Решение по дело №720/2020 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 05.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, трети граждански състав, в публичното заседание на 25 януари две хиляди и двадесет и първа год., в състав:

 

                                                Районен съдия: БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

 

При секретаря Стефка Радева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`720 по описа за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

М.П. К.заместник областен управител за областен управител на област Враца адрес гр. Врана, бул. „Демокрация” № 1, представител по пълномощно на Министъра на регионалното развитие и благоустройството адрес гр. Враца, бул. „Демокрация” № 1 ЕИК ********* е предявил  иск за признаване по отношение на И.П.А. ЕГН **********, адрес: ***  и Н.Е.А. ЕГН **********, с адрес: ***, че Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.1, с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. Враца, кв.„Източна промишлена зона“, ул. „Георги Апостолов“ № 60, ет. 1, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.2, под обекта: няма, над обекта: 12259.1027.201.1.3, както и за осъждане ответниците да предадат на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението върху имота.

    М.П. К.заместник областен управител за областен управител на област Враца адрес гр. Врана, бул. „Демокрация” № I, представител по пълномощно на Мнннстъра на регионалното развитие и благоустройството адрес гр. Враца, бул. „Демокрация” № 1 ЕИК ********* е предявил  иск за признаване по отношение на Г.Т.Л. с  ЕГН**********, с адрес„Източна промишлена зона“ № 1, ап. 2, и  Т.В.Л.  с ЕГН  **********, с адрес *** промишлена зона” №1, ап..2  че Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.2, с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. ***, кв. „***на ****“, ул „***“ № ***, ет ***, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.1, под обекта: няма, над обекта 12259.1027.201.1.3, 12259.1027.201.1.4, както и за осъждане ответниците да предадат на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението върху имота.

      М. П. К.заместник областен управител за областен управител на област Враца адрес гр. Врана, бул. „Демокрация” № I, представител по пълномощно на Министъра на регионалното развитие и благоустройството адрес гр. Враца, бул. „Демокрация” № 1 ЕИК ********* е предявил  иск за признаване по отношение на В.Б.В. с ЕГН **********, с адрес ***  и  М. Киров В. с ЕГН **********, с адрес *** за признаване за установено, че Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.3 с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. Враца, кв. „Източна промишлена зона“, ул. „Георги Апостолов“ № 60, ет 2, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.4, подобекта: 12259.1027.201.1.1, 12259.1027.201.2, над обекта: няма, както и за осъждане ответниците да предадат на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението върху имота.

     Мирослав П. Комитски заместник областен управител за областен управител на област Враца адрес гр. Врана, бул. „Демокрация” № I, представител по пълномощно на Министъра на регионалното развитие и благоустройството адрес гр. Враца, бул. „Демокрация” № 1 ЕИК ********* е предявил  иск за признаване по отношение на И.П.А. ЕГН **********, адрес: *** и Н.Е.А. с ЕГН:********** адрес: ***  че Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.4, с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. ***, кв. „****“, ул. „***“ № 60, ет. 2, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.3, под обекта: 12259.1027.201.2, над обекта: няма, както и за осъждане ответника да предаде на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението върху имота.

Предявените искове са с правно осн. чл.108 ЗС.

Предявен е и иск с правно осн.чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт № 171 от 31.08.2017 г., том 111, нотариално дело № 319/2017 г.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 137 от 19.04 2010 г. по гражданско дело № 1073/2007 г. по описа на Окръжен съд - град Враца, на основание чл. 28, във връзка с чл. 4, ал 1 и 2, чл. 9 и 10 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД - отм), е отнето в полза на държавата от И.П.И.26 броя недвижими имоти, между които триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в парцел X (десети) по плана на гр. Враца, Източна промишлена зона, заедно с правото на строеж върху този парцел, който е с площ 1086 кв.м., при съседи: ХV-„Ремус“ ООД и п.1У- ССААПК и едноетажна масивна сграда - Хамбар от 228 кв. м., находяща се п. XX, кв I, източна промишлена зона, по плана на гр. Враца, заедно с правото на строеж върху мястото, при съседи път п. XXI, п. IX и п. XIX. Решението е влязло в сила на 25.11.2011 г. Поддържа се, че по искане на комисията е допуснато обезпечаване на бъдещия иск, чрез вписване възбрана върху недвижимите имоти, предмет на отнемане. Възбраната е вписана на 15.01.2007 г.

Твърди се, че по отношение на триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в парцел X (десети) по плана на гр. Враца, Източна промишлена зона, заедно с правото на строеж върху този парцел, който е с площ 1086 кв.м. се твърди, че са настъпили следните обстоятелства:

С Договор за покупко-продажба от 18.09.1996 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Враца (СВ - Враца) на 21.04.1999 г. ОСП „Боров камък" - гр. Враца продава триетажната жилищна сграда на Георги Т. Лозанов. С Договор за замяна № 03/23.10.2000 г., сключен между министъра на земеделието и горите и Георги Лозанов, се прехвърля правото на собственост на прилежащия терен към жилищен блок, парцел X, кв.1, с граници: изток - парцел № IV, юг - парцел IX, север - № XI, запад - вътрешен двор.

С Нотариален акт за собственост върху сграда, закупена на търг за продажба на имущество на ТКЗС № 176 от 25.10.1996 г, том VII, дело № 2894/1996 г., вписан на 25.10 1996 г., дв. вх. peг. № 5069 се признава Иван Иванов за собственик на цитираната триетажна жилищна сграда, въз основа на проведен търг за продажба на имуществото на ТКЗС „Боров камък“ - гр. Враца (чл. 48, ал. 8, във връзка с чл. 43, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ППЗСПЗЗ)).

В сградата са обособени четири самостоятелни обекта с прилежащи към тях други обекти, а именно самостоятелни обекти с предназначение апартаменти с идентификационни №№ 12259.1027.201.1.1., 12259.1027.201.1.2, 12259.1027.201.1.3. и 12259.1027.201.1.4.

Твърди се, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83 от 29.06.2007 г., том IV, нотариално дело № 499/2007 г., вписан СВ - гр. Враца на 02.07.2007 г. Г. Т. Л., И. Г. Т. и Д. Г.Т. продават на П. С. П. Апартамент № 1 с идентификатор 12259.1027.201.1.1, находящ се във ***, общ. Враца, обл. Враца по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18- 43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 66 от 21.01.2015 г., том I, нотариално дело № 39/2015 г., вписан СВ - гр Враца на 21.01.2015 г Паруш Стоянов Парушев продава на И.П.А. и Н.Е.А. Апартамент № 1 с идентификатор 12259.1027.201.1.1.

Твърди се, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ № 81 от 29.06.2007 г., том IV, нотариално дело № 497/2007 г., вписан в Службата по вписванията - гр. Враца на 02.07.2007 г. Г.Т. Л., И. Г.Т. и Д. Г. Т. продават на Г.Л. апартамент № 2 с идентификатор № 12259.1027.201.1.2, находящ се в Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК

Твърди се, че с Констативен нотариален акт № 171 от 31.08.2017 г., том III, нотариално дело № 319/2017 г., вписан в Службата по вписванията - гр. Враца на 31.08.2017 г. се признават В.В. и М. Вълови за собственици на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1027.201.1.3, находящ се в гр. Враца, кв. „Източна-промишлена зона“, ул. Георги Апостолов № 60, ет. 2, ап. 3 като основание за издаване на констативния нотариален акт е цитиран Нотариален акт за продажба № 195, том V, нотариално дело № 2117/1996 г., вписан в Службата по вписванията - гр. Враца с № дв. вх. per. 1243 от 26.07 1996 г., както и Нотариален акт за собственост № 188, том V, нотариално дело № 1984/1996 г.

Твърди се, че с Нотариален акт № 82 от 29.06.2007 г., том IV, нотариално дело № 498/2007 г., вписано в СВ - гр. Враца на 02.07.2007 г. Г. Т. Л., И. Г.Т. и Д.Г. Т. продават на Тодор Кръстев апартамент № 4 с идентификатор № 12259.1027 201.1.4, находящ се във Враца, община Враца по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176 от 29.04.2014 г., том II , нотариално дело № 171, вписан в Службата по вписванията - гр. Враца на 29.04.2014 г. Годор Кръстев и Бурян Тамара продават на И.А. /към онзи момент в гр.брак с Н.А. /апартамент № 4 с идентификатор № 12259.1027.201.1.4.

С Решение № 137 от 19.04.2010 г. по гражданско дело № 1073/2007 г. по описа на Окръжен съд - град Враца цялата триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в парцел X (десети) по плана на гр Враца, Източна промишлена зона, заедно с правото на строеж са отнети в полза на държавата от И. И..

Твърди се, че трето лице Г. Л., различно от осъденото И. И. претендира право на собственост върху отнетия имот, по силата на сключен с ОСП „Боров камък" - гр. Враца договор за покупко-продажба от 18.09.1996 г. и по отношение на самостоятелен обект в сградата - апартамент № 3, трето лице (В.В.) претендира право на собственост по силата на сключен с ОСП „Боров камък“ - гр. Враца нотариален акт за продажба № 195 от 26.07.1996 г. Осъденото лице е придобило собствеността върху цитираната сграда също от праводателя на третите лица - ОСП „Боров камък“ - гр. Враца, след провеждане на търг по реда на чл. 48, ал. 8, във връзка с чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като за целта е съставен и констативен нотариален акт за признаване на собствеността върху имота от 25.10.1996 г.

Поддържа се, че в случай, че се приеме, че собствеността върху триетажната масивна сграда е била вече преминала върху третите лица, към момента на финализиране на търга от ОСП „Боров камък“ - гр. Враца за продажба на сградата на И. И., то тогава следва да се има предвид, че държавата е придобила собственост върху целия имот въз основа на придобивна давност, считано от 25.10.1996г.

Твърди се, че И. И. - лицето, от което е отнета в полза на държавата цитираната сграда, е придобило собствеността върху нея след проведен търг от ОСП „Боров камък“ - гр. Враца и видно от приложените към преписката справка, е декларирал същата пред дирекция „Местни данъци и такси“ към община Враца на 31.05.1998 г. Поддържа се, че към датата на вписване на нотариалния акт, с който е констатирана собствеността на И. И. (25.10.1996 г ), както и към датата на декларирането на имот за данъчни цели (31.05.1998 г), по партидата на продавача ОСП „Боров камък“ - гр. Враца не са били вписани прехвърлителни сделки по отношение на Апартаменти с №№ 1, 2 и 4 (включително договора за продажба на имота на Г. Л. - вписана на 21.04.1999 г ), поради което не би могло да се приеме, че И. И. е бил добросъвестен спрямо Г. Л. и приобретателите на Апартаменти с №№ 1, 2 и 4 към момента на придобиване на собствеността върху триетажната сграда, както и след това по време на осъществяване на фактическата власт върху нея до отнемането й от държавата.

Поддържа се, че дори да бъде установено недобросъвестно владение, то отново може да се приеме, че собствеността върху триетажната сграда е придобита от И.И..

Твърди се, че съгласно приложената справка от Службата по вписванията - гр. Враца по персоналната партида на ОСП „Боров камък“ - гр. Враца, преди вписване на Нотариален акт за собственост върху сграда, закупена на търг за продажба на имущество на ТКЗС № 176 - 25.10 1996 г., е вписан Нотариален акт за продажба № 195, том V, нотариално дело № 2117/1996 г., вписан в Службата по вписванията - гр. Враца с № дв. вх. peг. 1243 от 26.07.1996 г., с който се легитимира собствеността на В.В. върху апартамент № 3, което обстоятелство според ищеца  изключвало добросъвестния характер на владението на И. И., при което за придобиване на имота чрез давностно владение е необходимо изтичането на 10 години. Твърди се, че в случая и дългата 10-годишна давност е изтекла в полза на И. И. и същият е придобил собствеността и върху апартамент №3 преди отнемане от страна на държавата.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор и от В.Б.В. и М.К.В., чрез адв. Л.Я., с който се оспорва предявената искова молба като неоснователна и недоказана. Твърди се, че същите лица са собственици на процесния недвижим имот и правото им на собственост предхожда по време твърдените от ищеца придобивни основания. Поддържа се, че нито И. И., нито в последствие държавата са упражнявали фактическа власт върху процесния имот от 1996 г. насам. Твърди се, че ответниците са осъществявали владение върху техния апартамент, продължило от 1996 г. до настоящия момент.

  Г.Т.Л. и Т.В.Л., чрез адв. М.Д. са подали писмен отговор на исковата молба, с която поддържат същата за неоснователна и недоказана. Твърди се, че не налице предпоставките за уважаване на предявеният иск с правно осн. чл.108 ЗС. Твърди се, че и те са собственици на процесното жилище с идентификатор №12259.1027.201.1.2, както по силата на извършена правна сделка, така и на основание давностно владение.

В законовият срок е подаден писмен отговор от  И.А.  и Н.А. без правни и фактически съображения.

В последствие са депозирали допълнителни отговори, в които поддържат,че че не налице предпоставките за уважаване на предявеният иск с правно осн. чл.108 ЗС. Твърди се, че и те са собственици на процесните жилища с идентификатор №12259.1027.201.1.1 и №12259.1027.201.1.4, както по силата на извършена правна сделка, така и на основание давностно владение.Оспорват редовността на вписана жилищна възбрана в служба по вписванията гр.Враца с оглед откритото производство по ЗОПДИППД.

          За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени от правна и фактическа страна следните обстоятелства:

На осн.чл.219, ал.1 ГПК  съдът е конституирал като трето лице помагач  на ответниците И.П.А. и Н.Е. Райфайзен България ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:гр.София, район Лозенец, бул.”Никола Вапцаров”№55.

С Договор за покупко-продажба от 18.09.1996 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Враца на 21.04.1999 г. ОСП „Боров камък" - гр. Враца е продало на Георги Т. Лозанов спечеления чрез разпределение-търг краварник-стопански двор-Враца, жилищно блокче Враца.

С Договор за замяна № 03/23.10.2000 г., на осн. чл.27, ал.6, т.3 ЗСПЗЗ и чл.45а, ал.2 и ал.6 от ППЗСПЗЗ и Заповед №РД-1178/20.09.2000 г. сключен между министъра на земеделието и горите и Георги Лозанов, е прехвърлено правото на собственост в полза на Лозанов на парцели от одобрения ЧЗРП на Източна промишлена зона, кв.1 в регулацията на града, а именно:парцел с площ от 1630 кв.м. прилежащ терен към „ремонтна работилница“, парцел № XXI, кв.1, при граници:изток-вътрешен  път, юг-парцели №XXII и №XXIII, север-парцел XX, запад-парцели  № VIII и № IX; парцел от 970кв.м., прилежащ терен към „склад-яромелка“ парцел №XXII, кв.1, с граници:изток-вътрешен път, юг-парцели №XXIII, север –парцел №№XXI, запад парцел №XXIII; парцел с площ от 3265кв.м., прилежащ терен към „хамбар-монолитен“, парцел №XVII, кв.1  с граници-парцел №XV, юг-парцел №XXIII, север-парцел №XVI, запад-вътрешен път.;парцел от 1086кв.м., прилежащ към терен към „жилищен блок“, парцел №X, кв.1, с граници:изток-парцел №IV, юг-парцел №IX, север -парцел № XI, запад - вътрешен двор.

С решение от 19.04.2010 г. по гр.д.№1073/2007 г. по описа на Окръжен съд Враца е отнета в полза на държавата от И. П. И. триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в парцел X по плана на  гр.Враца, Източна промишлена зона, заедно с правото на строеж върху този парцел, който е с площ от 1086 кв.м.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ, № 81 от 29.06.2007 г., том IV, нотариално дело № 497/2007 г., Г. Т. Л., И. Г. Т. и Д. Г. Т. продават на Г.Л. апартамент № 2 с идентификатор № 12259.1027.201.1.2, находящ се в Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК.

С Нотариален акт № 82 от 29.06.2007 г., том IV, нотариално дело № 498/2007 г., вписано в СВ - гр. Враца на 02.07.2007 г. Г.Т. Л., И. Георгиев Т. и Д Г Т. продават на Т К. апартамент № 4 с идентификатор № 12259.1027 201.1.4, находящ се във Враца, община Враца по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83 от 29.06.2007 г., том IV, нотариално дело № 499/2007 г., вписан СВ - гр. Враца на 02.07.2007 г. Г. Т. Л., И. Г. Т. и Д. Г. Т. продават на П. С. П. апартамент № 1 с идентификатор 12259.1027.201.1.1, находящ се във Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18- 43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 66 от 21.01.2015 г., том I, нотариално дело № 39/2015 г., вписан СВ - гр Враца на 21.01.2015 г Паруш Стоянов Парушев продава на И.П.А. и Н.Е.А. Апартамент № 1 с идентификатор 12259.1027.201.1.1.

С Констативен нотариален акт № 171 от 31.08.2017 г., том III, нотариално дело № 319/2017 г., вписан в Службата по вписванията - гр. Враца на 31.08.2017 г. се признават В.В. и М. В. за собственици на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1027.201.1.3, находящ се в гр. Враца, кв. „Източна-промишлена зона“, ул. Георги Апостолов № 60, ет. 2, ап. 3.

           С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176 от 29.04.2014 г., том II , нотариално дело № 171, вписан в Службата по вписванията - гр. Враца на 29.04.2014 г. Т. К. и Б. Т. продават на И.А. апартамент № 4 с идентификатор № 12259.1027.201.1.4.

В съдебно заседание проведено на 25.01.2021 са разпитани свидетелите И. Т., Т. К., П. П., Ц. И., Ц. Ц., В. П. и Е. В..

В показанията си св.Ивайло Т. твърди, че е син на Г. Т. и тъй като баща му се е познавал с И. П. е искал да го упълномощи да го представлява в търга за закупуване на „блокчето”. Свидетелят твърди, че И.П. е участвал в търга и е закупил имот от името на бащата на свидетеля като блокчето се намира до хлебарница „Житара“, в промишлената зона, от долу е имало друго блокче като закупеното е най-горното блокче. Т. твърди, че баща му не е правил никакви ремонти на блока, а е продал апартаменти, защото му трябвали пари. Свидетелят твърди, че И.П.И.не е имал претенции към това блокче. Те са се виждали с баща му. Свидетелят поддържа, че са били в добри отношения и никога не е казвал, че блока е на И. П. и никога не е имал претенции.

               Свидетелят Т. К. твърди, че е закупил апартамент от 2007 г. от триетажен блок, намиращ се в зоната на тръбите в Индустриалната зона, с адрес гр.***, ул.“****“ № ***. Купил го от Г. и там били и двамата му сина. Купил го в лошо състояние, нямало прозорци и врати,  с паднали мазилки, без канализация. Свидетелят твърди, че е сменил цялата инсталация, шпакловал всички стаи, четири месеца правил подобрения докато имал пари. След това правил другите неща. К. твърди, че не е виждал И. П., но го познава от времето когато били спортисти. Идвал е на балкана, не му е споменавал за жилище и не е имал претенции. Свидетелят твърди, че след като купил апартамента са се виждали многократно с И. П. и той не е имал претенции и не е загатвал за такива към него по отношение на това жилище. К. поддържа, че е продал имота на И.А. през 2014 или 2015 г. в леко ремонтирано състояние. Той го ремонтирал и разширил терасите. Направил е много скъп ремонт. Свидетелят твърди, че никой не е имал претенции към този имот, т.е от 2007 г. до настоящия момент, нито физическо лице, нито държавна институция са имали претенции към този имот. Свидетелят поддържа, че познава В. и М.. Те живеят срещу него. Познава и Г. Л.. Всички живеели там. Свидетелят твърди, че не е  ходил и не знае в момента дали живеят там.

          Св. П. П. твърди, че  през 2007 е купил апартамент, находящ се на ул.Георги Апостолов № 60 в гр.Враца и на този апартамент е правил ремонт преди да го закупи, а и след покупката му.Свидетелят твърди, че  никога никой ни ги е притеснявал или пък да е имал претенции към този апартамент, както физически, така и юридическо лице или пък някой да ни оспорва собствеността. Парушев поддържа, че е продал апартамента на Н. и И. Айвазови и те му направили скъп ремонт. Свидетелят твърди, че след продажбата често се е виждал с новите собственици и те не са му споделяли някой да е имал претенции към имота. Свидетелят твърди, че познава В., М. и Г. Л., тъй като е живеел заедно с тях  и те не са му споделяли някои да е имал претенции към имота.

           Свидетелят  Ц.И. твърди, че Г. *** и на същия адрес се намира кооперацията в която те живеят. Живеят в различни кооперации, но адреса им е един и същи. Свидетелят твърди, че знае, че са закупили апартамента от Г. от с.Згориград и не знае някой да е имал претенции, физическо лице или държавна институция за този имот на тези хора. Свидетелят твърди, че И.П.И.няма никакво отношение към апартамента на Г. и Таня и никога не е бил собственик на апартамента. Иванов поддържа, че И. и Т. живеят там от 2006-07 г. и никой не ги е притеснявал и не е имало каквито и да било претенции към апартамента. Свидетелят твърди, че познава и другите ответници, тъй като са му съседи и никой не имал претенции към техните жилища. Те си ги владеят без проблем.

            Свидетелят Ц. Ц. твърди, че познава Т. и Г. и те живеят в бившето ДЗС от 2007 г. откакто го е взел Г. Ц. твърди, че не знае някоя институции или физическо лице да е имала претенция към този имот от 2007 г. до настоящия момент. Не знае лицето И. П. да е имало претенции към апартаментите в това блокче. Цветковски поддържа, че всички които са ответници по делото ги познава и предишните собственици познава и никой не е имал каквито и да било претенции към тях до настоящия момент по отношение на апартаментите в това блокче.

 Свидетелят В. П. твърд, че познава В. и М. от 1990 г. и те живеят на ул.“Георги Апостолов“ № 60. Твърди, че там има три кооперации с този адрес като той живее в МТС 1, на квартира от 1990 г. Свидетелят твърди, че В. и М. са се нанесли от 1994г., когато били под наем, а след това закупили апартамента. П. поддържа, че до 1999 г.е живял там и на Г. сестра му е живеела до тях, а след като се е изнесъл няма представа  кой е живял в това блокче. Събирали са се със В., М. и тяхното семейство. Свидетелят поддържа, че не знае някой да е имал претенции към апартамента, нито физическо лице, нито институции. В. и М. продължават да живеят там.

            Свидетелят Е. В./дъщеря на В. и М. Вълови/ твърди, че живее с нейните родители в блокчето намиращо се на ул.“***“ № ***, ап.***, по-рано било ап***. Живеела там от 1994г. В началото били под наем. В. поддържа, че през 1996г. майка й имала желание да закупи апартамента. Твърди, че апартамента е закупен от ОСП преди  ТКЗС „Боров камък“ и никой никога не ги е притеснявал или пък да е имал претенции към този апартамент, както физически, така и юридическо лице или пък някой да оспорва собствеността. Когато се нанесли имало само една жена Мая и тя живеела под наем, а след това Паруш. В. твърди, че срещу тях се разбрало, че Тодор е купил апартамента. Те ги продадали на Н. и И. Айвазови. Генчо и Паруш живеели от долу. Свидетелката твърди, че не знае някой да е имало претенции както по отношение на стари собственици, така и по отношение на тези които живеят към настоящия момент от някое друго физическо лице. Те си владеят имотите необезпокоявани.

          При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот, имотът да се намира във владение на ответника и да се владее от него без правно основание. В настоящия спор, по общо правило, доказателствената тежест пада върху ищеца, който следва на общо основание да докаже правото си на собственост и правото си да иска предаване на имота, т.е. липсата на основание за упражняваното от ответника владение.

По отношение на предявеният иск  за признаване по отношение на И.П.А. и Н.Е.А., че Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.1, с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. Враца, кв.„Източна промишлена зона“, ул. „Георги Апостолов“ № 60, ет. 1, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.2, под обекта: няма, над обекта: 12259.1027.201.1.3, както и за осъждане ответниците да предадат на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението върху имота, съдът приема същия за неоснователен.

Процесният имот е придобит от И.П.А. и Н.Е.А. въз основа на годно правно основание с  Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 66 от 21.01.2015 г., том I, нотариално дело № 39/2015 г., вписан СВ - гр Враца на 21.01.2015 г. от праводател Паруш Стоянов Парушев. Същият този имот праводателя на ответниците е придобил с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83 от 29.06.2007 г., том IV, нотариално дело № 499/2007 г., вписан СВ - гр. Враца на 02.07.2007 г. от Георги Т. Лозанов, Ивайло Георгиев Т. и Данаил Георгиев Т..

Установи се от разпитаният от делото свидетел Паруш Парушев, че от момента на закупуване на процесният апартамент през 2007 г. до продажбата му през 2015 г. никой не е имал собственически претенции към този имот и свидетелят го е владял само и единствено като свои. Правел му е и ремонт, а след продажбата на имота през 2015 г. новите му собственици-ответниците И.П.А. и Н.Е.А. също са му правили  ремонт и са го владели като свои като не е имало претенции на други лица за собственост на имота. В тази насока са и показанията на свидетелите Екатерина В. и Цветан Цветковски.

При така установеното съдът приема, че ответниците И.П.А. и Н.Е.А. са собственици на имота въз основа на годно правно основание, придобито от предишния собственик Паруш Парушев, който от своя страна е придобил имота на годно правно основание през 2007 г. Дори в полза на ответниците е изтекло както петгодишното добросъвестно владение така и десет годишното недобросъвестно присъединено с праводателя Паруш Парушев владение за придобиване на имота на давност.

     С решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о., е прието, че присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл. 79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника. Когато владението е разнородно /владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение - 10 г. В същия смисъл са и решение № 958 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2246/2008 г., I г. о., решение № 33 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1931/2017 г., I г. о., решение № 48 от 11.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2017 г., II г. о., решение № 356 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 900/2008 г., IV г. о. и др.

 При тези съображения се установи, че ответниците И.П.А. и Н.Е.А. са собствениците на процесният имот и предявеният иск срещу тях следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на предявеният иск  за признаване по отношение на Г.Т.Л.  и  Т.В.Л.  че Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.2, с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. Враца, кв. „Източна промишлена зона“, ул „Георги Апостолов“ № 60, ет 1, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.1, под обекта: няма, над обекта 12259.1027.201.1.3, 12259.1027.201.1.4, както и за осъждане ответниците да предадат на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението върху имота, съдът приема същия за неоснователен.

Процесният имот е придобит от Г.Т.Л.  и  Т.В.Л.   при условията на семейна имуществена общност въз основа на годно правно основание с  Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ № 81 от 29.06.2007 г., том IV, нотариално дело № 497/2007 г., вписан в Службата по вписванията - гр. Враца на 02.07.2007 г. от Георги Т. Лозанов, Ивайло Георгиев Т. и Данаил Георгиев Т.. От момента на придобиване на този имот от ответниците Г.Т.Л.  и  Т.В.Л. през 2007 г. до момента на подаване на исковата молба в съда 09.03.2020 г. е изтекла дори най-дългата десет годишна придобивна давност за този  имот. През този период собствениците на имота Г.Т.Л.  и  Т.В.Л. са упражнявали фактическа власт върху имот като свои и по делото няма данни други лица да са предявявали претеции спрямо този имот и да са претендирали същия като свои. В показанията си разпитаният по делото свидетел Цветан Иванов/съсед на ответниците/ твърди, че не е никой не е има претенции спрямо този имот, нито физическо лице, нито държавна институция от момента на закупуването му през 2007г . от ответниците. В този смисъл са и показанията на св. Цветан Цветковски .

     При тези съображения се установи, че ответниците Г.Т.Л.  и  Т.В.Л.  са собствениците на процесният имот и предявеният иск срещу тях следва да се отхвърли като неоснователен.

      По отношение на предявеният иск за признаване по отношение на В.Б. и  М. Киров В., че Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.3 с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. Враца, кв. „Източна промишлена зона“, ул. „Георги Апостолов“ № 60, ет 2, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.4, подобекта: 12259.1027.201.1.1, 12259.1027.201.2, над обекта: няма, както и за осъждане ответниците да предадат на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението върху имота съдът приема същия за неоснователен.

С протокол №63 от 22.07.1994 г. на ТКЗС „Боров камък”-Враца ликвидационният съвет е взел решение да даде съгласие за продажбата на апартамент в жилищен блок с адрес гр.Враца ул. Георги Апостолов №60 на В.Б.В.-наемател на апартамента.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот №195, том V, дело №2117/96 г. на нотариус Рейна Стефанова, ОПС Боров камък Враца  в ликвидация като правоприемник на бившето ТКЗС „Боров камък” Враца продава на В.Б.В. недвижим имот апартамент №5 построен в жилищен блок на ОСП Боров камък Враца построен  в дворище №50, кв.XXXVI по плана на гр.Враца-източна промишлена зона със застоена площ от 104.43 кв.м.

С разрешение за строеж №269/23.11.2006 г. на Община Враца е разрешено вътрешно преустройство на съществуваща сграда на ул. Георги Апостолов №60 за обособяване на четири апартамента, едно от който е самостоятелен имот с идентификатор 12259.1027.201.1.3.

  С Констативен нотариален акт № 171 от 31.08.2017 г., том III, нотариално дело № 319/2017 г., вписан в Службата по вписванията - гр. Враца на 31.08.2017 г. са признати В.Б. и  М. Киров В. за собственици на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.3.

         От събраните по делото доказателства, вкл. свидетелски не се установява някои да е имал собственически намерения спрямо имот 12259.1027.201.1.3 от 1996 г. насам.

            При така установеното съдът приема, че ответниците В.Б.В.  и  М. Киров В. са собственици на имота на годно правно основание - нотариален акт за собственост върху недвижим имот №195, том V, дело №2117/96 г. на нотариус Рейна Стефанова, впоследствие с разрешение за строеж №269/23.11.2006 г. на Община Враца след вътрешно преустройство на съществуваща сграда на ул. Георги Апостолов №60 преустроен в самостоятелен имот с идентификатор 12259.1027.201.1.3.

 Дори в полза на ответниците е изтекла както петгодишното добросъвестно владение така и десет годишното недобросъвестно  владение за придобиване на имота на давност и предявеният иск срещу тях следва да се отхвърли като неоснователен. Като неоснователен следва да се отхвърли и предявеният иск с правно осн.чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт № 171 от 31.08.2017 г., том 111, нотариално дело № 319/2017 г.

По отношение на предявеният иск  за признаване по отношение на И.П.А.  и Н.Е.А. че Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.4, с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. Враца, кв. „Източна промишлена зона“, ул. „Георги Апостолов“ № 60, ет. 2, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.3, под обекта: 12259.1027.201.2, над обекта: няма, както и за осъждане ответника да предаде на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението върху имота, съдът приема същия за неоснователен.

 Процесният имот е придобит от И.П.А.  и Н.Е.А. въз основа на годно правно основание с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176 от 29.04.2014 г., том II, нотариално дело № 171, вписан в Службата по вписванията - гр. Враца на 29.04.2014 г. от праводатели Тодор Кръстев и Бурян Тамара. Същият този имот праводателите на ответниците са придобили с Нотариален акт № 82 от 29.06.2007 г., том IV, нотариално дело № 498/2007 г., вписано в СВ - гр. Враца на 02.07.2007 г. от Георги Т. Лозанов, Ивайло Георгиев Т. и Данаил Георгиев Т..

Установи се от разпитаният от делото свидетел Тодор Кръстев и Екатерина В., че от момента на закупуване на процесният апартамент през 2007 г. до продажбата му през 2014 г. никой не е имал собственически претенции към този имот и свидетелят го е владял само и единствено като свои. През времето, когато имота е бил негов, свидетелят го ремонтирал като е сменил цялата инсталация, шпакловал всички стаи, четири месеца правил подобрения докато имал пари, а след продажбата му през 2014 г. свидетелят твърди, че новите собственици отново са го ремонтирали и никой не е имал претенции към този имот, т.е от 2007 г. до настоящия момент, нито физическо лице, нито държавна институция са имали претенции към този имоти и са го владели като свои като не е имало претенции на други лица за собственост на имота. В тази насока са и показанията на св.идетеля Цветан Цветковски.

При така установеното съдът приема, че ответниците И.П.А. и Н.Е.А. са собственици на имота въз основа на годно правно основание, придобито от предишния собственик Тодор Кръстев, който от своя страна е придобил имота на годно правно основание през 2007 г. като в полза на ответниците е изтекла както петгодишното добросъвестно владение така и десет годишното недобросъвестно присъединено с праводателя Тодор Кръстев владение за придобиване на имота на давност и предявеният иск срещу тях следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода от спора в полза на ответниците следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за адвокатска защита така като са направени като в полза на ответника И.А. следва да се присъди адвокатско хонорар в размер на 500.00лв, а не 1300.00лв. колкото е указано в списъка за разноски, тъй като само за сумата от 500.00лв. е представен договор за оказване на правна защита и съдействие.

Така мотивиран, съдът:

 

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.П. К. заместник областен управител за областен управител на област Враца адрес гр. Враца, бул. „Демокрация” № 1, представител по пълномощно на Министъра на регионалното развитие и благоустройството адрес гр. Враца, бул. „Демокрация” № 1 ЕИК ********* иск за признаване по отношение на И.П.А. ЕГН **********, адрес: ***  и Н.Е.А. ЕГН **********, с адрес: ***, че Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.1, с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. Враца, кв.„Източна промишлена зона“, ул. „Георги Апостолов“ № 60, ет. 1, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.2, под обекта: няма, над обекта: 12259.1027.201.1.3, както и за осъждане ответниците да предадат на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението върху имота.

   ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. К.заместник областен управител за областен управител на област Враца адрес гр. Врана, бул. „Демокрация” № I, представител по пълномощно на Мнннстъра на регионалното развитие и благоустройството адрес гр. Враца, бул. „Демокрация” № 1 ЕИК ********* иск за признаване по отношение на Г.Т.Л. с  ЕГН**********, с адрес„Източна промишлена зона“ № 1, ап. 2, и  Т.В.Л.  с ЕГН  **********, с адрес *** промишлена зона” №1, ап..2,  че Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.2, с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. ***, кв. „****“, ул „***“ № **, ет **, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.1, под обекта: няма, над обекта 12259.1027.201.1.3, 12259.1027.201.1.4, както и за осъждане ответниците да предадат на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението върху имота.

   ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. К. заместник областен управител за областен управител на област Враца адрес гр. Врана, бул. „Демокрация” № I, представител по пълномощно на Министъра на регионалното развитие и благоустройството адрес гр. Враца, бул. „Демокрация” № 1 ЕИК ********* иск за признаване по отношение на В.Б.В. с ЕГН **********, с адрес ***  и  М. Киров В. с ЕГН **********, с адрес ***, че Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.3 с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. Враца, кв. „Източна промишлена зона“, ул. „Георги Апостолов“ № 60, ет 2, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.4, подобекта: 12259.1027.201.1.1, 12259.1027.201.2, над обекта: няма, както и за осъждане ответниците да предадат на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението върху имота.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно осн.чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт № 171 от 31.08.2017 г., том 111, нотариално дело № 319/2017 г.

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от Мирослав П. Комитски заместник областен управител за областен управител на област Враца адрес гр. Врана, бул. „Демокрация” № I, представител по пълномощно на Министъра на регионалното развитие и благоустройството адрес гр. Враца, бул. „Демокрация” № 1 ЕИК ********* иск за признаване по отношение на И.П.А. ЕГН **********, адрес: *** и Н.Е.А. с ЕГН:********** адрес: ***  че Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.4, с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. Враца, кв. „Източна промишлена зона“, ул. „Георги Апостолов“ № 60, ет. 2, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.3, под обекта: 12259.1027.201.2, над обекта: няма, както и за осъждане ответника да предаде на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението върху имота.

 РЕШЕНИЕТО  е постановено при конституирано трето лице помагач  на ответниците И.П.А. и Н.Е., а именно „Райфайзен България” ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:гр.София, район Лозенец, бул.”Никола Вапцаров”№55.

ОСЪЖДА Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството ДА ЗАПЛАТИ на Н.Е.А. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1300.00 лв.-съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството ДА ЗАПЛАТИ на И.П.А. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 500.00 лв.-съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.В. с ЕГН **********, с адрес ***  и  М. К. В. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2100.00 лв.-съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

          ОСЪЖДА Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.Л. с  ЕГН**********, с адрес„Източна промишлена зона“ № 1, ап. 2, и  Т.В.Л.  с ЕГН  **********, с адрес *** промишлена зона” №1, ап..2  сумата от 1500.00 лв.-съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: