Присъда по дело №2107/2021 на Окръжен съд - Стара Загора
Номер на акта: | 3 |
Дата: | 8 юни 2021 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.) |
Съдия: | Соня Христова Каменова |
Дело: | 20215500202107 |
Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
Дата на образуване: | 20 април 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
НОХД № 2107/2021 г. по описа на Окръжен съд – ***:
Подсъдимият Б. СВ. С. е предаден на съд за престъпление по
чл.***3, ал.3, предложение първо, б.“б“, предложение първо във връзка с
ал.1, б.“в” във връзка с чл.***2, ал.1 от НК за това, че на 01.01.2019 г., по
+***0
път I-5 км 2***, в землището на град ***, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „***” с рег.№ СТ ***
РВ, в посока от запад на изток, нарушил правилата за движение по пътищата,
предвидени в Закона за движението по пътищата (ЗДП), а именно:
-чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП – „На водача на пътно превозно средство е
забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози“, като управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „***“, модел „***” с рег.№ СТ *** РВ, с концентрация на алкохол в
кръвта от 1.69 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза № 10/03.01.2019 г. на БНТЛ при ОД на МВР – ***;
-чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП – „На пътно платно с двупосочно движение
на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“, като е
навлязъл с моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел
„***” с рег.№ СТ *** РВ в лентата за насрещно движение;
-чл.20, ал.1 от ЗДП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, като не е
упражнил непрекъснат контрол върху пътното превозно средство,
като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Н. К.
К. от град *** (като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ СТ *** ВА, движещ се в посока от изток на запад), като деянието е
извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 1.69 на
хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №
10/03.01.2019 г. на БНТЛ при ОД на МВР – *** (по реда на Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози).
Подсъдимият Б. СВ. С. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
ИВ. Д. К., Д. Д. К. и Й. Д. В. (първата – майка, а последните две –
сестри на пострадалия) са конституирани в производството като частни
обвинители.
1
Горепосоченото качество на тези лица като пострадали по смисъла
на чл.76 от НПК се установява от Удостоверение за наследници на Н. К. К. –
изх. № 227/***.01.2019 г. на Община – *** (л.79, том 1 ДП) и Справка от АИС
„БДС“ за роднински връзки на Н. К. К. изх. № УРИ: ***9р-691-0901.2019 г.
(л.83, том 1 ДП).
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия,
съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕС**
СТРАНА:
Подсъдимият Б. СВ. С. е роден на *** г. в град ***. Завършил е
средното си образование в Професионална гимназия по *** „*** – град ***.
Към време на извършване на деянието е бил студент I курс във *** „***“ –
град София, като впоследствие е прекъснал обучението си в това висше
учебно заведение. Понастоящем работи като строителен работник в „***“
ООД – ***.
Подсъдимият ***. Живее заедно с *** си в град ***.
Подсъдимият ***. Без регистрирани криминални прояви и данни за
нарушаване на обществения ред по постоянен адрес.
Подсъдимият Б. СВ. С. е правоспособен водач на МПС, категории
„В“ и „М“, като свидетелството му за управление на МПС е с валидност до
07.12.2027 г. Към време на извършване на деянието по повдигнатото
обвинение е санкциониран веднъж по административен ред като водач на
МПС с Наказателно постановление № 18-1228-0023***/20.06.2018 г. за
извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДП (неизползване на
обезопасителен колан).
Подсъдимият Б. СВ. С. ползвал лек автомобил марка „***“, модел
„***” с рег. № СТ *** РВ, собственост на баща му - свидетелят С.М. С..
Гореизложените фактически обстоятелства се установяват от
обясненията на подсъдимия в съдебно заседание, съпоставени с
обстоятелствата по Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние (л.58, том*** ДП), Характеристична справка (л.77, том 2 ДП),
Справка за съдимост рег. № 1970/05.05.2021 г. на Бюро „Съдимост“ при
Районен съд – *** (л.31 нохд), Справка за нарушител/водач (л.96, том 1 ДП),
Справка от централна база **Т за л.а. марка „***“, модел „***” с рег. № СТ
*** РВ (л***7, том 1 ДП).
На 31.12.2018 г., вечерта, подсъдимият Б. СВ. С. празнувал
посрещането на Нова година с приятели в с.Е., общ. ***, до което населено
място се придвижил, тръгвайки около 20.00 часа от град *** с лекия
автомобил на баща си - марка „***“, модел „***” с рег. № СТ *** РВ.
2
Подсъдимият пътувал сам. В с.Е., общ.*** подсъдимият посрещнал Новата
2019-та година в дома на свои приятели, където останал до около 01.00 часа
след полунощ. По време на престоя си там консумирал алкохол.
Около 01.00 часа на 01.01.2019 г. подсъдимият Б. СВ. С. решил да се
прибере в дома си в град *** и потеглил с автомобила, с който бил
пристигнал в село Е.. Подсъдимият отново пътувал сам. Управлявайки л.а.
„***“, подсъдимият излязъл от с.Е., преминал през с.К. и с.Б., от там излязъл
на околовръстен път I-5 в землището на град *** и поел в посока изток.
Същата вечер – на 31.12.2018 г. срещу 01.01.2019 г. пострадалият Н.
К. К., роден на *** г., празнувал посрещането на Нова година с приятели в
района на АПК в град ***, докъдето се придвижил със собствения си лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № СТ *** ВА (виж справка от
Централна база **Т за това МПС – л***8, том 1 ДП). По време на
празненството и пострадалият Н. К. К., както подсъдимият, консумирал
алкохол.
Около 01.00 часа пострадалият Н. К. К. решил да се прибере в дома
си в град ***. Пострадалият знаел, че неговият непълнолетен племенник –
свидетелят А.Д.К. (л.51, том 1 ДП) – посреща Нова година в друга компания,
в дома на своя приятелка, в района на *** – ***. Двамата се чули по телефона
и пострадалият предложил на племенника си А.Д.К., който бил решил да се
прибира пешком, да го вземе с колата и да го откара до дома му. Малко по-
късно пострадалият Н. К. К. се придвижил с л.а. „***“ до мястото, където го
чакал племенникът му. Свидетелят А.Д.К. седнал на предната дясна седалка
до водача и двамата с пострадалия потеглили към дома на свидетеля.
Първоначално поели в източна посока по бул. „Славянски“, град ***, след
което се насочили на юг, към околовръстния път I-5 на град *** и след като
излезли на него, завили надясно, в посока запад, към дома на свидетеля
А.Д.К., където пострадалият Н. К. К. имал намерението да го остави, след
което да се прибере в дома си.
При така описаните обстоятелства, на 01.01.2019 г., рано сутринта,
по едно и също време л.а. „***“, управляван от подсъдимия Б. СВ. С. се
движел по околовръстния път I-5 в землището на град *** в посока изток, а
л.а. „***“, управляван от пострадалия Н. К. К., с пътуващия в него свидетел
А.Д.К., се движел по същия път, но в противоположната посока – на запад.
Около 01.30 часа двата автомобила, движейки се един срещу друг в
+***0
противоположните пътни ленти, навлезли в зоната на км 2***, в близост
до паркинг „М.“, в района на „Т-образно кръстовище“ за военни поделения и
селскостопанското летище.
+***0
В зоната на км 2***, на път I-5, водачът на л.а. „***” –
подсъдимият Б. СВ. С., изгубил контрол върху управлението на моторното
3
превозно средство, което управлявал, в резултат на което то променило
посоката си на движение, отклонило се леко наляво, пресякло осовата линия и
навлязло с левите си състави в срещуположната пътна лента, в която в същия
момент се движел л.а. „***“, управляван от пострадалия Н. К. К. и пътуващия
в него, на предна дясна седалка, свидетел А.Д.К.. Вследствие на навлизането
на л.а. „*** ” в срещуположната пътна лента – тази за движение на л.а. „***“,
между двата автомобила настъпил удар, като първоначалният контакт бил
реализиран между предната лява част на л.а. „***“ (в зоната на левия рог на
предната броня) и лявата странична част на л.а. „***“ (в зоната на преден ляв
калник). Веднага след първоначалния контакт, предната лява част на л.а.
„***“ се е приплъзнала назад по лявата странична част на л.а. „***“,
прохлузвайки целите две леви врати, до началото на задния ляв калник, като в
хода на процеса на протриване/прохлузване двата автомобила се завъртели
около вертикалните си оси, обратно на часовниковата стрелка, отделили се
един от друг и въртейки се обратно на часовниковата стрелка, продължили
движението си аварийно и безконтролно напред и вдясно, след което,
контактувайки с бордюрите на пътното платно, променили траекторията си на
движение, завъртайки се по посока на часовниковата стрелка, в посока към
разделителната линия на пътното платно, преди да се установят до
местоположенията, установени при извършения по-късно оглед на
местопроизшествие.
В резултат на произшествието свидетелят А.Д.К. не получил
сериозни наранявания за разлика от пострадалия Н. К. К., който, поради това,
че ударът бил осъществен в лявата част на л.а. „***“, претърпял тежки
травми. Свидетелят А.Д.К. видял, че пострадалият Н. К. К., затиснат от
деформираното купе на автомобила, е в много тежко състояние. Пипайки
врата му, усетил пулс. Момчето не знаело как и с какво да помогне и затова
излязло от колата, за да търси помощ. В близост до л.а. „***“, свидетелят
А.Д.К. видял спряло друго моторно превозно средство, в което имало две
жени. Свидетелят отишъл до автомобила им, обяснил, че има нужда от
помощ и после се върнал обратно до катастрофиралото МПС. Отишъл от
лявата страна на купето на л.а „***“ и се опитал да отвори шофьорската
врата, но не успял, тъй като същата била силно деформирана, след което взел
мобилния си телефон от предната дясна седалка, за да сигнализира за случая
на Спешен телефон ***2.
В спрения автомобил, който свидетелят А.Д.К. видял - л.а. „*** -
***“ с рег. № *** *** **, били свидетелките Р.С.Н. (л.***, том 2 ДП), водач
на автомобила и Р.С.М. (л.26, том 2 ДП), и двете от град ***. Те празнували
посрещането на Новата година в град *** с приятели и по това време
пътували обратно към град ***. Виждайки катастрофиралия л.а. „***“, силно
деформиран в лявата си част, спрян на пътното платно, свидетелката Р.С.Н.
спряла управляваното от нея МПС и включила аварийните му светлини. На
светлината на фаровете двете жени видели тялото на пострадалия Н. К. К. на
4
предната лява седалка на л.а. „***“, провесено навън в горната си част през
предното ляво стъкло на шофьорската врата. В този момент при тях
пристигнал свидетелят А.Д.К., търсейки помощ. Свидетелката Р.С.Н.,
ползвайки телефона на свидетеля А.Д.К., който не бил в състояние да обясни
случилото се, а след няколко минути и от своя телефон, сигнализирала
Спешен телефон ***2 за настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Приблизително по същото време на мястото на пътнотранспортната
злополука пристигнал и свидетелят В.Р.П. (л.38, том 2 ДП), който се
придвижвал в източна посока с л.а. „*** – ***“, рег. № *** *** ***.
Свидетелят В.Р.П. видял катастрофиралия автомобил марка „***“ и спрения в
близост л.а. „*** – ***“ (този със свидетелките Р.С.Н. и Р.С.М.), както и
младо момче - свидетелят А.Д.К., което му извикало да се обади за помощ.
Без да слиза от автомобила и да преустановява движение на управляваното от
него МПС, свидетелят В.Р.П. се обадил на тел.***2, като докато разговарял с
оператора и се придвижвал бавно с колата напред, видял и второ
катастрофирало МПС - л.а. „***“, водачът на който стоял на седалката си с
надвесена над волана глава - подсъдимият Б. СВ. С.. Свидетелят го попитал
дали е жив и непознатият потвърдил с глава. Свидетелят В.Р.П. преразказал
видяното от него на оператора на тел.***2 и след като разбрал, че вече е
повикана линейка, продължил пътя си.
Междувременно свидетелките Р.С.Н. и Р.С.М. слезли от автомобила,
с който пътували. Свидетелят А.Д.К. се обадил по телефона на дядо си, но
тъй като не бил в състояние да говори, помолил свидетелката Р.С.Н. да му
обясни случилото се. Малко след това двете жени забелязали и второто
катастрофирало МПС – л.а. „***“, спряно на изток от тях, от което се
приближил непознат млад мъж – подсъдимият Б. СВ. С.. Той бил със следи от
прах и кръв по лицето и повел разговор със свидетеля А.Д.К., интересувайки
се за пострадали лица и състоянието им.
В този момент, по подадения сигнал, на мястото на произшествието
пристигнал специализиран автомобил на РС „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – *** с водач - свидетелят Е. В. Е. (л.13, том 3 ДП) и екип,
включващ свидетелите Д.С.Д. (л.***, том 3 ДП), Н.Т.Т. (л.12, том 3 ДП), Н.
К.Б. (л.***, том 3 ДП) и В.Д.И. (л.15, том 3 ДП). Малко след това, на мястото
на злополуката пристигнали и два екипа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – *** - свидетелите Ж.М.Н. (л.***, том 2 ДП) и Е.Р.К. (л.15, том 2 от
ДП) от състава на първия екип и свидетелите Ч.К.В. (л.8, том 3 ДП) и А.С.К.
от състава на втория екип. След двата полицейски автомобила на мястото на
произшествието пристигнал екип на ЦСМП – *** в състав - свидетелите И.Ч.
(лекар ординатор, л.16, том 3 ДП), О.В.Г. (фелдшер, л.18, том 3 ДП) и С.С.И.
(шофьор на линейка, л.17, том 3 ДП).
Тъй като тялото на пострадалия Н. К. К. било заклещено от
5
деформираното купе на л.а. „***“, а самият той бил в безсъзнание и не давал
признаци на живот, се наложило, за да бъде изваден от автомобила и за да му
бъде оказана медицинска помощ, купето на колата да бъде срязано от
служителите на РС „ПБЗН“ – ***. Междувременно свидетелят А.С.К. тествал
подсъдимия Б. СВ. С. за алкохол с техническо средство „Дрегер алкотест
7510” с № ARBA 0158, като уредът отчел наличие на алкохол в концентрация
от 1.*** на хиляда промила в съдържанието на издишания въздух, след което
свидетелят А.С.К. издал на подсъдимия талон за медицинско изследване за
алкохол, а свидетелят Ч.К.В. - талон за медицинско изследване за
наркотични вещества.
Веднага след като пострадалият Н. К. К. бил изваден от купето на
л.а. „***“ и с носилка качен в линейката, от медицинския екип му бил
поставен абокат, включен кислород, система и поставена предпазна шина.
Незабавно бил откаран в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ – ***, за
оказване на медицинска помощ, в което лечебно заведение, въпреки
положените усилия и проведените реанимационни процедури, малко по-
късно, същият ден, починал. В ЦСМП били откарани също подсъдимият Б.
СВ. С. и свидетелят А.Д.К..
Полицейските служители, останали на мястото на
местопроизшествието, за да го запазят до идването на дежурната оперативна
група от ОД на МВР – *** и извършването на оглед.
Горепосочените обстоятелства се признават от подсъдимия Б. СВ.
С., като на направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК
съответстват доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното
производство, ценени по отделно и в съвкупността им:
Времето на настъпване на пътнотранспортното произшествие се
установява чрез регистрираните сигнали на ЕЕН ***2 в интервала от 01.31
часа до 01.*** часа на 01.01.2019 г. три повиквания за възникнало
+***0
пътнотранспортно произшествие с пострадали по път I-5, км.2***, видно
от съдържащото се на л.107, том 1 ДП Писмо рег.№ 105***р-30/***.01.2019 г.
от Дирекция „Национална Система ***2“, „Районен център ***2“ – Бургас.
От данните и обстоятелствата по изготвения Протокол за оглед на
местопроизшествие от 01.01.2019 г. (л.16, том 1 ДП) и приложения към него
фотоалбум, както и от предоставената с Писмо изх.№ ***-00-39/15.01.2019 г.
на АПИ, „Областно пътно управление“ – *** схема на път І-5 в участъка на
местопроизшествието (л.1*** и л.105, том 1 ДП), съдържаща информация за
вертикалната и хоризонтална пътна маркировка на път I-5 в участъка от км
+100+***0
2*** до км 2*** към 01.01.2019 г., още и от показанията на всички
горепосочени свидетели, посочени в изложението на установената по делото
фактология, се установяват условията и мястото на осъществяване на
6
пътнотранспортната злополука и в най-общ план – механизма й, а именно:
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при сухо
+***0
време, с ясно небе, в землището на град ***, на път I-5, км 2***, в
района на „Т-образното“ кръстовище за военни поделения и селскостопанско
летище. В района на произшествието пътният участък е хоризонтален, без
наклон, платното за движение (покрито с износено асфалтово покритие, без
неравности) - двупосочно, с по една пътна лента, всяка с широчина от
по***.*** м, разделени от непрекъсната линия, която единствено в участъка
от „Т-образното“ кръстовище към бившите военни поделения е била
прекъсната. Непосредствено преди района на ПТП, за посоката на л.а. „***“
(този, с водач пострадалият) скоростта на движение е била ограничена с
пътен знак „В 26“ - до *** км/час. Непосредствено преди настъпването на
пътнотранспортното произшествие л.а. „***“, управляван от пострадалия Н.
К. К., в който е пътувал свидетелят А.Д.К., се е движил в посока на запад, а
л.а. „***“, управляван от подсъдимия Б. СВ. С. - в срещуположната посока, на
изток, като и двата автомобила са се движели в дясната пътна лента спрямо
посоката си на движение.
В конкретика механизма на осъществяване на пътно-транспортното
произшествие се установява от заключенията на назначените по делото
тройна автотехническа експертиза (л.123, том 3) и две допълнителни
автотехнически експертизи (л.18, том*** ДП, съотв. л.89, том*** ДП), всички
изготвени от вещите лица инж.В.И.В., инж.И.Д.Ч., доц.д-р инж.С.К.С., които
са еднопосочни, като отсъстват основания за съмнение в правилността на
изведените в тях експертни становища.
Изложеният в заключението на първата от посочените експертизи
механизъм на произшествието (тройна АТЕ – л.123, том 3) е еднотипен с
този, застъпен в останалите две експертни становища, в които единствено е
надграден с детайли.
Видно от посоченото заключение е, че придвижвайки се при
горепосочените условия, в определен момент л.а. „***“, управляван от
подсъдимия, е навлязъл в насрещната лента за движение, насочил се е косо
наляво, като по този начин, навлизайки в нея, е блъснал насрещно идващия
л.а. „***“ на пострадалия. В резултат на сблъсъка двата автомобила са
преминали в режим на аварийно безконтролно движение без да напускат
пътното платно и са преустановили движението си в позициите, посочени
върху мащабната скица, приложена към заключението.
За л.а. „***“ ударът е бил челно приплъзващ, обособен от позицията
на левия рог на предна броня, след което е преминал в странично прохлузен
със задиране по левите странични състави на автомобила. Вещите лица са
посочили, че деформациите и задиранията продължават през цялата предна
лява врата, до началото на задна лява врата. В резултат на инициалния удар
7
л.а. „***“ се е завъртял около вертикалната си ос в посока обратна на
часовниковата стрелка, като по този начин е контактувал повторно с предния
си десен калник с разрушените елементи от л.а. „***“. Предвид характера на
деформациите му л.а. „***“ е бил насочен косо наляво.
За л.а. „***“ ударът е бил странично прохлузен със задирания от
ляво, обособен в предния край на преден ляв калник, като деформациите
достигат до задния край на задна лява врата.
Въз основа на анализ на всички обективни находки от
местопроизшествието, в заключението е посочено, че мястото на удара между
двата автомобила се намира изцяло в лентата за движение на л.а. „***“. Към
момента на удара л.а. „***“ се е намирал изцяло в собствената си пътна лента,
а л.а. „***“ – частично с левите си състави в насрещната пътна лента, насочен
под ъгъл около*** градуса косо наляво спрямо оста на платното за движение.
В заключението е изведен извод, че скоростта на движение на л.а.
„***“ към момента на удара е била 79.20 км/час, колкото е била и скоростта
непосредствено преди удара.
Скоростта на движение на л.а. „***“ към време на удара е била
***5.98 км/час, колкото е била и скоростта непосредствено преди удара. В
тази връзка вещите лица посочват, че непосредствено преди района на
произшествието, за посоката на л.а. „***“ скоростта на движение е била
ограничена с пътен знак „В 26“ до *** км/час.
В заключението вещите лица са определили и опасната зона за
спиране на двата автомобила – в теоретичен аспект - тъй като водачите им не
са предприели аварийно спиране преди и по време на произшествието.
Опасната зона за спиране на л.а. „***“ е 61 м, а тази на л.а. „***“ – ***9 м.
Към момента на навлизане на л.а. „***“ в насрещната пътна лента, двата
автомобила са се намирали на разстояние един от друг 132.3 м, което е по-
малко от сумарната им опасна зона за спиране (180 м), поради което двамата
водачи не са имали техническа възможност да предотвратят настъпването на
произшествието посредством аварийно спиране.
Вещите лица заключават, че техническата причина за настъпилото
ПТП е загубата на контрол над управлението от страна на водача на л.а.
„***“, вследствие на което автомобилът му е навлязъл в насрещната пътна
лента, където по същото време се е движел л.а. „***“, чиито водач не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП посредством спиране преди
мястото на удара. От техническа гледна точка, навлизането в насрещната
лента за движение от страна на л.а. „***“, при наличие в близост на насрещно
движещ се л.а. „***“, е в пряка, причинно–следствена връзка с настъпването
на инцидента – сблъсък с л.а. „***“ в лентата му за движение. Водачът на л.а.
„***“ е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е
8
контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил и не е допуснал
навлизането му в насрещната пътна лента, още повече, че в същото време по
нея се е движил друг автомобил - л.а. „***“.
Мястото на удара между двата автомобила - в лентата за движение
на л.а. „***“, е оразмерено в заключението на първата от посочените две
допълнителни тройни автотехнически експертизи (л.18, том*** ДП) спрямо
ориентира, приет при огледа на местопроизшествие, отбелязан в протокола
(западният край на път – асфалтово покрие – идващ от военни поделения и
южния край на асфалтовото покритие на път I-5). В това заключение вещите
лица поясняват, че мястото на удара, обозначено на мащабната скица към
първата експертиза, се намира на около 26.89 м източно и на***.89 м северно
от ориентира (в надлъжно направление) и на около 0***2 м северно от
разделителната маркировка на пътното платно (в напречно направление).
Левите състави на л.а. „***“ към момента на удара с л.а. „***“, са навлезли в
пътната лента за движение на л.а. „***“ с около 0***2 метра.
Второто допълнително експертно заключение (л.89, том*** ДП),
съдържащо отговори на допълнително поставени въпроси, е изготвено след
анализ на приложените по делото оптични носители, съдържащи видеозаписи
от охранителни камери в близост до мястото на произшествието:
-компакт диск, предоставен от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – *** с
Писмо рег. № 1228р-3669/25.03.2019 г. (л.56 и л.57, том 2 ДП), който е обект
на изследване от видео техническа експертиза, обективирана в Протокол №
208/***.***.2019 г. (л***6, том 2 ДП), като от тази експертиза – в
обективността на която не съществуват основания за съмнение – са
прихванати и подбрани осем изображения, за които е изготвен фотоалбум,
неразделна част от заключението;
-компакт диск (л.63, том 2 ДП) със записи от охранителни камери на
обект на *** „***“ ЕООД в град ***, околовръстен път, предоставен с
Протокол за доброволно предаване от 10.01.2019 г. (л.62, том 2 ДП), който е
обект на изследване от видео техническа експертиза, обективирана в
Протокол № 3***/22.07.2019 г. (л***6, том 3 ДП), като от тази експертиза – в
обективността на която не съществуват основания за съмнение – са
прихванати и подбрани осемдесет и едно изображения, за които е изготвен
фотоалбум, неразделна част от заключението;
-компакт диск (л.66, том 2 ДП) със записи от охранителни камери на
обект „ТИР севриз“, предоставен с Протокол за доброволно предаване от
10.01.2019 г. (л.65, том 2 ДП);
-компакт диск (л.72, том 3 от ДП), предоставен от защитника на
подсъдимия с молба вх. № 122800-18556/16.07.2019 г. (л.73, том 3 от ДП),
който е обект на изследване от видео техническа експертиза, обективирана в
9
Протокол №***07/25.07.2019 г. (л.65, том 3 ДП), като от тази експертиза – в
обективността на която не съществуват основания за съмнение – са
прихванати и подбрани шест изображения, за които е изготвен фотоалбум,
неразделна част от заключението.
На въпрос технически възможно ли е светлините (предни и задни) на
л.а. „***“ да продължат да работят след удара, ако самият удар е довел до
отделяне на акумулатора от мястото му в двигателния отсек (както в случая,
виж местоположението на акумулатора, установено при огледа на
местопроизшествие, онагледено в скицата към първата АТЕ), вещите лица -
след анализ на процесите, произтичащи от удара - посочват, че е напълно
възможно светлините на автомобила да останат да светят при условие, че
двигателят е работил и съответно генераторът му е произвеждал електрически
ток, достатъчен за консумацията на двигателя и светлините му, до неговото
спиране, дори и при отделени кабели от полюсите на акумулатора.
Вещите лица излагат становище, че наличните по делото
видеозаписи не дават основание за промяна на основната автотехническа
експертиза по отношение на механизма на настъпване на пътно-
транспортното произшествие и мястото на удара, които са изведени на базата
на обективни находки, намерени и описани в протокола за оглед на
местопроизшествие.
Признатата от подсъдимия Б. СВ. С. като факт причинно-следствена
връзка между пътнотранспортната злополука и настъпилата смърт на Н. К. К.
се установява чрез заключението на изготвена от вещото лице д-р Т.Г.Т.
Съдебномедицинска експертиза на труп № 2/01.01.2019 г. (л.***, том 1 ДП).
Вещото лице д-р Т.Г.Т. посочва – при отсъствия на основания за
съмнение в обективността на заключението му – че при огледа и аутопсията
върху трупа на пострадалия Н. К. К. са установени:
-черепномозъчна травма (разкъсноконтузни рани, охлузвания и
кръвонасядания на лицето и главата, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки);
вдишана в белите дробове кръв;
-оток на мозъка и белите дробове;
-съчетана гръднокоремна травма (охлузвания и кръвонасядания по
гръдния кош, счупване на IХ-Х-ХI леви ребра, разкъсване на слезката и левия
бъбрек, кръв в коремната кухина);
-счупване на лявата мишница, лявото бедро и лявата подбедрица;
-изкълчване на лявата ходилнопредходилна става;
-разкъсноконтузни рани, охлузвания и кръвонасядания на
10
крайниците; охлузвания на шията.
Видно от посоченото заключение е, че причина за смъртта на Н. К.
К. са тежките множествени травматични увреждания, несъвместими с живота.
Установените и описани травматични увреждания са от действието
на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин,
отразени в предварителните сведения – травма в кабината на лек автомобил.
Всички увреждания са прижизнени.
Състоянието на трупа отговаря на смърт от първото денонощие.
С протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Приложение №*** към Наредба №
18/19.07.2018 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози) – л.26, том 3
ДП, в 2.30 часа, все още приживе на пострадалия Н. К. К., който е починал в
5.30 часа (препис-извлечение от акт за смърт, л.***3, том*** ДП), от същия
са взети проби кръв за изследване на алкохол и за изследване наличието на
наркотични вещества.
Видно от заключението на изготвената химическа експертиза –
Протокол № 2/02.01.2019 г. на Сектор БНТЛ при ОД на МВР – ***, (л.60, том
1 ДП) е, че в изследваната проба кръв от пострадалия Н. К. К., е установено
наличие на етилов алкохол в концентрация от 1.79 на хиляда (промила).
От заключението на изготвената токсикохимична експертиза,
обективирано в Протокол № 19/ТХК-139/26.06.2019 г. (л.20, том 3 ДП), е
видно, че в кръвната проба, взета за изследване от пострадалия Н. К. К., не е
установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества.
От съдържащата се на л.90, том 1 ДП разпечатка от паметта на
техническо средство „Дрегер алкотест 7510” с № ARBA 0158, се установява
горепосоченото при изложение на установените факти по делото
обстоятелство, че при тестване с техническо средство на подсъдимия Б. СВ.
С. за алкохол от пристигналите на мястото на произшествието служители на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – *** уредът е отчел наличие на алкохол в
концентрация от 1.*** на хиляда промила в съдържанието на издишания
въздух.
На подсъдимия Б. СВ. С. е връчен талон за изследване (Приложение
№ 1 към чл***, ал.3 от Наредба № 18/19.07.2018 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
11
вещества или техните аналози) – л.69, том 1 ДП. С протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Приложение №*** към горепосочената Наредба) - л.70, том 1 ДП, от
подсъдимия са взети проби кръв за изследване на алкохол и за изследване
наличието на наркотични вещества.
Видно от заключението на изготвена химическа експертиза –
Протокол № 10/03.01.2019 г. на Сектор БНТЛ при ОД на МВР – *** (л.67, том
1 ДП), е, че в изследваната проба кръв, взета за изследване от подсъдимия Б.
СВ. С., е установено наличие на етилов алкохол в концентрация от 1.69 на
хиляда (промила).
От заключението на изготвената токсикохимична експертиза,
обективирано в Протокол № 19/ТХК-138/26.06.2019 г. (л.31, том 3 от ДП) се
установява, че в кръвната проба, взета за изследване от подсъдимия Б. СВ. С.,
не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества.
Между доказателствата по делото отсъстват противоречия, които да
налагат обсъждане кои от тях и защо се кредитират с доверие.
Имайки предвид всичко гореизложено, съдът прие, че събраните в
хода на досъдебното производство доказателства подкрепят непротиворечиво
и в достатъчна степен направеното от подсъдимия Б. СВ. С. самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съответстващи на гореприетото от фактическа страна.
При така установените обстоятелства по делото, съдът прие
следното от ПРАВНА СТРАНА:
От установената фактическа обстановка на пътно-транспортното
произшествие е видно, че причина за настъпването му е виновното поведение
на подсъдимия Б. СВ. С., който, като водач на лек автомобил марка „***“,
модел „***” с рег.№ СТ *** РВ, е нарушил правилото за движение,
регламентирано в чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите „са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”, като не е упражнявал непрекъснат контрол върху управлявания
от него лек автомобил. В резултат на това, управляваното от подсъдимия
моторното превозно средство е навлязло в насрещната лента за движение,
насочило се е косо наляво, като по този начин, навлизайки в нея, е блъснало
насрещно идващия л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № СТ *** ВА,
управляван от пострадалия Н. К. К..
Навлизането на управлявания от подсъдимия Б. СВ. С. лек
автомобил марка „***“, модел „***” с рег.№ СТ *** РВ в насрещната пътна
12
лента е вследствие на това, че същият не е контролирал непрекъснато
пътното превозно средство, което управлява, поради което съдът прие, че
нарушаването на правилото за движение, регламентирано в чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДП, съгласно която разпоредба, на пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне, не се явява причина за
настъпването на пътнотранспортната злополука.
Подсъдимият Б. СВ. С. е управлявал автомобила в пияно състояние
– установеното алкохолно съдържание в кръвта му е 1.69 промила алкохол, а
в съдебната практика е прието (Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на
Пленума на ВС), че „пияно състояние“ е налице, когато в кръвта на дееца има
алкохолно съдържание не по-малко от 0.5 на хиляда.
В резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило по вина
на подсъдимия като водач на МПС, е причинена смъртта на пострадалия Н. К.
К..
Пострадалият Н. К. К. също е допуснал нарушения на правилата за
движение. Той също е бил в пияно състояние, както подсъдимия, защото е
управлявал л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № СТ *** ВА с концентрация
на алкохол в кръвта си, дори по-висока от тази на подсъдимия - 1.79
промила, с което като водач е нарушил общото правило на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДП. Освен това е управлявал посоченото МПС със скорост – ***5.98 км/час,
превишаваща разрешената (*** км/час), т.е. в нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДП Допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение,
обаче, не са в причинно-следствена връзка с настъпването на
пътнотранспортната злополука. При все, че е нарушил посочените законови
правила, пострадалият Н. К. К. е управлявал автомобила си в своята пътна
лента, като произшествието не би настъпило, ако подсъдимият Б. СВ. С., в
резултат на това, че не е упражнявал непрекъснат контрол върху
управлявания от него лек автомобил, не е навлязъл в насрещната лента за
движение със своето МПС, в която се е движела колата на пострадалия.
Подсъдимият Б. СВ. С. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, резултат от поведението му като водач при
управлението на МПС, но като правоспособен водач е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, т.е. същият е действал при условията на несъзнавана
непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.***, ал.3 от НК.
Въз основа на гореизложеното, съдът прие, че след като на
+***0
01.01.2019 г., по път І-5 км 2***, в землището на град ***, при
управление на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег.№ СТ *** РВ, в посока от запад на изток, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 от Закон за
13
движението по пътищата (ЗДП), съгласно която разпоредба водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътни превозни средства, които
управляват, като в случая не е упражнявал непрекъснат контрол върху
управляваното от него МПС, в резултат на което по непредпазливост е
причинил смъртта на Н. К. К. от град ***, като деянието е извършено в пияно
състояние, подсъдимият Б. СВ. С. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на чл.***3, ал.3, предложение първо, б. „б“,
предложение първо във връзка с ал.1, б. „в“ във връзка с чл.***2, ал.1 от НК,
в извършването на което престъпление го призна за виновен.
Тъй като, както вече се посочи, навлизането на управлявания от
подсъдимия Б. СВ. С. лек автомобил марка „***“, модел „***” с рег.№ СТ
*** РВ в насрещната пътна лента се явява следствие от допуснатото от него
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП, съдът призна подсъдимия Б. СВ. С. за
невинен да е нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП и го оправда в това и чрез
нарушаване на това правило за движение по пътищата да е извършил
престъплението по чл.***3, ал.3, предложение първо, б. „б“, предложение
първо във връзка с ал.1, б. „в“ във връзка с чл.***2, ал.1 от НК.
Бланкетният състав на престъплението по чл.***3, ал.3,
предложение първо, б. „б“, предложение първо във връзка с ал.1, б. „в“ във
връзка с чл.***2, ал.1 от НК е попълнен и с вменено на подсъдимия
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, която разпоредба визира забрана за
управление на МПС в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда). Тъй като е управлявал автомобила в пияно състояние
предвид установеното алкохолно съдържание в кръвта 1.69 промила,
несъмнено подсъдимият е нарушил посочената норма от ЗДП. Доколкото
обаче причиняването на съставомерните последици по чл.***3, ал.1, б.“в“ от
НК от водач в пияно състояние, е предвидено като квалифициращ признак на
престъплението в чл.***3, ал.3, предложение първо от НК, инкриминирането
на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП като част от съдържанието на
повдигнатото срещу подсъдимия Б. СВ. С. обвинение, е неправилно. Това е
така, защото след като пияното състояние обуславя квалифициране на
извършеното престъпление по по-тежко наказуемия състав, е неоправдано
същото да бъде отчитано още веднъж при преценка на обществената опасност
на дееца като водач с оглед броя на допуснатите от него нарушения на
правилата за движение. Освен това, както бе посочено по-горе, причината за
настъпилото пътнотранспортно произшествие е загубата на контрол от страна
на подсъдимия над лекия автомобил при управлението му, а дали тази загуба
на контрол се дължи на пияното му състояние, на моментно разсейване или на
други обстоятелства, е без значение. В този смисъл е и съдебната практика
Р.383/18.***.2015 г. на ВКС, н.д. № 1370/2015 г., трето н.о., Решение №
557/09.01.2012 г. на ВКС по н.д. № 2608/20***, първо н.о., Решение №
***7/08.06.2009 г. на ВКС по кнд № 238/2009 г., първо н.о., Решение №
205/19.01.2017 г. на ВКС по н.д. № 671/2016 г., трето н.о.
14
Ето защо, съдът призна подсъдимия Б. СВ. С. за невинен в това
престъплението по чл.***3, ал.3, предложение първо, б. „б“, предложение
първо във връзка с ал.1, б. „в“ във връзка с чл.***2, ал.1 от НК да е
осъществил и в резултат на извършеното от него нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДП, поради което го оправда по така повдигнатото му обвинение.
Относно наказанието:
За извършеното от подсъдимия Б. СВ. С. престъпление, законът
предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия Б.
СВ. С. престъпление, съдът взе предвид следните обстоятелства по чл.*** от
НК: ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец с оглед
на чистото му съдебно минало и липсата на регистрирани криминални
прояви; нелошите характеристични данни за подсъдимия като водач на МПС
– санкциониран е само веднъж, при това за неособено тежко нарушение на
ЗДП (по чл.137а, ал.1 - неизползване на обезопасителен колан), но пък и
стажът му като водач на МПС е кратък; средна степен на обществена
опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления
от същия вид, от една страна с оглед на конкретното съдържание и единичен
брой на допуснатото нарушение на правилата за движение, довело до
настъпване на съставомерния резултат, а от друга с оглед на обстоятелството,
че установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия (1.69
промила) надвишава значително 0.5 промила; поведението на подсъдимия
след осъществяване на произшествието – проявил е загриженост към
пострадалия и спътника му, оказал е пълно съдействие на служителите на
Сектор „Пътна полиция“; обстоятелството, че в хода на досъдебното
производство подсъдимият активно е съдействал за установяване на
обективната истина, предоставяйки чрез защитника си записи от камери за
видеонаблюдение в района на произшествието; положителните
характеристични данни за личността на подсъдимия – млад мъж, наскоро
навършил 20 години, със средно образование, след произшествието
прекъснал обучението си във висше учебно заведение, трудово ангажиран,
живеещ с *** си и водещ уседнал начин на живот.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на осъдителна
присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372,
ал*** във връзка с чл.371, т.2 от НПК - каквото бе това, проведено по
настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.
Според чл.58а, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията
на чл.*** НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според
разпоредбата на чл.58а, ал*** НК, в случаите, когато едновременно са налице
15
условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако
е по-благоприятен за дееца.
Преценявайки горепосочените обстоятелства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността
такива и счете, че следва да определи на подсъдимия Б. СВ. С. наказание
лишаване от свобода към минималния размер на предвиденото в закона, а
именно три години и три месеца лишаване от свобода (39 месеца), което след
редукцията с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК, се равнява на две
години и два месеца (26 месеца) лишаване от свобода, на каквото го и осъди.
Съдът прие, че смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по
смисъла на чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на
чл.58а, ал*** от НК.
В начина на живот на подсъдимия Б. СВ. С. и в навиците му няма
данни, сочещи, че за постигане на целения поправително-превъзпитателен и
принудително-възпиращ ефект на наказанието, се налага социално изолиране
на дееца. Имайки предвид това и целите на чл.36, ал.1 от НК, съдът прие,
че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да
бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири
години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Съобразявайки се с конкретните обстоятелства на осъществяване на
пътнотранспортното произшествие и с гореизнесените данни за подсъдимия
като водач на МПС, съдът прие, че за постигане на целите на чл.36 от НК
кумулативно предвиденото в чл.***3г от НК наказание по чл.37, ал.1, т.7 от
НК следва да бъде за срок от три години и шест месеца. Поради това съдът
постанови лишаване на подсъдимия Б. СВ. С. на основание чл.***3г във
връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три години и шест месеца, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.59, ал*** от НК съдът постанови приспадане при
изпълнение на наказанието лишаване от права по чл.37, т.7 от НК времето,
през което на подсъдимия Б. СВ. С. е било отнето свидетелството за
управление на моторно превозно средство въз основа на Заповед № 19-1228-
000003/01.01.2019 г. за прилагане на принудителна административна мярка
(л.91, том 1 ДП).
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия Б. СВ. С.
наказание ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на ОД на МВР – *** сумата от 4585.26 лв. (четири хиляди петстотин
16
осемдесет и пет лв. и 26 ст.) - разноски по делото, направени в досъдебното
производство.
Относно веществените доказателства съдът се разпореди след
влизане на присъдата в сила с тях да се постъпи както следва:
-лек автомобил „*** ***“, рама ***, сив ***, с рег.№ СТ *** РВ,
регистрационните табели на който са върнати (виж Постановление на
Окръжна прокуратура от ***.12.2019 г. за връщане на веществени
доказателства – л.108, том 3 ДП и Приемно-предавателен протокол от
17.12.2019 г. за връщане на С.М. С. на рег. табели № СТ 72 52 РВ – л.***0,
том 3 ДП), оставен на съхранение в Тилова база при ОД на МВР – *** – да се
върне на С.М. С., ЕГН ***, живущ в с.Х., общ.***, ул. „***“ № ***.
-лек автомобил „*** ***“, рама ***, *** ***, с рег.№ СТ *** ВА,
регистрационните табели на който са върнати (виж Постановление на
Окръжна прокуратура от 27.***.2019 г. за връщане на веществени
доказателства – л.105, том 3 ДП и Приемно-предавателен протокол от
13.12.2019 г. за връщане на К. К. К. на рег.табели № СТ *** ВА – л.107, том
3 ДП), оставен на съхранение в Тилова база при ОД на МВР – *** – да се
върне на ИВ. Д. К., ЕГН **********, живуща в град ***, бул. „***“ бл. №
***, ет***, ап.***.
Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
17