№ 844
гр. София, 22.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно търговско
дело № 20221001000676 по описа за 2022 година
С определение № 863 от 15.03.2022г. по т.д.№ 1764/ 2020г. на СГС производството
по делото е прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК по отношение на исковете,
предявени от „Унипарк лоджистик“ ЕООД против „Интерацио“ ЕАД за заплащане на сумата
от 11 664 евро неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 15.03.2018г., 6000 евро,
представляващи неустойка за прекратяване на договора от 22.02.2018г., както и за сумата
3000 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на 0,5% върху месечната наемна
цена по договора от 15.03.2018г.
Против определението в тази му част е постъпила частна жалба от ищеца „Унипарк
лоджистик“ ЕООД, с която се моли същото да бъде отменено и въззивният съд да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия и по тези искове. Правят се
оплаквания за необоснованост на същото. Поддържа се, че няма идентичност между
правата, по които се е произнесъл ОС-Варна и тези, които са предмет на предявените в
настоящия процес искове. Последните били отделени в друго производство- именно делото
висящо пред СГС и поради това по тях актът на ОС-Варна не бил формирал сила на
пресъдено нещо. Изложени са доводи по съществото на спора.
Ответната по частната жалба страна не е подала отговор.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално
допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При
преценка на правилността на обжалваното определение настоящият състав намира следното:
Т.д.№ 1764/2020г. по описа на СГС е образувано след като с определение
№4424/19.03.2020г. Варненският районен съд не е приел за разглеждане предявените от
„Унипарк лоджистик“ ЕООД против „Интерацио“ ЕАД насрещни искове за заплащане на
1
сумите 14 958,58лв наемна цена с включен ДДС за м.март 2019г., сумата от 44 875,74лв.,
представляваща иск по чл.92 от ЗЗД- неустойка за три месеца за предсрочно прекратяване
на договор за наем на складови помещения и сумата от 27 673,40лв. представляваща
обезщетение за забава върху наема за м.март 2019г. за периода 11.03.2019г. до 16.03.2020г.,
уговорена на 0,5% на ден върху неизплатената сума и след уважено възражение за местна
подсъдност от ОС-Варна.
Видно от исковата молба и допълнителната искова молба ищецът основава
претенциите си на сключени между страните наемни договори от 22.02.2017г. и
22.02.2018г., както и договор от 15.03.2018г. за складови помещения и открита площ, които
са прекратени поради неизпълнение. Поддържа се, че към момента на подаване на исковата
молба ответникът бил неизправна страна за заплащане на наема за м.март 2019г.
Претендират се 838 евро без ДДС наемна цена за склад 12 и открити площи за периода
01.03.2019г.-13.03.2019г. Иска се заплащане и на 1630,45 евро без вкл. ДДС наем за
обособени част от склад 1 и 5 ( по договора от 15.03.2018г.) за същия период. Предявен е
също иск за заплащане на наем на открита площ за месец януари 2020г. в размер на 700 евро
без ДДС.
Претендира се също обезщетение за забава в размер на 0,5% на ден. То е в размер на 1541,92
евро върху сумата от 838 евро за 368 дни и 3000 евро без ДДС обезщетение за забава в
размер на 0,5% на ден за 368 дни ( периода от 13.03.2019г. до 16.03.2020г.) върху сумата от
1630,45 евро наем за периода 01.03.2019г.-13.03.2019г.
По делото е представено въззивно решение №1568 от 21.10.2021г., постановено по
гр.д.№ 1719/2021г. на ОС-Варна. От съдържанието на същото е видно, че е налице
произнасяне по направеното от „Унипарк лоджистик“ ЕООД възражение за прихващане със
сумите за дължим наем за м.март 2019г. Освен това е налице произнасяне и по дължимостта
на неустойка за забава в размер на 27 643 лв. и неустойка за прекратяване на договора без
предизвестие. Това произнасяне също е по повод направеното в процеса от „Унипарк
лоджистик“ ЕООД възражение за прихващане.
С решението е прието,че неустойката за забава, предвидена в 22 от Общи условия за
отдаване под наем на складови помещение в логистичен парк „Унипарк“- Логистичен парк,
с. ***, клаузата за която се явява част от договора от 22.02.2018г. и от договора за наем от
15.03.2018г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Поради това е направен
извод, че същата е недължима.
По отношение на неустойката за предсрочно прекратяване на договора е прието, че
клаузата е непротивопоставима на наемателя, тъй като няма данни вариантът на ОУ, в който
е предвидена такава неустойка да е съобщен на наемателя и съответно, че и такава
неустойка не се дължи.
Решението на ВОС е окончателно.
С ТР № 2/18.03.2022г., постановено по тълк.дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС ,т.2
,което е задължително за съдилищата са дадени задължителни указания, съгласно които
2
решението, с което възражението за прихващане е прието за неоснователно поради
невъзникналото активно вземане, не допуска нов иск за никаква част от него.
Настоящият случай е именно такъв. Претендираните неустойки се основават на
същите клаузи от ОУ за отдаване под наем на складови помещение в логистичен парк
„Унипарк“- Логистичен парк, с. ***, за които с решението на ОС-Варна е прието, че не
следва да бъдат прилагани по посочените по-горе съображения.
Съгласно чл.298, ал.4 от ГПК решението влиза в сила и по отношение на
разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.
При отхвърлено възражение за прихващане се формира сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на вземането и когато е прието, че то не съществува /дори това да
е само за част от неговия размер/ със сила на пресъдено нещо се отрича цялото спорно
право.
При това положение направеният от градския съд извод за недопустимост на
производството по т.д.№ 1764/2020г.се явява правилен и законосъобразен и атакуваният
съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 863 от 15.03.2022г. по т.д.№ 1764/ 2020г. по описа
на СГС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3