№ 998
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110205883 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. В. Г., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 22-4332-005883/08.04.2022 г., издадено от Д. Д. Д. – Началник група към
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, при следните обстоятелства: На 30.08.2021 г., в 16:41
ч., в гр. ***, по бул. „***“ с посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“ управлява
собствения си лек автомобил *** с рег. № *** и до № *** се движи с превишена скорост 97
км/ч (деветдесет и седем) след приспаднат -3% в полза на водача от 100 км/ч при
ограничение, въведено с пътен знак В26 от ЗДвП на 40 км/ч. Нарушението е установено и
заснето с АТСС TFR1-M №653, заснемаща и записваща дата, час, скорост и рег. № на МПС.
Актът е съставен снимка към АУАН по клип № 26589 по преписка ПК-9-81411821 и
попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика – водач на МПС, след като се
запознал със снимковия материал. Собственикът е уведомен за започване на ПАМ № 392 от
11.02.2022 г. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя, на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 750
(седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че описаната фактическа обстановка не отговаря на
действителната и че не е извършвал описаното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. К., който моли за отмяна на обжалваното НП, като сочи, че по делото е доказано, че в
района на № *** на бул. „***“ не попада в действието на пътен знак B26. Сочи, че същият
знак е поставен пред кръстовището преди мястото, на което е санкциониран доверителя му и
кръстовищата са сигнализирани дори с пътни знаци. Позовава се на разпоредбата на чл. 50,
ал. 1 от ППЗДВП и сочи, че в настоящия случай няма знак, който да продължава действието
на пътен знак B26, няма указано разстояние. Позовава се на приложената по делото схема.
Въззиваемата страна – Началник сектор към СДВР, ОПП – СДВР, редовно призована,
не се явява, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.08.2021 г., в 16:41 ч., в гр. ***, по бул. „***“ с посока на движение от бул. „***“
към бул. „***“ жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил *** с рег. № *** и до
№ *** се движи с превишена скорост 97 км/ч (деветдесет и седем) след приспаднат -3% в
полза на водача от 100 км/ч при ограничение, въведено с пътен знак В26 от ЗДвП на 40 км/ч
(четиридесет). Нарушението е установено и заснето с АТСС TFR1-M №653, заснемаща и
записваща дата, час, скорост и рег. № на МПС. Автомобилът бил регистриран на името на Н.
В. Г. с ЕГН **********. Същият попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП на 11.02.2022 г.
Въз основа на тези данни от СДВР е издадено наказателно постановление № 22-4332-005883
срещу Н. В. Г. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 750 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС TFR1-M №, която е
веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се
установява, че на процесната дата – 30.08.2021 г., в 16:41:34 ч., в района на Столична
община, с координати *** и ***, е засечена скорост на движение от 97 км/ч, като са
записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационният номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от която
се установява , че автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото
на поставяне на мобилната камера.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M
е била одобрена на 24.02.2010 г. (преди датата на нарушението), както и Протокол № 9-38-
20, издаден от ГДНП, Сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника,
лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в духа и радар скоростомери от
проверката на мобилна система за видеоконтрол “TFR-1M”, издаден на 23.10.2020 г., с който
дава заключение, че системата съответства на одобрения тип, респ. към датата на
нарушението системата е била преминала първоначална и последваща проверка.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в
нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността
на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: АУАН с бл. № 027854 от 11.02.2022 г., Наказателно
постановление № 22-4332-005883 от 08.04.2022 г.; свален на хартиен носител снимков
материал за описаното нарушение; Декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на МПС;
Протокол за използване на АТСС TFR1-M № 653/30.08.2021 г. с рег. № 4332р-45177; снимка
към АУАН; ежедневна форма за отчет от 30.08.2021 г., справка картон на водача, Заповед №
513з-5069/21.07.2015 г., Заповед № 8121к-133/23.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г., схема на организацията на движението по бул. „***“ в участъка между ул. „***“ и бул.
„***“.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд
2
следва да провери законността на обжалваното НП/наказателно постановление, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е процесуално допустима – подадена от санкционираното лице, в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентен орган и в рамките
на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Във връзка с основния спорен въпрос по делото, съдът прие, че автомобилът се е
движил по бул. „***“ с посока от бул. „***“ към бул. „***“.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки координатите, посочени в снимка към
АУАН, Клип № 26589, констатира, че нарушението е извършено в зоната, в която пътен знак
B26, въвеждащ ограничение на скоростта от 40 км/ч., е действащ, а не след кръстовището,
каквито твърдения навежда защитникът. Факт е, съгласно представената схема за
организация на движението, че между процесния пътен знак В 26 (въвеждащ ограничение от
40 км/ч.) и бул. „***“ № *** има две кръстовища. От отразеното обаче в протокола за
използване на АТСС от 30.08.2021 г. се установява, че разстоянието от пътния знак с
въведено ограничение до АТСС е 250 метра. Това означава, че АТСС е било действително
разположено на бул. „***“ до № ***, но същото е засичало преминаващите МПС на 250 м.,
считано от тази точка. АТСС е било насочено по начин, засичащ движението на
автомобилите от бул. „***“ към бул. „***“.
От изложеното по-горе следва, че възражението на адв. К. следва да бъде оставено без
уважение, тъй като разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП е неприложима в настоящия
случай. Наказанието е наложено за нарушение, извършено в обхвата на пътен знак В 26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 40 км/ч.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в наказателното постановление дата, час и място с техническо средство АТСС
било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 97 км./ч. при ограничение от
40 км./ч. в населено място, въведено с пътен знак В 26, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 21, ал.2 ЗДвП, като е установено превишаване на разрешената скорост с 57 км./ч., респ.
правилно е прието, че е налице нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
За това нарушение, наказанието е определено в закона и не подлежи на
индивидуализация – за превишаване на максимално разрешената скорост в населено място
водачът се наказва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Наказанието глоба е правилно определено и на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 750.00лв., като е отчетено превишаване с 57
км.ч. на скоростта надвишаваща въведеното ограничение от 40 км./ч.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение,
респ. жалбата се явява неоснователна, а издаденото наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
3
Предвид всичко изложено по-горе и в съответствие с правомощията си, съдът счита за
правилно да потвърди обжалваното НП като законосъобразно.
Поради всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-005883/08.04.2022 г.,
издадено от Д. Д. Д. – Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на
жалбоподателя Н. В. Г., с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4