Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 12.01.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 14 310 по описа на 2017 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
27 пр. 3 вр. чл. 29 вр. с чл. 44 от ЗЗД, чл. 27 пр.2 вр. с чл. 28 вр. с чл. 44 от ЗЗД и
чл. 42 ал.2 от ЗЗД.
Ищецът Е.А.П., действаща със съгласието на попечителя си А.П.П.излага в исковата си молба, че на 27.08.2017 г. бил сключен
договор за замяна на собствения й недвижим имот, чрез пълномощник Х.В.Г. и
заменителя Н.Д.С., обективиран в нотариален акт 31,
н.д. 39556/24.08.2017 г. при АВп- София, а именно
–ап. 9, находящ се в гр. София, ул. ******състоящ се
от две стаи, вестибюл, антре, кухня, баня, тоалетна с площ от 55 кв.м., заедно
с избено помещение, без посочен номер и площ в доказателствен
нотариален акт за собственост с декларирана площ от 8 кв.м., заедно с таванско
помещение, без посочен номер и площ в доказателствен
документ за собственост, с данъчно декларирана площ от 12 кв.м., заедно с
1500/46750 ид.ч. от общите части на сградата и
толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, находящо се в гр. София, район „Лозенец“, съставляващо
парцел VI-13 от кв. 80 по плана на гр.
София, кв. „Лозенец“, цялото с площ от 788 кв.м. Твърди се, че в замяна на така
прехвърления имот, заменителя С., прехвърлил на ищцата собствената си ½
идеална част от ап. 71 с идентификатор 68134.512.62.2.39, находящ
се в гр. София, ж.к. „******, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи
помещения, с площ от 60,47 кв.м., заедно с прилежащото зимнично
помещение № 16, с полезна площ от 3,63 кв.м., заедно с 2,048% идеални части от
общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото.
Твърди се, че за уравняване на дяловете заменителя С. заявил, че е заплатил
допълнително и сума в размер на 15 000 лв. респ. пълномощникът на ищцата
бил заявил, че е получил сумата преди подписването на договора. Твърди се, че
тази сделка била сключена с оглед пълномощно, нотариално заверено на 01.08.2017
г. от нотариус с рег. № 462 в гр. Перник
като на упълномощителката била създадена невярна
представа за правните последици, поради което договорът за замяна е
недействителен поради сключването му от лице без надлежно упълномощаване.
Твърди се, че договорът за замяна бил извършен чрез възползване на
здравословното й състояние, тъй като не могла да разбира и ръководи действията
си като е сключил крайно неизгодна сделка. В исковата молба са наведени
твърдения, че ищцата страда от заболяване „биполярна афективно
разстройство“, датиращо от 2008 г., което се проявява на периоди и след спиране
на прием на лекарства. Твърди се, че с оглед на заболяването същата не може да
се контролира, става лесно манипулируема, изпада в
депресия и не може да прецени адекватно ситуациите, в които изпада. Твърди се, че по ч.н.д. 13448/2017 г. на 15
състав на СРС било постановено задължителното й лечение в ДПБ „Св. Иван Рилски“
– София за срок от 2 месеца като в този период, чрез други хора, направила
връзка и се запознала с Х.В.Г., който й съчувствал и обещавал помощ. Изложени
са твърдения, че ищцата споделила, че притежава жилище, за което няма
документи, че няма лична карта, защото била изгубена като по негово предложение
на 28.07.2017 г., двамата отишли в СДВР на бул. „М. Луиза“ и извадили лична
карта. Било й обяснено, че с новата й лична карта трябва да отидат до нотариус,
който да завери документ, с който предоставяла права на упълномощителя
да извади документи за жилището й. Твърди се, че в същия ден била отведена в
хотел „Божурище“ и била заключена в стая, от която успяла да избяга. Твърди се,
че на 01.08.2017 г. била заверила пълномощно пред нотариус, за което помни
само, че Х.Г. я взел с кола, но няма спомен за пътуване до гр. Перник. Твърди,
че й били дадени документи, които да разпише, без да ги чете и не знаела какво подписва.
Здравословното й състояние я правило безпомощна и лесна за манипулиране като
била въведена в заблуждение от Г. относно последиците на упълномощителната
сделка. На 17.08.2017 г. с оглед ч.н.д. пред СРС била принудително откарана с
линейка в ДПБ „Иван Рилски“ за лечение като на 25.08.2017 г. съдът постановил
задължителното й лечение за срок от 2 месеца. За извършената впоследствие
разпоредителна сделка разбрала на 24.10.2017 г., когато се прибрала при
родителите си.
Заявено в исковата молба е и изявление, че ищцата не е
потвърждавала извършените действия от пълномощника в договора напротив
противопоставила се е веднага след като разбрала за неговото сключване,
предявявайки исковете в настоящото производство. При тези фактически твърдения
е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и ищцата е сезирала съдът
с искане да се унищожи пълномощното от 01.08.2017 г. като подписано при измама
респ. грешка като се прогласи недействителността на сключената въз основа на
него разпоредителна сделка – договор за дарение като извършена от лице без
представителна власт. Претендират се и сторените в производството съдебни
разноски.
Ответникът Х.В.Г., редовно уведомен, чрез назначен особен
представител, заявява становище по исковете в писмен отговор в срока по чл. 131
от ГПК.
Ответникът Н.Д.С., редовно уведомен, заявява становище по
исковете в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно приетият доклад по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представено пълномощно рег. №№ 4397, 4398/01.08.2017 г.
/нотариална заверка на подпис и съдържание/ на Нотариус М.М.с
рег. № 462 и район на действие – РС - Перник, от което се установява, че Е.А.П.
е упълномощила Х.В.Г. „да извършва всякакви правни и фактически действия във
връзка с подготовката и да се разпорежда чрез продажба или друг възмезден или
безвъзмезден способ със собствения й недвижим имот – ап. 9, находящ
се в гр. София, ул. „******“. По отношение на това пълномощно ищцата е навела
твърдения, че същото е унищожаемо, тъй като е подписано от нея чрез въвеждането
й в заблуждение /измама/ респ. грешка. Двата конститутивни
иска за унищожаване на пълномощното са заявени като кумулативни, но настоящият
съдебен състав счита, че независимо от поредността и
съотношението на исковете, сочени от ищеца, същите са в съотношение на
евентуалност като съдът следва да разгледа сочените основания за унищожаемост като започне от по-тежкия порок /решение
40/07.04.2020 г. по гр.д. 2383/2019 г. на Четвърто ГО на ВКС/.
С оглед нормата на чл. 29 от ЗЗД измамата се
дефинира като умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде
мотивирано да сключи определена сделка. Умишленото предизвикване, създаване
и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени
обстоятелства, поддържани от другата страна респ. трето лице могат да са
елементи от фактическия състав на сделката
т.е. въвеждането в заблуждение да е относимо
към съдържанието на същата, но може да е относно вида и характера й / решение № 193 от 30.07.2013 г. по гр.д. № 1025/2012
Г., ІV ГО на ВКС/. Фактическият състав на
основанието предполага установяване на формирана невярна представа за
действителното положение у лицето, което като страна по сделката / с оглед
едностранния характер на процесната –
упълномощителя/, следва да направи волеизявление за нейното сключване. Това
заблуждение може да се отнася до всички нейни елементи респ. може да е насочено
към мотивиране за нейното сключване. Лицето – автор на измамата, следва да
съзнава действията си и тяхната насоченост респ. правните последици от тези
действия т.е. същият следва да действа умишлено. Елемент от фактическия състав
е и наличието на пряка причинна връзка с това поведение т.е. същата да е
сключена с оглед измамливите действия. Съгласно задължителната съдебна практика
/решение 25/24.04.2012 г. по т.д. 63/2011 г. на Първо ТО на ВКС/ основен
критерий за преценка наличието на предпоставките на фактическия състав по чл.
29 от ЗЗД е опорочената воля на лицето, което ако е действало съзнавайки
действителното положение никога не би сключило такава сделка. При преценка
наличието на измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД следва да бъде съобразена и
личността на страната, която твърди измамата т.е. нейните качества, опитност,
знания, което обстоятелство е годно да обоснове или да изключи възможността
точно тя да бъде въведена в заблуждение /решение № 209 ОТ 19.01.2015 Г. по гр.д. № 1930/2014 Г., ІІІ ГО на ВКС/.
С оглед така очертаните правно релевантни обстоятелства, подлежащи на
установяване настоящият съдебен състав намира заявеният иск за основателен. В исковата
молба са наведени твърдения, че нотариусът не е прочел текста на пълномощното
на упълномощителя, не й е било обяснено какво
подписва, последиците от сделката не й били разяснени, не й било позволено да
прочете текста на пълномощното. Тези твърдения не са оспорени от ответната
страна, нито са предприети процесуални действия, насочени към тяхното
опровергаване. По естеството си нотариалните документи обективират
изявление за знание, което е информационно такова, тъй като свидетелстват за
факти, възприети или осъществени пред нотариалния орган, а не волеизявление,
поради което именно е въведено изискването съдържанието на документа да бъде
доведен до знанието на страната /в случая упълномощителя/,
което по делото не е установено. При съвкупна преценка на ангажираните от
страните писмени и гласни доказателства и по изложените по-горе съображения, следва да
се вземат предвид всички факти и обстоятелства, които биха спомогнали или биха
затруднили страната да бъде въведена в заблуждение. В настоящия случай, с оглед
твърденията в исковата молба, това е здравословното състояние на упълномощителя. По делото са представени многобройни
писмени доказателства /епикризи, протокол от съдебно
заседание/, изслушана е и комплексна съдебно психологическа и психиатрична експертиза
от вещите лица д-р Е.Т.С. и Е.К.К., от която се
установява, че ищцата – упълномощител страда от БАР /биполярно афективно
разстройство/, което по естеството си е същинско психично заболяване –ендогенна
психоза със значителна давност, освидетелствана още през 2008 г. Посочено в
заключението е периодична злоупотреба с алкохол, употреба на амфетамини и марихуана от страна на ищцата, което
допълнително влошава основното й заболяване като подсилва проявите на психотичното състояние и прави лицето още по-некритично към
своите действия. Вещите лица са посочили, че поради това заболяване П. е била
лесно манипулируема, силно внушаема
и с крайна некритичност по отношение на своите действия и постъпки без реална оценка
на фактите от околната действителност.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищцата веднага след като е
разбрала за извършената разпоредителна сделка с процесното
пълномощно е предприела незабавни действия по неговото оспорване, предявявайки
съдебен иск в тази насока, а именно три дни след излизането й от медицинското
заведение, в което е приведена на задължително лечение – стационарна форма за
срок от 2 месеца, с оглед представения протокол от 25.08.2017 г. по чнд 13448/2017 г. на СРС, НО, 15 състав, данните от представената по делото епикриза на ДПС – Севлиево /стр. 156 в делото/, от която се
установява, че е била хоспитализирана до 30.10.2017 г., което също индикира, че упълномощаването не е станало по желание и
инициатива на ищцата - упълномощител.
Умисълът в действията на лицето – автор на измамата е лесно установимо с оглед доказателствата, ангажирани по делото,
установяващи поредица от правни и фактически действия, насочени към сключване
на упълномощителната сделка и последващия
разпоредителен договор – действия, насочени към снабдяване на упълномощителката с нова лична карта на 28.07.2017 г. и последващите действия по снабдяване с препис от нотариалния
акт, легитимиращ същата като собственик на имота респ. съпътстващи документи,
изискуеми за нотариалното оформяне на договора за замяна. Аргумент в тази
насока е и изготвената частна психиатрична експертиза от 24.08.2017 г.,
съвпадащ като дата с датата на нотариалното оформяне на разпоредителния договор
/стр. 135 и 136 в делото/, за която съществуват данни по делото, че е предмет
на досъдебно наказателно производство, видно от писменото волеизявление на
медицинското лице, сочено за неин автор / стр.202 в делото/.
Съобразени тези установени по делото обстоятелства в тяхната съвкупност
мотивират настоящият съдебен състав да обоснове извод за основателност на
заявения иск по чл. 29 от ЗЗД и да приеме, че процесното
пълномощно е унищожаемо поради порок във волята на упълномощителя с оглед умишленото му въвеждане във
заблуждение.
С оглед, на което настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда
вторият заявен иск за унищожаване на упълномощителната
сделка като сключена поради грешка.
При тези изложени съображения и доколкото упълномощителят
изрично е заявил, че не потвърждава действията на пълномощника сключената въз
основа на унищожаемото пълномощно разпоредителна
сделка е недействителна с оглед нормата на чл. 42 ал.2 от ЗЗД, поради което и
този иск следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следва сумата за сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В
списъка по чл. 80 от ГПК е посочена сума в размер на 9 250 лв. В
пълномощното на стр. 11 в делото е посочена сума от 400 лв. – реално заплатено
адвокатско възнаграждение, депозирано преди датата на последното съдебно
заседание е и адвокатско пълномощно от 28.10.2021 г., установяващо заплащане на
сума в размер на 8 850 лв. По отношение на възнаграждението е заявено
своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК. С оглед фактическата
и правна сложност на делото, извършените по него процесуални действия, цената
на заявените искове, броя на съдебните заседания и като се вземат предвид
размерите на адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г.,
настоящият съдебен състав намира възражението за основателно като размерът на
адвокатското възнаграждение следва да възлезе на сума в размер на 6 390,
47 лв., платима от двамата ответници по равно т.е. по
3 195, 24 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът Г. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 4 185, 08 лв. – ДТ и разноски, платени
от бюджета на съда, а ответника С. сумата от 1 105, 08 лв.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА по предявения от Е.А.П., ЕГН **********, действаща със съгласието на
попечителя си А.П.П., със съдебен адрес:*** - адв. К. иск с правно основание чл. 27 пр.3 ЗЗД вр. чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 от ЗЗД срещу
Х.В.Г., ЕГН **********, чрез особения представител адв.
М., с адрес: *** и Н.Д.С., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „******– адв. М. упълномощителната сделка,
обективирана в
пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег. №№
4397, 4398/01.08.2017 г. на Нотариус М.М.с рег. № 462
и район на действие – РС - Перник, с което
Е.А.П. е упълномощила Х.В.Г. „да извършва всякакви правни и фактически
действия във връзка с подготовката и да се разпорежда чрез продажба или друг
възмезден или безвъзмезден способ със собствения й недвижим имот – ап. 9, находящ се в гр. София, ул. „******“.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 42 ал.2 от ЗЗД
по предявения иск от Е.А.П., ЕГН **********, действаща със съгласието на
попечителя си А.П.П., със съдебен адрес:*** - адв. К. недействителността на договор за замяна от 24.08.2017
г., обективиран в нотариален акт 199, том ІІ, рег. № 11422,
дело 370/2017 г. на помощник нотариус по заместване Т.Г.при нотариус Ц.С., с
рег. № 030 и район на действие – СРС, с който Е.А.П., чрез пълномощника си Х.В.Г.
е прехвърлила на Н.Д.С. *** като в замяна е получила ½ идеална част от ап.
71, с идентификатор 68134.512.62.2.39, находящ се в
гр. София, ж.к. „******.
ОСЪЖДА Х.В.Г., ЕГН **********, чрез особения
представител адв. М., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Е.А.П., ЕГН **********, действаща със съгласието на попечителя си А.П.П., със съдебен адрес:*** - адв. К.
сумата от 3 195, 24 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Н.Д.С., ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
пл. „******– адв. М. да заплати на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Е.А.П.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на попечителя си А.П.П., със съдебен адрес:*** - адв. К.
сумата от 3 195, 24 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Х.В.Г., ЕГН **********, чрез особения
представител адв. М., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от
4 185, 08 лв. – ДТ и разноски, платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Н.Д.С., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „******– адв. М. да заплати на основание чл. 78
ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 1 105, 08 лв. – ДТ и разноски,
платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия: