РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 22.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6839 по описа за 2015г.,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по
чл.125, ал.3 ТЗ.
Ищецът
И.Н.Б. чрез процесуалния си представител твърди, че на основание отправено от
него до ответното дружество писмено предизвестие и на решение на Общото
събрание на съдружниците, проведено на 17.07.2015г., членството му в
дружеството е прекратено, считано от 6.07.2015г. Съгласно закона следва да му
се изплати ликвидационен дял, размерът на който се определя съгласно
счетоводния баланс на дружеството в края на месец юли 2015г. Направено е
съответно отразяване в Търговския регистър, като освободените от него 125
дружествени дяла по 10 лв всеки се поемат от останалите трима съдружници.
Отправил нотариална покана до ответника за доброволно изпълнение да му се
изплати полагащия му се ликвидационен дял в размер на 24477.50 лв. Тъй като
ответникът отказва да му изплати доброволно тази сума, моли съдът да осъди
ответника да му заплати сумата 24477.50 лв, представляваща полагащия му се
ликвидационен дял от 125 дружествени дяла на дружеството, определени на база
счетоводния баланс на дружеството към края на месец юли 2015г., заедно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендира разноските по делото.
Ответникът
“Б.”***, представляван от управителя Б И Б, чрез процесуалния си представител
взема становище, че искът е недопустим. Заявява, че ищецът не е съдружник в
дружеството и няма правен интерес да води иск за изплащане на ликвидационен
дял, съгласно чл.123 ТЗ. При преценка за допустимост на иска заявява становище
за неговата неоснователност, тъй като с прекратяване на членството си ищецът
има право да претендира равностойността на дружествения си дял, но не и
изплащане на ликвидационен дял. Оспорва иска и по размер, тъй като в чл.125,
ал.3 ТЗ законодателят императивно е определил момента, към който следва да се
изготви счетоводния баланс на дружеството, служещ за база за определяне на
имуществените отношения на съдружника при прекратяване на членството му в
дружеството. Моли искът да се отхвърли с присъждане на разноски.
Представени са писмени доказателства и е назначена счетоводна
експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Няма спор между страните по делото, че ищецът е бил
съдружник в “Б.” ООД
и че е притежавал 125 дружествени дяла, всеки от които на стойност 10 лв, чиято
левова равностойност е 1250 лв, респ. притежавал е 25 % от записания капитал на
дружеството, възлизащ на 5000 лв.
С отправено до управителя на ответното
дружество писмено предизвестие (л.9), ищецът е прекратил на основание чл.125,
ал.2 ТЗ членството си като съдружник в дружеството с изтичане на срока за
предизвестие - шестмесечен, считано от датата на получаването му (5.01.2015г.).
Срокът за предизвестие е изтекъл на 6.07.2015г., поради което с взето на
17.07.2015г. решение на Общото събрание на съдружниците (л.7) е прекратено
участието на ищеца в дружеството. Освободените от него 125 дружествени дяла по
10 лв всеки са преразпределени между останалите трима съдружници - т.2 от дневния
ред на ОС.
Прекратяването на участието на съдружника И.Б.
в дружеството поради доброволно напускане има за имуществена последица правото
същият да получи паричната равностойност на дружествения дял въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването -
чл.125, ал.3 ТЗ.
Няма спор по делото и относно обстоятелството,
че ответникът не е изплатил доброволно дела на прекратилия участието си
съдружник, въпреки отправената му
нотариална покана за плащане в 7-дневен срок от получаването й
(26.10.2015г.) на полагащия му се ликвидационен дял в размер на сумата 24477.50
лв.
За да се определи стойността на дяловете на
прекратилия участието си в ответното дружество с ограничена отговорност
съдружник - ищеца, съдът е назначил счетоводна експертиза, чието заключение е
приложено в писмен вид по делото и е потвърдено устно от вещото лице Р.К. в
съдебно заседание на 25.02.2016г. От същото е видно, че дружественият дял на
всеки съдружник от имуществото на дружеството се формира от чистата стойност на
капитала, представляваща разликата между всички активи и всички пасиви,
коригирана с преоценъчния резерв. Въз основа на представения счетоводен баланс
към 31.07.2015г. вещото лице заключава, че всички активи на дружеството
(дълготрайни и краткотрайни материални активи) към тази дата възлизат на 108035
лв. Пасивите на дружеството към 31.07.2015г. (задълженията на дружеството)
възлизат на 12654 лв. Очевидно, сумата на активите е по-висока от тази на
пасивите. Разликата между посочените две величини към 31.07.2015г. в размер на сумата
95381 лв представлява собствен капитал. Данни за извършени преоценки на
дълготрайни материални активи в дружеството не са представени на експертизата,
поради което стойността на собствения капитал не е коригирана с преоценъчни
резерви, както и с данъци, които са намерили отражение в счетоводния баланс на
дружеството към 31.12.2015г. Следователно чистият капитал на дружеството
възлиза на 95381 лв, която сума се разделя на броя на дяловете, формиращи
регистрирания основен капитал на дружеството (5000 лв). Получената сума - 19.08
лв отговаря на 1 лев записан капитал. При това положение стойността на един
дружествен дял възлиза на 190.80 лв (19.08 х 10), а паричната равностойност на
дяловете на ищеца се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове
- 125 и определената стойност на един дял - 190.80 лв или общо възлиза на
сумата 23850 лв.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на иска,
предявен на основание чл.125, ал.3 ТЗ, а именно: наличие на членствено
правоотношение между ищеца и ответното дружество, настъпило прекратяване на
участието на съдружника-ищец в дружеството на основанието, предвидено в чл.125,
ал.2 ТЗ и делът на същия да не е изплатен доброволно от дружеството-ответник.
Съобразно заключението на счетоводната експертиза, което не е оспорено от
страните, равностойността на дружествения дял на ищеца възлиза на 23850 лв, до
който размер искът следва да се уважи, заедно със законната лихва от
предявяването му - 16.11.2015г. до
окончателното изплащане на сумата. За разликата до предявения размер - 24477.50
лв искът следва да се отхвърли.
По
възражението за недопустимост на иска:
Същото е
неоснователно. Фактите, от които произтича претендираното субективно
право, са изложени в исковата молба. Те съставляват основанието на иска и въз
основа на тях съдът следва да определи правната норма (юридическото основание),
под която да подведе спорния фактически състав. В случая юридическото основание
на иска е в нормата на чл.125, ал.3 ТЗ, на която ищецът изрично се е позовал,
видно от исковата молба. Допуснатите терминологични неточности в нея не водят
до недостатък, който да затруднява съда относно спора, с който е сезиран,
съответно не правят иска недопустим.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
2396.06 лв разноски по делото, съобразно уважената част на иска, по представен
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника 32.30 лв разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част на иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Б.” ООД със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Плиска” №83, вх.1, ет.4, представлявано от управителя Б И
Б”, ЕИК ********* да заплати на И.Н.Б. ***, ЕГН **********, сумата 23850 лв, представляваща стойност
на притежаваните от него 125 дяла в дружеството, определена на база счетоводен
баланс на дружеството към 31.07.2015г., заедно със законната лихва от 16.11.2015г.
до окончателното изплащане, както и 2396.06 лв разноски, като ОТХВЪРЛЯ същия
иск за разликата до сумата 24477.50 лв.
ОСЪЖДА И.Н.Б.
да заплати на “Б.”
ООД сумата 32.30 лв разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: