№ 104
гр. Свиленград, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200338 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-518/НП
от 03.04.2024 година на И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на И. В. С. с ЕГН ********** от
*********************************, със съдебен адрес: град Пловдив, ул.
„Райчо Даскалов” № 16, етаж 2, чрез адвокат Г. Д., за нарушение на чл. 233, ал.
1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание
„Обществено порицание”, с което е заменено наказанието „Глоба” (пункт І) и
на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата златни
пръстени – 7 броя, златни гривни – 2 броя, златни медальони – 5 броя и
златни синджири – 6 броя (пункт ІІ).
Жалбоподателят И. В. С., действащ със съгласието на майка си В. М. С.,
чрез процесуалния си представител – адвокат Г. Д., намира обжалвания акт за
незаконосъобразен, необоснован и неправилен – отказът на
Административнонаказващия орган (АНО) за сключване на Споразумение
1
поставял жалбоподателя в по-неблагоприятно положение. От Съда се иска да
отмени обжалваното НП като бъде задължен АНО да сключи Споразумение.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят И. В. С., като
непълнолетен действащ със съгласието на майка си В. М. С., не се явява и не
се представлява. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
АНО и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) –
И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас,
редовно призован на посочения съдебен адрес, не се явява, но изпраща
представител – Старши юрисконсулт Цветан Делчев, който сочи че НП е
издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по
делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен
Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 12.02.2024 година, около 19.30 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига
моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Форд”, модел
„Транзит” с български държавен регистрационен номер *********,
управляван от българския гражданин А.С.К.. В автомобила пътува и
жалбоподателят С., както и лицата В. М. С. (майка на жалбоподателя), З.С.К.,
Н.А.Й. и Н.Б.Г..
2
За автомобила постъпва Искане от ОДМВР – Хасково за съвместна
проверка.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ започва митническа проверка,
като преди започването й свидетелят П. Г. П. кани устно лицата да декларират
носените от тях акцизни стоки, стоки с търговски характер, благородни
метали и скъпоценни камъни и изделия от тях и с тях, парични средства,
валутни ценности или такива, подлежащи на забрани и ограничения при внос.
Пътниците декларират личен багаж.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ е извършен личен преглед на
жалбоподателя И. С. от свидетеля П. П. в присъствието на свидетеля И. Т. П.,
при който в джоба на горната връхна му дреха (яке) и в мъжката му чанта през
рамо, са открити недекларирани изделия от жълт метал, поставени в два
полиетиленови плика. Указаното действие (личен преглед), което е в рамките
на правомощията на митническите органи, е материализирано в съставения
Протокол за извършен личен преглед. Документът изготвя свидетелят П. и в
него е отразен резултатът от проверката, с вписан установеният факт за
открИ.ето на процесните изделия от жълт метал, както и точните места на
намирането им.
Измерването точното тегло на недекларираните изделия от
жалбоподателя, както и установяването видът, естеството и качеството им на
изделия от благороден метал – злато, се извършва с помощта и знанията на
специалист – златар, специално осигурен, т.е. повикан от митническите
органи, който и прави необходимите констатации за тези факти. На място,
отзовалото се вещо лице В.Д.Д., след анализ и изследването им, установява,
че се касае за златни изделия, представляващи пръстени, гривни, медальони и
синджири, окачествява същите, посочвайки съответната проба, както и ги
претегля, като тези си констатации обективира в писмено Заключение,
приложено в Административнонаказателната преписка (АНП). По този начин
потвърждава изработването от злато - благороден метал, съответстващ на
намерените. Вещото лице индивидуализира конкретно, откритите укрити и
недекларирани изделия, представляващи предмет на нарушението, видно от
съдържанието на изготвеното Заключение, определя и тяхната митническа
стойност, възлизаща на сумата 9 148.98 лв. и при единична цена 77.93 лв. за
грам/злато проба 585. Експертизата не се оспорва от страните.
3
В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на
носени недекларирани изделия от благороден метал, за изясняване произходът
и притежанието на същите контролният орган изисква от жалбоподателя И. В.
С. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и той депозира
такива в писмена форма, изготвени саморъчно от него. Последните са
приложени към АНП и видно от тяхното съдържание, обективираното
изявление по своя смисъл е с характер на предпроцесуално признание от
жалбоподателя относно собствеността на намерените златни накити на него.
За извършената митническа проверка е съставен Протокол с №
24BG001015M008023 от същата дата. Документът изготвят свидетелите П. П.
и И. П. и в него са отразени резултатите от проверката, включително с вписан
установеният факт за открИ.ето на недекларираните златни изделия –
собствени на жалбоподателя С.. Проверката приключва в 20.45 часа.
При тези фактически обстоятелства, след разкрИ.ето на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието и
неговият извършител, митническият орган - свидетелят П. Г. П. пристъпва на
основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG12022024/1000/М – 396/12.02.2024
година против жалбоподателя С.. Според съдържанието на Акта, твърдяното
за осъществено деяние е квалифицирано правно с
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - цифрово
вписан; а от фактическа страна изразило се в пренос през държавната граница
без знанието и разрешението на митническите органи на златни изделия,
подробно описани в Акта. Актосъставителят излага и фактическо описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, описва подробно и
намерените недекларирани изделия от жълт метал, посочвайки конкретно
тяхната проба, видът им, броят и количество - грамаж, съответно и металът, от
който са изработени. Описанието на последните е идентично и съвпада с
посоченото в Заключението на вещото лице. Процесните златни изделия,
предмет на нарушението, са задържани със съставения АУАН от контролните –
митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка №
24001566 от 12.02.2024 година и впоследствие те са предадени за съхранение в
склад на Териториална дирекция Митница Бургас.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя,
4
както и на свидетел – И. Т. П., също митнически служител на МП „Капитан
Андреево”. След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запозната със
съдържанието му и е връчен лично, като с подписа си И. С. удостоверява
получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ, датирана от 12.02.2024 година, когато е изготвен
констатиращият акт, като жалбоподателят не сочи възражения срещу
констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Постъпва Предложение от страна на жалбоподателя за сключване на
Споразумение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, И.Д.Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, издава процесното НП № BG2024/1000 – 518/НП на
03.04.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация
на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 24.04.2024 година
по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено
и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване че е получено от
процесуалния представител на жалбоподателя С. – адвокат Г. Д. (с
Пълномощно, приложено в АНП). Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на
основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно
наказание „Обществено порицание”, като е отразено, че посоченото наказание
представлява замяна на наказанието „Глоба” и на основание чл. 233, ал. 6 от
ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 230/32 – 748753
от 21.02.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д.Заместник-
Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на
5
Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Красимир
Николов Фучеджиев (, а и в тази насока е Заповед № 108 от 09.02.2024 година
на Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява длъжността
„И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” към
датата на издаване на НП. Т.е. И.Д.Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана
му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред
с индивидуален административен акт - Заповед.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата,
поставена на плика, с който Жалбата е депозирана в куриерската фирма), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено в
АНП, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 12.02.2024 година актосъставителят П. Г. П. е
заемал длъжността „Главен инспектор” в Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е
и изявлението на свидетеля П., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 11.06.2024 година. Лицето, подписало НП – Красимир Николов
6
Фучеджиев, е заемал към момента на издаването му длъжността
„И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас.
Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на
ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
1. В хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие на
описаното нарушение с дадената му правна квалификация, което е довело и до
неправилно прилагане на санкционната норма, тъй като наказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца за нарушение
на чл. 233, ал. 1 ЗМ, докато в случая са нарушена разпоредбите на чл. 4, т. 2,
вр.чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически
регистри по чл. 10а от Валутния закон (Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година).
Действително от края на месец септември 2023 година отпадна контрола
върху благородните метали, скъпоценните камини и изделията със или от тях
от Валутния закон, но същите не са в регулацията на митническите нарушения
когато злато и платина в необработен и полуобработен вид и монети общо са
над 37 грама без оглед на съдържанието на златото или платината; бижута и
аксесоари от сплави на златото или платината общо са над 60 грама без оглед
на съдържанието на златото или платината; сребро в необработен и
полуобработен вид и монети, както и бижута и аксесоари от сплави на
среброто, общо са над 300 грама без оглед на съдържанието на среброто
и скъпоценни камъни, вградени в златни и сребърни изделия, тъй като
разпоредбата на чл. 4 и сл. от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година не са
отменени, а там е предвиден ред за деклариране на тези изделия когато са над
точно определени размери, какъвто е настоящия случай – злато над 60 грама.
Т.е. в случая е приложим специалния нормативен акт, който е посочената
Наредба, а не общия такъв – ЗМ. Lex specialis derogat generali (специалният
закон отменя (замества) общия) е принцип на правото, датиращ от римско
7
време и възприет от римското право. Този принцип се свежда до случаите на
конкуренция между правни норми от общия (generalis) и специалния
(specialis) закон, като в такъв случай вторите се ползват с предимство или
имат примат над първите, включително и в случаите на тълкуване на правото.
Приема се, че това е така, защото обичайно първите регулират родово
определен тип обществени отношения в правните дялове, а вторите - видово
този род в правните отрасли. Или иначе казано при наличие на общ и
специален закон, регламентиращи една и съща материя, се прилага
специалният (аргумент от чл. 11, ал. 2 от Закон за нормативните актове). При
това положение, Съдът намира, че неправилно АНО е приложил общите
разпоредби на ЗМ, вместо специалните на Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло.
2. На следващо място в административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
представляват самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП. В
настоящия случай соченото за нарушител лице е непълнолетно към датата на
констатираното нарушение. Обстоятелството че жалбоподателят И. С., роден
на 18.11.2007 година, е непълнолетен изисква по специална процедура при
провеждане на административното производство и то още от началното му
образуване съгласно разпоредбите на ЗЛС, респ. ГПК. АУАН с №
BG2022024/1000/М - 396 от 12.02.2024 година, въз основа на който е издадено
атакуваното НП, е съставен в отсъствие на законен представител на
непълнолетния И. В. С., като действията са извършени без съгласието на
родител/законен представител. Съставянето на АУАН поставя началото на
административнонаказателното производство. С образуването на
производството по отношение на лицето на което се вменява извършване на
административно нарушение, законодателят изрично е предвидил правна
възможност за предприемане на нарочни действия по организиране на защита
срещу административнонаказателното обвинение. Съгласно чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН, съставения АУАН задължително се предявява на нарушителя, който
след като се запознае със съдържанието му, има възможност да впише своите
обяснения и възражения. Препис от Акта, се връчва на лицето срещу
Разписка, а в Акта се отбелязва датата на неговото подписване. При връчване
на препис от Акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-
дневен срок да отправи Предложение до наказващия орган за сключване на
8
Споразумение за приключване на административнонаказателното
производство. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, освен възраженията при
съставяне на Акта в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да
направи и писмени възражения по него. Законово гарантираните права на
нарушителя се обезпечават с осигуряване на възможност за извършване на
правно валидни действия при съставяне на АУАН, предявяването му и
връчване на лицето. При непълнолетно лице, сочено за нарушител, такива
действия могат да бъдат извършени лично от него, но единствено със
съгласието на родител, като негов законен представител, съобразно чл. 4, ал. 2
от ЗЛС, респ. чл. 28, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно в настоящото
производство. В тази връзка Съдът намира, че в случая липсват валидно
извършени действия по предявяване и връчване на АУАН, което представлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до
незаконосъобразност на издаденото НП, което представлява също
самостоятелно основание за неговата отмяна. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че в АУАН липсват данни относно
обстоятелството, могъл ли е непълнолетният извършител да разбира
свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи
постъпките си.
За пълнота следва да се посочи, че законът регламентира засилена защита
на непълнолетните правонарушители, за което в глава XXX от НПК са
предвидени особени правила за разглеждане на дела за престъпления,
извършени от непълнолетни. В този смисъл са и новите законодателни
изменения, които целят постигане на по-висока степен на защита на
непълнолетните лица - вж. напр. чл. 385б (нов - ДВ, брой 48 от 2023 година, в
сила от 01.09.2023 година), ал. 1 от НПК, съгласно който, след предявяване на
Постановлението за привличането на непълнолетния като обвиняем
информацията за правата му в наказателното производство се предоставя в
писмен вид на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага
грижи за него. Действително, в настоящия случай се касае за
административнонаказателно обвинение, което засяга личността на
нарушителя с по-нисък интензитет, което обаче по никакъв начин не води до
допустимост за незачитане на законово гарантираните принципи за защита на
непълнолетните нарушители. Именно поради възрастта на тези лица, която
предполага, че същите не са достигнали до необходимата степен на
9
психическа зрялост, валидността на извършваните от тях правни действия е
предпоставена от съгласието на техен законен представител, което да
гарантира в пълен обем правото на защита на тези лица. Този извод на Съда не
се променя предвид факта, че заедно с непълнолетния е пътувала и майка му
В. М. С., но това обстоятелство не води на извод, че е присъствала и при
всички посочени по-горе действия, извършени от митническите органи. За
подобно присъствие липсват каквито и да било писмени доказателства, а
доказването става именно по този начин. Т.е. в настоящия случай липсва
каквото и да е отбелязване за запознат родител в процесния АУАН, като са
налице множество правни действия директно спрямо непълнолетния.
Административнонаказателна репресия насочена спрямо непълнолетен
изисква неминуемо специални правила - присъствие на родител и т.н.,
присъствието на който да е, следва да бъде документирано в съответния акт и
липсата на някой от тях води до съществено процесуално нарушение.
Фактът, че свидетелите – митнически служители заявиха, че при личния
преглед и при предявяване на АУАН е присъствала и майката на
жалбоподателя, не променя горните изводи на Съда, тъй като
присъствието й следва да бъде доказано по посочения по-горе ред – с
писмени доказателства.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно отговорни
са и непълнолетните, навършили 16 години, но ненавършили 18 години, които
са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да
ръководят постъпките си. Това обстоятелство подлежи на доказване във всеки
конкретен случай и единствено ако се установят по несъмнен начин
предпоставките по чл. 26, ал. 2 от ЗАНН, непълнолетният нарушител може да
бъде привлечен към административнонаказателна отговорност при
съблюдаване на предвидените от ЗАНН особени правила за осъществяването
й. Тежестта на доказване по делото съгласно чл. 102 от НПК, вр.чл. 84 от
ЗАНН е изцяло върху наказващия орган за всички обстоятелства от предмета
на доказване, в т.ч. тези по чл. 102, т. 3 от НПК вр.чл. 84 ЗАНН, което не е
установено по делото. Само ако се докажат предпоставките по чл. 26, ал. 2 от
ЗАНН, непълнолетният извършител може да се привлече към
административнонаказателна отговорност при съблюдаване на предвидените
от ЗАНН особени правила за осъществяването й. Обстоятелството, че в НП
АНО е посочил, че „липсват каквито и да е било доказателства, че И. В. С.
10
макар и непълнолетен не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното от него и да ръководи постъпките си …” не удовлетворя
изискването за доказване на подобна липса, тъй като липсват доказателства.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно поради това допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо И. С.
следва да отпадне и на това самостоятелно основание.
Липсата на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ препятства възможността за
отнемане на стоката в полза на Държавата по чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Т.е. НП
следва да бъде отменено и в частта му по пункт ІІ. Процесните стоки не
подлежат на отнемане в полза на Държавата и на основание чл. 20, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като притежаването им не е забранено. Също така разпореждането
с тях не е недопустимо.
Както вече бе посочено по отношение на задържаните стоки, НП също
следва да се отмени, но отмяната на НП в тази част няма за последица
автоматичното връщане на тези вещи, поради което Съдът следва да се
произнесе служебно по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната
на НП в частта за отнемането на златните изделия - предмет на
административното нарушение, следва изрично да се постави и тяхното
връщане на лицето, от което са иззети – жалбоподателя С. или на надлежно
упълномощено от него лице.
По разноските:
По делото не се констатираха да са направени разноски от страна на
жалбоподателя, а от страна на АНО се констатираха действително направени
такива в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо
искането на жалбоподателя следва да се остави без уважение, а с оглед изхода
на делото и искането на АНО също следва да се остави без уважение.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.
Спазена би била административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, включително относно специалните правила,
11
касаещи непълнолетни нарушители. Съдът би приел, че при съставянето на
АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на
атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите
реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение би било описано, както словесно,
така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените
обстоятелства биха били напълно достатъчни за наказаното лице, за да
разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира
адекватно защитата си. Фактът, че при посочване на нарушената правната
норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1
от ЗМ, не би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би
засегнал правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат
конкретните факти по случая. Действително в АУАН е посочен служебен
адрес на свидетеля П. вместо личен, но този реквизит следва да е наличен в
Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице.
Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на
раждане и месторабота, както и служебен адрес, би било налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не би бил наличен проблем с
неговата индивидуализация. От друга страна констатираният пропуск не би
представлявал съществено процесуално нарушение, тъй като недопускането
му не е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. По изложените съображения, Съдът не би
приел, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение предвид
факта, че в Протокола за извършена митническа проверка и в Протокола за
личен преглед е посочено, че свидетелят П. работи на МП „ЖП Свиленград”
вместо правилното МП „Капитан Анрдреево” и тъй като при снемане на
самоличността му в съдебно заседание бе установено това обстоятелство, а и
то не се оспорва. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна
на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Обжалваното НП в частта за Общественото порицание би било правилно
и обосновано. Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко,
както и косвено от приобщените писмени доказателствени източници от
преписката, би се установило че посочените процесни стоки лицето И. С. не е
12
обявило пред митническите органи, като не е разполагал и не е представил
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Съдът би приел, че свидетелите –
митнически служители са установили съпричастността на лицето към
пренасяните процесни стоки и неговото лично отношение на своене и
държане на същите, както и относно вида и естеството на носените стоки,
представляващи златни изделия и тяхното количество. Поради това, с оглед
събраните доказателства по делото Съдът би приел, че С. е осъществил
състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в първата от предвидените изпълнителни форми -
„пренасяне” през държавната граница. За съставомерността на деянието
достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите
органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на
страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно
организирана, като проверка след реалното влизане в страната и
преминаването на граничен контрол. Т.е. при преминаване на редовния
митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите
стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл.
66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено
деклариране, произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС) - Регламент
№ 952/2013 година и Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от
28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат
директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването
на България към Европейския съюз (ЕС). Отрицателният факт за отсъствието
на писмено деклариране от страна на жалбоподателя на носените от него
златни изделия, в релевантния момент на въвеждането им на митническата
територия на Република България, пряко би се установил от показанията на
свидетелите – митнически служители. Отделно от това процесните стоки са с
необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването, сочеща износ от
Република Турция – Държава, нечленуваща в ЕС, на което основание
безспорно и са подлежали на деклариране при митнически контрол. В
конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, дължимото за
тях и надлежно деклариране би било писменото. Тъй като този им брой и
артикулно разнообразие изключва нетърговски характер, обратно сочи
търговско предназначение, т.е. процесните стоки не биха могли да бъдат
13
определени като нетърговски такива. Посочените стоки не биха попаднали в
обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер” по смисъла на чл. 1,
т. 21, б. „б” от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от
28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Устно деклариране е
допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с
търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н. (в случая
дори и да се приеме, че стоките, които са с търговски характер, са били в
личния багаж липсва устно деклариране, тъй като на линията на митническата
проверка не е сторено това действие). Именно това свое задължение за
писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят при влизането си в
страната от Република Турция. Бездействието от негова страна по отношение
на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния
ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи,
субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на
стоките на територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият
съставомерен признак на нарушението. Ето защо Съдът би приел, че
процесните златни изделия не са за лична употреба. Отделно от това този
извод на Съда би се подкрепил от факта, че са налице противоречиви данни,
дадени от нарушителя относно естеството на ползване на стоките – от една
страна в Личното обяснение се сочи, че са за булката и младоженеца, а от
друга – в Предложението за Споразумение – че са за предстоящи сватби и
кръщенета.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са
освободени от мита, като стоките - предмет на нарушението не подадат под
тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
Отделно от това съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗДДС, вносът на стоки,
внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е
освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни,
морски и въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане
на закона, а съгласно чл. 51а, ал. 2 от ППЗДДС паричните прагове за
14
сухопътни пътници възлизат до 300 евро или равностойността им в левове, а
процесните стоки са на стойност много повече от 300 евро. Така че и на това
основание не би могло да се приеме, че златните изделия са за лични нужди.
Деянието, извършено от И. С. би било съставомерно и по субективен
признак, същото би било извършено виновно – при пряк умисъл, от тук би се
разкрил и пряко целения резултат – укрИ.ето и недекларирането пред
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на пренасяните стоки, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си,
жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Същият е следвало
да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението
за писмено деклариране му е било известно. Още повече според
инфраструктурата на ГКПП „Капитан Андреево”, посочените задължения са
обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, включително
български език, с местоположение, изключващо пропускането, респ.
невъзприемането им от преминаващите пътници. Отделно от това
жалбоподателят многократно е пътувал извън страната видно от Справката за
пътуванията му, поради което тези задължения са му известни.
В този ред на мисли би следвало да се посочи, че фактът, че АНО е
отказал сключване на Споразумение, не може да бъде основание за отмяна на
обжалваното НП, тъй като АНО се е мотивирал изрично в НП защо не счита
за правилно да бъде подписано Споразумение с нарушителя. Само при
липсата на изричен мотивиран отказ на наказващия орган, при отправено от
нарушителя Предложение за сключване на Споразумение, ще е налице
съществено процесуално нарушение, което би довело до отмяна на НП –
аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не би могло да се квалифицира като престъпно, доколкото не
покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно
равностойността на своя предмет – златни изделия.
Процесното административно нарушение не би могло да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от Допълнителната
разпоредба на ЗАНН и не би разкрило характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество на контрабандирани стоки и артикулното
15
им разнообразие, деянието не би разкрило значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък
изобщо – липса на такава. Иначе казано, преценката на АНО, Съдът би
споделил за правилна.
Административното наказание би било правилно и законосъобразно
определено: жалбоподателят е роден на 18.11.2007 година. Към момента на
извършване на нарушението, както и към настоящия момент, същият е
непълнолетен, но Съдът би приел, че е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При това
положение, Съдът би приел, че жалбоподателят отговаря изцяло на
изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка с оглед задължителните за
съдилищата указания, дадени с ППВС № 10 от 28.09.1973 година, т. 1, което
предвижда, че въпреки изричната разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН,
Глобата следва да се замени с Обществено порицание при условията на чл. 15,
ал. 2 от ЗАНН, когато се налага наказание на непълнолетни. Така наложеното
с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за правилно с оглед постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното.
Съдът би намерил че НП е незаконосъобразно в частта на
постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на
предмета на нарушението, визирана в пункт II, по следните съображения:
За пълнота следва да бъде добавено и че процесното НП е
незаконосъобразно в частта относно отнемането на вещите - предмет на
нарушението и на отделно основание.
Това разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал. 6
от ЗМ, в случаите на осъществено нарушение по ал. 1 на посочената
разпоредба от същия закон.
Подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския
съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според Съдът на ЕС (СЕС) всяка
Държава - членка трябва да предвиди в националното законодателство
административни или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят
границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от
закона цели (Решение от 16.07.2015 година, С.,С-255/2014, EU: C: 2015: 475, т.
22). Същите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В този
контекст СЕС уточнява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в
16
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално
се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният
принцип на пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на
пренасяните стоки при налагане на наказание и в частност отнемането им/или
присъждане на тяхната равностойност в полза на Държавата, само по себе си
противоречи на принципите и целите на Регламента (в този смисъл са
Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18). Така например, в
последното цитирано Решение на СЕС по дело С-665/18, свързано с
приложението на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението му с ДВ, брой 82 от
2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 е едновременно с наложената Имуществена санкция,
респ. Обществено порицание да е присъдена и равностойността на липсващия
предмет на нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата. В т. 44 на
Решението СЕС във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е приел
изрично, че „санкция, която се състои в задължение да се плати
равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда
пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията
по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите в
режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от
митнически надзор.”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата,
респ. присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална.
Съобразно и диспозитива на посоченото Решение, „чл. 42, § 1 от Регламент №
952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки,
поставени под режим на митническо складиране, освен Имуществена санкция
титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и
равностойността на тези стоки.”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат
отклонени от митнически надзор.
Т.е. постановеното в случая на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в
полза на Държавата на предмета на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ,
респ. присъждане на равностойността му поради липсата му, едновременно с
налагане на Имуществена санкция, приложено по аналогия за чл. 233, ал. 6 от
ЗМ, би било в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен,
17
прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно: този
на пропорционалността вземайки предвид естеството на стоката – златни
изделия, които във времето не се обезценяват, а напротив стойността им се
покачва драстично. Именно по тези съображения Съдът би намерил, че в
частта по пункт II, НП следва да бъде отменено като противоречащо на
правото на ЕС.
Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за
функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза
да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимните цели. Налагането на санкция „Отнемане на вещите” само по себе
си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложеното наказание
като цяло. Тази несъразмерност е основание за отмяна на НП в тази част.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 от ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на Държавата
– то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на
извършеното престъпление, т.е. по аргумент от чл. 11 от ЗАНН и
административното наказание като цяло трябва да е съобразено със степента
на засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение и с други фактори, какъвто безспорно е естеството (вида) на
стоката в конкретния случай.
При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва на
основание чл. 288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националната разпоредба, а
именно: чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречи на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да отмени
обжалваното НП в тази му част, т.е. в частта по пункт II, НП следва да бъде
отменено като противоречащо на правото на ЕС.
В случай, че не се възприемат изводите на Съда относно отмяната на
НП в частта по пункт II, то се излагат следните съображения: Съдът би
18
приел, че НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното
отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, т.е. по
пункт II. Съдът би приел, че подобно разпореждане би било законосъобразно
приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Би приел,
че правната разпоредба е императивна и би обвързала във всички случаи
указаното разпореждане с тези стоки, предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Съдът би приел, че обективираната в АУАН и възприета от АНО в НП
фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 11.06.2024 година свидетели – П. Г. П. и И. Т. П.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на П. Г. П. и И.
Т. П.. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на П. Г.
П. и И. Т. П. не биха се намерили, а единствено поради служебното им
качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си.
Съдът би дал вяра и на допълнително представеното писмено доказателство
от страна на АНО, тъй като не би било в противоречие с другите,
кредитирани такива.
С доверие би се възприело и Заключението по извършената Оценителна –
ювелирна (златарска) експертиза, т.е. комплексна такава, назначена във
фазата, развила се пред АНО, въз основа на която се установява вида на
стоките предмет на нарушението - изделия от благороден метал: злато, както и
тяхната митническа стойност – в общ размер 9 148.98 лв. Доколкото
изготвилият я експерт – Валентина Димитрова е включена в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401 от Закона за
съдебната власт за съдебния район на Окръжен съд - Хасково и
Административен съд –Хасково, Съдът би приел експертизата за извършена
от вещото лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват
19
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено
Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано,
в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не биха възникнали каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и Заключението на вещото лице. Заключението на вещото лице
е пестеливо откъм мотивировка, но все таки съдържа необходимите минимум
реквизити, позволяващи индивидуализацията на експертизата по вид и
предмет, респ. изследваните обекти, както и самоличността на вещото лице и
неговата квалификация. Поради това, Съдът би приел за формално спазени
правилата и изискванията към този доказателствен способ – експертиза,
съответно даденото с нея експертно Заключение би се явило валидно и годно
като доказателствено средство и същото би се кредитирало, тъй като би било
надлежният способ за оценяването на конкретните стоки и установяването на
тяхната митническа стойност, с оглед вида им на изделия от злато –
благороден метал, обуславящо необходимост от специални знания и умения с
каквито органът не разполага. Вярно е, че във фазата на
административнонаказателното производство, развила се пред контролния
орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за назначаването на тази
експертиза и поименното определяне на вещото лице, както и формулиране на
задачите към него, но по дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено,
макар и състезателно, поради което несъвместимо с този основен негов
принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално
следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в
нормите на НПК. В този смисъл достатъчно би било реално, фактически да е
осигурено вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и
опит, позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна
за изясняване на определени факти и обстоятелства.
По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и
състезателно (както вече бе посочено), като типични за него са и
процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на
административнонаказателната отговорност, поради което субсидиарното
приложение на НПК в административнонаказателното производство се отнася
и до доказателствения способ – обиск, уреден в раздел V, чл. 164 от НПК.
20
Достатъчно е реално фактически да е извършен обиска, необходим за
изясняване на фактите и обстоятелствата, установяването на които да се
изисква във връзка с реализиране на административнонаказателна
отговорност на нарушителя, относима към извършването на съставомерно
деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или наказването. В
случая, всички тези минимум изисквания досежно обиска Съдът би приел, че
са спазени в контекста на изложеното. Обискът е извършен от лице от същия
пол – свидетеля П. П.. Казано по друг начин - разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т.
10 от ЗМ дава право на митническите служители да извършват личен преглед
и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на
митнически надзор и контрол, при спазване разпоредбите на НПК. В случая
обаче е приложен специалният ред за личен преглед и задържане на стоките -
предмет на митническо нарушение, предвиден в чл. 266, ал. 3 от ЗМ, който не
изисква предварително разрешение на Съд за извършване на тези действия,
нито последващо одобрение по отношение на съставения Протокол, нито
присъствие на поемни лица при извършването на такива действия и който
специален ред дерогира общият такъв, предвиден в НПК. Предаването на
вещите от санкционираното лице с Разписка и предаването им за отговорно
пазени биха били годни и допустими процесуални способи за приобщаване
към доказателствения материал на вещите - предмет на нарушението.
По разноските:
При този вариант на разсъждение, независимо от факта, че НП би
следвало да се отмени в частта за отнетите стоки, разноски на жалбоподателя
не би следвало да се присъдят, поради липса на действително направени
такива по делото. Но основателно би било искането, направено от страна на
АНО, за присъждане на разноски, които биха били в размер на 80 лв. (както
вече бе посочено). Присъденият размер трябва да бъде справедлив и
обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до
150 лв. Съдът би приел, че не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно
съдебно заседание и представяне на писмено доказателство, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер от 80 лв. би било
21
справедливо. С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП би следвало
да бъде потвърдено в частта му по пункт І и отменено в частта му по пункт ІІ,
следва в полза на АНО да се присъдят част от направените по делото разноски
в размер на 40 лв.
В случай на потвърждаване на НП в цялост на АНО биха се присъдили
разноски в размер на 80 лв.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не би могъл да
иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG2024/1000-518/НП от 03.04.2024 година на
И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което
на И. В. С. с ЕГН ********** от *********************************, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание
„Обществено порицание”, с което е заменено наказанието „Глоба” (пункт І) и
на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата златни
пръстени – 7 броя, златни гривни – 2 броя, златни медальони – 5 броя и
златни синджири – 6 броя (пункт ІІ).
ДА СЕ ВЪРНАТ на И. В. С. с ЕГН ********** от
*********************************, като непълнолетен действащ със
съгласието на майка си В. М. С. или на надлежно упълномощено от него лице,
отнетите в полза на Държавата златни пръстени – 7 броя, златни гривни – 2
броя, златни медальони – 5 броя и златни синджири – 6 броя, задържани с
Разписка № 24001566 от 12.02.2024 година.
ОСТАВЯ БЗЕ УВАЖЕНИЕ искането на И. В. С. с ЕГН ********** от
*********************************, като непълнолетен действащ със
съгласието на майка си В. М. С., за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЗЕ УВАЖЕНИЕ искането на И.Д.Заместник-Директор на
Териториална дирекция Митница Бургас, за присъждане на разноски по
делото.
22
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
23