Решение по дело №2896/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Атанас Маджев
Дело: 20211100902896
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1407
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100902896 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. № 35780/31.12.2021 г., подадена от О. О., с
адрес: гр. О., ул. „*******, срещу „О.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. „*******“, *******, с която в условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени за разглеждане осъдителни искове,
както следва:
1./ иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 202 702,00 лв., представляваща заплатена без основание сума под
формата на парична компенсация за изпълнение на предоставени услуги във връзка с
обществен превоз на пътници, осъществен през 2017 г., 2018 г., 2019 и 2020 г., въз
основа на сключен договор № 03817/08.08.2017 г.;
2./ иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 14 333,00 лв., представляваща заплатена без основание сума под
формата на парична компенсация за изпълнение на предоставени услуги във връзка с
обществен превоз на пътници, осъществен през 2018 г., въз основа на сключен договор
№ 04317/21.08.2017 г.;
3./ иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 105 476,00 лв., представляваща заплатена без основание сума под
формата на парична компенсация за изпълнение на предоставени услуги във връзка с
обществен превоз на пътници, осъществен през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. въз основа на
сключен договор № 07818/07.11.2018 г.;
4./ иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 719,11 лв., представляваща заплатена без основание сума под формата на
парична субсидия за изпълнение на предоставени услуги във връзка с обществен
превоз на пътници, осъществен в периода от 01.01.2018 г. до 11.07.2018 г., въз основа
на сключен договор № 03817/08.08.2017 г.
1
Ищецът твърди, че с решение на кмета на О. О., прието на 21.02.2017 г., е
открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на
обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската, областната и
републиканската транспортни схеми, квота на О. О., съгласно утвърдени маршрутни
разписания“ по 4 обособени позиции, както следва: Обособена позиция № 1 включва
автобусна линия Долни Вадин – О. и обратно, автобусна линия: О. – Козлодуй и
обратно; автобусна линия О. – Долни Вадин – Плевен и обратно; автобусна линия О. –
Кнежа – Плевен; Обособена позиция № 2 включва автобусна линия О. – Селановци и
обратно през работни дни; автобусна линия О. – Селановци и обратно през почивни
дни; автобусна линия О. – Мизия – Липница – Алтимир – Борован – Враца и обратно;
автобусна линия Остров – Галово – Селановци – О. и обратно; автобусна линия
Селановци – Мизия – Гложене – Бутан – Софрониево – Липница – Враца – Ботевград –
София и обратно; автобусна линия О. – Селановци – Кнежа – Червен бряг – Правец –
София и обратно; Обособена позиция № 3 включваща автобусна линия О. – Селановци
и обратно в делнични дни; и Обособена позиция № 4 включваща автобусна линия О. –
Монтана и обратно. В пределите на проведената обществена поръчка се стигнало до
следните резултати, класирания и сключване на договори с участници: относно
извършването на обществения превоз по Обособена позиция № 3 за изпълнител бил
определен ЕТ „М.П.-К.“, като с него бил сключен договор за възлагане на услугата на
28.07.2017 г.; относно извършването на обществен превоз по Обособена позиция 2 за
изпълнител бил избран ответника – „О.Д.“ ЕООД, като с него бил сключен договор за
възлагане на услугата от 08.08.2017 г. Впоследствие сключения договор за обществена
поръчка между О. О. и ЕТ „М.П.-К.“ бил прекратен, поради това че физическото лице
регистрирано като едноличен търговец е починало, а наследниците са отказали да
продължат дейността му. Във връзка с така овакантената услуга от „О.Д.“ ЕООД било
направено изрично искане същата да му бъде възложена за изпълнение. На 07.11.2018
г. между Обшина О. и „О.Д.“ ЕООД бил сключен договор за изпълнение на обществен
превоз на пътници по автобусна линия О. – Селановци в делнични дни при
продължителност на действието на договора 60 месеца, считано от датата на
подписването му. Ищецът поддържа, че спрямо него е била извършена финансова
инспекция от АДФИ, която завършила с изготвен от контролния орган доклад, в чието
съдържание било констатирано, че във връзка с действащите договор № 03817 от
08.08.2017 г. и договор № 07818 от 07.11.2018 г., по които Обшината и „О.Д.“ ЕООД са
страни, са допуснати неизпълнения на поетите задължения по повод извършвания
превоз на пътници, което е довело до нанасяне вреда на О.та в размер на сумата от 323
230,11 лв., която е изплатена под формата на компенсации и субсидии без да са налице
основания за подобни плащания в полза на изпълнителя по договора, защото същият
не е изпълнявал в пълен обем и обхват възложената му по договора транспортна
услуга. Сочи се, че през 2017 г. в полза на ответника са извършени четири плащания,
съответно на 04.04.2017 г., 12.07.2017 г., 17.10.2017 г. и 21.12.2017 г., с които в полза
на „О.Д.“ ЕООД е преведена сума в общ размер на 24 405 лв. Съгласно издадените от
ответника опис-сметки за броя на издадените абонаментни карти за преференциални
пътувания отнасящи се до обслужваните от него автобусни линии: О. - Враца;
Селановци - София, О. - София и О. - Селановци се твърди, че : за първото тримесечие
на 2017 г. са издадени за всеки месец общо по 1017 карти /978 броя за пенсионери и 35
броя за ученици/; за второто тримесечие на 2017 г. са издадени за всеки месец общо по
1184 карти /1 128 броя за пенсионери и 56 броя за ученици/; за третото тримесечие на
2017 г. издадените карти са както следва : за м. юли 2017 г. - 1184 карти /1 128 броя за
пенсионери и 56 броя за ученици/, за м. август 2017 г. – 1 584 карти (1 528 броя за
2
пенсионери и 56 броя за ученици) и за м. септември 2017 г. – 1 581 карти (1 528 броя за
пенсионери и 53 броя за ученици); за четвъртото тримесечие на 2017 г. са издадени за
всеки месец общо по 1581 карти (1 528 броя за пенсионери и 53 броя за ученици). При
направени допълнителни проверки относно така издадените превозни документи и
лицата ползващи се от тях е констатирано следното: по отношение на една и съща
автобусна линия са били вписвани за издадени няколко абонаментни карти за
преференциални пътувания за едно и също лице; вписани са имена на лица, които са
починали /вкл. и през 2014 г./, налице са дублирани имена на лица, в чиято полза са
издавани карти за преференциално пътуване, а също така фигурират лица с издадени
карти, които не са жители на О. – О., или пък не са навършили възраст за пенсия. Като
резултат от това се поддържа, че през 2017 г. О. – О. е заплатила в полза на „О.Д.“
ЕООД сума в размер от 24 405 лв. за компенсиране стойност на безплатни и намалени
цени на пътувания на определени категории лица при отсъствие на основания за
получаване на подобно плащане от дружеството-ответник, доколкото за посочената
сума няма фактически предоставени транспортни услуги на пътници. Сочи се, че през
2018 г. от ищеца в полза на ответника са извършени четири плащания, датиращи
съответно от 16.04.2018 г., 19.07.2018 г., 17.10.2018 г. и 12.12.2018 г., с които в полза
на „О.Д.“ ЕООД е преведена сума в размер на общо 38 905 лв. Съгласно издадените от
превозвача опис-сметки за броя на издадените карти за преференциални пътувания,
отнасящи се до обслужваните от него автобусни линии, както следва: О. – Враца;
Селановци – София, О. – София и О. – Селановци – се твърди, че за първото
тримесечие на 2018 г. издадените карти са както следва: за м. януари 2018 г. – 2 535
карти (2 479 броя за пенсионери и 56 броя за ученици), за м. февруари 2018 г. – 2 593
карти (2 537 броя за пенсионери и 56 броя за ученици) и за м. март 2018 г. – 2 650 карти
(2 597 броя за пенсионери и 53 броя за ученици); за второто тримесечие на 2018 г.
издадените карти са както следва: за м. април 2018 г. – 2 756 карти (2 700 броя за
пенсионери и 56 броя за ученици), за м. май 2018 г. – 2 756 карти (2 700 броя за
пенсионери и 56 броя за ученици) и за м. юни 2018 г. – 2 747 карти (2 691 броя за
пенсионери и 53 броя за ученици); за третото тримесечие на 2018 г. издадените карти
са както следва: за м. юли 2018 г. – 2 756 карти (2 700 броя за пенсионери и 56 броя за
ученици), за м. август 2018 г. – 2 756 карти (2 700 броя за пенсионери и 56 броя за
ученици) и за м. септември 2018 г. – 2 759 карти (2 700 броя за пенсионери и 59 броя за
ученици); и за четвъртото тримесечие на 2018 г. издадените карти са както следва: за м.
октомври 2018 г. – 2 759 карти (2 700 броя за пенсионери и 59 броя за ученици), за м.
ноември 2018 г. – 2 776 карти (2 717 броя за пенсионери и 59 броя за ученици) и за м.
декември 2018 г. – 2 787 карти (2 728 броя за пенсионери и 59 броя за ученици). При
направени допълнителни проверки относно така издадените превозни документи и
лицата ползващи се от тях е констатирано, че: по отношение на една и съща автобусна
линия са били вписвани за издадени няколко абонаментни карти за преференциални
пътувания за едно и също лице; вписани са имена на лица, които са починали, налице
са дублирани имена на лица, в чиято полза са издавани карти за преференциално
пътуване, а също така фигурират лица с издадени карти, които не са жители на О. – О.,
или пък не са навършили възраст за пенсия. Като резултат от това се поддържа, че през
2018 г. О. – О. е заплатила в полза на „О.Д.“ ЕООД сума в размер от 38 905 лв. за
компенсиране стойност на безплатни и намалени цени на пътувания на определени
категории лица при отсъствие на основания за получаване на подобно плащане от
дружеството-ответник, доколкото за посочената сума няма фактически предоставени
транспортни услуги на пътници. Сочи се, че през 2019 г. от ищеца в полза на ответника
са извършени четири плащания, а именно : на 17.04.2019 г., на 01.08.2019 г., на
3
14.10.2019 г. и на 19.12.2019 г., като с тях в полза на „О.Д.“ ЕООД е преведена сума в
размер на общо 40 947,00 лв. Съгласно издадените от превозвача – „О.Д.“ ЕООД
справки за издадени карти за преференциални пътувания отнасящи се до обслужваните
от него автобусни линии: О. – Враца; Селановци – София, О. – София и О. –
Селановци се твърди, че за първото тримесечие на 2019 г. са издадени за всеки месец
общо по 2 777 карти (2 718 броя за пенсионери и 59 броя за ученици); за четвъртото
тримесечие на 2019 г. издадените карти са както следва: за м. октомври 2019 г. – 3 040
карти (2 943 броя за пенсионери и 97 броя за ученици), за м. ноември 2019 г. – 3 087
карти (2 990 броя за пенсионери и 97 броя за ученици) и за м. декември 2019 г. – 3 053
карти (2 956 броя за пенсионери и 97 броя за ученици). При направени допълнителни
проверки относно така издадените превозни документи и лицата ползващи се от тях е
констатирано, че: по отношение на една и съща автобусна линия са били вписвани за
издадени няколко абонаментни карти за преференциални пътувания за едно и също
лице; вписани са имена на лица, които са починали (вкл. и през 2014 г.), налице са
дублирани имена на лица, в чиято полза са издавани карти за преференциално
пътуване, а също така фигурират лица с издадени карти, които не са жители на О. – О.,
или пък не са навършили възраст за пенсия. Като резултат от това се поддържа, че през
2019 г. О. – О. е заплатила в полза на „О.Д.“ ЕООД сума в размер от 40 974,00 лв. за
компенсиране стойност на безплатни и намалени цени на пътувания на определени
категории лица при отсъствие на основания за получаване на подобно плащане от
дружеството-ответник, доколкото за посочената сума няма фактически предоставени
транспортни услуги на пътници.
Сочи се, че през 2020 г. и 2021 г. от ищеца в полза на ответника са извършени
четири плащания, а именно: на 17.03.2020 г., на 07.05.2020 г., на 03.08.2020 г. и на
29.01.2021 г., като с тях в полза на „О.Д.“ ЕООД е преведена сума в размер на общо
218 227 лв. (26 676 лв. – платени през 2020 г. и 191 551 лв. – платени през 2021 г.).
Съгласно издадените от превозвача „О.Д.“ ЕООД опис-сметки за броя на издадени
карти за преференциални пътувания, отнасящи се до обслужваните от него автобусни
линии О. – Враца; Селановци – София, О. – София и О. – Селановци се твърди,
следното: че за месец – януари 2020 г. са издадени 2 988 броя карти; за месец –
февруари 2020 г. са издадени 2 988 броя карти; за месец – март 2020 г. са издадени 2
990 броя карти; за месец – май 2020 г. са издадени 2 988 броя карти; за месец – юни
2020 г. са издадени 2 990 броя карти; за месец – юли 2020 г. са издадени 2 990 броя
карти; за месец – август 2020 г. са издадени 2 990 броя карти; и за м.септември 2020 г.
са издадени 2 990 броя карти. При направени допълнителни проверки относно така
издадените превозни документи и лицата ползващи се от тях е констатирано, че по
отношение на една и съща автобусна линия са били вписвани за издадени няколко
абонаментни карти за преференциални пътувания за едно и също лице; вписани са
имена на лица, които са починали (вкл. и през 2014 г.), налице са дублирани имена на
лица, в чиято полза са издавани карти за преференциално пътуване, а също така
фигурират лица с издадени карти, които не са жители на О. О., или пък не са
навършили възраст за пенсия. Като резултат от това се поддържа, че през 2020 г. и 2021
г. О. О. е заплатила в полза на „О.Д.“ ЕООД сума в размер от общо 218 227 лв. за
компенсиране стойност на безплатни и по намалени цени пътувания на определени
категории лица при отсъствие на основания за получаване на подобно плащане от
дружеството-ответник, доколкото за посочената сума няма фактически предоставени
транспортни услуги на пътници. Въз основа на допълнителна уточняваща молба от
17.01.2022 г. О.та-ищец е внесла уточнение, че вземането в размер на сумата от 24 405
лв., което е платила през 2017 г. на ответника, като са налице предпоставки да бъде
4
върнато съставлява изплатени без основание /липса на реално извършена услуга/
компенсации по сключен договор № 03817/08.08.2017 г. Със следваща уточняваща
молба от 01.02.2022 г. О.та-ищец е направила пояснения на основанията на вземанията
си, както и размера на претенциите, които произтичат от тях, а именно: 1./ за
подлежащите на връщане суми, платени през 2018 г., е посочено, че съставляват, както
следва: 23 269 лв. – изплатени без основание /липса на реално извършена услуга/
компенсации по сключен договор № 03817/08.08.2017 г.; 14 333 лв. – изплатени без
основание /липса на реално извършена услуга/ компенсации по сключен договор №
04317/21.08.2017 г.; 1 303 лв. – изплатени без основание /липса на реално извършена
услуга/ компенсации по сключен договор № 07818/07.11.2018 г.; 2./ за подлежащите на
връщане суми платени през 2019 г. е посочено, че съставляват, както следва: 24 506 лв.
– изплатени без основание /липса на реално извършена услуга/ компенсации по
сключен договор № 03817/08.08.2017 г.; и 16 468 лв. – изплатени без основание /липса
на реално извършена услуга/ компенсации по сключен договор № 07818/07.11.2018 г.;
3./ за подлежащите на връщане суми платени през 2020 г. е посочено, че съставляват,
както следва: 130 522 лв. – изплатени без основание /липса на реално извършена
услуга/ компенсации по сключен договор № 03817/08.08.2017 г.; и 87 705 лв. –
изплатени без основание /липса на реално извършена услуга/ компенсации по сключен
договор № 07818/07.11.2018 г. Направено е и пояснение, че изплащането на субсидията
в размер на сумата от 719,11 лв. извършено от О.та-ищец на основание договор №
03817/08.08.2017 г. по повод транспортни услуги извършвани по автобусна линия
Остров – Галово – Селановци – О. се отнася за периода от 01.01.2018 г. до 11.07.2018
г., когато действието на договора по отношение на визираната автобусна линия е било
прекратено, а услугата преустановена.
На основание чл. 367 ГПК в полза на ответната страна – „О.Д.” ЕООД е
осигурена възможност за упражняване на процесуалното право на отговор на
исковата молба. Такъв е постъпил по делото с вх. № 18994/31.03.2022 г., чрез
пълномощника на дружеството – адвокат П.. С него се посочва, че предявените против
дружеството осъдителни искове са допустими, но по същество неоснователни.
Поддържа се, че от ангажираните към исковата молба писмени доказателства не може
да се формира извод за осъществяване фактическия състав по възникване на паричните
вземания предмет на предявените искове – получени без основание суми подлежащи
на връщане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Изтъква се, че сам ищецът представя по делото
доказателства съставляващи основания за осъществени в полза на ответника плащания.
Неверни били изложените в исковата молба твърдения за допуснати от ответника в
качеството му на изпълнител по договори с О.та на задължения за осъществяване на
облигационния резултат по сключените по между им договори. Дори обаче да било
така, то тези нарушения не били установени по надлежния за това ред, съответно дори
и този ред да бил спазен, от ищеца нямало предприети действия за прекратяване на
договорните връзки с ответника, поради допусната неизправност, което означавало, че
правоотношенията са съхранени, а плащанията по тях почивали на съществуващи и
годни основания. Липсвала и покана за доброволно изпълнение на задължението да се
върнат получените без основание парични суми. На следващо място се възразява по
обстоятелството, че договорените автобусни линии не са били обслужвани от
ответника, като се прави позоваване, че приложените доказателства в подобна насока
съставляват едностранно съставени от възложителя по договорите документи, които
няма как да обвържат изпълнителя по тях, тъй като не носят подпис на негов
представител. Обръща се внимание на това, че в доказателствата представени от самия
ищец присъстват изявления на кмет и кметски наместник на населени места, в които
5
ясно се посочвало, че междуселищният транспорт се осъществява.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи и събраните
доказателства, намира следното:
По делото е представен договор № 03817/08.08.2017 г., сключен между О. О., в
качеството на възложител, и „О.Д.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата
на който О.та е възложила на дружеството, а последното се е съгласило да извършва
обществен превоз на пътници по обособено позиция № 2 от обществена поръчка с
предмет: „Извършване на обществен превоз на пътници по автобусни линии от
общинската, областната и републиканската транспортна схеми, квота на О. О.,
съгласно утвърдени маршрутни разписани по обособени позииции“, а именно по
автобусни линии съгласно утвърдени маршрутни разписания, групирани както следва:
1) О. – Селановци в делнични дни с часове на тръгване от гр. О. – 10:00 ч., 11:00 ч.,
12:45 ч., 18:00 ч. и 20:00 ч – и от с. Селановци – 5:30 ч., 6:45 ч., 10:30 ч., 11:30 ч. и 13:00
ч., 2) О. – Селановци в почивни дни с часове на тръгване от гр. О. – 12:45 ч., 18:00 ч. и
20:00 ч. – и от с. Селановци – 5:30 ч., 6:45 ч., 13:00 ч., 3) О. – Мизия – Липница –
Алтимир – Борован – Враца с часове на тръгване от гр. О. – 7:30 ч., 13:30 ч. – и от гр.
Враца – 11:15 ч., 16:50 ч., 4) Остров – Галово – Селановци – О. с часове на тръгване от
с. Остров – 6:00 ч. – и от гр. О. – 14:30 ч., 5) Селановци – Мизия – Гложене – Бутан –
Софрониево – ЛИпница – Враца – Ботевград – София с час на тръгване от с.
Селановци – 4:30 ч. – и от гр. София – 12:30 ч., 6) О. – Селановци – Кнежа – Ч. Бряг –
Правец – София с час на тръгване от гр. О. – 6:00 ч. – и от гр. София – 16:40 ч., като
договорът се сключва за периода от 60 календарни месеца (чл. 2). Съгласно чл. 3 от
договора възложителят се задължава да предостави за ежедневна търговска
експлоатация описаните автобусни линии със съответното разписание, както и да
изплаща тримесечно субсидии за действително извършен пробег по маршрутното
разписание с автобусен транспорт срещу представяне на справки за действително
извършения пробег от изпълнителя и за финансовите резултати за съответното
тримесечие. Съгласно чл. 5.12 във вр. с чл. 5.19 от договора е предвидено задължение
за превозвача да издава абонаментни карти за пътуване на работници, учащи се и
пенсионери, като формира цената на същите, спазвайки нормативно определените
минимални намаления. Съгласно чл. 5.18 от договора изпълнителят се задължава да
представя пред възложителя опис-сметка (справка) за действително изминатия пробег
по възложените разписания, както и за броя и вида на издадените превозни документи
(билети и карти) за съответния месец, като в чл. 8 от договора е предвидено, че в края
на всяко тримесечие на изпълнителя се следва компенсация в размер на действително
изминат пробег по разписание за изпълнени превози. Съгласно чл. 10 от договора
възложителят компенсира изпълнителя за извършени разходи за превоз на определени
категории лица в т.ч. учениците в дневна форма на обучение и студентите редовно
обучение, включително докторантите в редовна форма на обучение, учащи в
училищата, висшите училища и научните организации, включени в Регистъра на
средните училища и детските градини и в Регистъра на акредитираните висши
училища на Министерството на образованието и науката, които пътуват с минимално
намаление на цената на абонаментна карта по основни градски линии – 30 на сто, а по
междуселищни автобусни линии от общинските и областните транспортни схеми – 20
на сто, спрямо определената редовна цена по действащата тарифа на превозвача, както
и лицата, получаващи пенсия по условията на глава шеста от Кодекса за социално
осигуряване, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 – 3 от същия кодекс, които пътуват с
минимално намаление на цената на абонаментна карта по основни градски линии и по
6
междуселищни автобусни линии от общинските и областните транспортни схеми – 20
на сто спрямо определената редовна цена по действащата тарифа на превозвача.
На следващо място по делото е представен и приет за доказателтво договор №
04317/21.08.2017 г., сключен между О. О., в качеството на възложител, и „О.Д.“
ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който О.та е възложила на
дружеството, а последното се е съгласило да извършва обществен превоз на пътници
по автобусна линия О. – Селановци в делнични дни с часове на тръгване от гр. О. –
09:00 ч., 12:00 ч., 14:00 ч. и 17:15 ч., и от с. Селановци – 07:30 ч., 09:20 ч., 12:30 ч.,
14:30 ч. и 16:40 ч., като договорът се сключва за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 3 от
договора възложителят се задължава да предостави за ежедневна търговска
експлоатация посочената автобусна линия, както и да изплаща тримесечно субсидии за
действително извършен пробег по маршрутното разписание с автобусен транспорт
срещу представяне на справки за действително извършения пробег от изпълнителя и за
финансовите резултати за съответното тримесечие. Съгласно чл. 8 от договора
изпълнителят получава компенсация в размер на действително изминат пробег по
разписание от възложителя за изпълнени превози в края на всяко тримесечие, като в
чл. 10 е предвидено, че възложителят компенсира изпълнителя за извършени разходи
за превоз на определени категории лица в т.ч. учениците в дневна форма на обучение и
студентите редовно обучение, включително докторантите в редовна форма на
обучение, учащи в училищата, висшите училища и научните организации, включени в
Регистъра на средните училища и детските градини и в Регистъра на акредитираните
висши училища на Министерството на образованието и науката, които пътуват с
минимално намаление на цената на абонаментна карта по основни градски линии – 30
на сто, а по междуселищни автобусни линии от общинските и областните транспортни
схеми – 20 на сто, спрямо определената редовна цена по действащата тарифа на
превозвача, както и лицата, получаващи пенсия по условията на глава шеста от КСО,
навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО, които пътуват с минимално намаление
на цената на абонаментна карта по основни градски линии и по междуселищни
автобусни линии от общинските и областните транспортни схеми – 20 на сто спрямо
определената редовна цена по действащата тарифа на превозвача.
Сред събраните по делото доказателства присъства и договор №
07818/07.11.2018 г., сключен между О. О., в качеството на възложител, и „О.Д.“
ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който О.та е възложила на
дружеството, а последното се е съгласило да извършва обществен превоз на пътници
по обособена позиция № 1 от обществена поръчка с предмет: „Извършване на
обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската, областната и
републиканската транспортна схеми, квота на О. О., съгласно утвърдени маршрутни
разписани по обособени позииции“, а именно по автобусна линия О. – Селановци в
делнични дни с часове на тръгване от гр. О. – 09:00 ч., 12:00 ч., 14:00 ч., 16:00 ч. и
17:15 ч. и от с. Селановци – 7:30 ч., 9:20 ч., 12:30 ч., 14:30 ч. и 16:40 ч., като договорът
се сключва за периода от 60 календарни месеца (чл. 2). Съгласно чл. 4.1.2, т. 17 във вр.
с т. 23 превозвачът се задължава да издава абонаментни карти за пътуване на
работници, учащи се и пенсионери, като формира цената на същите, спазвайки
нормативно определените минимални намаления. Според чл. 3 от договора
изпълнителят получава компенцация в размер на действително изминат пробег по
разписание от възложителя за изпълнени превози в края на всяко тримесечие, като
плащането на дължимото възнаграждение на изпълнителя се осъществява след
постъпване на средствата от републиканския бюджет по бюджета на О.та и след
7
представяне на справки (опис-сметки) от изпълнителя. В същата разпоредба от
договора е посочено, че финансирането на поръчката представлява предвидено
компенсиране на превозите за извършени от тях разходи по реда на Наредба за
условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи
от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния
транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за
субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии
във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата от 2015 г.),
като плащането на изпълнителя се извършва в нормативния срок от получаването на
опис-сметки за издадените абонаментни карти на правоимащите категории пътници.
Съгласно чл. 4.1.4 от договора възложителят се задължава да изплаща тримесечно
субсидии за действително извършен пробег по маршрутно разписание с автобусен
транспорт срещу представяне на справки за действително извършения пробег от
изпълнителя и за финансовите резултати за съответното тримесечие (чл. 4.1.4., т. 1),
както и да компенсира изпълнителя за извършени разходи за превоз на определени
категории лица съгласно чл. 19 от Наредбата, в т.ч. учениците в дневна форма на
обучение и студентите редовно обучение, включително докторантите в редовна форма
на обучение, учащи в училищата, висшите училища и научните организации,
включени в Регистъра на средните училища и детските градини и в Регистъра на
акредитираните висши училища на Министерството на образованието и науката, които
пътуват с минимално намаление на цената на абонаментна карта по основни градски
линии – 30 на сто, а по междуселищни автобусни линии от общинските и областните
транспортни схеми – 20 на сто, спрямо определената редовна цена по действащата
тарифа на превозвача, както и лицата, получаващи пенсия по условията на глава шеста
от КСО, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО, които пътуват с минимално
намаление на цената на абонаментна карта по основни градски линии и по
междуселищни автобусни линии от общинските и областните транспортни схеми – 20
на сто спрямо определената редовна цена по действащата тарифа на превозвача.
Ангажирани са дванадесет на брой месечни опис-сметки (справки) по договор №
03817/08.08.2017 г., подадени от „О.Д.“ ЕООД до О. О. за периода от м. януари до м.
декември 2017 г., в които се съдържат данни за броя на издадените абонаментни карти
на ученици и лица, придобили право на пенсия, за изминатия пробег от превозвача,
както и за дължимата сума до определените в зависимост от категорията на О.та и вида
на превозите месечни размери в левове за всяка една карта.
Представени са три на брой месечни опис-сметки (справки) по договор №
04317/21.08.2017 г., подадени от „О.Д.“ ЕООД до О. О. за периода от м. октомври до м.
декември 2017 г., в които се съдържат данни за броя на издадените абонаментни карти
на ученици и лица, придобили право на пенсия, за изминатия пробег от превозвача,
както и за дължимата сума до определените в зависимост от категорията на О.та и вида
на превозите месечни размери в левове за всяка една карта.
Приобщени за доказателства по делото са четири на брой данъчни фактури за
2017 г., съответно номер 266/04.04.2017 г. на стойност 4 294 лв. с ДДС, номер
280/10.07.2017 г. на стойност 4 181 лв. с ДДС, номер 289/11.10.2017 г. на стойност 5
533 лв. с ДДС и номер 297/20.12.2017 г. на стойност 10 397 лв. с ДДС, издадени от
„О.Д.“ ЕООД с получател О. О., с всяка от които се установява задължение на О.та за
заплащане на дължимата компенсация за осъществени превози по намалени цени за
съответното тримесечие на 2017 г. по сключените между превозвача и О.та договори за
8
обществен превоз на пътници.
Част от събраните за целите на производството са и четири на брой платежни
нареждания, датиращи съответно от 04.04.2017 г., 10.07.2017 г., 11.10.2017 г. и
20.12.2017 г., видно от които О. О. е заплатила установените в описаните фактури
суми в полза на ответника–изпълнител „О.Д.“ ЕООД.
Като писмени доказателства по делото са представени дванадесет на брой
месечни опис-сметки (справки) по договор № 03817/08.08.2017 г., подадени от „О.Д.“
ЕООД до О. О. за периода от м. януари до м. декември 2018 г., в които се съдържат
данни за броя на издадените абонаментни карти на ученици и лица, придобили право
на пенсия, за изминатия пробег от превозвача, както и за дължимата сума до
определените в зависимост от категорията на О.та и вида на превозите месечни
размери в левове за всяка една карта.
Представени са също така десет на брой месечни опис-сметки (справки) по
договор № 04317/21.08.2017 г., подадени от „О.Д.“ ЕООД до О. О. за периода от м.
януари до м. октомври 2018 г., в които се съдържат данни за броя на издадените
абонаментни карти на ученици и лица, придобили право на пенсия, за изминатия
пробег от превозвача, както и за дължимата сума до определените в зависимост от
категорията на О.та и вида на превозите месечни размери в левове за всяка една карта.
Ангажирани са и две на брой месечни опис-сметки (справки) по договор №
07818/07.11.2018 г., подадени от „О.Д.“ ЕООД до О. О. за м. ноември и м. декември
2018 г., в които се съдържат данни за броя на издадените абонаментни карти на
ученици и лица, придобили право на пенсия, за изминатия пробег от превозвача, както
и за дължимата сума до определените в зависимост от категорията на О.та и вида на
превозите месечни размери в левове за всяка една карта.
Приобщени по делото са четири на брой данъчни фактури за 2018 г., съответно
номер 304/13.04.2018 г. на стойност 8 094 лв. с ДДС, номер 312/17.07.2018 г. на
стойност 7 998 лв. с ДДС, номер 315/15.10.2018 г. на стойност 7 904 лв. с ДДС и номер
322/19.12.2018 г. на стойност 14 909 лв. с ДДС, издадени от „О.Д.“ ЕООД с получател
О. О., с всяка от които се установява задължение на О.та за заплащане на дължимата
компенсация за осъществени превози по намалени цени за съответното тримесечие на
2018 г. по сключените между превозвача и О.та договори за обществен превоз на
пътници.
Съгласно четири на брой платежни нареждания, датиращи съответно от
13.04.2018 г., 17.07.2018 г., 15.10.2018 г. и 19.12.2019 г. г., става ясно, че О. О. е
заплатила установените в описаните фактури суми в полза на ответника – изпълнител
„О.Д.“ ЕООД.
Като писмени доказателства по делото са представени дванадесет на брой
месечни опис-сметки (справки) по договор № 03817/08.08.2017 г., подадени от „О.Д.“
ЕООД до О. О. за периода от м. януари до м. декември 2019 г., в които се съдържат
данни за броя на издадените абонаментни карти на ученици и лица, придобили право
на пенсия, за изминатия пробег от превозвача, както и за дължимата сума до
определените в зависимост от категорията на О.та и вида на превозите месечни
размери в левове за всяка една карта.
Представени са също и дванадесет на брой месечни опис-сметки (справки) по
договор № 07818/07.11.2018 г., подадени от „О.Д.“ ЕООД до О. О. за периода от м.
януари до м. декември 2019 г., в които се съдържат данни за броя на издадените
абонаментни карти на ученици и лица, придобили право на пенсия, за изминатия
9
пробег от превозвача, както и за дължимата сума до определените в зависимост от
категорията на О.та и вида на превозите месечни размери в левове за всяка една карта.
Приобщени за доказателства са две на брой данъчни фактури за 2019 г.,
съответно номер 331/13.04.2019 г. на стойност 8 134 лв. с ДДС с основание за
издаването „компенсации за превзо по намалени цени за 1-во тримесечие на 2019 г.“
и номер 354/17.12.2019 г. на стойност 16 839 лв. с основание за издаването „годишно
изравняване на компенсации за превоз по намалени цени“, издадени от „О.Д.“ ЕООД с
получател О. О..
Съгласно две на брой платежни нареждания, датиращи съответно от 13.04.2019
г. и 17.12.2019 г., се установява, че О. О. е заплатила отразените в описаните две
фактури суми в полза на ответника-изпълнител „О.Д.“ ЕООД.
Като писмени доказателства по делото са представени девет на брой месечни
опис-сметки (справки) по договор № 03817/08.08.2017 г., подадени от „О.Д.“ ЕООД до
О. О. за периода от м. януари до м. септември 2020 г., в които се съдържат данни за
броя на издадените абонаментни карти на ученици и лица, придобили право на пенсия,
за изминатия пробег от превозвача, както и за дължимата сума до определените в
зависимост от категорията на О.та и вида на превозите месечни размери в левове за
всяка една карта.
Представени са също и девет на брой месечни опис-сметки (справки) по договор
№ 07818/07.11.2018 г., подадени от „О.Д.“ ЕООД до О. О. за периода от м. януари до м.
септември 2020 г., в които се съдържат данни за броя на издадените абонаментни карти
на ученици и лица, придобили право на пенсия, за изминатия пробег от превозвача,
както и за дължимата сума до определените в зависимост от категорията на О.та и вида
на превозите месечни размери в левове за всяка една карта.
Приобщени за доказателства са четири на брой данъчни фактури за 2020 г.,
както следва : номер 358/15.03.2020 г. на стойност 8 892 лв. с ДДС, номер
359/03.05.2020 г. на стойност 8 892 лв. с ДДС, номер 362/24.07.2022 г. на стойност 8
892 лв. с ДДС и номер 383/26.01.2021 г. на стойност 191 551 лв. с ДДС. Всяка от тях е
издадена от „О.Д.“ ЕООД и има за получател О. О., съответно с всяка от тях се
фактурира задължение на О.та за заплащане на дължимата компенсация за
осъществени превози по намалени цени за съответното тримесечие на 2020 г. по
сключените между превозвача и О.та договори за обществен превоз на пътници.
Съгласно четири на брой платежни нареждания, датиращи съответно от
15.03.2020 г., 03.05.2020 г., 24.07.2020 г., 29.01.2021 г., ставя ясно, че О. О. е заплатила
отразените в описаните фактури суми в полза на ответния-изпълнител „О.Д.“ ЕООД.
Като писмено доказателство по делото е ангажиран документ, озаглавен
„Обобщена справка-регистър на издадени карти на възрастни граждани за безплатни
пътувания по автолиния О.-Селановци-О. /2020 г./“, издаден от „О.Д.“ ЕООД, в който в
табличен вид са представени данни за издадени в полза на 367 лица общо 1167 на брой
карти за безплатни пътувания за срок от една година, ограничени до 6 пътувания в
месеца, по договор № 03817/08.08.2017 г. и договор № 07818/07.11.2018 г. В таблицата
са посочени данни за името, презимето и фамилията на съответното лице, за
населеното място, както и за броя на издадените карти за безплатни пътувания по
всеки от двата договора, като видно от съдържащите се в таблицата данни на едни и
същи лица са издавани отделни карти за всеки от отделните часове на тръгване
съгласно утвърдените маршрутни разписания за една и съща автобусна линия. В
таблицата не се съдържа подпис на лицата, на които са издадени дадените карти.
10
Представени са изготвени от О. О. справки за разпределени средства за
компенсиране на намалени приходи от издадени абонаментни карти за междуселищен
транспорт, както следва: 1) справка изх. № 09-00-89 (2) - 1/28.05.2021 г. относно
разпределените от О. О. средства за компенсиране на превозвачите на намалените
приходи от издадени абонаментни карти за междуселищния транспорт на учениците,
обучаващи се в дневна форма на обучение, съгласно чл. 19, т. 5 от Наредбата от 2015 г.
за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. 2) справка изх. № 09-00-86 (2) - 1/25.05.2021
г. относно разпределените от О. О. средства за компенсиране на превозвачите за
намалените приходи от издадени абонаментни карти за междуселищния транспорт на
лица, получаващи пенсия, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., 3) справка изх.
№ 09-00-89 (2) - 2/28.05.2021 г. относно разпределените от О. О. средства за
компенсиране на превозвачите за намалените приходи от издадени абонаментни карти
за междуселищния транспорт на учениците, обучаващи се в дневна форма на обучение
съгласно чл. 19, т. 5 отт Наредбата от 2015 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018
г., 4) справка изх. № 09-00-86 (2) - 2/25.05.2021 г. относно разпределените от О. О.
средства за компенсиране на превозвачите за намалените приходи от издадените
абонаментни карти за междуселищния транспорт на лица, получаващи пенсия, за
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. 5) справка изх. № 09-00-89 (2) - 3/28.05.2021 г.
относно разпределените от О. О. средства за компенсиране на превозвачите за
намалените приходи от издадени абонаментни карти за междуселищния транспорт на
учениците, обучаващи се в дневна форма на обучение, съгласно чл. 19, т. 5 от
Наредбата от 2015 г. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., 6) справка изх. № 09-
00-86 (2) - 3/25.05.2021 г. относно разпределените от О. О. средств за компенсиране на
превозвачите за намалените приходи от издадени абонаментни карти за
междуселищния транспорт на лица, получаващи пенсия за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г., 7) справка изх. № 09-00-89 (2) - 4/28.05.2021 г. относно разпределените
от О. О. средства за компенсиране на превозвачите за намалените пиходи от издадени
абонаментни карти за междуселищен транспорт на учениците, обучаващи се в дневна
форма на обучение, съгласно чл. 19, т. 5 от Наредбата от 2015 г. за периода от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., 8) справка изх. № 09-00-86 (2) – 4/25.05.2021 г. относно
разпределените от О. О. средства за компенсиране на превозвачите за намалените
приходи от издадените абонаментни карти за междуселищния транспорт на лица,
получаващи пенсия за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.
По делото са представени седем на брой, подадени от ответното дружество в О.
О., месечни справки за финансови резултати от субсидираните вътрешноградски
превози и междуселищни превози в слабонаселени планински и гранични райони за
периода от 01.01.2018 г. до 11.07.2018 г. относно линията Остров – Галово – Селановци
– О., предоставена за експлоатация на ответното дружество въз основа на договор №
03817/08.08.2017 г. В справката се съдържат подробни данни за разходите, извършени
във връзка с експлоатацията на автобусната линия, положителните финансови
резултати, реализирани в рамките на мрежата, тарифните приходи и другите
постъплнения, реализирани от превозвача, въз основа на които е изчислен нетния
финансов ефект от дейността. Под т. 6 във всяка от справките е предвидена и разумна
печалба в размер на 5% от общите разходи за дейността по предоставяне на
субсидираните превозни услуги.
От приетото по делото заключение на вещото лице Д. Т. по съдебно-
счетоводната експертиза, проведена при съобразяване на притите по делото писмени
доказателства, се установява, че за периода от 2017 г. до 2020 г. (вкл.) по сключените
11
между О. - О. и „О.Д.“ ЕООД три договора за обществен превоз на пътници, а именно :
договор № 03817/08.08.2017 г., договор № 04317/21.08.2017 г. и договор №
07818/07.11.2018 г., на превозвача са платени компенсации за извършени по намалени
цени превози по автомобилния транспорт за учащи се (чл. 19, т. 5 от Наредбата от 2015
г.) и лица, получаващи пенсия (чл. 19, ал. 6 от Наредбата от 2015 г.), възлизащи в общ
размер на сумата от 322 511 лв., от които сумата от 24 405 лв. – компенсация за 2017 г.
по договор № 03817/08.08.2017 г., сумата от 23 269 лв. – компенсация за 2018 г. по
договор № 03817/08.08.2017 г., сумата от 14 333 лв. – компенсация за 2018 г. по
договор № 04317/21.08.2017 г., сумата от 1 303 лв. – компенсация за 2018 г. по договор
№ 07818/07.11.2018 г., сумата от 24 506 лв. – компенсация за 2019 г. по договор №
03817/08.08.2017 г., сумата от 16 468 лв. – компенсация за 2019 г. по договор №
07818/07.11.2018 г., сумата от 130 522 лв. – компенсация за 2020 г. по договор №
03817/08.08.2017 г., и сумата от 87 705 лв. – компенсация за 2020 г. по договор №
07818/07.11.2018 г. Установява се също така, че за 2018 г. на ответното дружество е
изплатена сумата от 719,11 лв., представляваща субсидия по договор №
03817/08.08.2017 г. за извършена услуга за превоз на пътници по автолинията Остров-
Галово-Селановци с час на тръгване от с. Остров – 06:00 ч., и от гр. О. – 14:30 ч.
При проверка на ангажирания като писмено доказателство по делото списък,
озаглавен „Обобщена справка-регистър на издадени карти на възрастни граждани за
безплатни пътувания по автолиния О.-Селановци-О. /2020 г./“, заключението
установява, че от съдържащите се в списъка 367 лица потенциално отговарящи на
условията за издаване на абонаментни карти за пенсионери са общо 278 лица, от които
236 лица са живи, а 42 са починали през месец декември 2020 г. или след това.
Установяват се 16 лица, за които не се потвърждава категорично, дали отговарят на
условията за издаване на абонаментна карта, а именно такива, починали в края на 2019
г. или преди месец декември 2020 г., както и с потенциално допуснати грешки при
изписване на имената. От списъка се установяват също 73 лица, които не отговарят на
условията за издаване на абонаментни карти за пенсионери, от които за 34 не се
установява да са регистрирани на теритоията на О. О., за 11 лица се предполага, че не
са достигнали пенсионна възраст, за 18 се установява, че се повтарят в списъка, а за 10,
че са починали още преди 2017 г.
На следващо място от заключението се установява, че съгласно ежемесечно
представяните от превозвача опис-сметки за броя и общата стойност на издадените
абонаментни карти през 2017 г. са издадени 15 086 абонаментни карти на пенсионери и
597 карти на ученици, или общо 15 683 абонаментни карти, за които на ответното
дружество е била изплатена компенсация в размер на 24 405 лв., или средно по 1,55 лв.
на карта. В хипотеза, че за 11 558 от така издадените карти не се е следвала
компенсация, надплатената сума би възлизала на 17 984,25 лв., а в случай, че към тях
бъдат прибавани и картите, издадени на шестнадесетте лица, за които не се установява
категорично дали отговарят на условията за пенсинери, надплатената сума би
възлизала на стойност от 18 283 лв.
Установява се, че съгласно представеинте опис-сметки през през 2018 г. са
издадени общо 32 670 абонаментни карти, от които 31 989 – на пенсионери, и 681 – на
ученици, за които на ответното дружество е изплатена компенсация в размер на 38 905
лв., или средно по 1,19 лв. на карта. При условие, че за 24 933 от тези карти не се е
дължала компенсация, надплатената сума би възлизала на 29 670,27 лв., а в случай, че
към тях бъдат прибавани и картите, издадени на шестнадесетте лица, за които не се
установява категорично дали отговарят на условията за пенсинери, то тогава
12
надплатената сума би възлизала на стойност от 30 127,23 лв.
Съгласно представеинте опис-сметки през 2019 г. са издадени общо 35 173
абонаментни карти, от които 34 178 – на пенсионери, и 995 – на ученици, за които на
ответното дружество е изплатена компенсация в размер на 40 974 лв., или средно по
1,165 лв. на карта. При условие, че за 27 122 от тези карти не се е дължала
компенсация, надплатената сума би възлизала на 31 597,13 лв., а в случай, че към тях
бъдат прибавани и картите, издадени на шестнадесетте лица, за които не се установява
категорично дали отговарят на условията за пенсинери, то тогава надплатената сума би
възлизала на стойност от 32 044,49 лв.
Установява се, че за 2020 г. са издадени общо 23 914 абонаментни карти, от
които 23 914 – на пенсионери, и 776 – на ученици, за които на оветното дружество е
изплатена компенсация в общ размер на 218 227 лв., или по 8,83 лв. на карта. При
условие, че за 19 210 от тези карти не се е дължала компенсация, надплатената сума би
възлизала на 169 777,98 лв., а в случай, че към тях бъдат прибавани и картите, издадени
на шестнадесетте лица, за които не се установява категорично дали отговарят на
условията за пенсинери, то тогава надплатената сума би възлизала на стойност от
173 171,77 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства по инициатива на общианата-ищец,
като от показанията на разпитания свидетел - Д.И. става ясно, че работи в О. О. от 2000
г., като от 2012 г. заема длъжността младши експерт „Икономичеси дейности““.
Посочва, че работата му се състои в осъществяване на контрол върху изпълнението на
сключените от О.та договори, отнасящи се до сектор „Транспорт“. Заявява, че е
запознат с отношенията създадени и съществували с ответното дружество, като си
спомня, че същото е било изпълнител по няколко договора за възлагане на обществен
превоз на пътници на територията на О.та. Посочва, че на това дружество са
изплащани субсидии единствено за 2017 г. и част от 2018 г. относно автолинията с.
Остров – гр О., за която бил сключен отделен договор за обществен превоз. В случая
ставало въпрос за общински субсидии, като впоследствие с решение на общинския
съвет линията била закрита, съответно договорът бил прекратен. По отношение на
компенсациите свидетелят посочва, че на ответното дружество такива са били
изплащани от 2017 г., когато е сключен първият договор за възлагане на обществения
превоз на пътници и това продължило до края на 2020 г., когато договорите му с О.та
били прекратени. Свидетелят разяснява, че в изпълнение на процедурата по Наредбата
от 2015 г. ежемесечно до 7-мо число превозвачът представял в О.та опис-сметки за
изминатия пробег по сответните маршрути, както и за броя на издадените от него
абонаментни карти, в които се съдържали данни за категорията пътници, напр. учащи,
пенсионери и т.н., както и за броя на издадените абонаментни карти. Въз основа на
заповед на кмета на О.та свидетелят бил определен за лице, упражняващо контрол
върху изпълнението на договорите за възлагане на обществен превоз, сключени от О.
О., като неговите правомощия включвали събирането на информация за всички
превозвачи, с които О.та има сключени договори, въз основа на която информация
били предоставяни съответните компенсации и субсидии. Внася уточнението, че
единственият използван от О.та източник на информация относно данните, от значение
за изплащането на съответните субсидии и компенсации, били подаваните от
превозвачите опис-сметки, като до 2020 г. друг вид контрол относно превозвания брой
лица с абонаментни карти не е упражняван. Въз основа на подаваните от превозвачите
опис-сметките О.та правела съответните изчисления за да определи следващата се на
всеки превозвач компенсация, изготвяла се справка, която се подавала до
13
счетоводството, което предприемало последващите действия, като изисквало от
превозвачите фактури, отразяващи следващата се на съответния превозвач
компенсация съгласно справката. Плащането на компенсациите в полза на
превозвачите било извършвано въз основа на изготвените от тях фактури след
представянето им О.та. Свидетелят твърди, че за периода от 2017 г. до 2020 г.
ответното дружество не е представяло пред О.та воден от него регистър, съдържащ
имена на учащите се и лицата, получаващи пенсия, в полза на които са издадени
абонаментни карти за междуселищен транспорт, номер на издадената картаа,
наименование на учебното заведение, съответно О.та по местоживеене, както и подпис
на правоимащия, положен при получаване на картата. Споменава, че след проведена
през м. януари 2021 г. среща с кмета на О.та такъв регистър е изискан от всички
превозвачи, обслужващи квотата на О. О. относно автобусни превози. Така в края на
м. януари 2021 г. ответното дружество представило в деловодството на О.та регистър
на издадените от него абонаментни карти в полза на правоимащи лица за 2020 г. Във
връзка със започналата впоследствие през м. април 2021 г. проверка на АДФИ от
„О.Д.“ ЕООД било поискано да представи водените от него регистри за издадени
абонаментни карти на правоимащи и за останалите години (2017 г., 2018 г. и 2019 г.),
но такива не били представени. Доколкото се касае за регистъра от 2020 г. същият се
отнасял до издадени карти за безплатни, а не по намалени цени пътувания на лица,
получаващи пенсия, като от проверката на АДФИ било потвърдено, че картите са
издавани без за тях да бъде заплащано, много от лицата по списъка били с дублирани
имена, някои от тях не отговаряли на изискванията по чл. 68, ал. 1 до 3 от КСО, т.е. не
са пенсионери, като при проведени в хода на проверката разговори с част от лицата,
фигуриращи в списъка, било установено, че същите не са подавали заявление за
издаване на карта за пътуване, както и че им е неизвестно такава карта да им е била
издавана.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за
възстановяване на платени без основание компенсации за извършени по
намалени цени междуселищни превози с автомобилния транспорт на учащи се и
лица, получаващи пенсия
Съдът е сезиран с предявени за разглеждане при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ищец по тях е О. О., а като ответник е привлечен да отговаря „О.Д.“ ЕООД. Предмет
на същите е осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца съответно сумата
от 202 702,00 лв., сумата от 14 333,00 лв. и сумата от 105 476,00 лв., представляващи
заплатени без основание компенсации за извършените по намалени цени
междуселищни превози с автомобилния транспорт на учащи се и лица, получаващи
пенсия, съответно осъществени през 2017 г., 2018 г., 2019 и 2020 г. въз основа на
договор № 03817/08.08.2017 г., през 2018 г. въз основа на договор № 04317/21.08.2017
г., и през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. въз основа на договор № 07818/07.11.2018 г.
Неоснователното обогатяване е уредено като отделни фактически състави –
юридически факти, при чието настъпване възниква правоотношение, което изрично е
уредено в закона и което се състои от задължението на този, който е получил нещо без
правно основание, да го върне на лицето, от което го е получил или за чиято сметка се
е обогатил, както и като един общ състав, намиращ субсидиарно приложение. Под
14
„правно основание” се разбира правоотношението, елемент от чието съдържание са
вземането с предмет съответната имуществена облага и задължението за
предоставянето – това може да бъде договор, административен акт, самият закон,
водене на чужда работа без поръчка и пр. Липсата на правно основание се изразява в
липсата на субективно право за дадено лице да получи имуществена придобивка в
момента, когато то фактически я е получило или при отпадане с обратна сила на
съществувалото към момента на получаването на имуществената облага основание –
прекратително условие, разваляне на договор, унищожаване.
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД са
две: положителна – извършването на определена престация в полза на ответника, в
случая наличие на осъществено плащане, и отрицателна – липсата на основание за
получаване на престацията.
Отношенията във връзка с условията за предоставяне на предвидените в
централния бюджет средства за компенсиране на превозвачите, изпълняващи
задължения за извършване на обществени услуги за безплатни и по намалени цени
пътнически превози и за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в
слабонаселени планински и други райони в страната в рамките на исковия период се
регламентират от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за
определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по
нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в
планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на
превозите, приета с ПМС № 163 от 29.03.2015 г. (Наредбата от 2015 г.). В Част трета,
Глава втора от Наредбата от 2015 г. са изброени лицата, имащи право на безплатно или
по намалени цени пътуване, като е предвидено, че учащите се (учениците в дневна
форма на обучение и студентите редовно обучение, включително докторантите в
редовна форма на обучение, учащи в училищата, висшите училища и научните
организации, включени в Регистъра на средните училища и детските градини и в
Регистъра на акредитираните висши училища на Министерството на образованието и
науката) и лицата, получаващи пенсия по условията на глава шеста от КСО,
навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО, имат право на пътуване с минимално
намаление на цената на абонаментната карта. Така също е предвидено, че за
извършените превози на посочените категории пътници, превозвачът има право на
компенсации, които се изплащат и определят по реда на Наредбата от 2015 г. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от цитирания нормативен акт средствата за компенсиране се предоставят на
общините под формата на целеви трансфери от централния бюджет чрез Системата за
електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), като за целта се залагат лимити на
общини, които са спазили нормативно установения ред за възлагане на обществени
пътнически превози съгласно Регламент № 1370/2007 и разпоредбите на Закона за
обществените поръчки или Закона за концесиите. Кметовете на общините предоставят
средствата по наредбата на превозвачи, които спазват нормативно установения ред и
правилата за извършване на обществен превоз на пътници, предвидени в Закона за
автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като
разплащанията с превозвачите се извършват съобразно фактически предоставените
транспортни услуги.
В случая между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че О. О., в качеството на възложител, и „О.Д.“ ЕООД, в
15
качеството му на изпълнител, са встъпили в облигационни правоотношения,
произтичащи от сключени между тях три договора за обществен превоз на пътници, а
именно : договор № 03817/08.08.2017 г., договор № 04317/21.08.2017 г. и договор №
07818/07.11.2018 г. По силата на всеки от тях за ответното дружество се е породило
договорно задължение да извършва обществен превоз на пътници по определени
автобусни линии съгласно утвърдени маршрутни разписания, като по първия договор,
с период на действие 60 календарни месеца, това са линиите О. – Селановци в
делнични дни, О. – Селановци в почивни дни, О.-Мизия-Липница-Алтимир-Борован-
Враца, Остров-Галово-Селановци-О., Селановци-Мизия-Гложене-Бутан-Софрониево-
Липница-Враца-Ботевград-София и О.-Селановци-Кнежа-Ч. Бряг-Правец-София, по
втория договор – линията О.-Селановци в делнични дни, и по третия договор, с
периода на действие 60 календарни месеца – линията О.-Селановци в делнични дни.
Във всеки от трите договора е уговорено, че превозвачът се задължава да издава
абонаментни карти за пътуване на работници, учащи се и пенсионери, като формира
цената на същите, спазвайки нормативно определените минимални намаления, а на
свои ред възложителят се задължава да го компенсира за извършените разходи за
превоз на лицата по чл. 19 от Наредбата от 2015 г., в т.ч. учащите се (чл. 19, т. 5) и
лицата, получаващи пенсия (чл. 19, т. 6), които пътуват с минимално намаление на
цената на абонаментната карта по междуселищни автобусни линии от общинските и
областните транспортни схеми – 20 на сто спрямо определената редовна цена.
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства,
както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
периода от 04.04.2017 г. до 29.01.2021 г. по сключените между О. О. и „О.Д.“ ЕООД
три договора за обществен превоз на пътници на превозвача са изплатени компенсации
за извършени по намалени цени превози по автомобилния транспорт за учащи се (чл.
19, т. 5 от Наредбата от 2015 г.) и лица, получаващи пенсия (чл. 19, ал. 6 от Наредбата
от 2015 г.), възлизащи в общ размер на сумата от 322 511 лв., от които сумата от 24 405
лв. – компенсация за 2017 г. по договор № 03817/08.08.2017 г., сумата от 23 269 лв. –
компенсация за 2018 г. по договор № 03817/08.08.2017 г., сумата от 14 333 лв. –
компенсация за 2018 г. по договор № 04317/21.08.2017 г., сумата от 1 303 лв. –
компенсация за 2018 г. по договор № 07818/07.11.2018 г., сумата от 24 506 лв. –
компенсация за 2019 г. по договор № 03817/08.08.2017 г., сумата от 16 468 лв. –
компенсация за 2019 г. по договор № 07818/07.11.2018 г., сумата от 130 522 лв. –
компенсация за 2020 г. по договор № 03817/08.08.2017 г., и сумата от 87 705 лв. –
компенсация за 2020 г. по договор № 07818/07.11.2018 г.
Същественият спор между страните по делото е концентриран върху въпроса за
наличието на правно основание за настъпилото в резултат на така извършените
плащания имуществено разместване, като претенцията на ищеца за възстановяване на
изплатените в полза на ответното дружество компенсации за извършени по намалени
цени превози по междуселищния автомобилен транспорт по сключените между
страните три договора за обществен превоз на пътници се субсимира под твърдения, че
отразените в ежемесечно подаваните от „О.Д.“ ЕООД опис-сметки (справки) данни
относно броя на издадените абонаментни карти на учащи се и лица, получаващи
пенсия, въз основа на които се е определя размерът на следващата се на превозвача
компенсация, са неверни. Твърди се, че от ответното дружество всъщност не се
установява издаването на нито една подлежаща на компенсиране абонаментна карта на
съответната категория пътници, евентуално, че при издаване на съответните карти част
от лицата, в полза на които същите са издадени, са били починали, други не отговарят
16
на нормативно установените изисквания за издаване на карта от съответния вид, както
и, че неправомерно в полза на едно и също лице, за един и същ период и за една и съща
автобусна линия за всеки от часовете на тръгване от начална точка на автобусната
линия в зависимост от утвърденото маршрутно разписание са издавани отделни
абонаментни карти.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата от 2015 г. стойността на намалените приходи
при пътуванията на учащите се и на лицата, получаващи пенсия, се компенсира на
превозвачите въз основа на предоставени в О.та опис-сметки за броя на издадените
абонаментни карти, справка за изминатия пробег от превозвачите и дължимата сума до
определените в зависимост от категорията на О.та и вида на превозите месечни
размери в левове за всяка една карта, като стойността на месечната карта за
междуселищни линии до 10 км., към които спадат процесните, е установена в размер
на 11,50 лв. Съответна на предвиденото в Наредбата уговорка, задължаваща
превозвача ежемесечно да предоставя в О.та опис-сметки и справки относно
посочените обстоятелства, се съдържа и във всеки един от процесните договори за
възлагане на обществен превоз на пътници, сключени между страните. По делото не се
спори, че „О.Д.“ ЕООД е изпълнявал задължението си за представяне на посочените
опис-сметки за броя на издадените абонаментни карти и справки за изминатия пробег
от превозвачите и дължимата сума в левове за всяка една карта, съгласно които за 2017
г. по трите договора са издадени общо 15 086 абонаментни карти за пенсионери и 597
карти за учащи се, за 2018 г. са издадени общо 31 989 абонаментни карти за
пенсионери и 681 карти за учащи се, за 2019 г. са издадени общо 34 178 абонаментни
карти за пенсионери и 995 карти за учащи се и за 2020 г. са издадени общо 23 914
абонаментни карти за пенсионери и 776 карти за учащи се или за целия периода на
действие на трите договора по тях за издадени общо 108 216 на брой абонаментни
карти на физически лица имащи статут на пенсионери или учащи се. В същото време
се установява, че изплатените за периода от 2017 г. до 2020 г. компенсации са
изчислени правилно и при съобразяване на информацията, съдържаща се в така
ангажираните опис-сметки.
Посоченият в периодично предоставяните в О.та опис-сметки брой на
издадените абонаментни карти на учащи се и лица, получаващи пенсия, обаче не
обвързва възлложителя на услугата със съществуването на подобни факти. Този извод
се налага независимо от обстоятелството, че плащанията на компенсациите са
извършвани въз основа на издадени от превозвача данъчни фактури, установяващи
извършването на съответната услуга. От съществено значение в случая е характерът на
договора за обществен превоз на пътници. Независимо от особеностите в механизма на
формиране на възнаграждението на превозвача, основното съдържание на този вид
договори, при които в замяна на поетото от изпълнителя задължение за извършване на
възложената му обществена услуга – в случая превоз на пътници – О.та, която е
договорила съответното задължение, му предоставя правото да събира приходите от
предоставяните превозни услуги, както и го компенсира за направените разходи
посредством изплащането на съответните субсидии и компенсации, характеризира тези
договори като договор за услуга, представляващ подвид на договора за изработка.
Формирането на размера на следващата се на превозвача компенсация за осъществени
превози по намалени цени на определени категории граждани и в частност поставянето
му в зависимост от броя на издадените абонаменти карти налага извода, че при
определяне на размера на компенсацията приложение намира разпоредбата на чл. 266,
ал. 1, изр. второ ЗЗД, съгласно която ако възнаграждението е уговорено по единични
17
цени, размерт му се установява при приемане на работота. От своя страна отношенията
между страните във връзка с приемането на работата се уреждат от чл. 264 ЗЗД, като
при приемането възложителят трябва да я прегледа и да направи всички възражения
за неправилно изпълнение, като в противен случай работата се счита приета (освен ако
се касае за скрити недостатъци, в който случай възложителят следва да извести
изпълнителя веднага след открИ.ето им). Съгласно решение № 94 от 02.03.2012 г. по
т.д. № 133/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., постановено в производство по реда на
чл. 290 ГПК, разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД установява необорима презумция, че
при липса на възражение за неправилно изпълнение на работата се счита приета, като
пропускът същите да бъдат релевирани своевременно преклудира единствено
възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за
недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД. Прави се изводът, че под неправилно по смисъла
на цитираната разпоредба следва да се разбира единствено некачественото изпълнение,
изразяващо се в отклонение от възложената работа или в недостатъци, с които същата е
извършена от изпълнителя. Приема се, че възражениеята на възложителя за неточно в
количествено отношение изпълнение не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3
ЗЗД материална преклузия, като същите могат да бъдат противопоставени от
възложителя на изпълнителя, както чрез кондикционна претенция за връщане на
платено без основание възнаграждение по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, така и като
защитно средство срещу претенцията на изпълнителя за заплащане на
възнаграждението по възложената и приета работа. В този смисъл липсата на
направени от възложителя в рамките на процедурата по изплащане на съответните
компенсации възражения за количествено несъответствие между броя на предявените
за компенсиране абонаментни карти и действително издадените такива на правоимащи
лица, не означава, че работата се счита надлежно приета от възложителя, доколкото се
касае за несъответствие в количествено, а не в качествено отношение.
Определящо за възникването на вземането на превозвача за получаването на
компенсация за извършените по намалени цени превози по междуселищния
автомобилен транспорт е факта на действителното издаване на съответния превозен
документ по искане на лице, отговарящо на условията за издаване на абонаментна
карта по намалени цени. От изложеното се формира извода, че за установяване на
наличието на годно право основание за получаване на изплатените в полза на
ответното дружество компенсации, в настоящото производство е необходимо да се
установи, какъв е действителният брой на издадените абонаментни карти на учащи се
и лица, получаващи пенсия, както и дали съответните лица отговарят на нормативно
установените изисквания за издаване на такава карта. Доколкото се касае за факти,
представляващи елементи от фактическия състав, с който се свързва пораждането на
правното основание за настъпилото имуществено разместване, същите са положителни
такива, респективно от тях ответникът черпи изгодни за себе си правни последици,
поради което именно той носи тежестта да проведе тяхното доказване по делото.
Съгласно чл. 29, ал. 1 и 2 от Наредбата от 2015 г. абонаментни карти за
вътрешноградския и междуселищния транспорт на учащите се и на лицата,
получаващи пенсия, се издават от превозвача или от друго лице, което не е превозвач, в
случаите на сключен договор с превозвача за издаване на превозни документи от името
на превозвача или от възложителя на превоза, срещу представена лична карта и
ученическа карта/книжка или студентска книжка със записана текущата учебна година,
съответно пенсионно разпореждане. В чл. 29, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че
лицето, което издава абонаментните карти трябва да води регистър за издадените
18
карти, съдържащ имената на правоимащия, номер на издадената карта, наименование
на учебното заведение, О.та, в която се намира то, а за гражданите, получаващи пенсия
за осигурителен стаж и възраст – О.та по местоживеене, и подпис на лицето, който се
полага в регистъра при получаване на абонаментната карта. В случая единственото
доказателство, представено в подкрепа на твърденията на ответното дружество за броя
на издадените от него абонаментни карти на учащи се и лица, получаващи пенсия, за
които същото е получило компенсация, е едностранно изготвен от самия него писмен
документ, озаглавен „Обобщена справка-регистър на издадени карти на възрастни
граждани за безплатни пътувания по автолиния О.-Селановци-О. /2020 г./“, където в
табличен вид са представени данни за издадени в полза на 367 лица общо 1167 на брой
карти за безплатни пътувания за срок от една година по договор № 03817/08.08.2017 г.
и договор № 07818/07.11.2018 г. В този документ се съдържат данни за името,
презимето и фамилията на съответното лице, за населеното място, както и за броя на
издадените карти за безплатни пътувания по всеки от двата договора, без положен
подпис от правоимащите. Съдът намира, че въз основа на така представения писмен
документ не може да се приеме, че за периода на действие на процесните договори за
възлагане на обществен превоз на пътници ответното дружество е издало съответния
брой абонаментни карти на учащи се и правоимащи, въз основа на които са му
изплатени предявените за възстановяване парични компенсации. На първо място този
документ се отнася единствено за 2020 г., като останалите години от действието на
процесните договори – 2017 г., 2018 г. и 2019 г. се явяват такива извърн неговия
обхват на доказване. Поради тази причина същият се отнася единствено до два от тези
договори, а именно договор № 03817/08.08.2017 г. и договор № 07818/07.11.2018 г., но
не и до договор № 03817/08.08.2017 г., чието действие е прекратено още в края на 2018
г. От друга страна, видно от заглавието на документа, същият се отнася до издадени
карти за безплатно пътуване, докато получените от ответника компенсации са по повод
на абонаментни карти за пътуване по намалени цени на учащи се и лица, получаващи
пенсия. Този документ не отговаря на изискванията заложени в чл. 29, ал. 1 от
Наредбата от 2015 г. и най-вече доколкото не съдържа подпис на правоимащия,
положен при получаване на абонаментната карта няма как да бъде ценен, като годен да
установи факта, че конкретната сочена, като издадена абоментна карта е била заявена
за получаване от конкретно правоимащо лице, което да отговаря на условията за
снабдяване с подобен превозен документ предоставящ ползване на дотирана с
обществен ресурс услуга. Изискването за полагане на такъв подпис е съществено,
доколкото свидетелства за действителното издаване и получаване на картата от
правоимащия, като в противен случай, подобно на представяните в О.та опис-сметки,
регистърът остава едностранно съставен от превозвача документ, установяващ изгодни
за него обстоятелства, и поради това ползващ се с ниска доказателствена стойност.
Предвид изложеното останалите нередовности в този документ, като това, че в същия
присъстват и лица, които нямат навършена възраст за получаване на пенсия по
условията на Глава шества чл. 68, ал. 1 – 3 КСО, лица, които не са жители на О.та, и
такива, които са вписани повече от веднъж, не следва да бъдат подлагани на подробен
анализ.
По изложените съображения и предвид отсъствието на други доказателства, от
които да е възможно да се направи обосновано заключение, че за периода на действие
на процесните договори за възлагане на обществен превоз на пътници, сключени
между страните по делото, ответното дружество е издало в полза на правоимащи лица
съответният брой абонаментни карти, отразен в периодично подаваните от него за
периода от 2017 г. до 2020 г. опис-сметки, въз основа на които от О.та са му изплатени
19
компенсации, възлизащи в общ размер на сумата от 322 511 лв., съдът намира
твърденията на ответника в тази насока за изцяло недоказани.
При изложените съображения настоящата инстанция формира извод, че
претендираните от О. О. суми за възстановяване, а именно сумата от 202 702,00 лв.,
платена по договор № 03817/08.08.2017 г., сумата от 14 333,00 лв., платена по договор
№ 04317/21.08.2017 г. и сумата от 105 476,00 лв., платена по договор №
07818/07.11.2018 г., са получени от ответника „О.Д.“ ЕООД при отсъствието на годно
правно основание, а именно възникнало в тежест на О.та задължение за изплащане на
компенсация за извършени по намалени цени междуселищни превози с автомобилния
транспорт на учащи се и лица, получаващи пенсия. Ето защо предявените от О. О.
срещу „О.Д.“ ЕООД при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД се явяват доказани в своето основание
и размер, предвид което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца : сумата от 202 702,00 лв., сумата от 14 333,00 лв. и сумата от 105 476,00 лв.,
представляващи заплатени без основание компенсации за извършените по намалени
цени междуселищни превози с автомобилния транспорт на учащи се и лица,
получаващи пенсия, съответно осъществени през 2017 г., 2018 г., 2019 и 2020 г. въз
основа на договор № 03817/08.08.2017 г., през 2018 г. въз основа на договор №
04317/21.08.2017 г., и през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. въз основа на договор №
07818/07.11.2018 г.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за
възстановяване на платена без основание субсидия.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
предявен от О. О. срещу „О.Д.“ ЕООД, за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 719,11 лв., представляваща заплатена без основание сума под
формата на парична субсидия за периода от 01.01.2018 г. до 11.07.2018 г. за
автолинията Остров-Галово-Селановци-О., обслужвана от „О.Д.“ ЕООД, въз основа на
договор № 03817/08.08.2017 г.
Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД са две: положителна – извършването на определена престация в полза на
ответника, в случая наличие на осъществено плащане, и отрицателна – липсата на
основание за получаване на престацията.
Отношенията във връзка с условията и реда за предоставяне на предвидените в
централния бюджет субсидии на превозвачите, които извършват превоз на пътници по
нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в
планински и други райони в рамките на исковия период са регламентирани от
Наредбата от 2015 г. Съгласно чл. 56, ал. 1 от Наредбата от 2015 г. субсидии се
предоставят само на превозвачи, с които съответната О. има сключени договори,
отговарящи на изискванията на Регламент № 1370/2007.
Въз основа на сключения между страните по делото договор № 03817/08.08.2017
г. О. О. е възложила на „О.Д.“ ЕООД, а последното се е задължило да извършва
обществен превоз на пътници по определени автобусни линии съгласно утвърдени
маршрутни разписания, между които и линията Остров-Галово-Селановци-О., за която
се отнася предявената за възстановяване субсидия. Съгласно чл. 3.2. от договора
възложителят се е задължил да изплаща на превозвача тримесечна субсидия за
действително извършен пробег по маршрутното разписание с автобусен транспорт
срещу представяне на справки за действително извършения пробег от изпълнителя,
20
както и за финансовите резултати за съответното тримесечие.
Съгласно чл. 55, ал. 1 и 2 от Наредбата от 2015 г. субсидии за пътнически
превози се предоставят на превозвачите чрез бюджетите на общините до размер, който
не превишава сумата, съответстваща на нетния финансов ефект от изпълнението на
задължението за обществени услуги, като последният се определя като резултат от
разходите, извършени във връзка със задължението за извършване на обществена
услуга, наложено от компетентен орган и съдържащо се в обществена поръчка за
услуги и/или в общо правило, намалени с всякакви положителни финансови резултати,
реализирани в рамките на мрежата, експлоатирана съгласно въпросното задължение за
извършване на обществена услуга, намалени с тарифните приходи или всякакви други
постъпления, реализирани при изпълнение на въпросното задължение за извършване
на обществена услуга, увеличени с разумна печалба. Съгласно чл. 55, ал. 6 от
Наредбата разумната печалба се определя в размер до 5 на сто от общия размер на
преките и съответната част от непреките разходи за дейността по предоставяне на
субсидирани пътнически превозни услуги, когато такава е предвидена в договорите с
превозвачите.
Между страните не се спори, а и от наличните по делото доказателства се
установява, че през 2018 г., в изпълнение на възложените му с чл. 3.2. от договор №
03817/08.08.2017 г. задължения, „О.Д.“ ЕООД е представило пред О.та седем месечни
справки за финансовите резултати от възложената му за експлоатация автобусната
линия Остров-Галово-Селановци-О., както и справки за действително извършения
пробег. Видно от справките за периода от 01.01.2018 г. до 11.07.2018 г. и при
съобразяване на механизма за определяне на размера на дължимата субсидия,
предвиден в чл. 55 от Наредбата от 2015 г., на ответното дружество е определено
изплащането на субсидия, възлизаща в общ размер на сумата от 719,11 лв., като от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че същата му е била
реално заплатена.
Съдържащите се в периодично представяните в О.та справки данни за
финансовите резултати от възложеният на ответното дружество превоз на пътници по
автобусната линия Остров-Галово-Селановци-О., въз основа на които се определя
дължимостта и размера на субсидията, обаче не обвързват възложителя. В случая от
О.та се твърди, че в представяните от изпълнителя на превозната услуга спарки за
финансовите резултати на дружествот-превозвач не са включени в пълните им размери
изплатените му компенсации от централния бюджет, при чието съобразяване би се
установило, че за съответния период дружеството всъщност е реализирало печалба от
дейността по извършване на автобусни превози по посочената линия, поради което
същата не подлежи на субсидиране. Освен това О.та се позовава, че неправилно
размерът на субсидията е изчислен при съобразяване на разумна печалба в размер на 5
на сто от общия размер на преките и съответната част от непреките разходи за
дейността по предоставяне на субсидирани пътнически превозни услуги, като счита, че
доколкото калкулацията на такава изобщо не е предвидена в договора с превозвача, то
същата изобщо няма причина да бъде отчитана при определяне на финансовите
резултати от дейността на превозвача.
Във връзка с първото очертано оспорване съдът намира, че компенсациите от
централния бюджет, следващи се на превозвача във връзка с възложеният му
обществен превоз на пътници по съответната автобусна линия, действително
представляват постъпления, реализирани при изпълнение на въпросното задължение за
извършване на обществена услуга, по смисъла на чл. 55, ал. 2 от Наредбата от 2015 г.,
21
поради което същите следва да бъдат съобразени при установяване на нетния финансов
ефект от изпълнението на задължението за осъществяване на възложения превоз.
Съгласно чл. 55, ал. 2 от Наредбата от 2015 г. въпросните компенсации, заедно с
останалите постъпления, реализирани при изпълнение на поетото от ответника
задължение за извършване на обществена услуга, тарифните приходи на превозвача,
както и положителни финансови резултати, реализирани в рамките на мрежата,
експлоатирана съгласно въпросното задължение за извършване на обществена услуга,
следва да бъдат извадени от разходите, извършени във връзка със задължението за
реализирането на обществената услуга, като по този начин се формира съответният
нетен финансов резултат.
По делото не е спорно, че за периода от 01.01.2018 г. до 11.07.2018 г. във връзка
с възложения му обществен превоз на пътници по автобусната линия Остров-Галово-
Селановци-О. на ответното дружество действително са изплатени компенсации, чието
съобразяване при определяне на стойността на нетния финансов резултат би довело до
отрицателна стойност на същия, а оттам и до извод за недължимост на изплатената на
превозвача субсидия. Определящо в случая обаче е не самото изплащане на
компенсациите на превозвача, а дали такива действително са му се дължали.
Единствено в последния случай същите представляват подлежащ на съобразяване при
определяне на нетния финансов резултат от дейността приход. Доколкото при
разглеждане на исковете за осъждане на ответното дружество да възстанови на О.та
изплатените му за периода от 2017 г. до 2020 г. компенсации, в т.ч. и по процесния
договор № 03817/08.08.2017 г., беше установено, че тези компенсации всъщност не са
се дължали на възложителят и той трябва да ги възстанови на платилия му ги
възложител. По тази причина макар и в процесния период във връзка с извършения
обществен превоз на пътници по автобусната линия Остров-Галово-Селановци-О. в
полза на ответното дружество да са били изплатени компенсации за извършените по
намалени цени междуселищни превози с автомобилния транспорт на учащи се и лица,
получаващи пенсия, то доколкото такива не са му се следвали, същите не трябва да
бъдат съобразявани при определяне на нетния финансов резултат от изпълнението на
превоза по съответната автобусна линия.
Що се касае до другото въведено оспорване от О.та, че неправилно при
определяне на нетния финансов резултат от изпълнителя е била прибавена разумна
печалба в размер на 5 на сто от общия размер на преките и съответната част от
непреките разходи за дейността по предоставяне на субсидирани пътнически превозни
услуги, доколкото такава не е била предвидена в договора с превозвача, настоящият
състав при анализ на събраните по делото доказателства намира, че и това възражение
не следва да бъде възприемано за основателно. Съгласно ценовото предложение на
изпълнителя-ответник, представляващо неразделна част от договора за обществен
превоз, в частта, отнасяща се до линията Остров-Галово-Селановци-О., при
обосноваване на единичната цена на билет от начална до крайна точка на маршрута е
предвидена печалба в размер на 0,36 лв., възлизаща на 7,2% от цената на билета без
вкл. ДДС, установена в размер на 5 лв. Предвид така локализираното договорно
съдържание няма как да бъде споделен довода на ищеца, че между страните по
превозното съглашение не е заложено калкулиране на разумна печалба при
предоставяне на услуата. Отчитайки това, че подадените от превозвача месечни
справки за финансовите резултати от експлоатацията на автобусната линия Остров-
Галово-Селановци-О. свидетелстват за това, че нетният финансов резултат от
дейността на превозвача е за коментираните 7 месеца от 2017 г. е бил изчисляван при
22
съобразяване на разумна печалба в размер на 5%, то няма основание да се прави
заключение, че формирания и отчитан пред възложителя нетен финансов резултат от
изпълнителя е бил завишен над предела на установената в договора и наредбата ставка.
След като по делото се установи, че изплатените, но неследващи се на ответното
дружество компенсации правилно не са били съобразени при изчисляване на нетния
финансов ефект относно автобусната линия Остров-Галово-Селановци-О., определящ
за дължимостта и размера на субсидията, съответно, че при формирането му правилно
е съобразено калкулиране на разумнта печалба в размер на 5% от общия размер на
преките и съответната част от непреките разходи за дейността по предоставяне на
субсидираните пътнически превозни услуги, то в тежест на ищеца е възникнало
задължението да заплати на ответното дружество следващата му се субсидия в размер
на 719,11 лв. и като го е направил е реализирал разместване на имуществени блага на
годно правно основание, а именно – възникнало в тежест на О.та задължение за
предоставяне на субсидия за периода от 01.01.2018 г. до 11.07.2018 г. относно
предоставената му за екслоатация съгласно договор № 03817/08.08.2017 г. автобусна
линия Остров-Галово-Селановци-О., с оглед на което предявеният срещу „О.Д.“ ЕООД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
Относно отговорността за разноските, които страните са генерирали за
участието си в настоящото дело сезирания съд, приема следното:
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда за
всяка от страните в произвоството, но единствено ищецът е отправил до съда
своевременно процесуално искане за присъждането на такива, поради което на
обсъждане по същество поделжи единствено въпросът за размера на сторените от
ищеца разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Заявеното от
процесуалния представител на ответното дружество искане за присъждане на
разноски по делото, направено за пръв път едва с писмената защита, се явява
преклудирано, доколкото следва съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото, поради което не следва да бъде обсъждано по същество.
Общият размер на установените като извършени от ищеца разноски възлиза на сумата
от 22 489,20 лв., от които 12 929,20 лв. – държавна такса, 7 560 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, и 2 000 лв. – депозит за вещо лице. Неоснователно е
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на търсения за
присъждане адвокатски хонорар, доколкото сумата от 7 560 лв. заплатена под формата
на такъв се констатира, че е дори под минималния установен от НМРАВ размер, който
съобразен към защитавания материален интерес /323 230,11 лв./ възлиза на 7 980,22 лв.
При това положение няма как да бъде възприето за прекомерно и съответно
редуцирано уговорено адвокатско възнаграждение, което според минималните ставки
по Наредбата е на стойност дори под минималната възможна за договаряне граница.
Съразмерно на уважената част от предявените искове на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата от 22 439,17 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Подуяне“, ж.к. „*******“, ******* да заплати на О. О., с адрес: гр. О., ул.
23
„******* на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата в размер на 202 702,00
лв., представляваща заплатена без основание сума под формата на парична
компенсация за изпълнение на предоставени услуги във връзка с обществен превоз на
пътници, осъществен през 2017 г., 2018 г., 2019 и 2020 г. въз основа на договор №
03817/08.08.2017 г.
ОСЪЖДА „О.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Подуяне“, ж.к. „*******“, ******* да заплати на О. О., с адрес: гр. О., ул.
„******* на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата в размер на 14 333,00 лв.,
представляваща заплатена без основание сума под формата на парична компенсация за
изпълнение на предоставени услуги във връзка с обществен превоз на пътници,
осъществен през 2018 г. въз основа на сключен договор № 04317/21.08.2017 г.;
ОСЪЖДА „О.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Подуяне“, ж.к. „*******“, ******* да заплати на О. О., с адрес: гр. О., ул.
„******* на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата в размер на 105 476,00
лв., представляваща заплатена без основание сума под формата на парична
компенсация за изпълнение на предоставени услуги във връзка с обществен превоз на
пътници, осъществен през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. въз основа на сключен договор №
07818/07.11.2018 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. О., с адрес: гр. О., ул. „******* срещу „О.Д.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“,
ж.к. „*******“, ******* иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 719,11 лв.,
представляваща платена без основание сума под формата на парична субсидия за
изпълнение на предоставени услуги във връзка с обществен превоз на пътници,
осъществено в периода от 01.01.2018 г. до 11.07.2018 г., въз основа на сключен договор
№ 03817/08.08.2017 г.
ОСЪЖДА „О.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Подуяне“, ж.к. „*******“, ******* да заплати в полза на О. О., с адрес:
гр. О., ул. „******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 22 439,17 лв.,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски по делото за исковото
производство развило се пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
24