Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Марияна Рашева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15368
по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.з.к.н.п.з.” ООД срещу Ф.Р.Ф. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК
за установяване вземането
на ищеца по отношение на ответника
за сумата от 1000.00лв. (хиляда лева) – главница по Договор за
кредит №324686, сключен на 05.12.2015г. между Ф.Р.Ф. и „Ф. Б.“ ЕООД, сумата от
230.00лв. (двеста и тридесет лева) – договорна (възнаградителна)
лихва, за периода от 04.01.2016г. до 29.11.2016г., по Договор за кредит
№324686, сключен на 05.12.2015г. между Ф.Р.Ф. и „Ф. Б.“ ЕООД, сумата от
100.00лв. (сто лева) – административна такса за събиране на вземането, по
Договор за кредит №324686, сключен на 05.12.2015г. между Ф.Р.Ф. и „Ф. Б.“ ЕООД,
сумата от 770.00лв. (седемстотин и седемдесет лева) – гаранция по кредитната
сделка, съгласно чл.5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за
гаранция №324686 от 05.12.2015г. между „Ф. б.“ ЕООД и Ф.Р.Ф., във връзка с
Договор за кредит №324686, сключен на 05.12.2015г. между Ф.Р.Ф. и „Ф. Б.“
ЕООД,сумата от 50.89лв. (петдесет лева и осемдесет и девет стотинки) – мораторна лихва върху непогасената главница, за периода от
30.11.2016г. до 17.05.2018г., по Договор за кредит №324686, сключен на
05.12.2015г. между Ф.Р.Ф. и „Ф. Б.“ ЕООД
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване заявлението в съда – 25.05.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 410 от ГПК, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8091/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът излага, че вземането
е възникнало по Договор за кредит № 324686 от 05 декември 2015 г. между „Ф. Б." ЕООД като кредитор и Ф.Р.Ф. като кредитополучател, сключен
чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във
формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Твърди, че съгласно сключения от страните
договор, кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова
услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в
Общите условия.
Ищецът излага, че по силата на сключения Договор за кредит № 324686 от 05 декември 2015 г. на кредитополучателя
е отпуснат кредит в размер на 1477.54 лева, който е следвало да
бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 347.37 лева, за
срок от 360 дни. Сочи, че на 05 декември 2015 г. г. между Ф.Р.Ф.
и „Ф. б." ЕООД е сключен Договор
за гаранция с №
324686, по силата на който гарантът се задължава в полза на
кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като
се задължава солидарно с последния. Позовавайки се на чл. 5.8 от
Общите условия, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя,
дружеството -кредитор има
право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо
предварително да е поискал удовлетворяването им от кредитополучателя. Сочи, че по чл. 5 от Общи
условия, които се прилагат към Договор
за гаранция № 324686, сключен между Ф.Р.Ф. и „Ф. б." ЕООД,
кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в случая таксата за гаранция е 770 лв. Конкретизира, че клиентът следва да
плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията. Същата се заплаща на
равни месечни вноски, дължими към падежните дати. Твърди се, че на 31.12.2016
г. „Ф. б." АД е погасило изцяло заемната сума към „Ф. Б." ЕООД.
Твърди се, че Ф.Р.Ф.
не е
изпълнил/а договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Ф. б." ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Ф.
б." ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Ф. Б." ЕООД,
с което е встъпило в правата на кредитор и от този момент за него възниква
правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
кредитополучателя. Ищецът сочи,
че датата на последна вноска по кредита е на 29 ноември 2016 г. и вземането е изискуемо
в пълен размер след тази дата.
Ищецът излага, че на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай,
че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите
вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се
начислява такса, в зависимост от просрочието, която
за конкретния случай е в размер на 100 лв. и представлява административна такса за събиране на
вземането.
Твърди, че на
1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК ********* (цесионер)
и „Ф. б." ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Излага,
че по договора за кредит, ответникът
е извършвал плащания в размер на 594.91 лв., поради което
дължи в общ размер сумата от 2150.89 лв., от които
главница: 1000 лв., договорна лихва: 230 лв. за периода от датата на първа вноска 04 януари 2016 г. до 29 ноември 2016 г. - датата на последната вноска,
административна такса за събиране на вземането: 100 лв., такса за гаранция: 770 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 50.89 лв., за периода от датата на настъпване
на забавата, а именно 30 ноември 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми.Претендира съдебно деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения от съда особен представител оспорва
предявените искове. Оспорва възникването на валидно облигационно
правоотношение по чл.6 от ЗПФУР. Счита, че не е съставен електронен документ и
не се установява ответника да е приел общите условия, да е получил по
електронната си поща преддоговорна информация и
парола за достъп.
По отношение
на „договор за гаранция", възразява ищецът да е представил валидно сключен
договор за поръчителство подписан от страните. Този „договор" е
инкорпориран, като клауза в общите условия. Сочи, че клаузата „Такса
гаранция" в размер на 770лв. е неравноправна клауза. Същата е в нарушение
на чл.143 от Закона за защита на потребителите. Сочи, противоречие между
клаузата за неустойка и добрите нрави, /макар същата да е наименувана - „такса гаранция". Сочи, че по
отношение на процесният договор се прилага и Закона за потребителския кредит. Хипотезата
на чл.22 от ЗПК от Закона за потребителския кредит сочи, че когато не са
спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 Договор
за потребителски кредит е недействителен. Счита, че потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Излага, че по
отношение на търсената „административна такса, в размер на 100лв. не става ясно
този разход дали е направен, за какво е направен, а дори и да е, същият не
следва да се дължи. Доколкото нищожните
уговорки не произвеждат никакво действие, счита, че следва да се приеме, че и лихва не е уговорена между
страните и такова задължение не е възниквало за ответника. Счита,че същата е и прекоморно завишена и като такава, отново се касае за
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП. По отношение договора за
цесия на основание чл.99 от ЗЗД, счита че същият не е произвел действие за
ответника, тъй като съгласно нормата на чл.99 ал.З ЗЗД прехвърлянето на вземане
има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният му кредитор му съобщи
за станалото прехвърляне. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани и да бъдат присъдени разноски в полза на ответника.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави
следните правни изводи.
По частно гражданско дело № 8091/18 г. на ВРС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1527 срещу Ф.Р.Ф., ЕГН **********,
с адрес: ***, ***за сумата от 1000.00лв. (хиляда лева) – главница по Договор за
кредит №324686, сключен на 05.12.2015г. между Ф.Р.Ф. (кредитополучател) и „Ф.
Б.“ ЕООД (кредитор), сумата от 230.00лв. (двеста и тридесет лева) – договорна (възнаградителна) лихва, за периода от 04.01.2016г. до
29.11.2016г., по Договор за кредит №324686, сключен на 05.12.2015г. между Ф.Р.Ф.
(кредитополучател) и „Ф. Б.“ ЕООД (кредитор), сумата от 100.00лв. (сто лева) –
административна такса за събиране на вземането, по Договор за кредит №324686,
сключен на 05.12.2015г. между Ф.Р.Ф. (кредитополучател) и „Ф. Б.“ ЕООД
(кредитор), сумата от 770.00лв. (седемстотин и седемдесет лева) – гаранция по
кредитната сделка, съгласно чл.5 от Общи условия, които се прилагат към Договор
за гаранция №324686 от 05.12.2015г. между „Ф. б.“ ЕООД и Ф.Р.Ф., във връзка с
Договор за кредит №324686, сключен на 05.12.2015г. между Ф.Р.Ф.
(кредитополучател) и „Ф. Б.“ ЕООД (кредитор),сумата от 50.89лв. (петдесет лева
и осемдесет и девет стотинки) – мораторна лихва върху
непогасената главница, за периода от 30.11.2016г. до 17.05.2018г., по Договор
за кредит №324686, сключен на 05.12.2015г. между Ф.Р.Ф. (кредитополучател) и „Ф.
Б.“ ЕООД (кредитор), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване заявлението в съда – 25.05.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, на основание чл. 410 от ГПК, както и направените разноски в
заповедното производство, от които: 43.02лв. (четиридесет и три лева и две
стотинки) – платена държавна такса и 50.00лв. (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба по ЗПП.
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за кредит №324686 от
05.12.2015г. във връзка с договор за
гаранция от 05.12.2015г.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет
посочените в заповедта суми.
На първо
място ищецът не доказа валидно сключен
договор за кредит №324686 от 05.12.2015 г. и наличие на
облигационно правоотношение между ответника и цедента
„Ф. Б.“ ЕООД.
При
твърдения процесния договор за
кредит №324686 от 05.12.2015г. да е сключен от разстояние, то би следвало изявленията на
страните да са разменени чрез средства за комуникация от разстояние, като
същите да са записани на технически носител, позволяващ възпроизвеждането им, като
макар и неподписани, тези електронни документи съставляват доказателства по
смисъла на чл.
184, ал. 1 ГПК. Същите, обаче, не са достатъчни, за да се приеме
възникването на облигационна връзка между страните, тъй като както за
сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен
начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, то
съгласно чл.
18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи и получаването на
съгласието на потребителя за сключване на договора.
До
датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция от страна
на ищеца не бяха ангажирани доказателства относно установяване на факта на
получаване на съгласието на ответника за сключване на процесния
договор. Липсват и доказателства за предаване на сумата на ответника, съобразно
посоченото в представен по делото „Статус на заема“, с Pay.
От събраните доказателства по делото,
преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за недоказано, че дружеството
гарант "Ф. б." ЕООД, от което дружество ищецът черпи правата си, е
погасило дължимата сума в пълен размер на "Ф. Б." ЕООД по процесния договор за кредит, т. е. да е преотстъпил правата
си на кредитор по отношение на вземането към Ф.Ф..
Наред с горното въпреки дадените указания от съда ищецът не ангажира надлежни
доказателства относно това кога и как и на какви вноски, е платена от гаранта
"Ф. б." ЕООД дължимата сума по процесния
договор за кредит към "Ф. Б." ЕООД.
Предвид направените от ответника оспорвания, съдът е
назначил служебно ССЕ, която вещото лице не е изпълнило, поради липса на
достатъчно информация и същата е заличена. С оглед на което ищеца не доказа
претенцията си по основание и размер. Следва да се отбележи, че цесионера
трябва да докаже съществуването на вземането, с оглед изискването правата,
които се прехвърлят да бъдат действителни. Именно, поради това законодателя е
въвел като изискване, с разпоредбата на императивна материално правна норма - чл.
99, ал. 3, пр. 2 от ЗЗД, че предишният кредитор е длъжен да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането.
Назначената от съда ССЕ не беше изготвена, тъй като документи по процесния договор с ответника не се намират у цесионера, ищец в настоящото производство.
От гореизложеното съдът приема за недоказани
твърденията на ищеца, че между заемодателя и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение, което впоследствие да бъде прехвърлено на ищеца и
предявените искове се явяват изцяло недоказани и неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК липсва направено от ответника искане за заплащане на разноски, поради което
такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу Ф.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес ***.***иск за приемане на
установено в отношенията между страните, че
Ф.Р.Ф. му дължи сумата
1000.00лв. (хиляда лева) – главница по Договор за кредит
№324686, сключен на 05.12.2015г. между Ф.Р.Ф. и „Ф. Б.“ ЕООД, сумата от 230.00лв. (двеста и тридесет лева) – договорна
лихва, за периода от 04.01.2016г. до 29.11.2016г., сумата от 100.00лв. (сто лева) – административна
такса за събиране на вземането, сумата от 770.00лв.
(седемстотин и седемдесет лева) – гаранция по кредитната сделка, съгласно
чл.5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция №324686 от
05.12.2015г. във връзка с Договор за кредит №324686, сключен на
05.12.2015г.,сумата от 50.89 лв.
(петдесет лева и осемдесет и девет стотинки) – мораторна
лихва върху непогасената главница, за периода от 30.11.2016г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 25.05.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8091/2018г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия: