Решение по дело №134/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 477
Дата: 3 май 2016 г. (в сила от 3 май 2016 г.)
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20165530100134
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

  ……                              03.05.2016 година             град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД              Х ГРАЖДАНСКИ състав

 

На   12   април                                                              2016 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           Председател: МИЛЕНА К.                                                     

 

Секретар: М.К.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА К.

гр.дело № 134 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Искът е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК.

 

           Ищецът твърди, че на 16.11.2010г. бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл.99 от Закона за задълженията и договорите между  Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД. Съгласно Приложение 1 от 01.12.2014 г. към този договор вземането наИзи Асет Мениджмънт" АД,  произтичащо от договор за паричен заем № 2136460/27.08.2014 г. срещу Н.Б.Б. било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви наАгенция за събиране на вземания" ООД.

  В изпълнение на разпоредбата на чл. 99. ал.З от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ на ответника Н.Б.Б. било изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2136460 от 08.04.2015 г. Уведомлението било изпратено отИзи Асет Мениджмънт" АД,  чрезАгенция за събиране на вземания" ООД, с известие за доставяне /обратна разписка/ адрес посочен от ответника в Договора за заем, като същото не било потърсено от получателя.

  В случай, че ответникът оспори действията по извършеното уведомяване, заявява същият  да се счита за уведомен за извършената цесия с настоящата Искова молба. Доколкото законът не поставял специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не можело да бъде игнорирано - така и съгласно практиката на ВКС на РБ по чл.290 от ГПК- Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о. ТК.

  Заявява, че на 27.08.2014г. междуИзи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Н.Б.Б. /Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 2136460, в съответствие с разпоредбите на закона. С подписването на договора Заемодателят предоставял на Заемателя парична сума в размер на 1 000.00 ( хиляда лева ) лева.

  Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита заедно с договорната лихва, която е в размер на 1064.24 лева, на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер на 258.03 лева всяка, или общо в размер на 2 064.24 лева. Срокът на договора бил изтекъл с последната погасителна вноска 24.04.2015 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

С подписването на договора за заем, Заемателят удостоверявал, че е получил сумата съгласно параметрите, посочени в договора и се задължавал да я изплати наИзи Асет Мениджмънт"АД в сроковете и условията, описани в него, както и че е уведомен надлежно за всички клаузи от договора, съгласен е да бъде обвързан с тях и че желае договорът да бъде сключен.

          На основание Договора за паричен заем, в случай, че Заемателя забави плащането на погасителна вноска, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания. Общият размер на начислените разходи е 18.00 лева.

На ответника била начислена лихва за забава за периода от 26.09.2014 г., до датата подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва била 72.25 лева,  който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена главница от съответните погасителни вноски.

Н.Б.Б. не бил заплатил никаква част от дължимия паричен заем към Дружеството, като към настоящият момент задължението му било в размер на 2 154.49 лева.

Моли съда да вземе предвид, че на 21.08.2015г. в Търговския регистър при Агенция по вписвания било вписано преобразуване, чрез промяна на правната форма, по силата на коетоАгенция за събиране на вземания" АД поема при условията на универсално правоприемство всички активи и пасиви (права и задължения) на преобразуващото се дружество, а именноАгенция за събиране на вземания" ООД, като същото се прекратява без ликвидация.

В тази връзка, заАгенция за събиране на вземания" АД възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 5724/2015 г. била издадена Заповед за изпълнение, срещу  която било входирано възражение, което от своя страна обуславяло подаването на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на  Н.Б.Б., ЕГН **********, че дължи наАгенция за събиране на вземания" АД сумата от 1000 лв. - главница, договорна лихва в размер на       1 064.24 лв., считано от  27.08.2014г. до 24.04.2015г.,  ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, както и лихва зa забава в размер на 72,25 лв., за периода от 26.09.2014г., до датата на подаване на заявлението в съда и такса разходи в размер на 18.00 лева или обща сума в размер на 2 154.49  лева.

Моли да му бъдат присъдени и разноските за държавна такса в размер на 43,09 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева .

 

        В проведеното на 12.04.2016г. открито съдебно заседание съдът допусна изменение на исковете, поради което същите следва да се считат предявени както следва:    искът за договорна лихва в размер на 155.76 лв., считано от  26.09.2014г. до 24.04.2015г., искът за неустойка в размер на 908,48 лева за периода от 26.09.2014г. до 24.04.2015г. и искът за лихва за забава в размер на 72,25 лева за периода от 01.12.2014г. до 01.04.2015г.         

       Ответникът Н.Б.Б., редовно призован, не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК и не изразява становище в съдебно заседание.

 

Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

 

От представените по делото съобщение и призовка до ответника се установява, че на същия са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

 

          От изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че предявените обективно съединени искове се явяват вероятно основателни.

 

          Налице е хипотезата на чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД.

 

Видно от приложеното към делото ч.гр.дело № 5724/2015г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 3649/05.11.2015г., по силата на който ответникът Н.Б.Б. е осъден  да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯООД сумата от  1000,00 лева главница по договор за паричен заем № 2136460/27.08.2014г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Н.Б.Б., прехвърлено на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯООД, сумата от  1 064,24 лева – договорна лихва за периода от 27.08.2014г. до 24.04.2015г., сумата от 18 лева- такса разходи, сумата от 72,25 лева – лихва за забава за периода от 26.09.2014г. до 04.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.11.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 43.09 лева – държавна такса и сумата от 381 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника, във връзка с което е образувано настоящото производство.

 

          По делото е представен договор за паричен заем № 2136460/27.08.2014г., договор за цесия от 16.11.2010г., от които се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил в заем на ответника сумата от 1000 лева за срок от осем месеца. Същите не са оспорени от ответника и не са ангажирани доказателства за извършено плащане по тях.

 

          От тези доказателства следва да се направи извода, че между страните е налице договор, по силата на който ищецът е предоставил в заем сумата от 1000 лева, а последния се е задължил да я върне в срок от девет месеца. По делото няма данни договорът да е развален или прекратен.

 

 Налице е хипотезата на чл.240 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Според ал.2 на същата разпоредба, заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.

 

Предвид гореизложените съображения, съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума в размер на 1000 лева.

 

Предвид разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и петитума на исковата молба върху сумата следва да се присъди и законна лихва, считано от подаване на заявлението в съда на 04.11.2015г. до окончателното й изплащане.

 

         Предвид разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и петитума на исковата молба ответникът дължи и договорна лихва в размер на 155.76 лв., считано от  26.09.2014г. до 24.04.2015г., искът за неустойка в размер на 908,48 лева за периода от 26.09.2014г. до 24.04.2015г. и искът за лихва за забава в размер на 72,25 лева за периода от 01.12.2014г. до 01.04.2015г.         

 

На основание чл.7 ал.2 и ал.3 от договора за заем ответникът дължи и такса разходи в размер на 18.00 лева.

 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство и по настоящото дело разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за юрисконсулт в размер на  1 031,00 лева.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Б.Б. ЕГН ********** ***, че дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителя Мартин Деспов Деспов, със съдебен адрес:*** Симеон Велики 100, ет.5, офис 510, чрез юрисконсулт Н.Г. Пенчева Атанасова, сумата от  1000,00 лева - главница по договор за паричен заем № 2136460/27.08.2014г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Н.Б.Б., прехвърлено на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯООД, сумата от  155.76 лева – договорна лихва за периода от 26.09.2014г. до 24.04.2015г., сумата от 908,48 лева, представляваща  неустойка за периода от 26.09.2014г. до 24.04.2015г., сумата от 72,25 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2014г. до 01.04.2015г., сумата от 18 лева- такса разходи,   ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.11.2015г. до изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ООД,  с п.а. против Н.Б.Б., с п.а. заповед № 3649/05.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 5724/2015г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Н.Б.Б., с п.а. да заплати на  "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ООД, с п.а. сумата от        1 031,00 лева, представляваща направени  разноски по настоящото производство и по ч.гр.д. № 5724/2015г.  по описа на Районен съд гр.Стара Загора.

 

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :