РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Свиленград, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200263 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1724 от 29.12.2021
година на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с
което на ЕРС. С. ЮС. с ЕГН ********** от село
****************************о, със съдебен адрес: град София, ул.„Цар
Асен” № 20, етаж 2, чрез адвокат С.Б., за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите (ЗГ), вр.чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012
година за контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1 от
30.01.2012 година) е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 300 лв.
Жалбоподателят ЕРС. С. ЮС. чрез процесуалния си представител –
адвокат С.Б., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен, недоказан и необоснован – жалбоподателят не бил
извършил процесното нарушение и Актът за установяване на
1
административно нарушение (АУАН) и НП били постановени в нарушение на
процесуалните норми. Алтернативно от Съда се иска да приеме, че е налице
маловажен случай, респ. да намали размера на наложеното административно
наказание.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят ЕРС. С. ЮС., не се
явява. За него се явява адвокат С.Б., която пледира за отмяна на обжалвания
акт на основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано
настоящото производство, като допълнително сочи, че липсвали подписи на
Констативния протокол на служителите, извършили проверката.
Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложената санкция. В
дадения срок другият процесуален представител на жалбоподателя – адвокат
Мая Ангелова представя Писмени бележки, в които сочи доводите си за
отмяна на обжалваното НП, идентични с тези в Жалбата, както и навежда
допълнителни такива.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован, изпраща представител –
Главен юрисконсулт Евгения Момчилова, която в Писмено становище излага
просторни доводи, че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати
процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по
делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 29.06.2021 година около 15.00 часа свидетелите Й. Д. Др., К. Д. Н. и
М. Д. Янч. – служители на АНО, във връзка с изпълнение на служебните си
задължения и с Констативен протокол серия ЖОО № 0133348 от 25.06.2021
година, посещават землището на село Сива река, община Свиленград, област
2
Хасково, където извършват проверка на отдел 269 подотдели М и Н. На
проверката присъства и свидетелят Г. Ян. Г. – служител в ТП ДГС -
Свиленград. За имотите има издадени Позволителни за сеч с № 0608589 и №
0608590, двете от 12.04.2021 година (, приложени в кориците на делото) на
името на жалбоподателя - лицензиран лесовъд по чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Видът
на сечта е прореждане. Срокът за провеждане на сечта е от 15.04.2021 година
до 31.12.2021 година.
Резултатите от проверката в имотите свидетелите Д., Н. и Я. оформят в
Констативен протокол серия КОО № 123086 от 29.06.2021 година. В
Протокола отразяват, че при проверката е констатирано наличие на сеч на
дървета без контролна горска марка (КГМ) в основата на пъновете по цялата
площ на двете сечища, в резултат на което се оформя временен извозен
коларски път (просека), който не е отразен в одобрения Технологичен план.
Извършена е сеч на 33 броя дървета от черен бор без КГМ в отдел 269 М с
обща кубатура 3.7 м3 като подробно са отразени измерените диаметри при
отрезите на така отсечените дървета: 26 броя с диаметър 14 см, 6 броя с
диаметър 18 см и 1 брой с диаметър 22 см и в отдел 269 Н – 16 броя дървета
без КГМ от черен бор с обща кубатура 1.8 м3 като подробно са отразени
измерените диаметри при отрезите на така отсечените дървета: 15 броя с
диаметър 14 см и 1 брой с диаметър 18 см.
Видно от Обяснение, дадено от жалбоподателя, с дата 30.06.2021 година
става ясно, че ежедневно е упражнявал контрол като не е имало нарушения
като сечта приключил на 10.06.2021 година, а транспортираното на
дървесината било на 23.06.2021 година и след тази дата не бил ходил в
обекта.
Допълнително на 01.07.2021 година около 08.00 часа е извършена
проверка от посочените свидетели Д., Н. и Я., при която измерват оформилия
се временен извозен коларски път (просека): дължина 30 м и ширина от 2 м
до 2.80 м, които изводи оформят в констативен протокол със серия КОО и с
№ 123088. В Протокола липсват подписите на свидетелите Н. и Я., но те в
съдебно заседание установиха пред настоящия Съдебен състав, че са
присъствали на проверката, но са пропуснали да се подпишат, поради което
наведените в тази насока възражения от процесуалния представител на
жалбоподателя в открито съдебно заседание са неоснователни.
3
На същата дата (01.07.2021 година) около 10.00 часа, предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Й. Д. Др. –
Главен специалист – Горски инспектор при РДГ - Кърджали към
Изпълнителна агенция по горите, съставя в присъствието на свидетелите Н. и
Я., против жалбоподателя Ю. и в негово присъствие АУАН със серия КОО и с
№ 094700. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е
подписан от актосъставителя Д., от свидетелите Н. и Я. и от нарушителя Ю..
АУАН е връчен лично, като с подписа си Е.Ю. удостоверява получаването на
екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ,
датирана от 01.07.2021 година. В изготвения АУАН актосъставителят излага
подробно описание на фактическото нарушение, свързано с това, че
жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд по смисъла на чл. 108,
ал. 2 от ЗГ, на който са издадени Позволителни за сеч с № 0608589 и №
0608590, двете от 12.04.2021 година, не е изпълнил задълженията си да следи
за правилата за сеч на правилно отбелязани за сеч дървета и да следи за
спазване на ободрения Технологичен план при извършване на дейност сеч на
дървесина, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му
като препраща към съставените Констативен протокол серия КОО № 123086
от 29.06.2021 година, ведно с допълнителния такъв серия КОО № 123088. А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите
на чл. 257, ал. 1 от ЗГ, вр.чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № 1 от
30.01.2012 година, които вписва за нарушени. Жалбоподателят - нарушителят
Е. Ю. сочи, че не е съгласен с констатациите в Акта и че не бил секач, което
възражение вписва в съответната графа на АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок (в редакцията на нормата
към датата на съставяне на АУАН) не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната преписка, Директорът на РДГ - Кърджали, издава процесното
НП № 1724 от 29.12.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като
доуточнява правната квалификация на нарушението, дадена от контролния
орган - чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, вр.чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 година, и налага на жалбоподателя административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лв. АНО препраща към констатациите на
4
Констативния протокол серия КОО № 123086 от 29.06.2021 година, ведно с
допълнителния такъв серия КОО № 123088. НП е редовно връчено на
13.04.2022 година, видно от Разписката, представена в съдебно заседание,
надлежно оформена – подписана и датирана, с отбелязване и имената на
получателя му, а именно: лично ЕРС. С. ЮС.. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на РДГ
- Кърджали да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЛОД, се
доказва от приетите по делото Заповед № РД49-199 от 16.05.2011 година на
Министъра на земеделието и храните (сега Министъра на земеделието,
храните и горите, като наименованието на Министерството е променено с
Решение на 44-то Народно събрание от 04.05.2017 година) и вземайки
предвид факта, че Й. Д. Др. заема длъжността „Главен специалист – Горски
инспектор при РДГ – Кърджали към Изпълнителна агенция по горите”,
притежава средно – специално образование: Горско и ловно стопанство,
квалификация Техник - лесовъд (видно от Диплома за средно образование
серия К-09 № 048715), т.е. Д. се явява оправомощено лице, съгласно
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, действало при изпълнение на
служебните си задължения и че Георги Анастасов Шереметев се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ –
Министъра на земеделието, храните и горите по надлежния ред с
административен акт - Заповед. Служебно известно на Съда е персоналното
заемане на длъжността „Директор на РДГ - Кърджали” от Георги Анастасов
Шереметев, а и в тази насока са представени доказателства.
По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на
свидетел лицето С. С. А., което пред настоящия Съдебен състав установи, че
работи при жалбоподателя и че редовно както той, така и жалбоподателят са
посещавали процесните сечища като не са констатирали никакви нарушения,
включително тези – предмет на настоящото дело; сочи, че често КГМ с
времето се заличавала, както и че често маркировачите въобще не я поставяли
ниско долу на дърветата. Установи се също така, че свидетелят не притежава
лесовъдско образование, а отговаря за техническата изправност на камионите
на жалбоподателя, както и че е негов шофьор.
5
Изложената фактическа обстановка, съответстваща на констатациите,
обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 31.05.2022 година свидетели –
Й. Д. Др., Кр. Д. Н., М. Д. Янч. и Г. Ян. Г.. Писмените доказателствени
източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на Й. Д. Др., Кр. Д. Н., М. Д. Янч. и Г. Ян. Г., които
са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
първите трима от посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Съдът кредитира
показанията на всички посочени свидетели предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на жалбоподателя, които Съдът кредитира. Точно
обратното, свидетелските показания на четиримата свидетели са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията на тези четирима свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт, че в качеството си на лицензиран лесовъд по смисъла на
чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на който са издадени Позволителни за сеч с № 0608589 и
№ 0608590, двете от 12.04.2021 година, не е изпълнил задълженията си да
следи за правилата за сеч на правилно отбелязани за сеч дървета и да следи за
спазване на ободрения Технологичен план при извършване на дейност сеч на
дървесина. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
6
Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля Ахмед.
Същите се възприемат в частта на твърденията, които не се опровергават от
кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Й. Д. Др., Кр. Д.
Н., М. Д. Янч. и Г. Ян. Г.) и от писмените доказателствени средства по делото.
С подобна еднозначност те се очертават, конкретно за обстоятелството за
наличието на сеч в посочените подотдели. По отношение на изнесените от
свидетеля обстоятелства, касаещи липсата на извършена сеч на дървета, на
които няма поставена КГМ и за оформяне на просека, Съдът не ги кредитира,
тъй като на първо място лицето няма необходимото образование, за да може
да направи подобна професионална констатация и на второ място – работи
при жалбоподателя, което навежда на мисълта за предубеденост относно
дадените сведения.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Кредитираха се и всички други писмени доказателства, налични по делото.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
7
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура по съставяне на
Акта и издаване на обжалваното НП, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си
относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване
на спорните факти и обстоятелства във връзка с възражението на
жалбоподателя, направено в АУАН и с Обяснението, което е дал. Следва да
се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл.
57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася
изрично, в самото НП, по направените възражения, респ. дадените обяснения;
т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията, респ. обясненията,
не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В
посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД №
111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Теодора Точкова.
8
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакциите на нормите към датата
на съставяне на АУАН и на издаване на НП). Самото нарушение е описано
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на
наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Фактът, че в НП е посочено, че
подлежи на обжалване в 7-дневен срок вместо правилния 14-дневен съгласно
измененията на ЗАНН в сила от 24.12.2021 година, не води на извод за
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в случая е
приложим срокът, посочен в ЗАНН, независимо от посоченото в НП. Не
представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че не са
посочени лицата, претърпели имуществени вреди от нарушение, тъй като с
непосочването им не се нарушават правата на жалбоподателя да разбере в
какво точно е обвинен. Наведеното възражение, касаещо липса на
доказателства, които потвърждават процесното нарушение, е неоснователно,
тъй като както АУАН, така и НП препращат към съставените Констативни
протоколи.
Фактът, че при посочване на нарушените правни норми актосъставителят
и АНО не са посочили конкретната хипотеза, не води до различни правни
изводи, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде,
кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти
са надлежно квалифицирани и доуточнени от АНО като нарушение по чл.
257, ал. 1, т. 1, вр.чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовите разпоредби, които са нарушени. От друга
страна дори в конкретния случай да се приеме, че съдържанието на АУАН не
е достатъчно прецизно (предвид факта, че е посочена и т. 7 на чл. 12б, ал. 1 от
цитираната Наредба), налице са предпоставки за прилагане нормата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин за да се окачестви едно процесуално
нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по
9
някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в
процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя – това в настоящия
случай не е налице. Предвид изложеното Съдът не намира да е допуснато
съществено процесуално нарушение, защото в НП са посочени едновременно
разпоредбите на ал. 1 и на ал. 2 на чл. 53 от ЗАНН.
Не може да бъде споделено и възражението, че е налице разминаване и
непълно описание на нарушението в АУАН и НП. Отразените от
актосъставителя и съответно от наказващия орган обстоятелства при
извършване на нарушението са достатъчно подробни и изчерпателни и Съдът
не открива твърдяното от жалбоподателя разминаване. В обстоятелствената
част, както на АУАН, така и в НП, е описано нарушението с всичките му
съставомерни признаци и в това отношение е налице единство между
словесното описание на нарушението с дадената му цифровата квалификация.
Диспозицията на разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е класически
бланкетна, т.е. препращаща диспозиция и същата се попълва със съдържание
винаги във връзка с други норми, част от нормативен акт, било то същия или
друг – в случая разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 година. В частност, разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ също
вменява на визираните в нея субекти задължения, които обаче, предвид
систематическото място са формулирани по-общо. От това следва, че
административнонаказателното обвинение следва да бъде формулирано като
бъдат посочени всички конкретно нарушени разпоредби, в които се съдържат
задължителните правила за поведение, нарушаването на които е довело до
настъпването на общественоопасните последици на нарушението. Ето защо,
при констатираното в хода на съдебното дирене, Съдът приема за установено,
че е налице съответствие между визираната в обжалваното НП санкционна
разпоредба и нейното допълване с конкретно нарушена норма от същия и
други нормативни актове.
Вярно е че в АУАН са посочени служебните адреси на свидетелите Н. и
Я. (, които са едни и същи, тъй като работят на едно и също място), а не
личните им, съгласно нормата, действаща към датата на съставяне на АУАН,
но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, ЕГН и адреса по местоработата им е
налице пълно индивидуализиране на посочените свидетели и не е наличен
10
проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ.
призоваването им в съдебно заседание. Отделно от това при наличие на ЕГН
Съдът винаги може да извърши служебно Справка в НБД „Население” за да
установи личните адреси на тези лица. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи, че АУАН следва да съдържа реквизитите съобразно
процесуалната разпоредба, която е било в сила към датата на съставянето му –
ето защо в АУАН, съставен на 01.07.2021 година, т.е. преди изменението на
ЗАНН през месец декември 2021 година, не е необходимо да се посочват
датите на раждане на свидетелите, поради което наведено в Жалбата
възражение в тази насока е неоснователно. От друга страна констатираният
пропуск – липса на лични адреси на свидетелите Н. и Я., не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По
изложените съображения Съдът не намира за съществено процесуално
нарушение факта, че в АУАН не е посочено дали свидетелите са присъствали
при установяване на нарушението или при извършването му и тъй като от
съдържанието на документите от АНП и по-специално на Констативните
протоколи, както и от разпита им в съдебно заседание, става ясно в какво
качество са участвали.
Твърди се, че в производство, проведено против Ю. е допуснато
съществено процесуално нарушение, поради това, че на същия е предоставен
нечетлив екземпляр от АУАН. Няма спор, че едно нарушение на
производството по издаване на НП по реда на ЗАНН е съществено, ако води
до нарушаване правото на защита на засегнатото лице. В конкретния случай
обаче такова не е допуснато от актосъставителя. Безспорно се удостоверява
пред настоящия Съд, че оригиналът на АУАН е четлив и че жалбоподателят
се е запознал със съдържанието на Акта и то срещу подпис, т.е. съдържанието
на Акта е известно на нарушителя. Ето защо настоящата инстанция счита, че
няма допуснато нарушение на правото на защита на санкционираното лице за
това, че връченият екземпляр от АУАН е нечетлив, респ. наведеното в тази
насока възражение с Жалбата е неоснователно. По отношение на
11
Констативните протоколи следва да се посочи, че служителите на АНО нямат
задължение да ги връчват на нарушителя – в случай, че последният желае да
се запознае със съдържанието им може да стори това, тъй като се намират в
АНП. Отделно от това в АУАН е посочено, че като доказателство се прилагат
Констативните протоколи, поради което жалбоподателят е в известност за
наличието и съдържанието им. За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи, че е без правно значение по чия инициатива е извършена
процесната проверка.
Що се отнася до доводите, че жалбоподателят е следвало да присъства
при самата проверка и изготвянето на Констативните протоколи, то това не е
процесуално нарушение, опорочаващо процедурата по налагане на
административно наказание, т.е. в никакъв случай не влияе върху
законосъобразността на проведеното административнонаказателно
производство. Същото започва със съставянето на АУАН, а не със
съставянето на Констативен протокол и в този смисъл процедурата по
съставянето му стои извън преценката за законосъобразност на обжалваното
НП. Констативният протокол от проверката е вид доказателствено средство и
именно като такова следва да се разглежда в административнонаказателното
производство, включително и при съдебното обжалване на издаденото НП.
Неговата доказателствена тежест следва да се цени, както с оглед фактите и
обстоятелствата, информацията за които удостоверява със съдържанието си,
така и с оглед съпоставянето и корелацията му с другите доказателства и
доказателствени средства в административнонаказателния процес. Въпросът
спазена ли е била процедурата по съставянето на Констативните протоколи,
следва да се разглежда единствено относно достигане до отговора дали
същите представляват годно доказателство и съответно по какъв начин
съдържащата се в тях информация да бъде ценена. Затова и при тук
обсъждания случай, съставените Констативни протоколи са обективно
изготвени и няма причини да не бъдат кредитирани като такива. Още повече,
че кореспондират и с останалите писмени и гласни доказателства по делото.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от
ЗАНН, вр.чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Нарушенията по този закон се установяват
с Актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в
12
нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 01.07.2021 година актосъставителят Й. Д.Д. е заемал
длъжността „Главен специалист – Горски инспектор при РДГ – Кърджали
към Изпълнителна агенция по горите” и притежава лесовъдско образование.
В тази насока е и изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 31.05.2022 година. Лицето, подписало НП е заемало
към момента на издаването му длъжността „Директор на РДГ - Кърджали” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като
тя осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички
дейности в горските територии, т.е. тя е компетентна, на територията на
Кърджалийска и Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали,
Черноочене, Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград,
Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково,
Димитровград, Минерални бани, Стамболово и Тополовград, като несъмнено
землището на село Сива река попада на територията на община Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Фактът, че НП е връчено няколко месеца след издаването му не навежда
на извода, че е антидатирано, а че жалбоподателят не може да бъде открит, за
да му бъде връчено видно от приложените документи в преписката в тази
насока - върнато Известие за доставяне, тъй като лицето отсъства и върната
Разписка с отбелязване, че лицето не пребивава на адреса.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
13
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на лицензиран лесовъд, на който са издадени Позволителни
за сеч с № 0608589 и № 0608590, двете от 12.04.2021 година и е отговорно
лице по смисъла на чл. 108 от ЗГ. Жалбоподателят ЕРС. С. ЮС. е регистриран
лесовъд с Удостоверение № 8131/23.10.2012 година и Удостоверение №
2734/30.03.2010 година в Публичния регистър на Изпълнителната агенция по
горите, в което Съдът се убеди след служебно извършена справка в посочения
Регистър. В случая свидетелите са категорични относно тези обстоятелства и
за това на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал
възражение в тази насока, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си,
както и в съдебно заседание. Жалбоподателят не оспорва това обстоятелство.
Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът
приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗГ, която се явява и
материална и санкционна норма, ако лице, упражняващо лесовъдска практика
не изпълни задължения, възложени му по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, се наказва с
Глоба от 300 лв. до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Не е спорно, че в случая за извършваната сеч са издадени съответните
Позволителни, а именно: № 0608589 и № 0608590, двете от 12.04.2021 година
за процесния период от 15.04.2021 година до 29.06.2021 година в подотдели
М и Н на отдел 269, землище село Сива река, община Свиленград, област
Хасково.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи описаното
14
в Акта административно нарушение. Безспорно е установено от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, че в периода от 15.04.2021 година до
29.06.2021 година в землището на село Сива река, община Свиленград, област
Хасково, отдел 269 подотдели М и Н, жалбоподателят в качеството на лице,
вписано в Публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика и с
издадени Позволителни за сеч, не е изпълнил задълженията си в хода на
провежданата сеч – задължение вменено на лесовъда от чл. 108, ал. 3 от ЗГ,
т.е. извършено е противоправно поведение чрез бездействието като
„продължено деяние”, като е налице сеч на дървета без КГМ в основата на
пъновете по цялата площ на сечищата - извършена е сеч на 33 броя дървета от
черен бор без КГМ в отдел 269 М с обща кубатура 3.7 м3 и в отдел 269 Н – 16
броя дървета без КГМ от черен бор с обща кубатура 1.8 м3, което задължение
му е вменено с разпоредбите в чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 година, както и е оформен временен извозен коларски път, който
не е отразен в одобрения Технологичен план. Кубатурата на дърветата е
измерена посредством диаметъра на отрезите на отсечените дървета чрез
използването на рулетка. Тук е уместно да се посочи, че е налице грешка при
посочване на кубатурата на отсечените дървета в отдел 269 подотдел М, която
погрешно е записана в НП като 37 м3, вместо правилното 3.7 м3, както
правилно е посочено в АУАН и в Констативния протокол, но посоченото
Съдът не намира за съществено процесуално нарушение, тъй като
жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задълженията си да
следи за правилата на сеч и за спазване на одобрения Технологичен план, а не
за незаконна сеч на определено количество дървесина. Ето защо наведеното
възражение, касаещо разминаване в кубатурата е неоснователно. Съдът не
намира, че е съществено процесуално нарушение факта, че в НП е посочена
грешна мерна единица на ширината на временния горски път, тъй като
жалбоподателят е санкциониран за наличието му, а не за конкретните му
параметри и тъй като точният и коректен размер е посочен в Констативния
протокол от дата 01.07.2021 година.
Процесното нарушение е описано/удостоверено в Констативните
протоколи (съставени при проверката на место), към чиито констатации
препращат както актосъставителя, така и АНО. Подобно препращане не е
недопустимо, тъй като в АНП са приложени тези Констативни протоколи, т.е.
те се явяват част от административнонаказателното производство и
15
жалбоподателят има възможност да се запознае с тях.
Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че има неяснота
относно времето на извършване на твърдяното нарушение. Съдът не споделя
това възражение. Нарушението правилно е определено в периода от
15.04.2021 година до 29.06.2021 година – от деня, от който е разрешено
извършването на сеч съгласно издадените Позволителни до деня на
проверката, като срокът на разрешената сеч не е бил изтекъл към датата на
проверката (съгласно Позволителните за сеч е до 31.12.2021 година). Към
датата на констатиране на нарушението не е било налице приключване на
сечта и към която датата задълженията на Ю. да следи за правилата на сеч и
за спазване на одобрения Технологичен план, са съществували.
Мястото на нарушението е индивидуализирано по възможно най-
прецизния начин - землището на село Сива река, община Свиленград, област
Хасково, отдел 269 подотели М и Н. Посочено по този начин безспорно се
удовлетворява изискването на закона за конкретизиране на мястото на
извършеното нарушение. Отделно от това на место – на терен, всеки отдел и
подотдел са обозначени видно от показанията на свидетеля М.Я..
Посочването на GPS координати не е необходимо, а и законът не го изисква.
Действително в АУАН на едно место е посочено, че мястото на нарушението
е „отдел 269 М Н”, което не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като в същия документ е посочено, че става дума за „отдел
269 подотдел М” и за „отдел 269 подотдел Н”.
Поради изложеното Съдът приема, че Е.Ю. е бил длъжен и е могъл да
установи, ако не лицата, които незаконно са отсекли дървета в сечищата, то
поне времето на незаконната сеч, респ. образуването на временен горски път
и да предприеме съответните действия съгласно задълженията си. Поради
което не се споделят доводите на адвокат Б., че жалбоподателят не следва да
носи отговорност. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 61 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, съгласно която до
освидетелстване на сечището (в настоящия случай сечта не е била
приключила по документи) лицето, на което е издадено Позволителното за
сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.
47 и чл. 48, а именно - да се секат само определените и отбелязани за сеч
дървета и да се спазва одобрения Технологичен план за добив на дървесина.
16
Фактът, че жалбоподателят сочи, че сечта е приключила на 10.06.2021 година,
а транспортирането на дървесината – на 23.06.2021 година, не променя
горните изводи на Съда.
От показанията на свидетелите безспорно се установи, че при проверката
са констатирали сеч на общо 49 броя дървета от черен бор в двете сечища,
които не са били маркирани в основата на стеблата с КГМ, което на практика
означава, че е била извършена незаконна сеч, както и че е наличен временен
път в резултата на сечта, което не е предвидено в одобрения Технологичен
план. Нарушението е формално, при форма на изпълнително деяние
бездействие, както вече бе посочено. Действително, не може да се очаква
жалбоподателят като лице на което е възложен добива в сечищата, да
присъства 24 часа непрекъснато в него, а и не това е имал предвид
законодателя възлагайки му контрола по спазване изискванията за сеч,
съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година.
Действително сеч не се осъществява през нощта, но отивайки на место в
светлата част от денонощието и констатирайки наличие на незаконна сеч,
респ. временен път, жалбоподателят е бил длъжен да уведоми съответните
органи по предвидения за това ред, а такива данни липсват по делото.
Фактът, че АНО е пристъпил към издаване на НП, а не са дадени
предписания, не води до незаконосъобразност на НП, респ. тенденциозно и
предубедено отношение на служителите на АНО, а сочи, че те са извършили
необходимата преценка и са преценили, че следва да се издаде именно този
акт.
Удачно е да се посочи, че дори и да се приеме, че неизпълнението на
задължението за спазване на одобрения Технологичен план попада под
разпоредбата на т. 7 на чл. 12б, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година,
която не е посочена като нарушена в НП, то остава доказано неизпълнението
на задължението на жалбоподателя да следи за правилата за сеч на правилно
отбелязаните за това дървета и съответно следва да носи отговорност за
неизпълнението му.
Съдът намира, че нарушението от страна на жалбоподателя е
осъществено и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, за
което се прави извод от неговото конкретно обективирано поведение. Ю. не е
изпълнил като лицензирано лице, осъществяващо лесовъдска практика,
17
своите задължения във връзка с извършването на сеч и спазване на одобрения
Технологичен план, поради което следва да носи
административнонаказателната отговорност
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО.
Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава. Следва да се отчете значимостта на охраняваните
обществени отношения, свързани с нарушения при дърводобива. Обектът на
посегателство е свързан с опазването на горския фонд, за сечта на който
законодателят е въвел конкретни императивни изисквания, които стриктно
следва да се спазват. Неизпълнението на задълженията, свързани с
извършването на сеч и спазване на одобрения Технологичен план, е довело до
извършване на сеч на немаркирани с КГМ дървета и образуване на временен
горски път, което от своя страна е довело до неблагоприятни последици за
горското богатство на страната. Ето защо процесното деяние не съставлява
маловажен случай, според Съда. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Приложената от АНО санкционна норма на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е
санкционна, но тя съдържа в себе си и материалноправните разпоредби,
нарушението на които обуславя налагането на визираното в същата наказание
(както вече бе посочено). Казано по друг начин, нарушената и санкционната
разпоредба в случая съвпадат, поради което не би могло да се стигне до
неразбиране у наказаното лице за какво точно негово поведение е
санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е непълна или
неточна.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
18
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗГ, като се
е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание „Глоба” е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
минималния предвиден от закона такъв, което налага извод за невъзможност
за намалянето му. В тази насока исканията на процесуалния представител на
жалбоподателя са неоснователни. Отделно от това следва да се посочи, че
наказанието „Имуществена санкция” се налага на юридически лица и на ЕТ, а
не на физически лица, какъвто е жалбоподателят.
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът
намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя ЕРС. С. ЮС. и
НП следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ,
за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта
по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне
19
на писмени доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв. е справедливо, т.е. искането за разликата до 150 лв. следва да
се отхвърли като неоснователно.
Сумата следва да се присъди в полза на РДГ - Кърджали в качеството й
на юридическо лице съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗГ.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да
иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
негова страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5,
вр.ал. 9 и чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 1724 от
29.12.2021 година на Директора на РДГ - Кърджали, с което на ЕРС. С. ЮС. с
ЕГН ********** от село ****************************о, за нарушение на
чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, вр.чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012
година е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, ОСЪЖДА ЕРС. С. ЮС. с
ЕГН ********** от село ****************************о, ДА ЗАПЛАТИ на
РДГ - Кърджали с адрес: град Кърджали, ул.„Васил Левски” № 2, сумата от
80 лв., представляваща направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 263/2022 година по описа на Районен съд –
Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 80 лв. до 150 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
20