Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе,
25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд,
ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на трети септември, през две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател:
Явор Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от
съдията НАХ Дело № 1088/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от адвокат М.Ф. *** качеството на упълномощен процесуален представител
на „ГЕ-РА-18“ ООД гр. Русе, до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 510794/12.05.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“
Варна при ЦУ на НАП, с което на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС на Дружеството е
наложена “Имуществена санкция” в размер на 700.00 лв., за извършено нарушение
по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателя моли
Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно
Ответникът
по жалбата изпраща процесуален представител, който поддържа наказателното
постановление и моли съда да го потвърди.
Русенската Районна прокуратура редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното дружество, редовни призовани, се
явява упълномощеният процесуален представител, който моли Съда да отмени НП
поради наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, а
алтернативно, поради предпоставки, нарушението да бъде оценено като маловажно
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На
12.01.2020 г., около 14.00 ч. свид. Б.Ч. и А.С.– инспектори в ЦУ на НАП
извършили проверка в Кафе-аперитив, находящ се в гр. Русе, бул.“Христо Ботев“ №
1 и стопанисван от „ГЕ-РА-18“ ООД гр. Русе. Във връзка с проверката,
проверяващите седнали на една от масата и направили поръчка на храни и напитки
за общата сума от 36.55 лв. Били обслужени от свид. П.Г.– сервитьор. В 14.55 ч.
проверяващите платили на Г. консумацията, която приела плащането, но не издала
фискална касова бележка от наличното и функциониращо фискално касово
устройство. Вместо това им предоставила „сервитьорска бележка“, на която
ръкописно била отразила консумираните артикули, единичната и общата им
стойност. Тогава проверяващите се представили и извършили проверка на
контролната лента на фискалното устройство. Констатирали, че платената за
поръчката сума от 36.55 лв. не е отчетена и не фигурира там. Били изведени
разпечатки от фискалното устройство - дневен отчет /с време на издаване по ФУ –
15.11 ч./, съкратени отчети за минал период и контролна лента от електронен
носител /КЛЕН/, от които също ставало ясно, че плащането на поръчката не било
отразено във фискалното устройство.
За резултата от
проверката бил съставен протокол, с който свид. Б.Ч. поканил представляващият
дружеството за допълнителна документална проверка. Свид. П.Г. била запозната с протокола
и го подписала без възражения.
Предвид така установените
обстоятелства, свид. Ч. приел, че е допуснато нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите вр. чл.118 от ЗДДС, за което
отговорността следва да бъда понесена от „ГЕ-РА-18“ООД гр.Русе, поради което съставил
против Дружеството АУАН.
С възражение срещу
акта, управителят на дружеството представил копие от касов бон издаден на
12.01.2020 г. в 16.22 ч., за сумата от 36.55 лв.
Въз основа на този
акт, Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на НАП, издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушението и на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС
наложил на „ГЕ-РА-18“ ООД гр. Русе “Имуществена санкция” в размер на 700.00 лв.
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът констатира,
че при съставянето на актът за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това
основание.
В акта, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и
ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка
сторил в развилото се съдебно производство.
От представената и
приобщена по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП става ясно, че е налице както функционалната, така и
териториалната компетентност на административно-наказващия орган /т.1.1 б.“г“/ и
на актосъставителя /т.2.1/ да издават съответните административни актове.
Не се съдържа
законова пречка нито в ДОПК, нито в Закон за националната агенция за приходите
актосъставителите да извършват проверки и констатират наличието на нарушения в
почивен ден, поради което не може да бъде оценено като основателно възражението,
че поради извършване на процесната проверка в неделя, незаконосъобразно било
образувано настоящото административно-наказателно производство, поради
некомпетентност на органа по време.
От събраните по
делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава на нарушението
по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите е
осъществен от обективна страна от „ГЕ-РА-18“ООД гр.Русе. Съобразно тази правна
норма, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Дружеството, в
качеството на задължено лице по смисъла на Закона за данъка върху добавената
стойност и Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите, като стопанисващо и
експлоатиращо проверявания търговския обект, не издало фискална касова бележка
при извършване на плащане за направена поръчка от страна на проверяващите
инспектори от НАП.
В тази насока,
Съдът кредитира изцяло показанията на свид.Б.Ч., който има ясен спомен за
конкретния случай и излага последователни, логични и изчерпателни обяснения за
възприетото от него.
Тези показания категорично
потвърждават, че в момента, в който проверяващите се представили на свид.П.Г.–
сервитьор в заведението, при това, след като изчакали няколко минути да им бъде
предоставен фискален бон и извършили проверка на касовата лента и разпечатали
междинен отчет от ФУ, сумата от 36.55лв. не била отразена в последното. Съществен
в случая е факта, че представеното по делото копие от фискален бон за сумата от
36.55 лв. е издаден на 12.01.2020 г. в 16.22 ч., а приобщените разпечатка от
контролната лента и по конкретно дневният отчет от фискалното устройство,
изведен от проверяващите, бил от същата дата, но от 15.11ч. При това положение
става ясно, че сумата от 36.55 лв. е отчетена във ФУ и фискалният бон е издаден
повече от час, след като проверяващите инспектори от НАП пристъпили към
извършването на проверка, а не в момента на извършване на плащането, какво е
изискването на чл.25, ал.6 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Междувпрочем, в
подкрепа на така установените факти са и показанията на свид.Петя Георгиева,
която не отрича, че в момента в който проверяващите поискали сметката тя им
представила саморъчна касова бележка – „сервитьорска бележка“, а след като
получила парите не издала фискална касова бележка, като сторила това, едва след
като проверката била започнала.
Не бяха представени
и не се събраха други доказателства, които да са в противоречие с показанията на
свидетелите Ч. и Г., нито са налице конкретни данни и обстоятелства, които биха
внесли съмнение в достоверността на показанията им.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато
плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.
26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. Чл.25, ал.6 от Наредбата указва, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 /Независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата/ се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка. При продажби по чл.3, ал.8 фискалната касова бележка
се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.
От анализа на тези
разпоредби безспорно се налага изводът, че изначално задължението за издаване
на касова бележка е на търговеца (ЮЛ или ЕТ), защото именно той е лицето, което
осъществява търговска дейност и извършва по занятие продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект. Следователно, отговорността по чл.185, ал.1 от ЗДДС се понася самостоятелно от
Дружеството нарушител, тъй като продавача/бармана, сервитьора/ в обекта, не е
страна по продажбените сделки, за регистрирането и отчитането на които се
изисква издаване на касови бележки по смисъла на ЗДДС. Този извод се налага и от санкционната разпоредба на чл.185, ал.3 от ЗДДС, която въвежда диференцирана отговорност и за физическото лице, което
фактически е било длъжно да издаде фискална касова бележка (фискален бон) и е
приело плащане, без да издаде такава бележка. Поради това,
административнонаказващият орган законосъобразно е санкционирал наказаното лице
за извършено от него нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., вр. чл.118 от ЗДДС.
В случая не са
налице предпоставките деянието да бъде преценено като маловажен случай на
нарушение, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК.
Съдът намира, че
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице доказателства, даващи основание да се
приеме, че степента на обществена опасност на процесното нарушение е значително
по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този тип. Освен това
следва да се отчете интензитета на този вид административни нарушения, поради
което с оглед създаването на гаранция за защита на фискалната политика на
държавата, както и с цел постигане на превантивната и възпитателна цел на санкцията,
за да бъде оценено като маловажно такова нарушение следва да са налице
съществени и очевидни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито в
настоящият случай отсъстват.
В същото време
обаче, Съдът намира, че определената на „ГЕ-РА-18“ООД гр.Русе имуществена
санкция за това нарушение, в размер между минимума и средния, се явява
несправедлива и не съответства на тежестта на нарушението. Безспорно всяко
наказание следва да бъде конкретно определено и съобразено с отделния
нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до
извършване на нарушението. В конкретния случай административнонаказващият орган
наложил санкцията в посоченият размер, без да са изложени аргументи в подкрепа
на необходимостта от такъв размер.
При така
определената имуществена санкция, по мнение на Съда, наказващия орган не отчел
смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно липсата на предходни нарушения
от страна на наказаното дружество, както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Предвид изложеното,
размера на санкцията се явява необосновано завишен и следва да бъде намален до
минимума на предвиденото в санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно
в размер на 500.00 лв.
По делото АНО се
представлявал от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Р. М.. В хода
на съдебните прения, М. претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ал.5 на
цитираната правна норма указва, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането
на правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. В конкретният случай, съобразно фактическата и правна сложност на
делото, това, че същото е приключило в рамките на едно съдебно заседание и че
наказателното постановление е изменено, Съдът намира, че на АНО следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 80 лв.
С оглед на
изложеното, понастоящем „ГЕ-РА-18“ООД гр.Русе следва да бъде осъдено да заплати
на Национална агенция за приходите разноските за юрисконсултско възнаграждение
в размер от 80.00 лв.
По делото
жалбоподателя „ГЕ-РА-18“ООД гр.Русе се представлявал от упълномощен процесуален
представител – адв.М.Ф. ***, на която заплатил хонорар в размер на 100.00 лв.,
съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и разписка от Изи Пей. В
хода на съдебните прения, адв.Ф. претендира присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Доколкото в случая не е налице отмяна на административният акт, а само
изменение в частта за размера на имуществената санкция, то съобразно чл.144 от АПК, следва да намери приложение нормата на чл.78, ал.1 от ГПК. При това положение на жалбоподателя се дължат разноски
за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, която в конкретният
случай е 200лв. съответно, дължимата сума за разноски е 30.00лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР
на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган.
Административнонаказващ
орган в настоящият случай е Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ
на НАП, част от структурата на Националната агенция за приходи.
С оглед на
изложеното, понастоящем НАП следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя „ГЕ-РА-18“
ООД гр. Русе разноските за адвокатско възнаграждение в размер от 30.00лв.
Поради това и на
основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 и чл.144 АПК и чл.78,
ал.1 от ГПК Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
510794/12.05.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на
НАП, с което на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС на „ГЕ-РА-18“ ООД гр. Русе, Булстат
********* е наложена “Имуществена санкция” в размер на 700.00 лв., за извършено
нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, като
НАМАЛЯВА
размера на наложената „Имуществена санкция“ на 500.00 /петстотин /лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
510794/12.05.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на
НАП, в останалата му част.
ОСЪЖДА „ГЕ-РА-18“ ООД гр.Русе, Булстат
********* да заплати на Национална
агенция за приходите, направените от нея разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати
на „ГЕ-РА-18“ООД гр.Русе, Булстат *********, направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 30.00 /тридесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен съдия: