за отмяна на това действие от по-горната
инстанция, а що се касае до обстоятелството, доколкото ми е известно и това
не е спорно от Вас, че тази тъжба е подадена чрез Вас, така че ако някой е
оформил тази тъжба, това сте Вие и Вие сте грамотен юрист, доколкото знам,
така че е несериозно да се твърдят и да се вменяват обстоятелства, че вашият
доверител не е знаел как да оформи съответната тъжба.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия И.Б.: Поддържам думите
на адвоката ми и моля да бъде потвърдено разпореждането на районния съд.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия И.Б.: Моля да бъде потвърдено
разпореждането на районния съд.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:42 ч.
Председател: _______________________
4
Секретар: _______________________
5