Решение по дело №231/2019 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20197210700231
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 120

град Силистра, 12.12.2019 год.,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на тринадесети ноември 2019 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова

                      ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

                                                             Елена Чернева

при участието на секретаря Румяна Пенева и участието на представителя на Окръжна прокуратура Окръжен прокурор Теодор Желев, като разгледа докладваното от съдия П. Георгиева-Железова КАД № 231 по описа на съда за 2019 годинаа да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във вр.с чл.72,ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба на Д.К.Д. с ЕГН:**********, чрез адв. Н., против Решение № 286 от 11.09.2019 год. по АД № 568/2019 год. по описа на СРС, с което е потвърдена принудителна административна мярка „задържане за 24 часа“, наложена със Заповед № 1886зз-82 от 10.04.2019 г. на Инспектор в сектор „Криминална полиция“ при РУ на МВР-Силистра. На релевирани твърдения за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон се претендира за отмяна на решението и на потвърдения акт.

Ответникът – Инспектор в сектор „Криминална полиция“ при РУ на МВР-Силистра -Н.П.оспорва жалбата като неоснователна и поддържа мотивите на районния съд.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок, от лице с правен интерес от търсената съдебна защита, поради което жалбата е допустима за разглеждане по същество.

Предмет на касационен контрол е потвърдителното решение на РС-Силистра, с което е отхвърлена жалбата против Заповед № 1886зз-82 от 10.04.2019 г. на Инспектор в сектор „Криминална полиция“ при РУ на МВР-Силистра. С последната, на касатора е наложена принудителна административна мярка „временно задържане в поделения за временно задържане на РУ на МВР за срок до 24 часа“ поради наличие на данни, че държи без надлежно разрешително наркотични вещества, установени на кръстовището на ул. “Москва“ и ул. “Илия Блъсков“.

За да потвърди оспорения административен акт, съдът е приел, че установените факти – данни за извършено престъпление по чл.354а,ал.1 от НК с елементи на фактическия състав – държане без надлежно разрешително на наркотични вещества, попълват хипотезата на приложената от административния орган разпоредба на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, разписваща правомощие за задържане за срок до 24 часа в съответните поделения на МВР на лица, за които има данни, че са извършили престъпление.

Касационната инстанция, след обсъждане на доводите на страните и след служебна проверка за съответствието на оспореното решение с материалния закон въз основа на фактите, установени от Районния съд /чл.220 и чл.218 от АПК/ намира за установено следното:

Фактическите установявания, служещи за преценка на материалния закон, изложени от въззивната инстанция, са следните: “на 10 април, 2019 г. във връзка с получен сигнал за разпространение на наркотични вещества, полицейски служители се опитали да извършат проверка на жалбоподателя. При опит да бъде проверен, той тръгнал да бяга, което наложило служителите да го последват и след като бил застигнат, бил извършен обиск, при което в джоба му било открито вещество, реагиращо на марихуана.“

С изменението на чл.221,ал.1 от АПК (ДВ,бр.77 от 2018 г.) законодателят е предоставил възможност на касационната инстанция, при възприемане мотивите на въззивния съд, да препрати към последните. В процесния случай, районният съд е изложил последователни съображения защо оспореният административен акт е законосъобразен. Основният спор пред въззивната инстанция, пренесен и пред касационната, е дали по преписката съществуват данни за извършено престъпление, които да обосноват задържането за срок от 24 часа като превантивна мярка. В тази връзка съответни на закона са съжденията, че процесната мярка съставлява административна мярка за обезпечаване събирането на доказателства, а не производство, в което следва да се установи по категоричен начин извършването на престъпление. Оспореният административен акт се издава в рамките на административно производство, а обвинителният акт, респ. финализиращият производството по обвинителния акт - в рамките на наказателно производство. За законосъобразността на процесната заповед за задържане по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР е необходимо да са налице само данни за извършено престъпление, без изискване за доказаност и установеност на престъплението от субективна и обективна страна. Това е така, тъй като основната,но не единствена цел на мярката съобразно смисъла, вложен чрез разпоредбата на чл.22 от ЗАНН (ДВ,бр.92 от 1969 г.), е не да накаже, а да обезпечи установяването на обективната истина по повод възможността лицето да е извършило престъпление. В този смисъл неоснователни са възраженията на касатора, че престъплението не е доказано, тъй като този въпрос не е относим към законосъобразността на принудителната мярка.

Неоснователно е и възражението за липса на данни за възможността за извършено престъпление. Установените от районния съд факти – данни за извършено престъпление по чл.354а,ал.1 от НК за нерегламентирано държане на наркотични вещества, намерени чрез описания в решенето обиск, осъществен на посоченото в оспорения акт място – кръстовището на ул.“Москва“ и ул.“Илия Блъсков“в гр. Силистра, покриват признаците на „данни“ по смисъла на приложената разпоредба на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Неоснователно е и позоваването на постановление на Окръжна прокуратура от 21.05.2019 г. (л.11), издадено месец и половина след постановяване на процесния административен акт. Фактите, които следва да се съобразяват от административния орган, са тези, съществували към момента на издаване на процесната заповед – 10.04.2019 г.

Като е потвърдил оспорената заповед, издадена в рамките на правомощията на административния орган, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на разноски.

Обобщавайки гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,пр.1-во от АПК, във връзка с  чл. 72, ал. 4, изр. 2 от ЗМВР, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила,поради което Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286/11.09.2019 г., постановено по  адм.дело № 568 по описа за 2019 г. на Районен съд Силистра.

ОТХВЪРЛЯ искането на касатора за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.