№ 86
гр. Кюстендил, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседА.е
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20241500500468 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4771/30.04.2024 г. от К. Х. Д., Й. К. Д. и
Й. Б. Д., тримата от с. О., общ. С.б., чрез пълномощника адв. З. В. от АК – Кюстендил,
със служебен адрес: гр. Д., ул. ***, насочена против Решение № 159 от 11.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 1847/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта, в
която е допуснат до делба ПИ с идентификатор № 53254.30.16 по КККР на с. О..
Релевират се доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт в
обжалваната част, като постановен при съществено нарушение на процесуалните
правила.
Поддържа се заявеното с писмения отговор възражение, че К. Д. и Й. Д. са
собственици на основА.е давностно владение на процесния имот, който заградили и
завладели още през 1999 г., и от когато никой от останалите съсобственици не бил
допускан до него, респ. по отношение на този имот не била налице съсобственост.
Подчертават, че решаващият състав е допуснал процесуално нарушение като не
допуснал своевременно поискан от процесуалния представител на въззивниците трети
свидетел за установяване на горепосочените твърдения и изясняване на делото от
фактическа страна, огрА.чавайки по този начин правото им на защита, а в последствие
отхвърлил възражението, именно с мотива, че не е установено и без да бъдат обсъдени
и анализирА. събрА.те свидетелски показА.я.
Считат, че съдът не следва да кредитира показА.ята на доведения от ищцата
свидетел, който освен, че бил неин близък приятел, нямал преки и лични впечатления
от имота.
Допълват, че решаващият състав при постановяване на решението си, не е
1
обсъдил приети по делото като доказателства – протокол от 1999 г., установяващ, че
няколко години преди датата на огледа имотът бил засаден с дръвчета от въззивниците,
както и декларацията, подписана от съсобственика В. К., с която се признавал явно
неизгодният за нея факт, че двамата въззивници са собственици, владеят и единствено
те ползват процесния имот.
Акцентира се и върху изразеното становище от процесуалния представител на
С. Д. – нейната майка К. Д., което представлявало съдебно признА.е на наведеното от
въззивниците възражение за демонстрирано от тяхна страна владение и своене на
процесния имот спрямо всички.
Изтъкват, че с показА.ята на доведените от тях свидетели, които се подчертава,
че не са заинтересовА. от изхода на делото, категорично се установявало своенето на
имота и обстоятелствата, че бил заграден с бодлива тел на железни колове и заключен
с катинар и верига от въззивниците за период преди повече от 25 г., като по този начин
се възпрепятствал достъпът на други лица, като оттогава само те го ползвали,
обработвали и прибирали добиви от него; същевременно имотът се ползвал в пълната
му площ, като в една част имало поддържА. овощни дръвчета, а в другата като
зеленчукова градина, и владението и ползването на процесния имот от тях от
установяването му през 1999 г., не било прекъсвано и смущавано нито чрез иск за
собственост или по друг начин. В подкрепа се сочи и съдебна практика по идентичен
казус – Решение № 97/19.10.2020 г. по гр.д. № 325/2020 г. на ВКС.
Поддържа се, че в случая са налице и двата елемента на владение – обективен и
субективен, а съставът на ДнРС не обсъдил и не ценил правилно обстоятелството, че
заграждането, заключването на имота и ползването му по усмотрение на въззивниците,
не са скрити, а явни и несъмнени действия.
Изтъква се още, че всичките им действия съставляват демонстриране на
завладяване на идеалните части на другите сънаследници, които не са допускА. в
имота и чиито права са отречени от въззивниците, а бездействието на ищците да се
защитят правата им в рамките на срока по чл. 79 ЗС е довело до придобиване на
техните идеални части по давност. Допълва се, че давностен срок на владение се
прекъсва само с установителен или осъдителен иск за собственост на спорния имот,
предявен от собственик срещу владелец, какъвто в случая е предявен едва след
изтичане на давността и настъпване на материалноправните й последици. Подчертава
се, че въззивниците не са заграждали и ползвали друг имот освен процесния.
Заключава се, че правото на собственост върху процесния имот е било
придобито от двамата въззивници още през 2010 г.
При развитите доводи се иска да бъде отменено първоинстанционното
решение в обжалваната му част и отхвърлен изцяло предявеният иск за делба по
отношение на процесния имот (съобразявайки изразеното във въззивната жалба
нежелА.е на двамата въззивници имотът да бъде допуснат до делба помежду им).
Претендират се съдебно деловодните разноски за производството.
Поддържат се и доказателствени искА.я, по които съдът се е произнесъл в
производството по чл. 267 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата в
първоинстанционното производство Й. М. Д., чрез пълномощника й адв. А. К.К., с
който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се
възразява срещу релевирА.те в жалбата оплаквА.я.
2
Навеждат се съображения, че в случая не е налице субективният елемент от
владението по отношение на процесния имот, доколкото двамата ответници Й. и К.
Д.и били напълно наясно, че ищцата е съсобственик и има дял в този имот, предвид
което й предлагали замяна срещу дела й. Счита, че полученото от страна на
ответниците удостоверение за наследници на името на общия наследодател В. Х. Д., в
което не фигурира името на ищцата е показателно, че те са били напълно наясно, че Й.
М. Д. е равноправен наследник, но се опитали по скрит начин да завладеят този имот.
Поддържа се, че осъществените от въззивниците действия не отричат владението на
ищцата.
Иска се депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната му част.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Не се ангажират доказателствени искА.я.
Възразява се срещу заявеното от въззивниците доказателствено искане, предвид
липса на допуснати процесуални нарушения от съда.
В съдебно заседА.е постъпилата жалба се поддържа.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събрА.те
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана
от Й. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. ******, чрез пълномощника й адв. А.
К.К., с адрес за призоваване: гр. Д., ул. *****, срещу: 1. Й. К. Д., ЕГН: **********, с
адрес: с. О., ул. ***, общ. С.б., обл. К.; 2. В. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. ****** и посочен адрес за призоваване: с. О., ул. ***, общ. С.б., обл. К.; 3. С. В.
Д., ЕГН: **********, с адрес: с. О., ул. ***, общ. С.б., обл. К., чрез К. В. Д.; 4. Й. Б. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: с. О., ул. ***, общ. С.б., обл. К.; 5. В. Х. К., ЕГН:
**********, с адрес: с. О., ул. ****, общ. С.б., обл. К., и 6. К. Х. Д., ЕГН: **********,
с адрес: с. О., ул. ***, общ. С.б., обл. К., с която е предявен иск с правно основА.е чл.
34 от ЗС
В исковата молба е било поддържано, че стрА.те са съсобственици на следните
недвижими имоти:
1.Поземлен имот е идентификатор 53254.10.87; 2. Поземлен имот с
идентификатор 53254.11.56, 3. Поземлен имот с идентификатор 53254.20.62, 4.
Поземлен имот с идентификатор 53254.28.17, 5. Поземлен имот с идентификатор
53254.2.129; 6. Поземлен имот е идентификатор 53254.16.76, и 7. Поземлен имот с
идентификатор 53254.30.16, всички находящи се в с. О., общ. С.б., обл. К. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД[1]18-
382/05.06.2019г. на ИД на АГКК.
Съсобствеността възникнала по наследство от общия наследодател на стрА.те В.
Х. Д., бивш жител на с. О., общ. С.б., починал на *** г.
С оглед правата на стрА.те в съсобствеността притежавА.те от всеки от
съсобствениците дялове, според ищцата, са както следва: 1/3 (една трета) идеална част
от описА.те имоти за ищцата Й. М. Д.; 1/3 (една трета) идеална част за наследниците
на К. В. Д., а именно: 1/6 (една шеста) идеална част за Й. К. Д.; 2/12 (две дванадесети)
идеална част за В. В. Д.; 2/12 (две дванадесети) идеална част за С. В. Д.; 1/3 (една
3
трета) идеална част за наследниците на Х. В. Д., а именно: 1/9 (една девета) идеална
част за Й. Б. Д.; 1/9 (една девета) идеална част от описА.те имоти за В. Х. К. и 1/9
(една девета) идеална част за К. Х. Д..
Поддържано е било също, че до настоящия момент стрА.те не са уредили
доброволно взаимоотношенията си относно съсобствеността върху процесните имоти,
поради което се иска съдът да постанови решение, с което да допусне същите до делба
между тях, при посочените квоти.
На основА.е чл. 344, ал. 2 от ГПК е било заявено и искане съдът да постанови
ответниците да заплащат на ищцата сума в размер на 100.00 лв. месечно срещу
ползването на имотите, до окончателното извършване на делбата.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответниците К. Х. Д., Й. К. Дж. и Й. Б. Д., чрез пълномощника им адв. З. В., които
считат предявения иск за допустим и частично основателен. Твърдят, че посочените
като ответници близки на ищцата - В. В. Д. и С. В. Д. са наследници на В. К. Д., бивш
жител на село О., община С.б., починал на *** г. (преди възстановяването на имотите),
но същият, както и посочените ответници, неговите деца, нямали качеството на
съсобственици на процесните имоти, тъй като със Саморъчно завещА.е от 24.02.2002 г.
завещателят и праводател на наследодателя на посочените ответници - К. В. Д.
завещал всичките си земеделски земи, които са негово, т.е. на завещателя наследство,
от покойният му баща, на сина му - ответника Й. К. Д. и по този начин посочените
ответници нямали наследени земеделски земи по право на заместване от починалия
преди възстановяването им баща, които да са наследили. Завещателят К. В. Д. починал
на *** г. и на тази дата било открито наследството по смисъла на чл. 1 от ЗН. Към този
момент била приключила успешно реституцията на всички земеделски земи, видно от
датите на постановяване на решенията на ПК- град С.б., които завещателят К. В. Д.
завещал на сина си Й. К. Д. с процесното саморъчно завещА.е. ЗавещА.ето произвело
искА.те правни последици, след като е било депозирано за пазене при нотариус С.С. и
в последствие обявено и вписано по надлежния ред, след като ответникът Й. К. Д.
научил за него. В преклузивния петгодишен срок не било искано възстановяване на
запазена част от сочените ответници и такава нямали възстановена, независимо че
знаели за него, поради което сега лицата В. В. Д. и С. В. Д. не били съсобственици на
процесните земеделски земи и не следвало да участват в делбата.
По отношение на иска за делба на последния описан в исковата молба недвижим
имот-Поземлен имот с идентификатор 53254.30.16, ответниците К. Х. Д., Й. К. Дж. и
Й. Б. Д. оспорвали иска като неоснователен с твърдение, че този имот е тяхна
собственост, придобит по давност. Излагали подробни съображения, че владели имота
непрекъснато и необезпокоявано, считано от 1999 г., поради което го придобили по
давност.
По отношение на останалите описА. в исковата молба имоти, считат иска за
основателен, но без в делбата да участват ответниците В. В. Д. и С. В. Д..
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците В. Х. К., В. В. Д. и С. В. Д. не са подали
отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседА.е ответницата С. В. Д. се е представлявала по
пълномощие от своята майка К. В. Д., по реда на чл.32, т.2, заявявайки, че искът за
делба е основателен. Оспорвала е твърдението на ответниците, че В. В. Д. и С. В. Д. не
следва да участват в делбата.
АнгажирА. са писмени доказателства, от които се установява следното:
4
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 84/04.09.2023г., съставено в с.
О., общ. С.б., област К., стрА.те по делото са наследници на общия им наследодател В.
Х. Д., бивш жител на село с. О., общ. С.б., починал на ***г.
Процесните имоти са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на
В. Х. Д., видно от приобщените Решение № 08/19.12.1994 г., Решение №
11/23.04.1999г. и Решение № 08/31.05.2002г. на ПК гр. С.б., както и от Нотариален акт
за собственост на недвижими имоти № 31, том VІІІ, дело № 2030/1998г. по описа на
нотариус при РС-Дупница.
Със Саморъчно завещА.е от 24.02.2002 г. К. В. Д., починал на *** г., син на
общия наследодател на стрА.те по делото В. Х. Д., респ. наследодател на ответниците
Й. К. Дж. (негов син), В. В. Д. и С. В. Д. (деца на В. К. Д., починал на ***г., също син
на К. В. Д.), завещал всичките си земеделски земи, които са негово, т.е. на завещателя
К. В. Д. наследство, от покойния му баща В. Х. Д., на сина си - ответника Й. К. Д..
Посоченото завещА.е е обявено по молба на К. В. Д.-съпруга на В. К. Д., респ.
майка на ответниците В. В. Д. и С. В. Д., с протокол за обявяване на саморъчно
завещА.е с рег. № *** г. по описа на С.С.-Нотариус с район на д-вие ДР.
Завещателят К. В. Д. е починал на *** г. и на тази дата е било открито
наследството по смисъла на чл. 1 от ЗН, като към този момент, видно от приложените
и цитирА. по горе реституционни решения, била успешно приключила реституцията на
всички земеделски земи, които завещателят К. В. Д. завещал на сина си Й. К. Д. с
процесното саморъчно завещА.е.
Към момента на откриване на наследството на К. В. Д. (***г.), негови
наследници по закон са били синът му Й. К. Д. и по право на заместване децата на
другия му син В. К. Д. - В. В. Д. и С. В. Д..
С горецитираното саморъчно завещА.е К. В. Д. е завещал на сина си Й. К. Д.
всичките си земеделски земи, които са негово, т.е. на завещателя К. В. Д. наследство,
от покойния му баща В. Х. Д.. Или, по силата на така направеното завещателно
разпореждане, собствеността, която К. В. Д. е имал върху процесните имоти е
придобита от сина му Й. К. Д..
Приобщени са и Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/13.10.2023г., Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/13.10.2023г., Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/13.10.2023г., Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/13.10.2023г., Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/13.10.2023г., Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/13.10.2023г., Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/13.10.2023г.; Наказателно постановление № 19 от 05.11.1999г.; Акт № 19
от 14.10.1999г.; Оценителен протокол от 02.11.1999 г.
СъбрА. са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Р.С.Д., Г.И.Ш. и И.М. Д..
Свидетелят Д. е посочил, че познава семейството на Й. М. Д. от дълги години.
Знае, че дълги години има проблеми, защото Й. искала преди време да си възстанови
имотите да са на нейно име и оттогава водела преговори с чичо си В. Д.. Предлагали
да й дадат крава, дори крава с теле, за да се откаже от нейния дял. Снабдили се с
удостоверение за наследници, в което тя не фигурирала. Известен му е конкретен спор
за нива, в местността ***, с площ около 4,30 дка, разделена на две с ограда от бодлива
тел. Категоричен е, че Й. не е спирала да си търси наследството, откакто са
5
възстановени имотите.
Свидетелят Г.И.Ш.. Сочи, че е в близко познанство с Й. и К. Д.и. Имал частен
трактор и през 1998 г. или 1999 г. и по молба на Д. Д. изорал нивата му в местността
***. На следващата година пак и така в продължение на 7, 8 години, докато имал
трактор, все той му орал тази нива. В последствие друг орал тази нива, като имотът се
работел и до сега от Д.. В имота имало овошки в горната част, а в долната част
засаждал с картофи. Първоначално било заградено с бодлива тел, после имотът бил
заграден и имало порта, през която се влизало с трактор. Портата била заключена с
верига и катинар. Не са му известни спорове за този имот, но К. и Й. си пазели
собствеността, като поддържали добре имота.
Свидетелят И.М. Д. заявява, че познава К. и Й., т.к. имал в близост то техния
имот в местността се казва *** свой. Сочи, че имотът на тези лица бил заграден с
железни колове и бодлива тел. На две места имало врати, които се заключвали с
катинар и с верига. Имотът го ползвали К. и Й. Д.и от преди 1993 г. Всяка година те
орали нивата, пръскали и кроили дръвчетата, окопавали, садили там картофи,
царевица, чушки, домати. Съседните на този имот парцели не се обработвали. Не са
му известни спорове по отношение на собствеността, като е категоричен, че К. и Д.
Д.и обработват този имот и си пазят собствеността. Не можело да се влезе в имота.
Овощните дръвчета са сливи, ябълки. Саморасляци нямало, а имотът не бил
занемарен. Всичко се орало и поддържало. Д. и синът му окопавали дръвчетата, а
нивата се орала от К. сега, а преди това от свидетелят Г.Ш.. К. и Д. го викали за тази
услуга. Сега имотът било разоран. Разораната част я садял К. от години. Преди това я
обработвали баща му и майка му. Свидетелят твърди, че от 1993 година обработва
своя имот, а те го обработвали отпреди това. Й. и К. работели този имот от 33, 34
години сигурно.
Тази фактическа обстановка е била установена от първостепенния съд, която се
споделя и от настоящия въззивен състав.
След изясняването на делото от фактическа и правна страна е постановено
съдебно решение, с което съдът е допуснал извършване на съдебна делба на следните
недвижими имоти: 1.Поземлен имот е идентификатор 53254.10.87; 2. Поземлен имот с
идентификатор 53254.11.56; 3. Поземлен имот с идентификатор 53254.20.62; 4.
Поземлен имот с идентификатор 53254.28.17; 5. Поземлен имот с идентификатор
53254.2.129; 6. Поземлен имот е идентификатор 53254.16.76 и 7. Поземлен имот с
идентификатор 53254.30.16, всички находящи се в с. О., общ. С.б., обл. К. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД[1]18-
382/05.06.2019г. на ИД на АГКК; ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ: 1. за Й. М. Д. -
1/3 (една трета) идеална част; 2. за Й. К. Д. - 1/3 (една трета) идеална част; 3. за Й. Б.
Д. – 1/9 (една девета) идеална част; 4. за В. Х. К. – 1/9 (една девета) идеална част и 5.
за К. Х. Д. – 1/9 (една девета) идеална част.
С това си решение първостепенният съд е отхвърлил като неоснователен
предявения от Й. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. ******, срещу В. В. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. ******, и С. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: с.
О., ул. ***, общ. С.б., обл. К., иск с правно основА.е чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл.
от ГПК, за делба на гореописА.те недвижими имоти.
С Определение №639/2024 г. по реда на чл. 250 от ГПК, постановеното по гр.д.
№ 1847/2023г. на РС-Дупница Решение № 159/11.04.2024 г. е допълнено, като ДРС:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул.
6
******, за осъждане на ответниците Й. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. О., ул. ***,
общ. С.б., обл. К., Й. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. О., ул. ***, общ. С.б., обл. К. и
К. Х. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. О., ул. ***, общ. С.б., обл. К., да й заплащат
обезщетение в размер на по 100.00 (сто) лева месечно срещу ползването на
допуснатите до делба недвижими имоти, до окончателното извършване на делбата.
Решение № 159 от 11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1847/2023 г. по описа на
Районен съд – Дупница, се атакува само в частта, в която е допуснат до делба ПИ с
идентификатор № 53254.30.16 по КККР на с. О..
В хода на въззивното производство са събирА. допълнителни гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетеля С.Й.К.. Той сочи, че познава
стрА.те по делото, както и имота в местността ***, който знае за собствен на Д. и К..
Твърди, че те го обработват от 1999 г. Заградили го с железни и циментови колове с
мрежа и бодлива тел. Сега там имало овощна градина, зеленчукова градина и наесен
като се прибере продукцията, свидетелят пасял там овцете си със съгласието на Й. и
К.. Имотът видимо се откроявал от другите в местността, поддържан бил. Дръвчетата
не били саморасли, грижели се за тях Д. и К., варосвали ги, имало череши, круши,
ябълки, джанки. Този имот бил 4 дка и половина. Посочените лица не са споделяли
със свидетеля дали този имот са си го купили или наследили, но знаел, че отдавна си е
на Д. и на К., на никой друг. Свидетелят сочи още, че Й. М. Дж. не я познава. Сега
чувал, че Д. и К. имат братовчедка. Д. и К. никога не били споменавали, че имат
братовчедка, която да им е дала да работят нейното място.
При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
По допустимостта на въззивната жалба: Депозираната въззивна жалба
отговаря на изисквА.ята по чл. 260 ал. 1, т. 1, т . 2, 4 и 7 и 261 ГПК, депозирана е в
срока по закон, от страна в първоинстанционното производство, с интерес от
обжалването, респ. е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по
останалите въпроси е огрА.чен от релевирА.те въззивни основА.я в жалбата като следи
служебно за спазването на императивните материалноправни норми, по указА.ята на т.
1 на ТР№ 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
се констатира, че то е валидно. Постановено е от надлежен орган в надлежен състав, с
оглед правораздавателната власт на съда, в писмена форма, и е подписано от
постановилия го съдия.
То и е допустимо в проверяваната част.
По доводите във въззивната жалба:
Производството е за делба във фаза на допускането. В този случай съдът има
задължение да установи със съдебния си акт между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Това е сторено от
първостепенния съд с постановения краен акт, като решението му се атакува
единствено в частта, в която е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор №
53254.30.16 по КККР на с. О., респ. в останалата му част то е влязло в сила като
необжалвано.
7
За да постанови този резултат в обжалваната част първостепенният съд е приел,
че от ангажирА.те по делото доказателства не може да се заключи, че ответниците К.
Х. Д., Й. К. Д. и Й. Б. Д. са обективирали поведение пред останалите съделители,
което да им покаже по недвусмислен начин, че са завладели процесните имоти, както и
че са владели същите явно и непрекъснато в законоустановения давностен срок.
Позовал се е в т.см. на данните, заявени от свидетеля Р.С.Д., че Ищцата Й. М. Д. е
искала да си възстанови наследствени имоти, по повод на което е водила разговори с
В. Д. и е имала спорове с ответника Й. К. Д.. Посочил е, че свидетелите Г.И.Ш. и И.М.
Д. действително дават показА.я за това, че Поземлен имот с идентификатор
53254.30.16 е бил обработван само от К. и Й. Д.и, но е акцентирал на това, че не
установяват те са демонстрирали намерение за своене на същия, отричащо правата на
останалите сънаследници. Приел е, че К. и Й. Д.и, за които се установява да са
упражнявали и продължават да упражняват фактическата власт върху имота, имат
качеството държатели, но правата на останалите сънаследници не се отричат.
Горните изводи, по разбиране на настоящия съдебен състав, са споделими и по
същество верни.
Претенцията за прекратяване на съществуваща съсобственост върху описаното в
исковата молба имущество е основана на твърдения за възникването й на основА.е
наследяване по закон, при което притежаваното от наследодателя В. Х. Д., бивш жител
на с. О., общ. С.б., починал на *** г. към датата на смъртта му имущество е преминало
към стрА.те по делото в дробни части, съответни на правнорелевантна семейно-правна
връзка (брачна и роднинска).
Претенцията е оспорена от ответниците К. Х. Д., Й. К. Дж. и Й. Б. Д. с
твърдения и доводи изключващи съсобствения характер на заявеното за делба
имущество, като по отношение на иска за делба на последния описан в исковата молба
недвижим имот-Поземлен имот с идентификатор 53254.30.16, те са поддържали с
твърдение, че този имот е тяхна собственост, придобит по давност. Излагали са
подробни съображения, че владели имота непрекъснато и необезпокоявано, считано от
1999 г., поради което го придобили по давност, като последицата спрямо ищцата била
тази по чл.99 от ЗС - изгубване на правата й по наследяване. Те обаче, не се
установяват по делото.
Несъмнено е установено, че този имот бил собствен на В. Х. Д., бивш жител на
с. О., общ. С.б., починал на *** г., като правото на собственост е било възстановено на
неговите наследници в сроковете и по административния ред на ЗСПЗЗ с решение на
ПК.
Подробният анализ на събрА.те гласни доказателства по делото чрез разпита на
свидетеля Д. дава представа, че семейството на Й. М. Д. от дълги години има
проблеми с чичо си В. Д. по повод собствеността на нива, в местността ***. Наличието
на спор в т.см. не се опровергава от показА.ята на свидетелите Г.И.Ш. и И.М. Д., които
са категорични, че той е бил обработван от К. и Й. Д.и, нито от показА.ята на
свидетеля С.К., разпитан пред въззивната инстанция, който дава подобна представа. Те
обаче не сочат, че самото намерение за своене е достигнало до адресатите му пряко.
Значими в този аспект са задължителните указА.я по прилагането на закона в ТР
№ 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, според които при
наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към
наследниците независимо от това, че само един (или някои от тях остава) остават в
наследствения имот. В продължение на това е доразвита и съдебна практика, която
8
приема, че когато едно лице установи фактическа власт върху вещ на основА.е
наследяване, то има качеството на държател на идеалните части на останалите
сънаследници, независимо дали последните знаят за настъпилото правоприемство и за
придобитите от тях права. Това е така, тъй като при наследяване владението върху
вещта, което е имал наследодателят, се придобива по право от всички негови
наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот. Затова
само въз основа на факта, че съсобственият имот продължително време се е ползвал от
един сънаследник, не може да се съди за това дали той е преобърнал държането на
чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява предоставеното му от
закона право да си служи с цялата вещ – така Решение № 192/16.02.2017 г. по гр.д.
763/2016 г., I ГО на ВКС, Решение № 8/19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г II Г0 и т.н.
В същото време според наложеното разбиране с Решение № 132/27.05.2016 г. по
гр.д. № 1121/2016 г. на ВКС, І г. о., Решение №74/24.06.2015 по гр.д. № 6277/2014 г. на
ВКС, І г. о., както и мн.др., преобръщането на държането частите на съсобственика във
владение за себе си следва да се осъществи чрез недвусмислени действия, които са
извън кръга на тези, предвидени в специалните норми за съсобствеността (чл. 31 и чл.
32 от ЗС) и те да са възприети като такива от съсобственика. Тези действия следва да
са такива, които преценени в съвкупност, представляват по съдържА.е действия на
изключителен собственик, като във всеки отделен случай те следва да бъдат доказА.
конкретно.
В случая събрА.те по делото доказателства не установяват по категоричен и
недвусмислен начин твърдяното владеене на идеалните части на останалите
наследници.
Липсва подобен смисъл и в приобщената по декларация от съделителя В. К.,
както смятат въззивниците. Тя е сестра на съделителя К. Д. – поддържал възражението
за изтекла придобивна давност наред с нея и съделителя Й. Д., и е декларирала, без
отбелязване на знА.е за отговорността по чл. 313 от НК, че брат й К. и Й. К. Д. (неин
чичо) владеят процесния имот повече от 25 години. Декларирала е още, че няма
претенции към собствеността на брат й и чичо й и ги признава за собственици, като
владението им е явно и необезпокоявано, и без оспорване от нея и другите
сънаследници, които не са имали достъп и ползване на този имот. Тези изявления не
могат да бъдат ценени от една страна, защото процесуалният ред за подобни изявления
на страна в производството е този по чл. 176 от ГПК, като подобна форма на
установяване на права не е предвидена в ГПК, и от друга – защото изложеното в нея
се опровергава от събрА.те по делото доказателства чрез разпита на свидетеля Д..
Дори и да не се споделя изложеното, декларирА.те обстоятелства ползват единствено
заявилата ги страна, но не обвързват по никакъв начин останалите стрА. по спора. В
този насока според практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение №
134 от 5.08.2019 г. по гр. д. № 3482/2018 г. на ІV г. о., Решение № 70 от 29.05.2013 г. по
гр. д. № 579/2012 г. на ІІ г. о., Решение № 56 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 3408/2020 г. на
І г. о., признА.ето на неизгоден за страната факт по делото представлява
доказателствено средство, което съдът следва да цени с оглед на всички обстоятелства
по делото, като преценката по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е
подчинена на принципа на диспозитивното начало, т. е. отчитат се онези
обстоятелства, които са заявени от стрА.те във връзка с разглеждането на спора и
касаят неговия предмет (така в решение № 24 по т.д. № 1040/2012 г., І т.о., в
съответствие с цитираното в него решение № 98 по гр.д. № 952/2010 г. на ВКС, ІV
г.о.). В този смисъл декларацията на съсобственик, с която заявява, че няма претенции
9
към съсобствения имот, който друг съсобственик владее в продължение на повече от
10 години, представлява зачитане на изтеклата придобивна давност в полза на този
съсобственик и признА.е на неизгодния факт, че правото на собственост е изгубено
поради придобиването му от другиго, но касае само частта от имота, която тя е
притежавала по силата на наследяването. Буди размисъл тук и това, че макар и да сочи
в коментираната декларация, че правото на собственост се отрича от нея, в отговора на
исковата молба настоятелно поддържа, че заедно с Й. и К. Д.и, придобили имота по
силата на упражнявано давностно владение. В заключение и ако всъщност е налице
отказ от права, той би могъл да касае само притежавА.те от тази страна дробни части
от правото на собственост.
Приобщеният протокол от 1999 г. за констатирА. увреждА.я на фиданки в м. ***
също не установява факта на владението на частите на останалите съделители, по см.
на чл. 68 от ЗС.
Не може да се приеме също, че майката на С. Д. е направила признА.е на
твърдението за демонстрирано своене, сочейки, че от 30 г. не събират рента и според
Й. и К. нямат собственост. Това именно изявление е още една индиция, че макар и
частите на останалите съделители да се владеят от Й. и К. Д.и, това владение е
смутено, т.к. тази собственост е оспорвана.
Отново следва да си посочи, че от показА.ята на свидетелите Г.И.Ш. и И.М. Д.
може да се направи извод единствено за ползването на процесните имоти от
съделителите Й. и К. Д.и. Обяснимо в т.см. е соченото от тях, че имотът бил ограден и
се заключвал, но с оглед нуждата от защита и с цел да огрА.чи достъпа на всички
външни за обитателите лица. Те обаче не сочат това владение да е било демонстрирано
на всички останали сънаследници. Свидетелят С.Й.К. също не дава показА.я в т.см.
Той сочи, че познава стрА.те по делото, както и имота в местността ***, който знае за
собствен на Д. и К.. Твърди, че те го обработват от 1999 г. Заградили го с железни
колове, циментови и с мрежа и бодлива тел. Сега там имало овощна градина,
зеленчукова градина и наесен като се прибере продукцията, свидетелят пасял там
овцете си със съгласието на Й. и К.. Сочи още, че Й. М. Дж. не я познава. Сега чувал,
че Д. и К. имат братовчедка. Д. и К. никога не били споменавали, че имат братовчедка,
която да им е дала да работят нейното място.
Нито един от посочените свидетели не дава представа за реално демонстрирано
владение пред останалите съсобственици на целия имот, вкл. и на притежавА.те от тях
части от наследствения имот.
Свидетелят Д. пък дава показА.я, че познава семейството на Й. М. Д. от дълги
години. Знае, че дълги години има проблеми, защото Й. искала преди време да си
възстанови имотите да са на нейно име и оттогава водела преговори с чичо си В. Д..
Предлагали да й дадат крава, дори крава с теле, за да се откаже от нейния дял.
Снабдили се с удостоверение за наследници, в което тя не фигурирала. Известен му е
конкретен спор за нива, в местността ***, с площ около 4,30 дка, разделена на две с
ограда от бодлива тел. Категоричен е, че Й. не е спирала да си търси наследството,
откакто са възстановени имотите. Тези показА.я се ценят с доверие, т.к. не се
опровергават от другите доказателства по делото. Голословно е твърдението за
„съмнителна“ близост на свидетеля с ищцата, доколкото обстоятелства за
заинтересованост в т.см. не са навеждА., респ. и данни, които да ги подкрепят не са
събрА..
Анализът на посочените свидетелски показА.я сочи, че предлагайки да уредят
10
спорните наследствени отношения, ответниците Й. и К. Д.и не са възразили на
ищцата, че същият им принадлежи. Дори напротив, пожелали да я компенсират, за да
се откаже от собствеността си.
Така следва да се приеме, че фактическата власт над вещта, упражнявана в
случая от жалбоподателите К. и Й. Д.и, е установена, но липсват убедителни
доказателства за т.нар преобръщане на владението (interversio possessionis) за държА.те
от тях части на останалите съделители, при което от съсобственици на идеална част от
имота, жалбоподателите са се превърнали в съсобственици владелци за периода от
1999 г. на целия имот, както поддържат с отговора на исковата молба, и до днес.
В тази връзка следва да се обърне особено внимА.е и на това, че презумпцията
на чл. 69 от ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по недвусмислен начин е
доказал, че е установил владение. Законовото предположение е в смисъл, че
установеното владение се счита, че е за владелеца, а не за другиго, а не, че
установилият държане е владелец до доказване на противното. Точно тези признаци на
владението не са установени. Още повече - родствена връзка между насрещните стрА.,
както и етичните задължения да се почитат и уважават взаимно, са все обстоятелства,
които трудно могат да направят явно и несъмнително намерението на
жалбоподателите Д.и да своят вещта, ако това не е ясно изразено чрез думи или други
действия по отношение на останалите наследници. Тези житейски отношения изискват
безсъмнено открояване на тези, свързА. с владението на имота. В т.см. е и изразеното
в теорията схващане (М.., М. Особености на съсобствеността, възникнала от
наследяване., Труд и право, т. 4 Владение на общите вещи от сънаследниците.), че
„при промяна на държането във владение тези действия трябва да са насочени и към
собственика, а при съсобственост – към останалите съсобственици.
Неприложими в случая са разрешенията в Решение №97/2020 г. по грд. №
325/2020 г. на ВКС, първо гр.отд., на които се позовават жалбоподателите, т.к. там
разгледаната хипотеза е различна от настоящата – разгледан е въпрос в кои случаи
избени или тавански помещения в сграда-етажна собственост могат да се придобиват
по давност от лице, което не е собственик на самостоятелния обект, към който са
принадлежност тези помещения.
Следва да се споделят обаче, доводите в Решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.
д. № 870/2011 г., II г. о. на ВКС; Решение № 566 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1053/2009
г., І г. о. на ВКС; Решение № 596 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., І г. о. на ВКС;
Решение № 532 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г., I г. о. на ВКС; Решение № 381
от 25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г., І г. о. на ВКС, Решение№ 110/2012 г. по гр.д.
870/2011 г. на ВКС II г. о., както и мн.др., в които се приема, че обикновеното ползване
на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене, респ.
както вече бе посочено по-горе, категоричните данни за ползването на имота от Й. и
К. Д.и, не могат да се възприемат за действия, отричащи правото на собственост по
отношение на останалите съсобственици, каквито биха били напр. отстраняване от
имота, недопускане, оспорване на права.
Всичко изложено обосновава извод, че правните последици на придобивната
давност, на която се позовават жалбоподателите досежно наследствените части на
другите наследници, не се установява от доказателствата по делото.
До идентични правни изводи е достигнал и първостепенният съд, заради което
атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено в частта, в която е допуснат
до делба ПИ с идентификатор № 53254.30.16 по КККР на с. О., а в останалата му част
11
то е влязло в сила като необжалвано.
По разноските: Претенции за присъждане на разноски са заявени от двете
стрА.. Първоинстанционното решение обаче, не следва да се ревизира в т.см., с оглед
изхода на спора, а и характера на производството, респ. фазата, в която се намира. В
тази насока са Определение № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г., Решение №
3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС и мн.др., която приема, че решението по
първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и
присъждане на разноски.
При въззивно обжалване сторените във въззивното производство разноски се
дължат на общо основА.е по правилата на чл. 78 от ГПК, респ. се и претендират. В
този смисъл Определение № 406/17.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4031/2015 г. на І г. о.,
Определение № 282/19.12.2016 г. по гр. д. № 2107/2016 г. на І г. о. и цитирА.те там
определения. Тази практика се основава на разбирането, че в производството по
съдебна делба се реализира потестативното право на делба не само на ищеца, но на
всеки от съсобствениците на общата вещ. Тяхното участие в процеса е задължително,
като в първата инстанция всеки от съсобствениците има едновременно качеството на
ищец и на ответник по искането за прекратяване на съсобствеността. При обжалване
на решението по допускане или извършване на съдебната делба правното положение
на съделителите е различно. Всеки от тях участва в делото вече в точно определено
процесуално качество като жалбоподател или насрещна страна-ответник по жалбата.
Поради това при обжалване разноските се присъждат съобразно разпоредбата на чл.
78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу страната, която е
предизвикала неоснователен правен спор.
С оглед горното и при този изход на делото в полза на въззиваемата страна се
следват разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК в т.см., но не са ангажирА.
доказателства за плащане на посоченото в него адвокатско възнаграждение в размер
на 1100 лв. Поради това и с оглед задължителните указА.я по прилагането на закона в
т. 1 от ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски не може да бъде
уважена.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение подлежи на касационен
контрол, съобразно императивната разпоредба на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му пред Върховния касационен съд при спазване на изисквА.ята на чл.
280 и чл. 284 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159 от 11.04.2024 г., постановено по гр.д. №
1847/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, в обжалваната му част - в частта, в
която е допуснат до делба ПИ с идентификатор № 53254.30.16 по КККР на с. О..
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ Решение № 159 от 11.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 1847/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница не е било обжалвано и е
влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на стрА.те при
12
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13