Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 99

 

гр. Самоков, 23.07.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                

РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от съдията АНД дело № 58/2021 г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Т.Д.Б. *** е обжалвал наказателно постановление № 190/23.04.2020 год. на Директора на ОДМВР-София,с искане за отмяната му като незаконосъобразно и неправилно ,постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правилаи на материалния закон.Твърди се,че жалбоподателят не е извършил нарушението ,за което е съставен АУАН  и е издадено НП.Сочи се, че както в АУАН ,така и в НП липсва яснота относно нарушението ,което се твърди ,че е извършил жалбоподателят.

 В с.з.адв.Г.–пълномощник на жалбоподателя Т.Д.Б. поддържа жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и е изложила съображения.

         Административно-наказващият орган –Директорът на ОДМВР-София не се представлява.В писмена молба ,депозирана по делото изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

         С обжалваното наказателно постановление № 190/23.04.2020 год. на Директора на ОДМВР-София, на Т.Д.Б. *** му е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.209,ал.1 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл.63,ал.7 от Закона за здравето,във връзка със Заповед № РД 01-124/13.03.2020 год. на министъра на здравеопазването,изменена и допълнена със Заповед № РД 01-143/20.03.2020 год., затова ,че на 12.04.2020 год., около 10.30 часа в гр, Самоков ,в храм „Божия църква България“, явяваща се открито обществено пространство ,за събиране на повече от двама човека на едно място , с което си действие не изпълнява въведените противоепидемични мерки във връзка с обявеното извънредно положение , обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020 год.

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 190 от 13.04.2020 год. за установяване на административно нарушение от В.В.Б.–***.Актът е съставен в присъствието на един свидетел-П.П.М. и е предявен на нарушителя.В обстоятелствената част на АУАН е отразено ,че на 12.04.2020 год. около 10.30 часа ,в гр.Самоков ,в храм „Божия църква България“,Т.Д.Б. нарушава въведеното ограничение със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 год.на министъра на здравеопазването за събиране на повече от двама човека на едно място ,във връзка с обявеното извънредно положение с Решение от 13.03.2020 год. на Народното събрани на Република България.

         Видно от показанията на свидетелката В.В.Б.- актосъставител ,същата не е свидетел на извършване на нарушението. Сочи, че колегите й от дневната смяна са констатирали нарушения във връзка с издадената от министъра на здравеопазването заповед  във връзка с обявеното извънредно положени е,за не се събират на едно място множество хора.При застъпването й на работа /нощна смяна/,свидетелката е съставила актове на лица ,чиито данни са били събрани от предходната смяна/дневна/.Не знае как е било установено нарушението и не е установила лично жалбоподателят да е бил на мястото на нарушението.След проведен инструктаж е следвало да бъдат съставени актове .

         При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –  основателна.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в противоречие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

В хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Административно-наказателното производство е приключило при нарушаване на процесуалните изисквания на ЗАНН.Издаденото наказателно постановление не дава описание на деяние, което да съставлява нарушение и да е извършено виновно от привлеченото лице. Налице е нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в атакуваното наказателно постановление липсва разбираемо описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, при които е извършено.Налице е несъответствие на описанието с посочената като нарушена административна норма. Налице е пълно несъответствие на описанието със санкционната разпоредба, на чието основание е наложено административното наказание.

Административното наказание глоба е наложено на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал. 7 от Закона за здравето, която към датата на извършване на вмененото нарушение гласи: "(7) (Нова) Мерките по ал. 1 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, в случаи на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България. ".Разпоредбата не съдържа правило за поведение, което може да бъде нарушено от жалбоподателя.

Санкционната разпоредба, на чието основание е наложена глобата на жалбоподателя е посочена като  чл. 209, ал. 1 от Закона за здравето.Към датата на извършване на вмененото нарушение посочената разпоредба предвижда глоба от 50 до 100 лв. за този, който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация. Горното нарушение по никакъв начин не е вменявано в отговорност на жалбоподателя, такова обвинение не му е предявявано.

Допуснатото нарушение е съществено и е довело до ограничаване правото на защитата на наказаното лице.Административно-наказващият орган е длъжен в НП като акт на правораздаване да посочи пълно и изчерпателно всички факти,които обосновават извършеното административно нарушение.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно-наказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.Посоченото нарушение е съществено и е достатъчна предпоставка за цялостна отмяна на атакуваното НП,тъй като опорочава изцяло производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

По разноските.

Административнонаказаващият орган - Директорът на ОДМВР-София е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение .

По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК.Жалбоподателят е направил разноски в размер на 300 лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие.Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18, ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв.В случая се касае за въззивно административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер 300 лева. При това положение разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. не са приложими, тъй като са относими единствено към производства, по които се обжалват наказателни постановления с имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във всички останали случаи извън изброените в предходните алинеи по административнонаказателни дела се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.В случая е договорено възнаграждение е в минимален размер от 300 лева и заплатено от жалбоподателя.С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от Георги Димитров Георгиев не е прекомерно. Ето защо възражението на АНО-Директорът на ОДМВР-София за прекомерност на същото се явява неоснователно.

С оглед на изложеното и при този изход на делото в полза на Георги Димитров Георгиев следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждениена в размер на 300 лева, като същите следва да се възложат в тежест на  ОДМВР-София.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 190/23.04.2020 год. Директора на ОДМВР-София, с което на Т.Д.Б. *** му е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.209,ал.1 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл.63,ал.7 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на Т.Д.Б. от гр.Самоко сумата от 300 лева–разноски за адвокатско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.  

                       

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: