Решение по дело №480/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 232
Дата: 21 декември 2023 г.
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20237160700480
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р Е Ш Е Н И Е

                                             № 232

гр. Перник, 21.12.2023 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – П.**, в открито съдебно заседание, проведено на първи декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Слава Г.

 

         при съдебния секретар Е. В.***, като разгледа докладваното от съдията-докладчик административно дело № 480 по описа за 2023 година на Административен съд – П.**, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 7 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на С.Д.И., с ЕГН **********,***, чрез адвокат С.И. *** против Разпореждане на полицейски орган от 31.10.2023 година, издадено от Т.С.С.**– младши експерт при Районно управление-Р.** към ОД на МВР-П.**. С него е разпоредено на жалбоподателя, с срок до 07.11.2023 година да възстанови достъпа с МПС на В.** Н. С.** в личния му имот в гр. Р.**, ул. „***“ № **.

 В жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно и  незаконосъобразно. Същото е немотивирано и е издадено в пълно нарушение на административно производствените правила. Иска се отмяна на акта и присъждане на сторените по делото разноски.

В проведено на 01.12.2023 година жалбоподателят редовно призован за представител изпраща адв. С.И.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи. Иска присъждане на сторените по делото разноски, за което прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Т.С.С.***, мл. експерт при РУ-Р.** при ОД на МВР-П.** редовно призован за представител изпраща юк. З. В.**. Оспорва жалбата и пледира същата като неоснователна  да се отхвърли.

Административен съд – П.**, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Л.С.Н., С. И. С.**, Д. И. С.** и В.** Н. С.** са собственици на конкретно посочени недвижими имоти-сгради в поземлен имот с идентификатор **, с административен адрес гр. Р.**, ул. „***“ № 6, придобити по силата на договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, вписан в служба по вписванията гр. Р.** на 08.07.2022 година под № **, том **, дело № **/2022 година.

По силата на договора за доброволна делба В.** Н. С.** е придобил собствеността върху сграда с идентификатор **.2-с предназначение: жилищна еднофамилна, сграда с идентификатор **.3-с предназначение: хангар, гараж и сграда с идентификатор **.5-с предназначение: селскостопанска сграда. По силата на договора за доброволна делба Л.С.Н.а, С. И. С.**, Д. И. С.** са придобили собствеността върху сграда с идентификатор **.1-с предназначение: жилищна еднофамилна и сграда с идентификатор **.4-с предназначение: селскостопанска сграда. Недвижими имоти, са нанесени в кадастралната карта на гр. Р.**, видно от скица на поземления имот.

На 26.06.2023 година В.** Н. С.** подава жалба до Районна прокуратура П.**, ТО-Р.** с изнесени твърдения за самоуправни действия от страна на Д. И. С.** и С.Д.И. изразяващи се във възпрепятстване достъпа му чрез МПС до недвижимите имоти, находящи се в съсобствения им имот, находящ се в гр. Р.**, ул. „***“ № **.

По реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ на началника на РУ-Р.** при ОД на МВР-П.** е възложена проверка по изнесеното в жалбата, видно от постановление с изх. № 2606 от 03.08.2023 година. Указано е да се извършат конкретни действия, в това число да се съставят предупредителни протоколи по реда на чл. 65 от ЗМВР. В докладна записка от 07.09.2023 година, изготвена от работещ по случая полицейски орган са обективирани извършените до момента действия. В нея е отразено, че двете лица са предупредени по реда на чл. 65 от ЗМВР.

На 28.09.2023 година В.С.**отново сезира Районна прокуратура П.**, ТО-Р.** като твърди, че достъпа до имота му е възпрепятстван, тъй като има паркирани коли и мотори и не може да си ползва имота.

С постановление № ДП-** от 12.10.2023г., прокурор при Районна прокуратура П.**, ТО-Р.** образува досъдебно производство, за това, че за периода от м. юли до месец септември 2023 година в гр. Р.**, самоволно не по установения от закона ред осъществил едно оспорвано от другиго /В.** С.**/ свое или чуждо действително или предполагаемо право-паркирал леки автомобили и мотори и прекъснал достъпа до имота му-престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Разпоредено е извършване на конкретни действия по разследването.

С постановление от 25.10.2023 година по ДП № **/2023 година разследващ полицай разпорежда да се съставят писмени разпореждания до Д. И. С.** и С.Д.И. по реда на чл. 64 от ЗМВР и същите в седмо дневен срок да възстановят достъпа с МПС на В.С.**до имота му.

На 31.10.2023 година полицейски орган при РУ-Р.** при ОД на МВР-П.** издава разпореждане до С.И.,  с което му разпорежда да възстанови достъпа с МПС на В.С.**в личния му имот в гр. Р.**, ул. „***“ № 6, в срок до 07.11.2023 година.

Разпореждането е връчено на С.И. на 31.10.2023 година и същият го е оспорил  в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Предмет на съдебен контрол е разпореждане от 31.10.2023 година на полицейски орган при РУ-Р.** при ОД на МВР-П.**.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи в преписката, както и от документи представени  в хода на съдебното производство от двете страни, всичките приети като годни доказателства по делото.

В хода на съдебното производство по искане на защитата на жалбоподателя се събраха гласни доказателства. От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел С. И. С.**, родственик-чичо на жалбоподателя се приема, че С.И. живее в къщата, която е поставена в техен дял. Официалния вход на живущите в имота е през малка порта, а от другата страна има гаражна врата/портал, през които влизат автомобили. Свидетелят има гараж, който е разположен на уличната регулационна линия, а С. и баща му Д. С.** имат гараж, който е малко по навътре в имота. За да се стигне с автомобил до гаража на В.** се минава през бетоновата площадка изградена  пред гаража на Д. С.**,  продължава се покрай къщата и се завива зад нея. Сочи, че живущите в къщата имат пет автомобила, като четири от тях се паркират вътре в имота, а единия стои отвън. Като цяло не отрича, че пред гаража на брат му се паркира-ремарке, както и, че брат му Д. С.** паркира отвън колата си, пред гаражите, като е оставил ключовете на колата на таблото и ако пречи на някого от живущите по всяко време може да се премести. Така дадените показания относно начина на придвижване на МПС-та вътре в имота за  паркиране и пред недвижимия имот се приемат за достоверни. Подхождайки със засилена критичност към показанията, отчитайки факта, че същият е в близки роднински отношения с жалбоподателя, настоящия състав намира, че показанията му напълно кореспондират с приложените по делото писмени доказателства-договор за доброволна делба, скица на недвижим имот, поради което и същите се кредитират с доверие в тази им част. В останалата  им част, касателно година на изграждане на гараж, лични отношения с В.** С.**, етапност на изграждане на жилищната къща са ирелевантни за предмета на делото.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – П.**, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата срещу разпореждане от 31.10.2023 година е  депозирана пред Административен съд-П.** на 07.11.2023година, поради което е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимна страна, при наличие на правен интерес от обжалване и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Според чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 14 и чл. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват дейност по разследване на престъпления и охранителна дейност. Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. Охраната се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез патрулно-постова дейност. Дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Според чл. 56 от ЗМВР органи на областните дирекции на МВР и техните структури и звена са държавните служители – полицейски органи. Съгласно разпоредбата на  чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Доколкото разпореждането изхожда мл. полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ-Р.** към ОД на МВР-П.** се следва, че същият е  компетентен полицейски орган по см. на чл. 57 от ЗМВР, който може да издава разпореждания по чл. 64 от ЗМВР.

Разпореждането е издадено в писмена форма, но това не е достатъчно за да се приеме, че същото е законосъобразно. Това е така,  тъй като не съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл. 64, ал. 5 от ЗМВР. В процесното разпореждане и съпровождащите го документи от административната преписка не се съдържат описани фактически основания за неговото издаване, както и ясна разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията на страните и начинът за изпълнението му.

Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Разпореждането представлява индивидуален административен акт и като такъв същият следва да има необходимото съдържание. Изрично в разпоредбата на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР са посочени реквизитите, които следва да съдържа всяко писмено разпореждане. Излагане на фактическите основания или мотивите за издаването му, са част от задължителните реквизити, видно от т. 3, ал. 5 на  чл. 64. Наред с тях изхождайки от т. 4 и т. 5 на ал. 5 е и изискването за наличие на разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията и  начинът за изпълнение.

В случая в оспореното разпореждане е вписано цифрово означение на нормата на чл. 64 от ЗМВР и че се издава в изпълнение на функции по охрана на обществения ред. Следователно същото  не съдържа каквито и да било мотиви, обосноваващи издаването му, а само, най-общо определя правомощията на полицейския орган да издават разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

От разпореждането не става ясно при изпълнение на какви конкретни функции на полицейския орган по охрана на обществения ред е издадено и какви фактически обстоятелства са породили необходимостта от неговото издаване. Такива мотиви не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, нито пък разпореждането препраща към други документи, установяващи извършени от жалбоподателя действия, които да налагат издаването на разпореждане за преустановяване на противоправни действия. По разбиране на състава липсата на фактически основания за издаване на акта не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, съдържащи се в образуваната по случая прокурорска преписка, прераснала в досъдебно производство, тъй като не е налице предмет на доказване. В тази насока се приема, че тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС не може да се приложи в случая, защото  мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в друг документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в административната преписка, което в случая не е налице. Оспореното разпореждане е издадено в нарушение на изискванията за форма по чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, същото е немотивирано.  Органът е бил длъжен да посочи, както правните, така и фактическите основания за издаването на акта си, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и несъобразявайки се с това е постановил акт, който подлежи на  отмяна в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Напълно неясна е и самата разпоредителна част, а именно: "да възстанови достъпа с МПС на В.С.**в личния му имот в гр. Р.**, ул. „***“ № 6“. От тази лаконична формулировка обективно не може да се установи как и посредством какво е ограничен достъпа до имот на тъжителя, респ. кой и в какво качество е ограничил/прекратил достъпа и респ. какви действия следва да предприеме жалбоподателя за да възстанови достъпа и въобще липсва конкретна връзка с изпълнението на функциите на полицейския орган по охрана на обществения ред и „възстановяване на достъп“ в имот частна собственост.

В разпоредителната част на акта липсва начин на изпълнение на дадените указания.  По разбиране на съда указанията трябва да са конкретни, точни, ясни и по еднозначен начин да указват конкретното лице, на  което са дадени, какви точно действия следва да предприеме или да се въздържи, като се посочи и начина на изпълнението им. Това е съществен пропуск, тъй като неизпълнението на разпореждане на полицейски орган, издадено по реда на ЗМВР води до ангажиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

От жалбата на В.С.**и от постановлението за образуване на досъдебно производство би могло да се приеме, че са породени междуличностни конфликти между роднините по повод ползването на общия им поземлен имот, изразяващо се в паркиране на леки автомобили и мотори, като не става ясно къде са паркирани същите МПС-та: дали вътре в имота или пред същия, респ. кой е собственик/ползвател на същите. Не става ясно каква е връзката на жалбоподателя С.И. с така паркираните леки автомобили и мотори.   Както беше посочено, полицейският орган издава разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, когато е необходимо за изпълнение на възложените му функции. В оспореното разпореждане е вписано, че се касае за функции по охрана на обществения ред. В такъв случай не става ясно какви точно действия на жалбоподателя са породили необходимостта от постановяване на акт по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР с описаното съдържание, с цел охраната на обществения ред. От оспореното разпореждане не става ясно какви са действията на С.И. станали причина за издаване на разпореждането и  какви действия следва да извърши, за да го изпълни. Налице е пълна липса на мотиви.

Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., в този закон (ЗМВР(отм.); под "обществен ред" законодателят разбира установените в държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, които определят поведението на хората в процеса на обществения живот. Начинът на опазването му става със средства и при упражняване на правомощия, изчерпателно посочени със ЗМВР.

Следователно нарушение на обществения ред е налице, когато се засягат обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите, и сочи на обществена опасност на личността на извършителя, която от своя страна поставя под съмнение възможността да се упражняват съответните права.  В случая охраната на обществения ред е обезпечена в най-пълна степен с образуването на прокурорска преписка и извършването на прокурорски проверки, прераснали в образуване на досъдебно производство № **/2023 година, в рамките на което ще бъде установен извършителя на деянието по чл. 323, ал. 1 от НК  и обществената опасност на деянието.

Въз основа на изложеното се приема, че оспореният акт е немотивиран. Липсват изложени фактически основания, и не е налице  ясна и недвусмислена разпоредителна част.  Ето защо отговорът на въпроса кое първоначално фактическо положение следва да възстанови жалбоподателя  преди ограничаване достъпа на В.С.**до личния му имот, в случая следва да се приеме до общите части на имота, според издаденото разпореждане, в какво се изразява ограничаването на достъпа до общите части, респ. ограничаването от кого е извършено, както и какво конкретно действие следва да извърши жалбоподателя  е особено съществен, достатъчно сложен и не може да се изведе по подразбиране от така дадената обща и бланкетна формулировка в разпореждането, затова остава неясен за лицето, за което се отнася. Това само по себе си е особено съществено нарушение относно задължителното съдържание на разпоредителната част, защото прави разпореждането невъзможно за изпълнение и налага отмяната му като незаконосъобразно. Тези законови реквизити не са само цел, а посредством тях се гарантира, че както лицето, спрямо когото е насочено разпореждането, така и съдът, при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност ще  могат да установят кои са конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия и по какъв конкретен начин ги е упражнил в рамките на своите правомощия.

С оглед изложеното и позовавайки се на практиката на Върховният административен съд, обективирана в: Решение № 2877 от 26.02.**9 г. на ВАС по АД № 5058/**8 г., Решение № 6916 от 02.06.**7 г. по АД № 3331/**6 г.,  Решение № 12739 от 27.11.**5 г. на ВАС по АД № 132/**5 г. се приема, че жалбата е основателна. Оспореният акт е незаконосъобразен и като такъв ще се отмени в условията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно заявени и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията за присъждане на съдебни разноски ще  бъде уважена в размер на 510.00 лв лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 39339 от 31.10.2023 година. Разноските се възлагат в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на административния акт. 

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба  на С.Д.И., Разпореждане на полицейски орган от 31.10.2023 година, издадено от Т.С.С.**– младши експерт при Районно управление-Р.** към ОД на МВР-П.**.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.**, със седалище гр. П.**, ул. „**“ № 1 да заплати на   С.Д.И.,  с ЕГН **********,*** съдебни разноски по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва от страните  пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                     Съдия:/П/