№ 2005
гр. В., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110103140 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. АТ. С., ЕГН ********** с адрес гр.
В., ул. „Б. К.” №5 срещу ЗАД „А.”, ЕИК*** със седалище и адрес гр. С., р-он С., ул.“С.
К.“№2 иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 7604,31лева / предявен като окончателен иск след допуснато изменение в размера
с протоколно определение от 25.05.2022г./, представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“, полица №***/11.12.2020г. за
претърпените имуществени вреди на л.а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***, изразяващи
се в кражба на навигационна система, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***. На 11.12.2020г. сключил с
ответника договор за имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица №***, със
срок на действие на застрахователното покритие 12.12.2020г.-11.12.2021г. и размер на
застрахователната премия 1040.40лева, разсрочена на четири вноски. Към датата на
подаване на исковата молба била заплатена първа вноска. На 12.01.2021г. ищецът паркирал
л.а. в гр. В., бул. Х. Б. зад бензиностанция Лукойл, преди Аспарухов мост. На 13.01.2021г.
около 19.00часа, отивайки до л.а. ищецът установил, че е открадната навигацията на
автомобила. Ищецът уведомил незабавно органите на МВР, които посетили
местопроизшествието. По случая било образувано ДП№67/2021г. по описа на Първо РУ –
В.. На 15.01.2021г. уведомил застрахователя за събитието, който образувал щета
№13021030100210 и изготвил опис- претенция. Твърди, че не е получил застрахователно
обезщетение за настъпилото събитие. Сочи, че за възстановяване на увреждането реално
1
нужната стойност е 7200лева. Ето защо, понастоящем претендира застрахователно
обезщетение в този размер, действително необходим по възстановяване автомобила в
състоянието от преди, като сумата заявява в частичен размер, ведно със законната лихва
считано от 02.03.2021г. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че липсва основание за заплащане на застр.
обезщетение в претендирания размер. След подаване на уведомлението за щета от ищеца, е
заведена ликвидационна преписка, извършен е оглед и заснемане на л.а., отразени в Опис на
щетите по претенция. Твърди, че съгласно т.28 от ОУ, ако е договорено разсрочено плащане
на застрахователната премия, при настъпване на застр. събитие разсрочените вноски стават
изискуеми и застрахованият следва да ги заплати изцяло преди изплащането на
застрахователното обезщетение. Твърди, че това не е сторено от ищеца, както и че същият
не е предоставил банкова сметка. По този повод ответникът не бил дал повод за завеждане
на настоящата искова претенция и оспорва претенцията за присъждане на разноски. В
условията на евентуалност, оспорва основанието и размер на предявения иск. Прави
възражение за прихващане с насрещни вземания за трета и четвърта вноска в общ размер на
520,20лв. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. За да бъде уважен искът и
предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор,
нужно е ищцата да докаже при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период се е намирал в твърдяното застрахователно правоотношение с ответното дружество,
по което е изправна страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие,
за което застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните
вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест на ответника е доказване точно
изпълнение на задължението си по договора по повод определяне и плащане на дължимото
застрахователно обезщетение.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка на л.а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***, имуществена застраховка
«Каско», клауза „Пълно“ полица №***/11.12.2020г. със срок на действие на
застрахователното покритие 12.12.2020г.- 11.12.2021г; че по повод настъпилото
застрахователно събитие на 13.01.2021г., ответникът е образувал щета №13021030100210 и
изготвил опис - претенция; че ответникът не е изплатил застр. обезщетение.
2
Установява се от ангажираните писмени доказателства, че на 15.01.2021г. ищецът е
уведомил застрахователя за настъпило събитие. В уведомлението е декларирал, че на
13.01.2021г. около 19.00часа, е установил, че е открадната навигацията на автомобила, като
същия е бил паркиран в гр. В., бул. Х. Б. зад бензиностанция Лукойл, преди Аспарухов
мост. За кражбата ищецът уведомил незабавно органите на МВР и било образувано
ДП№67/2021г. по описа на Първо РУ – В.. В уведомлението ищецът е направил избор на
начин на обезщетяване като е зачеркнато полето- по оценка на застрахователя. Ответното
дружество е образувало щета и опис заключение №13021030100210, в която е описан
увредения детайл по автомобила, а именно 5911- CD- сменящо устройство /липсващо при
огледа/ - за подмяна.
Спорният между страните въпрос касае размера на исковата претенция, т.е каква е
нужната стойност за възстановяване на увреждането, предвид уговорките на ОУ в
подписания между страните застрахователен договор.
В тази връзка, по делото бяха изслушани и приети заключения по допуснати две
единични и една тройна САТЕ. Съобразно заключението на в.лице по първоначално
назначената единичната експертиза, оспорено от ответника, възможният механизъм на
събитието е демонтиране на навигационната система след проникване в купето на
автомобила. По отношение нужната стойност по отстраняване на увреждането, по средни
пазарни цени и труд към датата на събитието в.л. е определило в размер на 7535,61лева, а
при резервни части – 3807,05лева.
Съобразно заключението на в.лице по повторно назначената единичната експертиза,
оспорено от ответника, възможният механизъм на събитието е извършване на кражба чрез
взлом и отнемане на част от оборудването – навигационна система, докато л.а. е бил
паркиран. По отношение нужната стойност по отстраняване на увреждането към датата на
събитието, съобразена с т.74 от ОУ на договора в.л. е определило в размер на 7762,77лева.
Заключението на тройната САТЕ дава като нужна стойност по средни пазарни цени
за отстраняване на увреждането сумата 7147,07лева, с ползване на търговска отстъпка. След
разясненията дадени непосредствено пред настоящия състав в о.с.з. експертите поясниха, че
при изследване на пазара са установили, че съществуват предложения, които касая
имитации, а не навигационни системи и те не покриват на 100% възможностите на
липсващата навигация. Същите могат да се поставят на мястото на липсващата навигация,
но няма да покрият на 100% функциите на оригинала. Поради това поясниха още, че
алтернативни части на липсващата навигация не съществуват. Разясниха и определиха, че
средната пазарна цена на навигацията с ДДС е в размер на 8795,75лева, а с включен труд
възлиза съответно на – 8838,05лева, без ползване на търговска отстъпка от крайния клиент.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. В конкретния казус застрахователят не е изплатил никакво застрахователно
3
обезщетение. Позовава се на разпоредбите на чл. 73 и 74 ОУ, доколкото процесното МПС
към датата на процесното събитие е почти на 13г. Съгласно чл. 73 от ОУ при частична щета
на застрахованото МПС, което към датата на застраховката е на възраст над 12г. или над 4г.
и до 12г., считано от датата на първата му регистрация, за които не е платена минималната
премия, застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Съгласно чл. 74
експертната оценка се извършва по цени на части, материали, труд и начисления за
отстраняване на щетите съгл. Методика на застрахователя. В чл. 74, т.1 и т. 2 е
регламентирана принципната възможност на застрахования да получи информация относно
прилаганите от застрахователя цени и начисления преди сключване и по време на
застраховката, както и да изменя периодично прилаганите цени според измененията на
пазара. Ищецът е настоял за нищожност на тези клаузи поради противоречието им със
закона. Факт е, че доколкото се касае за договорни отношения, то в отношенията между
страните действа принципът на свободата в договарянето - чл. 9 ЗЗД. Той обаче сам по себе
си не може да дерогира приложението на императивните норми на закона, какъвто характер
безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на
обезщетение, то той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да
е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието.
Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено
и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл
е и константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е
възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на
ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение
№ 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и предвиждането
на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в противоречие с посочените норми
на закона. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни
пазарни цени към датата на увреждането.
Съдът преценява, че като неоспорено от страните при определяне пазарната стойност на
увреденото имущество, следва да бъде възприето заключението на в.л. по тройната
експертиза. Или това е сумата от 8838,05лева. От нея следва да бъде приспадната сумата от
общо 520,20лева, представляваща размер на неплатените трета и четвърта вноска по
застраховката, за която ответникът е направил надлежно възражение за прихващане или
4
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 8317,85лева. Съдът счита, че са налице
условията за извършване на такова прихващане в настоящото производство след като се
установи, че вземането на ищеца спрямо ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение е валидно и изискуемо, каквото е и вземането на ответника към ищеца за
заплащане на посочените разсрочени премийни вноски по застраховката. Съгласно
разпоредбата на чл. 369 ал. 2 от КЗ, когато застрахователно събитие е настъпило преди
застрахователната премия да е издължена изцяло от застрахования, застрахователят може да
удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение.
Това обуславя доказан размер на исковата претенция заявена в размер от 7604,31лева.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба, така както е поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане са поискали и двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива
от 304,17лева- платена ДТ, 200лева- депозит на вещо лице и 980лева платено адв.
възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ от 16.05.2022г. или общо
1484,17лева. Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 1484,17лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК*** със седалище и адрес гр. С., р-он С., ул.“С. К.“№2
ДА ЗАПЛАТИ на М. АТ. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Б. К.” №5 сумата от
7604,31лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
«Каско», клауза „Пълно“, полица №***/11.12.2020г. за претърпените имуществени вреди на
л.а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***, изразяващи се в кражба на навигационна
система, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на М. АТ. С., ЕГН ********** сумата
от 1484,17лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5