№ 268
гр. София , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Веселин Стоянов Стоев (АП-София)
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.313 във вр. чл.306, ал.1 т.1 от НПК във вр. чл.25 от
НК.
С Определение от 09.06.2021г., постановено по НЧД №1773/2021г. по описа на СГС,
НО, 20–ти състав, в открито съдебно заседание на осн. чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. чл.25,
ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът е групирал наказанията, наложени на осъдения И. В.
Т., ЕГН:**********, със снета по делото самоличност по НОХД №1396/2021год. по описа
на СГС, НО, 4-ти състав и по НОХД №1592/2021год. по описа на СГС, НО, 20-ти състав,
като определил общо най-тежко наказание за изтърпяване измежду наложените му по
горепосочените дела, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, при
първоначален „Общ“ режим на изтърпяване на наказанието. С определението си, СГС, е
зачел и приспаднал от така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ времето
през което осъденото лице е било задържано с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по НОХД №1396/2021год. по описа на СГС, НО, 4-ти състав, както и по реда на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и на чл.64, ал.2 от НПК, а именно от 13.01.2021год. до
21.04.2021год., както и времето през което е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на
чл.64, ал.2 от НПК по НОХД №1592/2021год. по описа на СГС, НО, 20- ти състав, а именно
от 15.10.2020год. до 18.10.2020год.
Против така постановеното определение, в частта относно постановеното ефективно
1
изтърпяване на определеното общо наказание, в законоустановения срок е подадена частна
жалба от осъденото лице И.Т.. В частната жалба и в съдебно заседание се развиват доводи,
че определението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено
при липса на мотиви. Изложени са доводи, че това постановеното изтърпяване на
определеното общо наказание не е най-благоприятния вариант за осъденото лице, а и по
този начин се преразглежда влезлия в сила акт на съда, с който изтърпяването на едно от
наказанията – по–голямото по размер, е било отложено при условията на чл.66 от НК.
Изтъкват се доводи, че след като съдът не е взел в предвид при групирането на наказанията
присъдата, постановена във ФРГ, в противоречие с изложените в тази връзка мотиви е
приел, че следва да бъде изтърпяно ефективно определеното му общо наказание. Не на
последно място се сочи, че липсват мотиви относно приложението на чл.25, ал.4 от
НК.Прави се искане от настоящата съдебна инстанция да отмени така постановеното
определение в обжалваната му част и да бъде приложен института на чл.66 от НК, с
отлагане на общото наказание за срок от три години.
В съдебно заседание, пред въззивната инсатнция, адв.С.-защитник на осъденото лице
Т., акцентира на обстоятелството че прокуратурата в предложението си е искала налагане на
едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, от който да бъде
приспадната времето през което лицето е било задържано под стража. Твърди се, че СГС е
постановил едно немотивирано определение и е подменил волята на съда при преценка на
изтърпяване на наказанието шест месеца „Лишаване от свобода по НОХД №1396/2021год.
по описа на СГС, НО, 4-ти състав. Прави се искане за отмяна на определението в частта с
която е постановено ефективно изпълнение на определеното общо наказание, като САС
приложи разпоредбите на чл.66 от НК.
Осъденото лице, в лична защита, поддържа изложеното в жалбата и в съдебно
заседание от защитника си. В предоставеното му право на последна дума е заявил, че желае
размерът на определеното общо наказание да бъде три месеца.
Представителят на Апелативна прокуратура – София изразява становище, че жалбата
е неоснователна и определението като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло
правилността на обжалваната част на определението по реда на чл.313, вр. чл.306, ал.1, т.1
от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това
са следните:
Видно от приложената справка за съдимост И. В. Т., е осъждан по НОХД
№1396/2021год. по описа на СГС, НО, 4-ти състав, с което му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено при
условията на чл.66 от НК за срок от три години. Посоченото осъждане касае деяние,
извършено от Т. на 13.01.2021год., като одобреното споразумение е влязло в законна сила
2
на 21.04.2021год. Второто осъждане е по НОХД №1592/2021год. по описа на СГС, НО, 20-
ти състав, с което му е наложена наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
което Т. е следвало да изтърпи при първоначален „Общ“ режим на наказанието.Посоченото
осъждане касае деяние, извършено на 15.10.2020год., а одобреното постигнато
споразумение е влязло в законна сила на 05.05.2021год. При така изложеното правилни и
законосъобразни са изводите на СГС, че са налице условията за определяне на общо най-
тежко наказание по отношение на тези две осъждания. Това не се оспорва и от
жалбоподателя. По отношение на Т. е налице осъждане във ФРГ, за което СГС е събрал
необходимите доказателства, изложил е аргументите си относно това, че не следва същото
осъждане да бъде включено в съвкупността, което се споделя и от настоящия съдебен състав
и не е необходимо да бъдат преповтаряни, още повече че това не се оспорва и от страните
по делото. СГС правилно и законосъобразно е определил общо най-тежко наказание за
изтърпяване измежду наложените две наказания, а именно шест месеца „Лишаване от
свобода“. Броят на осъжданията касаят деяния, извършени в непродължителен период от
време – на 15.10.2020год. и на 13.01.2021год. Налице е и осъждане в ФРГ, с влязла в сила
на 02.08.2019год. присъда №283 Js 5370/16 257 Ds 116/17. По същата, осъденият Т. е
признат за виновен за изготвяне на неистински или подправяне на публични ценни книжа с
крайна дата на деянието – 25.11.2016год. и наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от две години, считано от датата
на влизане на присъдата в сила – 02.08.2019год. до 01.08.2021год.
Неоснователно се твърди от защитата, че СГС с постановяване на ефективно
изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца е пререшил въпрос, който е бил разгледан от съда, постановил определението
си, с което е одобрил постигнатото споразумение по НОХД № 1396/2021год. по описа на
СГС. Въпросът за изтърпяването на общото наказание се определя при определяне на
общото най-тежко наказание, при преценка на предпоставките на чл.66 от НК към момента
на групиране. В обхвата на преценката попадат броя на отделните присъди и наличието,
респективно липсата на постигнато към момента на групирането поправяне и
превъзпитаване на осъдения. В настоящото производството по чл.25 от НК липсват
доказателства, които да водят до този извод. При така отразеното по – горе относно
осъжданията, е налице извършване на двете деяния в изпитателен срок, постановен по
влязла в сила присъда на чужда държава – ФРГ. Настоящия съдебен състав възприема
изцяло мотивите на СГС не само относно това, че не следва да се привежда в изпълнение
въпросното наказание на немския съд от шест месеца, но и по отношение на същите, че това
осъждане, ценено с другите доказателства по делото води е пречка за приложение
разпоредбите на института на условното осъждане. В предвид на това, настоящия съдебен
състав на САС не констатира и твърдяното от защитата противоречие в атакуваното
определение.
Твърдяното от защитата, че СГС е бил сезиран с искане за определяне на общо
3
наказание в размер на три месеца, само по себе си, с оглед вписаното в протокола за
проведено съдебно заседание на 09.06.2021год. по делото, отговаря на истината. Въпреки
това, съдът не обвързан с пледоариите на страните, когато те не са подкрепени със
съответните законови предпоставки и доказателства по делото.
По изложените причини жалбата срещу определението на първата инстанция се явява
неоснователна и това определение като правилно и законосъобразно трябва да се потвърди
изцяло.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.313 във вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК,
Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 09.06.2021г., постановено по НЧД №1773/2021г.
по описа на СГС , НО, 20 –ти състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4