М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 752 по описа за 2021 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П.Д.П. , за това ,
че:
На 27.10.2020 г., в гр. Варна,
причинил на Д.Ю.П., роден на ***г. в Ленинград, Руска Федерация, руски
гражданин, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на короната на 2-ри горен ляв
зъб, в обем повече от две-трети, което травматично увреждане е обусловило
трайно затруднение във функцията на говора и дъвченето във фазата на
захапването – престъпление по чл.
129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от пострадалия Д.П. граждански иск за сумата от 7
000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат
на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на извършване на деянието до окончателно изплащане на сумата, като същият е
конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец в процеса.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификацияq посочени в обвинителният акт.
Сочи, че в хода на съдебното производствоq от събраните доказателстваq безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил
деянието, предмет на обвинението. Пледира, като се съобрази чистото съдебно
минало и напредналата възраст на подсъдимия, да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” към минималния размер, предвиден в съответната особена
наказателно-правна разпоредба, което да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1
от НК с подходящ изпитателен срок.
Гражданският ищец П., чрез процесуалния си представител – адв. В., пледира,
че в хода на съдебното производство по безспорен начин е доказана вината на
подсъдимия в извършване на вмененото му деяние. Излага становище, че освен
напредналата възраст, не се констатират други смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства. Пледира за
уважаване на гражданския иск в пълен размер, с оглед преживените от
пострадалото лице болки и страдания от нанесената му телесна повреда и
отрицателните изживявания, свързани със стреса по време и след деянието.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д. иска подзащитният
му да бъде оправдан, като излага
становище, че в хода на съдебното производство не са събрани безспорни
доказателства, установяващи виновността му. Сочи, че обвинението се основава
единствено на показанията на пострадалия, които не се подкрепят от други
събрани по делото доказателства, съотв. липсва
конкретика в същите, включително относно конкретните характеристики на камъка,
с който същият твърди, че е ударен от подсъдимия и относно механизма на
нанасяне на удара. Излага становище, че не е изключено пострадалият да е
получил процесното нараняване вследствие падане в предходен респ. последващ
срещата му с подсъдимия момент. Пледира да се кредитират показанията на свид. К., в частта, в която същият информира съда, че
пострадалият често посещава крайбрежната алея, с оглед на което се формира
извод за недостоверността на заявеното от П., че на процесната дата е възприел
подсъдимия за първи път. Сочи се, че противоречи на житейската логика изложеното
от пострадалия, че на процесната дата е снимал с мобилния си телефон пейзажа, а не е фотографирал подсъдимия. Пледира
да се остави без уважение като неоснователен и недоказан предявеният граждански
иск. Излага становище, че по делото са останали недоказани твърденията за страхови изживявания
на П. след деянието, предвид и установения по делото факт, че същият е
продължавал да посещава крайбрежната алея.
В хода на съдебните прения подс. П. излага доводи
за недостоверност на показанията на свид. Д.П..
Твърди, че пострадалият е имал възможност да избяга от местопроизшествието, ако
се е чувствал застрашен, но същият е останал на място с цел други лица да
възприемат, че е наранен.
В последната си дума подсъдимият излага становище, че не следва да бъде
признат за виновен в извършване на деянието по повдигнатото му обвинение
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подстрадалият
Д.П. е руски гражданин със статут на продължително пребиваване в РБългария. Същият владее български език на ниво, което му позволява свободно да общува
на този език и да разбира основната част от
изявленията на събеседниците си, освен в случаите на бързо изговаряне на
думите.
На 27.10.2020г., около 15:00 ч., пострадалият Д.Ю.П.
управлявал велосипеда си по Крайбрежната
алея в Морската градина в гр. Варна. След
като подминал заведение „Рапонги", между Втора и
Трета буна, същият спрял велосипеда и слязъл от него, за да си почине. Междувременно
пострадалият извадил телефона си, като разглеждал данните в апарата и се любувал
на морския пейзаж.
По
същото време на пясъчната ивица, в близост до мястото, където спрял пострадалият, се намирал подс. П.. Последният често посещавал плажовете в гр. Варна,
където си правел целогодишно слънчеви бани с лечебна цел. В част от случаите
подсъдимият не ползвал бански костюм, а лягал гол на пясъка, поради което бил
особено чувствителен към възможността да бъде възприет и заснет от случайни
минувачи. След като свид. П.
спрял и започнал да борави с телефона си, у подсъдимият се създало убеждението,
че лицето му изготвя снимки и решил да
се саморазправя с него.
В
посочения участък, между велосипедната алея и морето, имало струпани различни
по големина камъни, които в случая закривали видимостта на свид.
П. към част от плажната ивица, поради което същият възприел подсъдимия в
момента, в който последният се изправил
и гол до кръста започнал на висок тон да му отправя неустановени по делото реплики.
Пострадалият не успял да разбере съдържанието на репликите, тъй като същите
били изговорени бързо от подс. П.. Междувременно П.
се облякъл и се насочил към свид. П., като в ръката
си държал бяла пластмасова кофа. След
като се приближил до П. на разстояние около 1 метър, подсъдимият започнал да
ръкомаха с ръце и на висок тон да отправя към пострадалия репликите: „Какво
правиш бе? Какво правиш бе?". Предвид епидемичната обстановка в страната, свид. П. поискал от подсъдимия да се отдалечи на по-голямо
разстояние и да си сложи маска докато общува с него, като сам започнал да бърка
в джоба си, за да си извади маска.
Междувременно
подсъдимият се насочил към прилежащите до алеята камъни, взел един такъв,
побиращ се в дланта му и тръгнал към
пострадалия, размахвайки го заплашително над главата си. П. осъзнал опасността, подсъдимият да му нанесе удар с камъка и решил
да си тръгне от мястото, като прекрачил
велосипеда и с едната ръка държал кормилото му, а с другата се опитвал да предпази главата си. Преди
обаче да успее да потегли, подс. П. му нанесъл удар с
камъка в областта на устата, вследствие на което П. изпитал силна болка и получил
кръвотечение от устната кухина. Пострадалият
усетил и че от ударае силно се е разклатил вторият му горен ляв зъб.
След
нанасянето на удара, подсъдимият се отдалечил от местопроизшествието,
придвижвайки се в посока към Втора буна,
като междувременно пострадалият направил няколко снимки на същия. Случаен
минувач, който видял, че П. е наранен , му дал
хартиени салфетки, за да изчисти кръвта и притисне кървящата зона с
оглед спиране на кръвотечението, но
отказал да му предостави данните си, с оглед евентуална необходимост да
свидетелства по случая.
В
15.21 часа свид. П. подал сигнал на телефон 112 за
настъпилия инцидент, като заявил, че е ударен в лицето и има избит зъб. По
сигнала на място бил изпратен дежурен полицейски екип при Второ РУ към ОД на
МВР-Варна в състав – свид. К.Н. и свид.
Р.К.. Същите възприели нараняването на пострадалия, като последният обяснил на
полицейските служители, че е ударен с камък от непознато лице. В посочения ден,
полицейските служители не успели да установят подсъдимия и неговата
самоличност, а пострадалият бил откаран от екип на Спешна медицинска помощ в спешен
кабинет на МБАЛ „С..*** АД. В спешен хирургичен кабинет било извършено зашиване
на разкъсно -контузни рани
в устната кухина на свид.П.. На 28.10.2020 г. пострадалият
посетил кабинет по съдебна медицина при МБАЛ „С..***АД. На 29.10.2020 г. П.
отишъл за консултация при стоматолог, към който бил насочен от спешния
хирургичен кабинет и който при прегледа, след установяване на подвижност на
втори горен зъб ляво ,с голяма болка в същия, естрахирал зъба .
На
29.07.2020 г. свид. П. решил да посети отново
Крайбрежната алея с велосипеда си, за да установи евентуално следи от деянието,
които могат да съдействат за установяване на извършителя. В близост до мястото
на инцидента, на плажната ивица , П. възприел отново подсъдимия, който си
правел слънчеви бани легнал на пясъка. Пострадалият подал сигнал до
компетентните органи, като на място пристигнал полицейски екип при Второ РУ към
ОД на МВР-Варна в състав – свид. С. Д. и свид. П.П.. Пред полицейските
служители П. заявил, че подсъдимият е лицето, което му е нанесло удар с камък
на 27.10.2020 г. Подсъдимият бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР за
изясняване на случая, а свид. П. депозирал във Второ
РУ при ОД на МВР-Варна сигнал за инцидента, въз основа на който е образувано
настоящото наказателно производство.
В
хода на досъдебното производство е назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза от която е
видно, че на 27.10.2020год. с.. Д.Ю.П. е получил контузия на лицето, разкъсно-контузни рани по кожата и лигавицата на горната и
долна устни, разкъсно-контузни рани в областта на
венеца, около 2-ри горен ляв и 2-ри долен ляв зъб, травматичен оток и кръвонасядане по лигавицата на горни и долни устни,
лигавицата на венеца, счупване короната на 2-ри горен ляв зъб, в обем повече от
две-трети, с хоризонтален ход на фрактураната ивица.
В заключението си вещото лице формира извод, че описаните травматични
увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, биха могли да
бъдат получени при удар с камък , реализиран в областта на устата. Експертът
сочи, че счупването короната на 2-ри горен ляв зъб в обем повече от две- трети
определя трайно затруднение във функцията на говора и дъвченето във фазата на
захапването. Видно от заключението в своята съвкупност останалите травматични
уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
От заключението на изготвената по делото техническа
и лицево-идентификационна експертиза се констатира, че лицето на снимките,
предоставени в хода на разследването от пострадалия и направените снимки на
лицето П.Д.П., с EГH: **********, са категорично едно и също лице.
Подс. П.Д.П. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, безработен, разведен, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът счита, че гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното
производство доказателства гласни доказателства, събрани чрез разпита на свид.
П., свид. Н., свид.П., свид.Д., свид.Н., свид. К. и свид.Н., като
съобрази, че същите са взаимодопълващи се и
непротиворечащи помежду си. При
формиране на фактическите си и правни изводи, съдът съобрази и обясненията на
подсъдимия, депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство
/последните приобщени чрез прочитането им/, в частта, в която кореспондират на
кредитирания доказателствен материал, а именно доколкото същият признава, че
между него и пострадалия е имало спречкване, съответно относно признанието му,
че в присъствието на П. е извършвал действия с камъните, находящи се в близост
до местопроизшествието и относно фактът,
че П. е имал нараняване след възникналия
помежду им конфликт. При решаване на делото по същество бяха взети предвид и писмените доказателства по делото, а именно –
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза и заключението по
извършената в хода на досъдебното производство лицево-идентификационна
експертиза, както и удостоверение, издадено от АИСМПП д-р Б. с № 65/23.03.2021
г., постановление от 24.03.2021 г. по пр.пр. №
3739/2021 г. за отказ за образуване на досъдебно производство, писмо с рег.№
105820-202/31.05.2021 г. от Началника на Районен център „112“ – Варнапри Дирекция „Национална система 112“ към МВР, писмо
на Началника на Второ РУ при ОД на МВР-Варна с рег. № 436р-30030/01.06.2021 г.,
ведно с докладна от инсп. Радослав Кателиев и копие
от докладна записка от 27.10.2020 г. от инсп. К.Н., заключението по изготвената в хода на съдебното
производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, докладна
записка от инсп.С..Д. от 29.10.2020 г., характеристична
справка за подс. П., заверено копие на медицинско
удостоверение № 1086/28.10. 2020 г., издадено от месар в Отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „С..***АД – др. М.,заверено копие на лист за преглед на
пациент в спешно отделение на МБАЛ „С..***АД, заверено копие на фиш за спешна
медицинска помощ от 27.10.2020 г., рентгеново изследване от 27.10.2020 г., справка
за съдимост на подсъдимия. Посочените писмени доказателства кореспондират
помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал. Като
непротиворечиви с цитираните гласни и писмени доказателства, съдът кредитира и
звуковите файлове, излъчени чрез възпроизвеждането им в съдебно заседание,
съдържащи се в компакт диск, постъпил от Районен център „112“ – Варна.
При формиране на фактическите си
и правни изводи съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, в частта в която
същите противоречат на кредитирания доказателствен материал, а именно относно
твърдението му, че е бил фотографиран от пострадалия, съотв.
че травмите са причинени при падане. С оглед констатирани вътрешни противоречия
в обясненията на подсъдимия, както и в показанията на свид.
К., съотв. предвид близките отношения на последния с
подсъдимия и отсъствието на съответствие между цитираните гласни доказателства и
кредитираните от съда, изявленията на
посочените лица не бяха взети предвид при постановяване на финализиращия
съдебен акт по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът формира своите правни изводи, а именно, че
вследствие именно на нанесения удар от подсъдимия в областта на устата на
пострадалия, е причинена телесна повреда на последния, изразяваща се в в счупване на
короната на 2-ри горен ляв зъб, в обем повече от две-трети, което
травматично увреждане е обусловило трайно затруднение във функцията на говора и
дъвченето във фазата на захапването. Цитираният противоправен резултат е
установен безспорно от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза,
която кореспондира и с медицинските документи, част от доказателствения
материал. Същевременно от експертното заключение и от разпита на ВЛ М. в
съдебно заседание е видно, че механизмът, описан от пострадалия, съответства на
вида и характера на причиненото увреждане съотв.
вещото лице категорично изключва възможността нараняването да е вследствие на
падане, като в съдебно заседание заявява: „…травматичните увреждания от този
вид, каквито са установени при пострадалия, биха могли да бъдат получени при
удар с предмет, включително и камък. Отговарят да бъдат получени във времето,
което е съобщено…реално е възможно тези увреждания да бъдат получени в резултат
на един удар, реализиран в посока отпред назад…Травматичните увреждания от този
вид не могат да бъдат получени при падане…при падане биха се получили различни
травматични увреждания“.
С оглед на изложеното, съдът
игнорира обясненията на подсъдимия и показанията на свид.
К. при формиране на изводите си относно механизма на причиняване на процесната
телесна повреда. За да изключи цитираните гласни доказателства от кредитираните
такива, съдът взе предвид липсата на конкретика и противоречието в същите относно твърденията им за реализирано
от пострадалия падане. В тази връзка, в съдебно заседание свид.
К. първоначално заявява по отношение на свид.П.:
„Видях, че падна и исках да му помогна, но когато видях, че стана бързо и си
продължих пътя…Единственото, което видях е, че момчето падна, вдигна се и аз си
продължих пътя. Не беше спрял, когато падна, спъна се, беше си на колелото…“,
докато впоследствие твърди: „ Когато се обърнах момчето вече беше паднало, не
знам как е паднал“. Същевременно с оглед близките отношения на свид. К. с подсъдимия и предвид поведението на същия при
провеждане на разпита, според съда показанията на свидетеля са недостоверни
такива и са депозирани с цел обслужване
на защитната теза. Видно от протокола от с.з., проведено на 27.09.2021 г., при
поставен въпрос от защитника дали свидетеля си спомня за инцидент с участие на подсъдимия, К. нелогично
и при липса на съответствие със зададения му въпрос започва да излага
твърдения, относно възприятия по отношение на реализирано падане от свид.П., като по посочения начин, се създава обосновано убеждение
у съдебния състав за целенасочено
излагане от свидетеля на факти, относно които същият не е бил поканен да изложи
сведения. Друг е въпросът, че доколкото
свидетелят сочи, че не е възприел подсъдимия на място, дори да се приемат за достоверни
твърденията му, отсъстват каквито и да е доказателства, че същите се отнасят за
процесната дата. В тази връзка следва да се отбележи и констатацията на съда,
че е житейски нелогично свидетелят да има ясен спомен за датата на възприетото
от него поведение на пострадалия , при липса на други ясни и конкретни спомени относно събитието
свързано с реализирано от П. падане, още повече, че К. сочи, че не познава
пострадалия и не е възприел конфликт между същия и подсъдимия, с които би могъл
да свърже конкретната дата.
Идентични по характер
противоречия се установяват и в обясненията на подсъдимия, дадени пред съда.
Докато първоначално същият заявява по
отношение на пострадалото лице: „Имаше рани, защото падна на камъните и се
удари“, впоследствие твърди, че не е
възприел самото падане, а изправянето на пострадалия като сочи: „За съжаление ,
аз бях с гръб, тъй като ходих долу при камъните и го видях като се изправя…не
че пада, а че се изправя…Няма как да е иначе. Аз го видях като се повдига от
скалата. Изглежда колелото му се закачи на бордюра и изглежда той се сгъна и
отиде в камъните…“. Противоречията в обясненията на подсъдимия относно
механизма на реализиране на процесното нараняване се извеждат и от последващите
му предположения относно посочените обстоятелства, доколкото същия сочи и други
възможности за настъпване на противоправния резултат: „Или на храста се е
ударил или на един остър…“. Поради
изложените съображения, съдът оцени обясненията на подсъдимия в тази им част
като защитна теза, като взе предвид и обстоятелството, че версията за падане на
пострадалия, П. е започнал да поддържа едва в хода на съдебното производство.
Същевременно, за да изключи
падането на пострадалия като възможен механизъм за причиняване на телесните му
увреждания, съдът взе предвид, както констатациите в заключението на СМЕ и
разпита на вещото лице, така и правилата на обикновената житейска логика, които
изключват хипотеза, при която при падане върху подлежаща настилка, образувана
от внушителни по обем камъни с неравна повърхност, единственото нараняване би
засегнало една анатомична област съотв. значително малка по своя обхват такава /а именно
устата на пострадалия, в областта на няколко зъба/.
Като несъстоятелни и недоказани
бяха оценени и твърденията на подсъдимия, че е получил удар от пострадалото
лице. В случая липсват каквито и да било доказателства за причинени наранявания
на лицето, в т.ч. медицински документи, съотв. в хода
на разпита си пред разследващия полицай, П. не е споделил каквито и да е факти,
касаещи засягане на телесната му неприкосновеност от страна на свид. П. в т.ч. за реализирана физическа агресия от
последния чрез удар с лакът.
Не се оспорва от подсъдимия обаче
фактът, че свид.П. е получил нараняване в областта на
устата именно към момента на осъществената между двамата среща на Крайбрежната
алея, съотв. че между двамата мъже е имало
разногласия. В тази връзка в обясненията си в хода на досъдебното производство П.
заявява: „Истина е, че имаше спречкване
между нас…Този човек ме снимаше с телефона си. Изправи се на колелото си и
видях, че ме снима. Като видях, че ме снима, аз тръгнах към него. Тогава се
сдърпахме“. По отношение на състоянието на пострадалия към процесната дата и събитията около реализираната среща между
него и свид. П., подсъдимият в хода на съдебното
производство заявява: „Застана с GSM-а и започна да ме снима и аз
тогава реагирах…Той ме снимаше пролетта…На 27-ми ме снима по същия
начин…излязох и му казах: „Момче, върви си по пътя…Защо ме снимаш?...Имаше
спречкване между нас…Изчака този човек нарочно…групата хора..., за да му дадат
салфетка, да го видят ,че е ударен…Имаше рани…имаше кръв, разбира се…Аз си мислех,
че е дребна работа нещо и въобще не очаквах, че има счупен зъб…дойде там един
полицай…аз му казах, че сме се спречкали и съм го бутнал с кофата по корема…В
полицията казах, че съм го ударил с кофата…Аз си тръгнах, но след като почна да
ме снима, пак се върнах…“
В тази им част обясненията на
подсъдимия кореспондират на показанията на свид. П.,
с оглед на което съдът ги кредитира изцяло, като въз основа на същите формира
безспорния извод, че между пострадалия и П. на процесната дата е възникнал
конфликт, провокиран от последния, вследствие раздразнението му, породено от
убеждението, че е сниман от гражданския ищец.
Наличието
на мотив за реализираното нападение над П., съдът кредитира като косвено
доказателство в подкрепа на обвинителната теза, като относно склонността на
подсъдимия да проявява повишена мнителност, подозрителност и раздразнителност свидетелства
и заключението по изготвената комплексна СППЕ, в обстоятелствената част на
което се сочи: „При основните скали е изведен профил с код: 72 /психастения, депресия/, като на следваща позиция се
подрежда скалата на шизоидията /78/…Код /72/
обикновено се среща при стационарно болни лица, чието състояние се
характеризира с депресия, напрегнатост, неврозност…натрапливи
страхове и друга обсесивна симптоматика…трудности във
взаимоотношенията с околните, нерядко свързани с домашен конфликт, чувство за
собствена непълноценност…Код /78/ насочва към тежка невроза или неврозоподобна форма на шизофрения, или ендогенна депресия.
В клиничната картина преобладава обсесивно-фобийната
симптоматика, проява на склонност към вълнения, неврозност,
раздразнителност…Налице е повишена мнителност и подозрителност към околните…На
фона на една своеобразна личност, която към момента на психологичното
изследване…се презентира като по-потисната, с повишено вътрешно напрежение,
тревожна и невротична…Възможно е често да става раздразнителен…Контактите с
околните са дефицитарни и затруднени. Личността е с шизоидни черти и особености“.
Като
косвено доказателство в подкрепа на механизма на реализиране на деянието, съдът
съобрази и обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на съдебното
производство, в които се потвърждава извършването на конкретна дейност с
наличните в близост камъни, в т.ч. държане на такъв. В тази връзка пред съда П.
сочи: „Той тръгна след мен и пак започна да ме снима. Тогава се върнах на мястото.
Аз си подреждам там камъни. Тогава ме е снимал може би с камък…Въз основа на
този камък, който съм държал, излиза, че аз съм го ударил с камък…Бях отишъл
долу, за да си нареждам камъни…взех
да си подреждам камъните. Тогава ме е снимал, че съм с камък…аз бях с гръб, тъй
като ходих долу при камъните…“.
Същевременно,
показанията на свид. П. относно механизма на причиняване
на телесните увреждания от подсъдимия, кореспондират и с показанията на
разпитаните полицейски служители, които в тази връзка съдът кредитира като
непреки доказателства, пресъздаващи споделеното от пострадалия непосредствено
след инцидента. Видно от разпита на свид. Н., пред
същата П. е заявил, че неизвестно лице е хвърлило камък в лицето му, като е
сцепило устната му и му е счупило втори ляв зъб, а впоследствие същият е
посочил като извършител именно подсъдимия, който е задържан. Пред съда свид.Н. споделя възприятията си от събеседването с
подсъдимия и заявява, че П. е признал, че е ударил гражданския ищец с пластмасова
кофа. В съответствие със заявеното от Н.
е и споделеното от свид. Д., който пред съда относно разказаното
от пострадалия твърди: „Имам спомен, че
/подсъдимият/ го е целил с камък или някаква кофа“. Кореспондиращи на
останалите показанията на разпитаните полицейски служители са и възприятията на
свид. К., който във връзка с посещението на местопроизшествието,
непосредствено след инцидента, излага следните твърдения: „На място установихме
едно лице, което …беше прегледано от екип на Спешна помощ…Лицето имаше
наранявания в областта на горната устна и венеца. То заяви, че непознат за него
го е замерил с камъни, а пък той си е карал колелото на велоалеята“.
Като
непреки доказателства, кореспондиращи на гласните доказателства, събрани чрез разпита
на свид.П. и установяващи тяхната достоверност, съдът
взе предвид и аудиозаписите, излъчени в съдебно
заседание, видно от които пред оператор на Дирекция“Национална система 112“ на
27.10.2020 г., в 15.21 ч. пострадалият
заявява, че е нападнат на Първа алея, в близост до Втора буна, след заведение „Рапонги“, от непознат за него мъж, който го е ударил в
лицето и му е избил зъб, съотв. има кървене и нужда
от медицинска помощ.
Съдът
оцени като несъстоятелни доводите на защитника за недостоверност на показанията
на свид. П., предвид липсата на конкретизация с коя
ръка е бил ударен с процесния камък, доколкото посочените подробности са
несъществени такива и е логично да не се отразят респ. сравнително бързо да
избледнеят в съзнанието на преживелия стрес от физическа агресия. Същевременно
съдът намира, че показанията на пострадалия относно процесните събития са
последователни, логични и изчерпателни относно релевантните за делото факти, и
като кореспондиращи на всички кредитирани от съда преки, непреки и косвени
доказателства, обосновават в общата съвкупност със същите изводът, че обвинението е безспорно доказано.
Същевременно
съдът намери, че ирелевантно за предмета на делото е обстоятелството дали
подсъдимият и пострадалият са се виждали преди процесната дата и дали
последният е правил снимки на П., макар, че посочените твърдения не се
установяват от други доказателства по делото. Това е така, доколкото дори да се
приеме, че свид.П. е засегнал неприкосновеността на
личността на П., като е нарушил негови права, твърдяното засягане не е от
категорията, обосноваваща квалифицирането на извършеното от него при условията
на неизбежна отбрана, поради което не следва да бъде обсъждано в посочения
контекст.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че с поведението си подс. П.Д.П. е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като на
27.10.2020 г., в гр. Варна, причинил на Д.Ю.П., роден на ***г. в Ленинград,
Руска Федерация, руски гражданин, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
короната на 2-ри горен ляв зъб, в обем повече от две-трети, което
травматично увреждане е обусловило трайно затруднение във функцията на говора и
дъвченето във фазата на захапването.
От
обективна страна подс. П. е осъществил действие – нанасяне на удар
с камък в областта на устата на пострадалия Д.П. , в причинна връзка с което е настъпилия противоправен резултат – счупване на короната на 2-ри горен ляв зъб,
в обем повече от две-трети, което
травматично увреждане е обусловило трайно затруднение във функцията на говора
и дъвченето във фазата на захапването.
От
субективна страна деянието е осъществено при форма на
вината пряк умисъл, като подс. П. е
съзнавал общественоопасния характер на извършваното,
предвиждал е последиците от нанасянето на удар с камък в областта на устата на
пострадалия и е искал тяхното настъпване.
За формата на вината и вида
на умисъла, съдът
съди от начина
на извършване на деянието , от насоката на удара – в областта на устата, от оръжието, което е използвано и от другите обективни факти, установени в хода на наказателното производство.
Предвид
горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне
наказанието на подсъдимия, съдът
съобрази, както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността на лицето
обстоятелства. За смекчаване на отговорността
му, съдът взе предвид чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни на същия и напредналата му възраст. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство е съобразено времето, мястото и начина на осъществяване , а
именно на публично място, през деня, в централната част на града, което е
обусловило като странична за съставомерността на
деянието последица – нарушаване на обществения ред.
Предвид
гореизложеното съдът прецени, че деянието е осъществено от подсъдимия при превес
на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, с оглед на което наложи на същия наказание между
минималния и средния размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от девет
месеца, като съобрази, че същото ще изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът
намери,
че за постигане
целите на наказанието и за поправяне на подсъдимия
не се налага
ефективното изтърпяване на наложеното наказание
и след като съобрази, че са
налице материалните предпоставки визирани в чл. 66, ал.1 от НК, на основание
посочената разпоредба, отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три
години.
Относно
предявения граждански иск срещу подс.
П. , съдът установи, от правна страна следното:
Вследствие
поведението на подсъдимия и
в пряка причинна връзка с деянието, на гражданския ищец са причинени
неимуществени вреди, изразени в значителни болки и страдания към момента на
причиняване на травмата, към момента на преживяната хирургическа намеса,
свързана с обработка на разкъсно-контузните рани на
горна и долна челюст, както и при екстрахиране под анестезия на счупения зъб.
Видно от извършения преглед при стоматолог на 29.10.2020 г. е констатирана
значителна болка в областта на екстрахирания зъб, както и наличие на такава в
областта на други два съседни зъба на пострадалото лице. Към категорията на
отрицателните преживявания, които са в причинна връзка с деянието следва да се
съобрази и дискомфорта, причинен от затрудненото извършване на ежедневни дейности от пострадалия, а именно -
на дъвчене и говорене. В посочената категория обстоятелства, вследствие на
извършеното от подсъдимия деяние, следва да се съобрази и обичайният стрес,
който жертвата преживява към момента на нападението и посттравматичния
психологически дискомфорт, следващ преживяната физическа агресия. Видно от
приобщеното по делото удостоверение от АИСПП „Д-р Б.“ № 65/23.03.2021 г. по
отношение на свид. П. са констатирани тревожни и
страхови преживявания, свързани вследствие преживяния инцидент.
Съгласно чл. 45
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и
непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. Претендираните
морални вреди, които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари
и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определят на
принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства – начин и обстановка при
осъществяване на деянието, възраст на пострадалия и характера на
вредните последици.
Доколкото
от доказателствения материал по делото безспорно са установени предпоставките
на чл. 45 от ЗЗД изхождайки от принципа за справедливост, след преценка на гореизложените
особеностите, характеризиращия конкретния случай, съдът уважи предявения
граждански иск в до сумата от 5000 /пет хиляди/ лева. Поради същите
съображения, съдът уважи и акцесорната претенция за заплащане на законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното й изплащане.
При
определяне на горепосочения размер на гражданският иск, който следва да бъде
уважен по справедливост, съдът взе предвид че липсват доказателства по делото
за продължителен характер на отрицателните емоционални преживявания на лицето
вследствие на процесното деянието в т.ч. страховите такива, както и болките и страданията,
по време на възстановителния период. Липсват доказателства и за наличието на продължителен и сериозен характер на
психологическите травми за личността на пострадалия, вследствие на инцидента, доколкото цитираното по-горе удостоверение се
отнася към период, близък до датата на процесните събития, като в същото
съответния специалист констатира, че П. е „леко потиснат и тревожен“. Поради
изложените съображения, с оглед принципа на справедливост, съдът остави без
уважение като неоснователен предявеният граждански иск до пълния му размер от
7000 /седем хиляди/ лева
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия беше възложено
задължението за заплащане в полза на ОД на МВР-Варна на сумата от 321,69/триста
двадесет и един 0,69/ лева, явяваща се направените в хода на досъдебното
производство разноски, задължението да
заплати по сметка на РС -Варна сумата от
200 /двеста/ лева, явяваща се държавна такса върху уважения граждански иск,
както и да заплати по сметка на НБПП направените разноски за възнаграждение на
служебен защитник съгласно Решение на НБПП № ВН-1013-5193/26.03.2021 г.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: