№ 2122
гр. Варна , 16.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501417 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на В. ИВ. В. и ИВ. ИВ. В., двамата
чрез адвокат Д.Р., срещу решение № 260019 от 07.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 20719
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет и шести състав, с което са отхвърлени
предявените от В. ИВ. В. против Г. АП. ГР. искове, както следва: иск по член 87, алинея З от
ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот за припадащата му се
1/2 идеална част, който договор е обективиран в нотариален акт /НА/ № 127, том I, peг.№
613, дело № 38 от 10.04.2003 г. на нотариус Стелияна Костадинова, с който Маргарита
Иванова Иванова продава на Г. АП. ГР. апартамент № 10, находящ се в град Варна - ул.
„Подполковник Калитин" № 8, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ се от
антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток - калкан, запад -
стълбище, ап.№ 9, север - ул. „Генерал Попов", юг - двор, ведно с прилежащата към
апартамента изба № 3 с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата,
цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон
на град Варна, за сумата от 22 000 лева, и иск по член 55, алинея 1, предложение трето от
ЗЗД за осъждане ответницата да върне ½ идеална част от владението върху апартамент №
10, находящ се в град Варна - ул. „Подполковник Калитин" № 8, с площ от 46,33 кв.м, на
трети жилищен етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет,
при граници: изток - калкан, запад - стълбище, ап.№ 9, север - ул. „Генерал Попов", юг -
двор, ведно с прилежащата към апартамента изба № 3, с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена сградата, цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-657,658 в
1
кв. 3 по плана на 24-ти подрайон на град Варна; както и в частта, с което са отхвърлени
предявените от ИВ. ИВ. В. срещу Г. АП. ГР. искове, както следва: иск по член 87, алинея З
от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот за припадащата му
се 1/2 идеална част, който договор е обективиран в нотариален акт /НА/ № 127, том I, peг.№
613, дело № 38 от 10.04.2003 г. на нотариус Стелияна Костадинова, с който Маргарита
Иванова Иванова продава на Г. АП. ГР. апартамент № 10, находящ се в град Варна - ул.
„Подполковник Калитин" № 8, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ се от
антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток - калкан, запад -
стълбище, ап.№ 9, север - ул. „Генерал Попов", юг - двор, ведно с прилежащата към
апартамента изба № 3 с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата,
цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон
на град Варна, за сумата от 22 000 лева, и иск по член 55, алинея 1, предложение трето от
ЗЗД за осъждане ответницата да върне ½ идеална част от владението върху апартамент №
10, находящ се в град Варна - ул. „Подполковник Калитин" № 8, с площ от 46,33 кв.м, на
трети жилищен етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет,
при граници: изток - калкан, запад - стълбище, ап.№ 9, север - ул. „Генерал Попов", юг -
двор, ведно с прилежащата към апартамента изба № 3, с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена сградата, цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-657,658 в
кв. 3 по плана на 24-ти подрайон на град Варна; осъден е В. ИВ. В. да заплати на Г. АП. ГР.
сумата от 1 670 лева, представляваща направени по делото пред първата инстанция
разноски; осъден е ИВ. ИВ. В. да заплати на Г. АП. ГР. сумата от 1 670 лева, представляваща
направени по делото пред първата инстанция разноски.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост
на решението. Сочи се, че по предявените искове се дължи един общ диспозитив, а не два
отделни, което прави решението недопустимо. Също така се излага, че с отхвърляне на
главния иск по член 87, алинея 3 от ЗЗД не се е сбъднало вътрешното процесуално условие
и съдът не е имал правото да разгледа иска по член 34 от ЗЗД, квалифициран от съда като
такъв по член 55, алинея 1 от ЗЗД, което също прави решението в частта му по този иск
недопустимо. Като основание за недопистимост на решение са сочи и, че искът е подсъден
на Окръжен съд – Варна по правилата на член 104, точка 4 от ГПК, тъй като цената му е над
25 000 лева. Твърди се, че основният извод на съда, въз основа на който е постановил
отхвърлителното си решение, е, че издаденото удостоверение за търпимост не изключва
възможността да бъде издадено разрешение за ползване, не намира опора в закона, като
подробно се излагат съображения в тази насока и доводи, че продажната цена е станала
изискуема на 02.03.2019 г., респективно длъжникът не е изпълнил задължението си, поради
което за праводателката на ищците е възникнало правото да развали договора.
Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
2
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за издаване на съдебно
удостоверение, с което да се снабдят с друго такова от дирекция „Местни данъци“ на
Община Варна за данъчната оценка на процесния имот.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил в срок, с който се оспорва
същата. Излага се, че изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост и
незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение са неоснователни, като се
излагат подробни аргументи в тази насока. Възразява се против направеното
доказателствено искане. Моли се за потвърждаване на решението.
Постъпила е и въззивна жалба против решение № 261146 от 01.04.2021 г.,
постановено по първоинстанционното дело, с което e оставена без уважение молбата на В.
ИВ. В. и ИВ. ИВ. В. за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по
искането на ищците с правно основание член 472 във връзка с член 471 от ГПК /отменен/ за
прогласяване нищожността на нотариално удостоверяване в разписка от 10.04.2003 г. с
нотариална заверка на подписа на Маргарита Иванова Иванова.
Счита се, че решението е неправилно и необосновано, тъй като искането е предявено
от ищците в производството по главния иск, като нищожността му се обосновава с факта, че
нотариус Стелиана Костадинова като нотариус, изповядал сделката, не разполага с
правомощие на дата 10.04.2003 г. да извърши нотариално действие „заверка на подпис“ на
продавача върху разписка за частично плащане на продажната цена породи противоречие
със закона – член 25, алинея 1 от ЗННД, а и защото продавачът не е получил сумата от 9 200
лева от купувача, следователно не е налице частично плащане на цената. Иска се отмяна на
постановеното решение с правно основание член 250 от ГПК и постановяване на ново, с
което да бъде уважено искане за прогласяване нищожността на нотариалното
удостоверяване.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като се
излага, че по този вид възражение съдът не дължи произнасяне в диспозитива на решението,
а ги обсъжда в частта на мотивите. Това би довело до неправилност и незаконосъобразност
на постановеното решение, което би било предмет на обжалването по реда на
инстанционния контрол, но е основание за допълване на решението по реда на член 250 от
ГПК.
Постъпила е и частна жалба против определение № 263260 от 01.04.2021 г.,
постановено по първоинстанционното дело, с което e оставена без уважение молбата на В.
ИВ. В. и ИВ. ИВ. В. за изменение на постановеното по първоинстанционното дело решение
в частта за разноските.
3
В частната жалба се сочи, че така постановеният акт е недопустим, тъй като е
произнесен по молба, подадена извън установения в член 248 срок. Отделно от това се
излага, че съдът е изчислил неправилно дължимата сума за адвокатско възнаграждение,
защото е приел, че всеки ищец е предявил по два иска, но вторият иск /по член 55 от ЗЗД/ е
евентуален и съдът не е следвало да се произнася по него, доколкото не е бил уважен
главният иск.
В срок е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва, като се
излага, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потдвърдено.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Във въззивната жалба е обективирано искане за събиране на доказателство – за
издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабдят с друго такова от дирекция
„Местни данъци“ на Община Варна за данъчната оценка на процесния имот. Настоящият
състав на съда намира, че искането следва да бъде оставено без уважение, доколкото пред
първата инстанция е представено удостоверение от дирекция „Местни данъци“ на Община
Варна за данъчната оценка на процесния имот – лист 38 от първоинстанционното дело.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците В. ИВ. В. и ИВ. ИВ. В. за
издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабдят с друго такова от дирекция
„Местни данъци“ на Община Варна за данъчната оценка на процесния имот.
4
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 12.07.2021 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5