Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 527

28.06.2023 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:        1.  ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

           2.  ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1255 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН, вр. чл.61, ал.1 от ЗАНН (в редакцията преди изм. ДВ бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).    Образувано е по касационна жалба от ОДМВР Хасково Сектор „Пътна полиция“, представляван от Началника на сектора Д. Х. Ч., срещу Решение №167 от 26.10.2021 г., постановено по АНД №671 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.

В жалбата се твърди, че решението било постановено при неправилно прилагане на закона. Счита се за погрешен направения от първоинстанционния съд извод, че НП било издадено при съществено процесуално нарушение, водещо до неговата незаконосъобразност, тъй като не било издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че този извод не кореспондирал с представеното по делото доказателство. Видно било от съдържанието на НП, че в същото изрично било записано, че се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН и въз основа на постановление на прокуратурата за отказ да се образува наказателно производство от 17.12.2020 г., като подробно били описани номерата на преписките на РП – Хасково и в тази насока по делото били представени съответните доказателства. На следващо място се счита за неправилен изводът на съда по отношение необходимостта от това жалбоподателят да е знаел за факта на прекратяване на регистрацията на МПС и необходимостта от умисъл за извършването на административното нарушение. Сочи се, че тези факти били без значение за наличието на извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като в този смисъл била налице значителна по обем съдебна практика.

Претендира се обжалваното решение да бъда отменено, като се потвърди отмененото с него наказателно постановление.

Ответникът, Ю.Ш.М., чрез пълномощника си адв.В.Л., излага в писмено становище доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

            С проверяваното решение Хасковският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление №21-1253-000135 от 28.01.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Ю.Ш.М. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

            Административното наказание е наложено за това, че на 19.09.2020 г. в 09.30 часа, на конкретно място в гр.Хасково, Ю.Ш.М. управлява лек автомобил марка Мерцедес 312Д с регистрационен номер *******, собственост на „Шаран“ ЕООД, с.К., като регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 31.08.2020 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП (получено уведомление от Гаранционния фонд) – установено след справка при ОД – РУ, при която се вижда, че е отбелязано в автоматизираната информационна система, с което водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

            Районният съд е установил фактическата обстановка и е приел за доказателство по делото писмо Рег.№1300р-7338-21 от 03.09.2020 г. на Началник група, Сектор ПП в ОДМВР Кърджали, адресирано до „Шаран“ ЕООД, с***, с което дружеството се уведомява, на основание чл.18б, ал.2 от Наредба I-45/2000 г., че собственият му автомобил с рег.№******* е с прекратена регистрация, поради липса на сключена, валидна, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, към 31.08.2020 г., както и Приемо-предавателен протокол от 25.09.2020 г. за предаване на въпросното писмо на упълномощен представител на Пощенска станция на Български пощи за изпращането му по направление с.К.. Съдът е изложил съображения, че  са налице доказателства за обстоятелството, че собственикът на управляваното от Ю.Ш.М. МПС, който е различен от жалбоподателя, е бил уведомен за служебно прекратената регистрация, но няма събрани доказателства този факт – че МПС е със служебно прекратена регистрация – да е бил известен Ю.Ш.М.. Въз основа на липсата на доказателства за това прекратената регистрация на автомобила да е била известна на управлявалото го лице, различно от собственика, съдът е достигнал до извод, че няма как да се приеме последният от субективна страна да е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочил е, че за съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна, и че липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Развил е и съображения, че нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП (идентично по състав на престъплението по чл.345, ал.2 от НП), е формално, на просто извършване, и като такова според теорията и константната съдебна практика може да бъде извършено само умишлено, и то при форма на вината пряк умисъл, а липсата на знание за който и да е от обективните признаци на състава на нарушението изключва умисъла за извършването му. 

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно.       Оспореният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите и правните изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

            Административнонаказателната отговорност се ангажира при доказано  административно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат, и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана  административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

            В разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

            По делото е безспорно установено, че на 19.09.2020 г. Ю.Ш.М. управлява лек автомобил марка Мерцедес 312Д с регистрационен номер *******, собственост на „Шаран“ ЕООД, с.К., който автомобил към тази дата е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП (след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането), предвид което от обективна страна е бил осъществен съставът на вмененото на водача административно нарушение.

            Макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, то по делото не се доказва административното нарушение да е осъществено и от субективна страна.

            За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.

            Формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс, според което деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието – поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението (престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящият случай е именно такъв, тъй като в чл.174, ал.3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на нарушението – в случая, че МПС-то, което управлява, е с прекратена регистрация от определена дата, респективно че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на нарушението, изключва умисъла за извършването му.

            В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.1 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Т.е. прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва автоматично по силата на закона (ex lege), при несключване на застраховка „Гражданска отговорност“, или при изтичане на срока такава да бъде сключена. Прекратяване на регистрацията се извършва фактически от компетентно длъжностно лице, след уведомяването му от Гаранционния фонд, че е налице предвидената в нормата на чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането хипотеза, и след като за целта се извърши отбелязване в автоматизираната информационна система за регистрация на моторните превозни средства. Собственикът на автомобила няма как да знае кога ще настъпи това уведомяване, съответно кога ще бъде прекратена регистрацията на автомобила. Именно поради това законът е предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на административно нарушение. В този смисъл е и изричното правило на чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8 от приложимата Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

            В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява, че до собственика на МПС с рег.№******* е било изпратено уведомление за служебно прекратената регистрация на МПС, каквото задължение вменява на органите на реда разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, но законът не предвижда процедури за уведомяване на трети лица, извън собствениците, за служебното прекратяване регистрацията на ППС, и в процесния случай липсват данни и доказателства водачът на автомобила, който не е негов собственик, да е бил запознат с този факт.

            Следва да се има предвид също, че съгласно определението, дадено в §2, т.4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели на автомобила са били поставени/монтирани на същия, и не са били налице външни признаци, по които административнонаказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Не  се установяват и други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. Следователно преки доказателства, или верига от косвени доказателства, от които да може да бъде направен единствен, непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца, и конкретно, че към датата на твърдяното нарушение на същия е било известно, че регистрацията на управляваното от него МПС е била служебно прекратена, не са налице по делото. 

            Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение, че наличието на субективния елемент на нарушението се явява без значение в случая, както и позоваването на изброената съдебна практика.      

            Поради липсата на доказателства, установяващи наличието на субективния елемент – вината, деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП в случая се явява несъставомерно, съответно  наказателното постановление е издадено незаконосъобразно.

            Като е достигнал до този извод и е отменил наказателното постановление, въззивният съд е постановил решението си в съответствие със закона, поради което същото следва да бъде оставено в сила.           

            При този изход на спора, основателна по чл.63д, ал.1 от ЗАНН е своевременно заявената от ответника претенция в негова полза да се присъдят разноски за производството, платими от касатора. За настоящата инстанция направените разноски са в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2023 г.

            Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №167 от 26.10.2021 г., постановено по АНД №671 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Ю.Ш.М., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева.

            Решението е окончателно.

                                                   

 

                                               

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

                                                 

 

 

                                                                             2.