Решение по дело №6299/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 622
Дата: 15 май 2024 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20234430106299
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. Плевен, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430106299 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД,
против З. Д. Д. от ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на следните суми: сумата от 568.75 лв. –
главница за периода от 01.10.2021 г. – 28.02.2023 г.; сумата 43.89 лв. лихва от
02.12.2021 г. до 05.04.2023 г. и законна лихва от 20.04.2023 г. до изплащане на
вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № ***/20***г. на
РС ***, по което съдът е издал Заповед за изпълнение № ***/***г. Сочи, че
заповедта е била издадена и против друго физическо лице при разделна
отговорност, впоследствие след връчване на заповедта по чл. 47 ал. 5 от ГПК
на длъжника З. Д. Д., съдът му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от
ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател
на топлинна енергия на адрес: ***, ***, аб. № ***, и същата не е заплатена.
1
Това обстоятелство, според ищеца, поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на
вземането срещу този ответник по издадената Заповед за изпълнение №
***/***г. по ч.гр.д. № ***/20***г. на ***РС. Моли съда да допусне ССчЕ и
СТЕ. Представени са писмени доказателства.
Назначеният особен представител на ответника заявява, че исковете са
допустими, но ги оспорва по основание и размер. Твърди, че между страните
липсва облигационно правоотношение, че не е налице валидно сключен
договор за доставка на ТЕ, и че липсват доказателства за качеството на абонат
за ТЕ на ответника. Счита, че представения нот.акт на името на бащата на
ответника и представеното удостоверение за наследници, не сочат
автоматично, че ответникът е абонат на ищеца. Счита, че исковете са
недоказани и моли съда да ги отхвърли.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
ч.гр.д. № ***/20***г. по описа на ***РС се установява, че ищецът е депозирал
на ***г. пред ***РС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК срещу ответника З. Д. Д., и срещу друго лице - Д. Д. Д., за
заплащане на суми за доставена ТЕ на адрес ***, ***, при разделна
отговорност. Съдът е издал Заповед за изпълнение за посочените в
заявлението суми, като по отношение на Д. Д. Д. е проведена процедура по
чл. 414 а ГПК и спрямо него заповедта е обезсилена. Заповед за изпълнение
№ ***/***г. по ч.гр.д. № ***/20***г. на ***РС е връчена на длъжника З. Д. Д.
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на ***г., е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен на 08.11.2023г., в
законоустановения едномесечен срок, той касае сумите по издадената заповед
за изпълнение, поради което съдът го е приел за допустим.
От представения нотариален акт № ***, т. ***, д. ***/20***г. на ***
Ж.М., е видно, че на ***г. Д. А. Д. е закупил процесния ап. ***. От
представеното удостоверение за наследници е видно, че Д. А. Д. е починал
като *** на ***г. и оставил наследници – ответника З. Д. Д. и другия длъжник
по заповедта за изпълнение - Д. Д. Д.. От представените акт за женитба и
удостоверение за наследници се установява, че при покупката жилището е
2
било придобито в режим на СИО между Д. А. Д. и П. С. Д. /сключен брак на
***г./, като *** е починала на ***г. и е оставила същите наследници. От
представеното извлечение от сметка, 21 бр. фактури за процесния период и
таблица по пера на главницата на аб. № *** с адрес ***, ***, се установява, че
през процесния период от 01.10.2021 г. – 28.02.2023 г. е била начислена сума
в общ размер на 1137.49лв., която е за отопление с ИРУ – 521.21лв., без ИРУ –
426лв., за ТЕ, отдадена за сградна инсталация – 165.41лв., БГВ – 164.73лв., и
за дялово разпределение – 24.87лв., а лихвата за периода от 02.12.2021 г. до
05.04.2023г. е изчислена в размер на 87.79лв. По делото е допуснато
изготвяне на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, и
съгласно която сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена
към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция и до имота на
ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във
времето на процесния период, извършеното дялово разпределение за имота е
направено съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в
сгради, етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за
топлоснабдяване, и разлики в изчисленията на топлинния счетоводител не са
констатирани. Вещото лице също така е констатирало, че отчитането на
общата ТЕ в АС става чрез търговски уред – топломер, който е преминал
изискващите се държавни проверки, а монтажът му е извършен съгласно
изискванията на производителя. Изготвена е и съдебно-икономическа
експертиза, която е установила дължима главница в общ размер на 1137.49лв.
за процесния период, установила, е че дружеството за дялово разпределение е
било ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, че по данни на топлинният счетоводител в
имота има 1 брой измервателен уред, обемът на жилището по проект е 145.83
куб.м., на база на който е изчислена топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, начислявано е отопление от щранг лира. Заключението
сочи, че размерът на лихвата върху главницата от 1137.49лв., изчислявано от
изискуемостта на отделните плащания 02.12.2021 г. до 05.04.2023г. е в размер
на 87.79лв. Посочено е, че половината от дължимите суми са заплатени от
другия длъжник, и са останали незаплатени суми от 568.75 лв. – главница, и
43.89 лв. – мораторна лихва от 02.12.2021г. до 05.04.2023г. По делото е
представен протокол от ОС на ЕС в ***, ***, за избор на ТЕХЕМ СЪРВИСИС
ЕООД за дялово разпределение от 20.08.2002г., Договор между тези страни
от 18.09.2002г., като именно това дружество е вписано и във всяка една от
3
фактурите, издадени на ответника за исковия период. Представени са и
споразумителни протоколи между ищеца и топлинния счетоводител за
разпределяне на отчетената от топломера ТЕ за СЕС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Безспорно се установява, че за исковия период - 01.10.2021
г. – 28.02.2023., ответникът е бил съсобственик на имота при равни квоти със
своя ***, за който се претендират суми за отдадена ТЕ от ищеца.
Собствеността върху топлофицирания имот придава на собственика
качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от
ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Ирелевантен в случая е поставения от процесуалния представител на
ответника въпрос за съществуването на индивидуален договор между
страните - договорните отношения възникват на основание разпоредбата на
чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното дружество се
одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила,
представени са по делото още в заповедното производство, и няма данни да
са оспорени от ответника, независимо от възраженията. Установи се
безспорно от изготвената по делото СТЕ, че в сградата има изградена
абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се
явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Установи се, че има и избран от ОС на
ЕС и топлинен счетоводител на сградата – ЕС и това е ТЕХЕМ СЪРВИСИС
ЕООД, на базата на чиито изчисления е начислявана и ТЕ за абонатния номер.
Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна
инсталация, че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и
ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат
4
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Съдът изцяло
кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като
компетентно и обосновано, независимо от липсата на посещение на имота
/няма възражения, че същият не съществува, и че е търпял промени във
времето, още повече, че при липсата на лично призоваване на ответника е
явно, че няма кой да допусне вещото лице до имота/, кредитира също и
изводите на съдебно-икономическата експертиза, която потвърждава сумите
за главница и лихви, начислени от ищеца. Поради горното, съдът приема, че
от всички събрани доказателства в тяхната цялост, по делото се доказва, че за
исковия период е имало потребление в имота на ТЕ в общ размер на
1137.49лв., като половината от тази главница е дължима от ответника, като
съсобственик на ½ ид.ч. от топлофицирания имот. Тежестта на доказване на
плащането на сумите за исковия период или в хода на делото, е на ответника,
но в случая не се твърди такова, а заключението на СИЕ сочи липса на такова
плащане.
При съобразяване на разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените в
заповедното производство Общи условия, предвиждаща, че купувачите са
длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за
периода на забава, лихвата за забавеното плащане върху дължимите главници
възлиза в общ размер на 87.79лв. за периода 02.12.2021г. до 05.04.2023г., а за
ответника – половината от тази сума. Именно поради тези уговорки в ОУ на
ищеца, покана за плащане не е била необходима, т.к. при наличие на срок за
плащане, самият срок кани длъжника да заплаща дължимото потребление.
Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че исковете са изцяло доказани
и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 25.00лв. - държавна такса,
300лв. – депозит за особен представител на ответниците, 400.00лв. - депозит
за експертизи, 24.00лв. –разноски за удостоверения и 100.00лв. юрк.
възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо
849.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските, направени от ищеца и в
заповедното производство, възлизащи на 37.50 лв.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че З. Д. Д., ЕГН
**********, от ***, ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна
индустриална зона” №128, следните суми: 568.75 лв. – главница за периода
от 01.10.2021 г. – 28.02.2023 г.; сумата 43.89 лв. лихва от 02.12.2021 г. до
05.04.2023 г. и законна лихва от 20.04.2023 г. до окончателното изплащане на
същата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/***г. по
ч.гр.д. № ***/20***г. на ***РС.

ОСЪЖДА З. Д. Д., ЕГН **********, от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, разноски в
исковото производство в размер на 849.00лв, и разноски по ч.гр.д. №
***/20***г. на ***РС в размер на 37.50 лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6