Решение по дело №6212/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260739
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330206212
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                        РЕШЕНИЕ      № 260739

 

Номер                                    18.12.2020 година                               Град Пловдив

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                ХХІІ наказателен състав

На втори ноември                                                                                 2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: СИЙКА РАДЕВА

Като разгледа докладваното от съдията

НАХД номер 6212 по описа за 2020 година

 

      Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 519658-F545994/22.06.2020г., издадено от Директор на Дирекция ,,Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ,,ТОГЕДАООД, ЕИК: *********, представлявано от Н. М. Б., М. Н. Б., М. Г., на основание чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на                  787,38 лева /седемстотин осемдесет и седем лв. и тридесет и осем ст./ за нарушение на чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1, вр. чл. 102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС.

ОСЪЖДА ,,ТОГЕДАООД, ЕИК: *********, представлявано от Н. М.Б., М. Н. Б., М. Г.Б., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –                     гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 519658-F545994/22.06.2020г., издадено от Директор на Дирекция ,,Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ,,ТОГЕДАООД, ЕИК: *********, представлявано от Н. М. Б., М. Н. Б., М. Г. Б., на основание чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на                  787,38 лева /седемстотин осемдесет и седем лв. и тридесет и осем ст./ за нарушение на чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1, вр. чл. 102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС.

Жалбоподателят, ,,ТОГЕДАООД, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Надежда Апрахамова, моли Съда да отмени атакуваното наказателното постановление. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна – ТД на НАП- гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Силвия Пеева, пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 13.02.2020г. от страна на дружеството-жалбоподател „ТОГЕДА“ ООД, ЕИК********* ООД е подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 163912000545105 в ТД на НАП Пловдив. Във връзка с подаденото заявление от служители на ТД на НАП Пловдив, сред които и свид. М.К., е извършена проверка, в хода на която е установено, че „ТОГЕДА” ООД, като  данъчно задълженото по ЗДДС лице,  не е начислило ДДС в размер на 787, 38 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 4724,25 лв., извършени за данъчен период 01.01.2020г. - 31.01.2020г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. Установеното се основава на следните обстоятелства:

От проверка, обективирана в Протокол № **********/17.03.2020 г. е констатирано, че за периода 01.12.2018г. – 30.11.2019г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. /51 689,86 лв./, формиран от стопанисването на две заведения кафе-аперитив.

Съгласно разпоредбите на чл. 96. ал. 1 от ЗДДС /Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ лицето е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв., т.е. до 09.12.2019 г. включително /07.12.2019 г. и 08.12.2019 г. са почивни дни/. Заявление за регистрация по този закон от „ТОГЕДА“ ООД е подадено впоследствие  на 13.02.2020 г. с вх. № 163912000545105 в ТД на НАП Пловдив. Задълженото лице е регистрирано по ЗДДС считано от 20.02.2020 г. - датата на връчване на Акт за регистрация по ЗДДС № 160422000711837/20.02.2020 г.

По аргумент на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за периода от изтичане на срока за издаване на акт за регистрация /24.12.2019 г./, ако лицето беше подало в срок заявление за регистрация /09.12.2019 г./ до датата, предхождаща датата, на която е регистрирано /19.02.2020 г./, лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.

За периода 01.01.2020г. - 31.01.2020г. оборотът е в размер на 4724,25 лв. Приходът от извършените продажби е постъпил в брой с ФУ - peг. DT326665, № на ФП: 2649115 и peг. DT326963, № на ФП:2649114 /в експлоатация от 03.05.2016 г./.

Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 787, 38 лв. за извършените от него облагаеми доставки за периода 01.01.2020г. - 31.01.2020г. като на основание чл. 112, ал.1 от ППЗДДС състави отчет за извършените продажби, съдържащ


обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 01.2020 г. и включи размера на данъка за доставката в справката-декларация за данъчен период м. 01.2020 г., като справката-декларация и дневникът за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.02.2020 г. /включително/.

Счетено е, че нарушението е извършено на 15.02.2020 г. в гр. Пловдив.

На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.

ДЗЛ е подало СД по ЗДДС с вх. № 16004223074 на 02.03.2020 г. В дневника за продажби е начислен ДДС в размер на 1950,07 лв. за период 22.12.2019 г. - 29.02.2020 г. Лицето не е следвало да начислява ДДС за този период, тъй като не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.

  Нарушението е установено на 20.02.2020 г. в ТД на НАП - Пловдив при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, като констатациите на контролните органи били документирани с протоколи № **********/20.02.2020 г. и № **********/17.03.2020 г. Размерът на неначисления ДДС е определен с протокол № **********/17.03.2020 г.

С това е осъществен съставът по чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1, вр. чл. 102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС, за което срещу „ТОГЕДА“ ООД е съставен АУАН № F545994от 12.05.2020г. от свид. М.К.. Актът е предявен и препис от същия е връчен срещу подпис на представляващия дружеството на същата дата, който го подписал с отбелязването, че ще депозира възражение в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт, е издадено обжалваното НП за нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1, вр. чл. 102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС, като на жалбоподателя му било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 787, 38  лева.

Описаната  по - горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свид. М.К.  /актосъставител/ и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира и възприема показанията на разпитания в хода на съдебното разглеждане на делото свидетел, тъй като показанията му са обективни, логични и съответни на приложените по делото писмени доказателства.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени показанията на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви и взаимоподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация -  чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1, вр. чл. 102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС. Това е така, тъй като ,,ТОГЕДАООД. като данъчнозадължено лице по ЗДДС, не е начислило ДДС в размер на 787, 38 лв. по облагаеми доставки на обща стойност – 4724,25  лв., извършени за данъчен период 01.01.2020г. - 31.01.2020г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.  Безспорно е, че в периода от 01.12.2018г. до 30.11.2019г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. /51 689,86 лв./, формиран от стопанисването на две заведения за кафе-аперитив и е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 09.12.2019 г. включително /07.12.2019 г. и 08.12.2019 г. са почивни дни/. включително, но не го е сторило.

В съответствие с разпоредбата на чл.86 от ЗДДС, дружеството, като данъчнозадължено лице, при регистриране, ако данъкът е станал изискуем, е следвало да го начисли. Според разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, в случаите, когато данъчнозадълженото лице не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно, дължи данък върху облагаемите доставки /4724,25лв./  за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация /24.12.2019г./, ако лицето беше подало заявление за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите /20.02.2020г./ -  датата на връчване на Акт за регистрация по ЗДДС № 160422000711837/20.02.2020 г.

Фактическите констатации, отразени в акта и пренесени в НП се потвърждават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приети по надлежния ред.

  Правилно са определени приложимата санкционна разпоредба и размерът на следващата се на жалбоподателя имуществена санкция, като на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДСТОГЕДА“ ООД трябва да заплати санкция от 787,38 лева. Съобразно чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато не е изрично уговорено  данъкът да се дължи отделно, се включва в уговорената цена и по формулата, предвидена в чл. 53, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС, в случая правилно по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, имуществената санкция се налага в размер на неначисления данък /787, 38 лв/, което не е по-малко от 500 лева.   За определяне на размера на дължимия данък е приложен протокол №**********/17.03.2020 г.

Неоснователно е наведеното от страна на жалбоподателя възражение,че е следвало да се определи наказание според разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС, която предвижда по-нисък размер на имушествената санкция /5% от неначисления данък, но не по-малко от 200 лв., ако регистрираното лице е начислило данък в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. За процесното нарушение не намират приложение привилегированите състави по ал. 3 и ал.4 на чл. 180 от ЗДДС. Това следва от систематичното място на ал.2 в чл.180 от ЗДДС, от препращането в нея само към ал.1 и от липсата на препратка в ал.3 и ал.4 към ал.2, още повече, че ал.2 визира състав и субект на нарушение /лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок/, поради което се приема, че препращането в ал.2 към ал.1 е само относно вида и размера на наказанието. В този смисъл годен субект да се възползва от този по-благоприятен режим /по ал.3 и ал.4 на чл.180 от ЗДДС/ е единствено регистрираното по ЗДДС лице, видно от изричното препращане единствено към ал. 1 на чл.180 от ЗДДС. Ето защо и в тази връзка неяснователно се явява и твърдението за допуснато противоречие в описанието на нарушението, доколкото уточнението в заключителното част, е че дружеството не е трябвало впоследствие в СД към март 2020 г.  да начислява ДДС в размер на 1950,07 лв.  за период 22.12.2019 г. - 29.02.2020 г., доколкото като субект се приема, че не се е регистрирало в срок, а е било длъжно за процесния данъчен период, е правилно и не се освобождава от отговорност с последващи действия по начисляване. Отделно от това, в случай на закъсняла регистрация, дължимият данък се определя с ревизионен акт.

 Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение    не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушение. Подаването на заявление за регистрация от страна нарушителя  не представлява хипотеза, която да не е типична за повечето случаи на този вид административни нарушения. Не следва да се извличат позитиви от противоправното поведение на дружеството, вследствие на закъсняла регистрация и на действия, за последващи данъчни периоди, произтичащи от задълженията му ЗДДС. Не може и да се говори за липса или незначителност на вредните последици, доколкото с извършеното нарушение се засягат интересите на фиска и на обществото като цяло, на обществените отношения, пряко свързани със задълженията към бюджета и фискалната дисциплина.

Ето защо законосъобразно е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за така установеното нарушение.   

 АУАН и НП са съставени в съответствие в законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН, доколкото  нарушението е извършено на 15.02.2020г. и установено на 20.02.2020 г. в ТД на НАП - Пловдив, видно от  протоколи № **********/20.02.2020 г. и № **********/17.03.2020 г.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното Наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразен с целта на закона.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. 

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 519658-F545994/22.06.2020г., издадено от Директор на Дирекция ,,Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ,,ТОГЕДАООД, ЕИК: *********, представлявано от Н.М. Б., М. Н. Б., М. Г. Б., на основание чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на  787,38 лева /седемстотин осемдесет и седем лв. и тридесет и осем ст./ за нарушение на чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1, вр. чл. 102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото – потвърждаване на процесното наказателно постановление и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Съдът, след като съобрази фактическата и правната сложност на делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева.  Неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за адвокатски хонорар.

          За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

          По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Е.Р.