Решение по дело №16497/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ към решение №2181 от 09.05.2024 г. по АНД №16497/2023
г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Производството по реда на Глава 28 от НПК.
Софийска районна прокуратура е внесла постановление от дата
28.11.2023 г., с което е повдигнала обвинение по досъдебно производство
№1100/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №31357/2023 г. по описа на
СРП, срещу ххх за това, че на 29.06.2023 г., около 20.30 часа, в апартамент,
находящ се на адрес гр. София, адрес, чрез нанасяне на удари с ръка в лицето
на ххх й причинил лека телесна повреда без разстройство на здравето,
изразяваща се в кръвонасядания в областта на долната челюст вдясно, които
наранявания са реализирали медико-биологичния признак болка, като
деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл.
131 ал. 1 т.5а вр. с чл. 130 ал. 2 НК.
Софийска районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Обвиняемият ххх редовно призован, не се явява в съдебно заседание. За
него се явява упълномощен защитник – адв. ххх Същият излага доводи за
недоказаност на обвинението, което се крепи единствено на показанията на
свидетелката Шенай р, която е заинтересована от изхода на делото. В
показанията си тя описва обвиняемия като отрицателна личност, но
доказателства в тази насока липсват по делото. Така например, р описва
обвиняемия като човек, който злоупотребява с алкохол, че е разбрала, че е
заченала от него още на 10-тия ден, но най-интересен е въпросът, че тя
заявява, че сама заплаща разходи за ток, вода и изказва притеснение, че скоро
свършва втората година от платеното й майчинство. В същото време от страна
на обвиянемия за представени доказателства, че единствено той покрива
разходите за апартамента, в който тя живее, който пък е и на неговите
родители. Обвиняемият е заплатил и разходите по раждането на общото им
дете, липсват доказателства за предишно физическо насилие по отношение на
нея, както тя твърди. От заключението на назначената от съда СТЕ се
установява, че след обаждането й на тел.112, операторът я пита дали има
нужда от лекар, на което тя категорично отговаря, че не желае, което едва ли
ще отговори човек, който е нападнат и пребит. Полицейските служители
посетили адреса също не констатират следи от удари. В тази връзка, цялото
обвинение се крепи на заявеното от жена, която желае единствено да подобри
своя бит и живота си, а не на истинска жертва на домашно насилие.
Защитата предлага на съда да постанови оправдателен съдебен акт, в
съотвествие със закона.

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото гласни и писмени
1

доказателства, вкл. тези по досъдебно производство №1100/2023 г. по описа на
04 РУ-СДВР, пр. пр. №31357/2023 г. по описа на СРП, при съобразяване с
разпоредбите на чл. 14 и 18 от НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият ххх е роден на 04.06.1988 г. в гр.Пловдив. Същият е с
висше образование, неосъждан. Работи като експертен сътрудник в Консулска
служба в Генерално консулство на Република България към Министерство на
външните работи на Република България.
Обвиняемият Е и свидетелката ххх р започнали интимни отношения
през месец август 2022 г. И двамата имали по едно момченце от предишна
връзка и свидетелката р искала да изчакат за общо дете. Обвиняемият я
убедил, че тъй като двамата се обичат, че няма пречка да имат свое дете. Към
момента на разглеждане на делото двамата вече имат син Ноян.
На неустановена дата през месец октомври 2022 г. свидетелката р се
намирала в квартирата си в гр. София, ж.к. ххх Обвиняемият я посетил във
видимо нетрезво състояние. Подразнил се от поведението й и започнал да й
нанася удари с юмруци и ритници тялото. р не потърсила медицинска помощ
за този инцидент, нито пък уведомила полицейските органи. Обвиняемият се
извинил за поведението си, а тя му простила.
На неустановена дата през месец ноември 2022 г. обвиняемият и
свидетелката р били на конференция в курортен комплекс Боровец,
организирана от фондация „Конрад Аденауер“. След приключване на
конференцията, обвиняемият и р се качили в хотелската си стая. Е се
подразнил от въпросите, които му задава р за участниците в конференцията.
Хванал я за ръцете, бутнал я на леглото й последователно й ударил няколко
плесници. р отново не потърсила медицинска помощ и не подала сигнал в
полицията. Решила отново да му прости, тъй като вече била и бременна с
детето на обвиняемия. Двамата заживели съпружески през месец декември
2022 г. на адрес: гр. София, адрес.
На неустановена дата през месец февруари вечерта обвиняемият се
прибрал от работа, отново употребил алкохол. Започнал да обижда р с думите
„курва“ и „тъпа путка“, след което я съборил на земята и й нанесъл няколко
удара с ритници по тялото. След това се успокоил и преустановил действията
си. р не подала жалба и отново му простила.
На 03.03.2023 г. вечерта, около 21.30 ч. обвиняемият и р били в дома си
в гр. София, адрес. Е отново бил употребил алкохол и започнал да обижда р,
след което й нанесъл и удар с юмрук в главата. Тя изгубила равновесие и се
ударила в стената. Този път се опитала да позвъни на спешен тел. 112, но
обвиняемият взел телефона й. р напуснала дома им и се опитала да си наеме
2

стая за пренощуване. В крайна сметка, отново се върнала при обвиняемия.
На неустановена дата през месец май 2023 г. Е и р отново били в дома
си. р направила коментар, че синът на обвиняемия прекарва твърде дълго
време на таблета. Тази забележка ядосала Е и той изритал два пъти с крак р, в
задната част на бедрото й.
На дата 29.06.2023 г. мюсюлманите празнували Курбан байрам.
Свидетелката р вече била бременна в осми месец. Прибирала в общото им
жилище на адрес: гр. София, адрес. Видяла, че входната врата на апартамента
е отворена. Попитала обвиняемия къде е и защо вратата на дома им е
отворена.
Около 23.00 часа обвиняемият се прибрал заедно с малолетния си син,
който им гостувал по това време. Свидетелката веднага установила, че Е
отново е пиян, което било обичайно за него, но р се надявала поне на
свещения празник на мюсюлманите, той да не пие. Решила да избегне
евентуален скандал с Е, затова се заела с домакинска работа, без да дразни с
въпроси обвиняемия. Това не се харесало на Е и той й заявил, че не я иска
повече в дома си, и не желае да я вижда. Свидетелката запазила мълчание и
това още повече го подразнило. Решил да намеси името на сина на р от
предишна връзка – Тимур. Детето към момента не било в апартамента, а при
близки на р. Тя била наясно, че обвиняемият се дразни от присъствието му и
по всякакъв начин ограничавала престоя на детото в апартамента, в който
живеела с Е.
Обвиняемият й заявил, че „от утре ще хвърчат снимки на Тимур”. Това
наскърбило р и тя му отговорила, че по-скоро ще „хвърчат” негови снимки.
Този отговор ядосал Е и той й ударил шамар, който попаднал в долната дясна
част на лицето на пострадалата. Тя не казала нищо, което още повече ядосало
обвиняемия. Започнал да я нарича „курва”, като същевременно я ударил още
веднъж по лицето, този път с юмрук.
Притеснена от факта, че вече е в напреднала бременност, свидетелката
успяла да вземе мобилния си телефон и да набере спешен тел.112. Съобщила
на оператора, че по отношение на нея е упражнено насилие от мъжа, с когото
живее на семейни начала. Заявила също, че няма нужда от лекарска помощ.
На адреса бил изпратен екип от полицейски служители от 04 РУ-СДВР –
свидетелите СВИДЕТЕЛИ. Пред тях р разказала за станалото, като на въпроса
им дали желае да бъде извикана Спешна помощ тя отказала. Била
категорична обаче, че този път иска да подаде жалба срещу обвиняемия.
Свидетелите М С задържали Е и същият бил откаран в 04 РУ-СДВР, видно от
Заповед за задържане на лице рег.№УРИ228зз-617/30.06.2023 г.
В показанията в хода на съдебното следствие и приобщението по реда на
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК р споделя за предходните пъти, когато е
ставала жертва на домашно насилие от страна на обвиняемия, като заявява,
чза станалото на 29.06.2023 г.: „този път в сравнение с другите побоища е
нищо.”. Съобщава, че била удряна и обиждана през м.ноември 2022 г., когато
3

била със спукана устна, а на 03.03.2023 г. била ритана за пореден път пред
нейното дете Тимур, който от уплаха дълго време се напишквал. Споделя
също, че подобно насилие упражнено върху нея никога не става в
присъствието на сина на обвиняемия въпреки, че двете момченца са
връстници.
На следващия ден - 30.06.2023 г. свидетелката р посетила КСМД при
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като й било издадено и съдебно-медицинско
удостоверение №V-260/2023 г.
На 30.06.2023 г. р сезирала и СРС, ГО с молба с правно чл.5 ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие и било образувано гр.дело
№36891/2023 г. и издадена Заповед за ннезабавна защита. Впоследствие тя
оттеглила молбата си по молба на обвиняемия и производството по
гражданското дело било прекратено.
Свидетелката р на 30.06.2023 г. подала в 04 РУ-СДВР заявление и било
образувано досъдебно производство №1100/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР,
пр. пр. №31357/2023 г. по описа на СРП.
В хода на разследваното била назначена СМЕ по отношение на
пострадалата р, от чието заключение се установява, че на процесната вечер са
й причинени следните травматични увреждания: кръвонасядания в областта
на долната челюст вдясно, които добре отговарят да са нанесени по начина и
времето, съобщено от пострадалата. Тези наранявания са реализирали
медико- биологичния признак болка.
В хода на съдебното следствие е назначена и КСППЕ, от чието
заключение се установява, че обвиняемият Е е психично здрав и към момента
на деянието не е бил в състояние, което протича с качествени нарушения в
съзнанието и на базисните му психични годности. Също така е установено, че
същият е бил в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване, лека
към средна степен.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната по делото и приета от съда фактическа обстановка се
установява от събраните по делото в хода на съдебното следствие и
кредитирани от съда доказателства и от събраните на досъдебно производство
№1100/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №31357/2023 г. по описа на
СРП доказателства, приобщени по делото в хода на съдебното следствие по
реда на чл. 283 от НПК, както и от непосредствено събраните гласни
доказателствени средства – показания на свидетелката ххх р, данните от
управителя на Център „Жива”.
Същата се установява без съществени противоречия в
4

доказателствените материали, събрани по делото. По отношение на
съществените обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното
решаване на делото, посочените и кредитирани от съда доказателства са
безпротиворечиви и категорични.
При изграждане на изводите си относно правно значими за предмета на
доказване факти, съдът дава вяра на показанията на свидетелката ххх р, които
са последователни, логични, обективни и непротиворечиви. Същите са
лишени от тенденциозност и кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те се
подкрепят и допълват от останалия събран по делото доказателствен
материал: заключения на СМЕ и КСППЕ, съдебно-медицинско удостоверение
№V-260/2023 г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От събраните и проверени в хода на съдебното следствие и кредитирани
от съда доказателства се установява, че обвиняемият Е е осъществил състава
на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 5а вр. с чл. 130 ал. 2 НК, като
доказателствената съвкупност по делото е категорична при формирането на
този извод.
Непосредствен обект на престъпно посегателство по чл. 131 ал. 1 т. 5а НК
са едновременно обществените отношения, които са свързани с
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността,
но и отношенията в семейството.
От обективна страна, се установява, че на дата 29.06.2023 г., около 20.30
часа, в апартамент, находящ се на адрес гр. София, адрес, чрез нанасяне на
удари с ръка в лицето на ххх, обвиняемият Е й е причинил лека телесна
повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в кръвонасядания в
областта на долната челюст вдясно, които наранявания са реализирали
медико-биологичния признак болка.
Заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза и
показанията на пострадалата по убедителен начин обосновават пряката и
непосредствена причинно-следствена връзка между изпълнителното деяние и
престъпния резултат. По несъмнен начин е установено и авторството на
деянието. Единственият възрастен, /освен пострадалата/, който се е намирал в
апартамента на процесната дата е именно обвиняемият. В тази връзка са както
показанията на пострадалата, така и тези на полицейските служители,
посетили сигнала, подаден от нея на спешен телефон 112. Видно от
заключението на назначената СТЕ, което съдът кредитира изцяло,
непосредствено след станалото р е съобщила на оператора на тел.112
5

абсолютно същите обстоятелства, за които свидетелства по-късно, а именно:
че по отношение на нея за пореден път е осъществено насилие от човека, с
когото живее и от когото е бременна; че това е станало след употреба на
алкохол от негова страна; че вече не може да търпи подобно поведение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се
установява, че обвиняемият и пострадалата са се намирали във фактическо
съпружеско съжителство, а именно живеели в условията на продължаваща
интимна връзка, в общо домакинство.
Налице е и квалифициращият признак чл. 131 ал. 1 т. 5а НК, тъй като
престъплението е предшествано от упражнено системно домашно насилие от
обвиняемия спрямо пострадалата р, с която обвиняемият се е намирал във
фактическо съпружеско съжителство, съобразно разпоредбата на чл. 93 т. 31 НК,
редакция към момента на извършване на деянието – ДВ бр.10/31.01.2023 г.,
която е изисквала системност, отпаднала с изм. на ДВ, бр.67 от 04.08.2023 г.
Съгласно действащия към момента на извършване на деянието чл. 2 ал. 1
ЗЗДН (редакция към 27.12.2019 г., ДВ бр.101/2019 г.), домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
За да може домашното насилие да се приеме за квалифициращо
обстоятелство съгласно легалната дефиниция на чл. 93 т. 31 НК към датата на
извършване на деянието ДВ бр.10/31.01.2023 г., то деянието на извършителя
следва да е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално
или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е
осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от
което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. По
делото от показанията на р, които съдът кредитира изцяло се установиха
системни актове на психическо и главно физическо насилие, предхождащи
инкриминирания инцидент.
Неоснователни са възраженията на защитата, че пострадалата цели
финансова изгода с неистински показания, като в тази връзка са представени
писмени доказателства за извършени плащания от страна на обвиняемия за
раждане на дете, закупуване на дрехи, пособия и играчки. За съда не
съществува по-логично обяснение за тези извършени плащания от факта, че
обвиняемият като родител е длъжен да полага грижи и издържа своето
малолетно дете.
В същия смисъл са и представените фактури за извършени плащания на
ел.енергия, вода и др. за жилището, което ползва р, за да се грижи тя за
общото им дете. Не се установиха и твърдените от защитата обстоятелства по
6

отношения на р, че тя би могла да страда от определени зависимости, като в
тази връзка беше изискана информация от Център за лечение на зависимости
„Жива”. Видно от отговора на управителя на центъра, лице с имена ххх и
посочения от съда ЕГН е напълно непознато за тях.
Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството, че след
нанесения й побой на 29.06.2023 г., пострадалата р не е поискала от оператора
на 112, нито от дошлите на място в дома й полицейски служители, да извикат
Спешна помощ.
Факт е, че на същата дата й е причинена лека телесна повреда без
разстройство на здравето, изразяваща се в кръвонасядания в областта на
долната челюст вдясно, които наранявания са реализирали медико-
биологичния признак болка.
Няма данни за каквото и да било провокативно поведение от страна на
пострадалата, което да е дало основание на обвиняемия да предприеме
действия по физическо насилие по отношение на нея.
Дори хипотетично обаче да се приеме, че такова е налице - това
поведение на жертвата на насилие не е относимо във връзка със
съставомерността на деянието, тъй като законът защитава жертвите на прояви
на домашно насилие, независимо от тяхното поведение, предхождащо
актовете на насилие, с оглед моралната и етичната им оценка, като закриля
свободата и независимостта на волята им и физическата неприкосновеност на
пострадалото лице.
Ако обвиняемият не е желаел да продължава съвместното си съжителство
с пострадалата, то същият е имал възможност да избере различни, разрешени
от закона форми на поведение и действия спрямо нея.
От субективна страна, деянието е извършено от обвиняемия при форма
на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК, като Е е съзнавал
общественоопасния характер на извършваното деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици - причиняването на лека телесна повреда при
условията на домашно насилие, съзнавал е извършването на предходните
актове на психическо и физическо насилие над пострадалата, и е искал
настъпването на общественоопасните последици.

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:

Съдът счете, че са налице всички предвидени от закона предпоставки за
да бъде приложен чл. 78а от НК.
За престъплението по чл. 131 ал. 1 т.5а вр. с чл. 130 ал. 2 НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или с пробация.
Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
7

освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII от общата част
на НК. От престъплението не са причинени тежка телесна повреда или смърт.
Въпросът за възстановяването на имуществените вреди не следва да се
обсъжда, тъй като престъплението не е резултатно.
Съдът, като съобрази младата възраст на обвиняемия счита, че за
постигане целите на наказанието, съгласно чл. 36 НК, следва да му бъде
наложена глоба в минималния, предвиден в закона размер от 1 000 /хиляда/
лева.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189 ал. 3 НПК, предвид изхода на делото съдът осъди
обвиняемия ххх да заплати по сметка на СДВР - сумата от общо 444,60 лв. за
СМЕ и КСППЕ, а по сметка на СРС – сумата от 307,89 лв. – за СТЕ.

Воден от гореизложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	2181
Дата:	9 май 2024 г. (в сила от 4 ноември 2024 г.)
Съдия:	Петя Николова Топалова

Дело:	20231110216497
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 декември 2023 г.

Решение по дело №16497/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите