№ 146
******, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **** в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Й.
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ил. Й. Гражданско дело №
20255130100090 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Н. И., с ЕГН
********** от ******, ул. „***** срещу „Вива кредит“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, ул. „Джавахарлал Неру“
№28, бл. Силвър център, ет.2, ап.73Г, за прогласяване на основание чл. 22 от ЗПК
недействителността на сключения между тях договор за паричен заем Standard 30 № 6024468
на 29.03.2024 г.
Ищецът сочи, че между него и ответната страна на 29.03.2024 г. бил сключен договор
за паричен заем Standard 30 № 6024468 с „Вива кредит“ АД, по силата на който му била
предоставена в заем сума в размер на 1900 лв., при лихвен процент в размер на 40.32 % и
годишен процент на разходите - 49.49%, със срок за погасяване от 15 месеца.
Сочи, че съгласно чл.1, ал.2 от договора заемателят е избрал доброволно да се ползва
от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен
заем, като за тази допълнителна услуга заемателят дължал такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1322, 25 лева, като общия размер на
всички плащания с включена такса за експресно разглеждане, както и с включена за
предоставяне на обезпечение била в размер на 4 653, 60 лева. Размерът на погасителната
вноска била в размер на 251, 48 лева, в която били включени част от дължимата главница,
лихва и такса за експресно разглеждане.
После сочи, че в чл. 4, ал.1 от договора заемателят се задължава в три дневен срок от
усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му, а именно: - поръчител - физическо лице, което да представи на
заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на
представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да
работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години
да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
1
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор
за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател -
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
След това сочи, че страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 881,
40 лева. Страните се уговорили, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части
към всяка от погасителните вноски, в размер на 310, 24 лева, а общото задължение по
договора става в размер на 4653.60 лв. При забава на плащане на задълженията, дължи
законна лихва върху дължимата сума за всеки ден на забава. В случай на предсрочна
изискуемост с повече от 50 дни, следва заемателят да предостави на заемодателя съгласие на
директен дебит, в случая че няма средства, от които заемодателят да се удовлетвори на 61-ия
ден забава, заемателя дължи 30 лева неустойка за неизпълнение на това договорно
задължение.
Сочи, че в чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1; чл.11, ал.1
от т.7 до т.12, т.20, както ал.2 и чл.12, ал.1, от т.7 до т.9 на от ЗПК, договорът за
потребителски кредит бил нищожен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи.
Твърди, че в договора за паричен заем Standard 30 № 6024468 от 29.03.2024 г. не е
спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
съдържа годишен процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора за кредит. Годишният процент на
разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Изтъква, че е налице нарушение, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на фиксиран годишен лихвен процент
по заема - 40.32 % и годишен процент на разходите в размер на - 49.49%. Липсвала обаче
ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Липсвала конкретизация
относно начина, по който е формиран ГПР в размер на 49.49%, което водило и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна било нарушение на основните
изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин).
При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, можело да се направи
извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възна**ителна
лихва в размер на 40.32 % и при това положение, не ставало ясно как е формиран ГПР в
размер на 49.49 %, т.е. какво друго е било включено в ГПР извън фиксирания ГПР в размер
на 49.49 %.Към ГПР не били включени такса експресно разглеждане в размер на 1322, 25
лева и неустойката в общ размер на 881, 40 лева, които били разсрочени и добавени към
всеки месец към месечната сума за плащане. Така не само била създадена предпоставка за
неоснователно обогатяване на кредиторът, но и имала за цел или резултат заобикаляне на
изискването на този закон, като кредиторът не е посочил истинската сума на годишния
процент на разходите.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за
паричен заем Standard 30 № 6024468 от 29.03.2024 г., сключен на 29.03.2024 между Г. Н. И.,
ЕГН **********, с адрес: ** ****, ул. „***** и „Вива кредит“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Столична община, район „Люлин“, гр. София, ж.к.
„Люлин-7“, ул. „Джавахарлал Неру“ № 28, блок Силвър център, ет.2, ап. 73Г,
представлявано от Свилен Петков Петков, на правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.10,ал.1, чл.11, ал.1, т.10, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от
ЗПК, във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК, поради противоречие със закона, както и поради
2
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и да
осъди „Вива Кредит“ АД да му заплати направените разноски по делото.
В даденият му от съда срок ответника чрез пълномощници адв. А. Н. - МАК и юрк.М.
М. - Симеонова са депозирали писмен отговор, с който правят възражение за нередовност на
исковата молба на осн. чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, тъй като е налице несъответствие
между петитума и обстоятелствената част на исковата молба. При условие, че съдът счете
молбата за редовна, оспорват исковете по основание и размер, като считат и молят същия да
приеме, че са неоснователни, като излагат подробни съображения в отговора. Възразяват
срещу искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Претендира присъждане на
направените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото се установи, че по силата на договор за паричен заем Standard 30 № 6024468
от 29.03.2024 г. ответното дружество „Вива кредит“ АД се е задължило да предостави в заем
на ищеца Г. Н. И. сумата от 1900 лева и размер на погасителна вноска 251,48 лева, в която
били включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Срокът
за погасяване на заема бил определен за 15 месеца, на 15 броя вноски, при уговорени дати
на всяка погасителна вноска с последно плащане - 22.06.2025г. при фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 40,32 % и ГПР - 49,49%, обща сума за погасяване 4653,60 лева, от
която 1900 лв. главница, 549, 95 възна**ителна лихва, 1322, 25 лв. такса за експресно
разглеждане и неустойка в размер на 881, 40 лв. По делото не е представена методика,
таблица или формула, по която годишният процент на разходите (ГПР) е изчислен, съгласно
изискванията на Приложение 1 към чл.19 , ал.2 от ЗПК.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за
паричен заем Standard 30 № 6024468 от 29.03.2024 г., като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е
допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се
установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата от 1900 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира изцяло като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че погасителния
план по процесния договор за кредит предвижда месечни анюитетни вноски в размер на
310.24 лева включващи лихва и главница ,неустойка , такса експресно разглеждане. Въз
основа на датата на плащането /27.05.2025г./и приложена счетоводна справка от “Вива
Кредит ”АД направеното плащане от 3460.13лв. хронологично покрива задълженията по
следното : изцяло главница - 1900.00 лева, лихва -122.32 лева, неустойка - 115.56 лева, такса
експресно разглеждане 1322.25 лева и плащания по начислени разходи за събиране на
вземанията - дата 27.05.2024г. - 10.00 лева. От заключението по т. 2 от ССЕ е видно, че на 29
март 2024 год.законната лихва за неизпълнение на парично задължение е 13.80 % годишно ,
3
а дневно- около 0.0383 % .по т. 3 от заключението е посочено че договореният ГПР от 49.49
% включва: възна**ителната лихва по кредита , отразена във фиксирания годишен лихвен
процент от 40.32 % и таксата за експресно разглеждане , която е задължителен разход за
клиента при сключване на договора и е условие за получаване на кредита. В ГПР не е
включено неустойката за непредставяне на обезпечение от 881.40лв. представляваща
разликата между 4653.60 и 3772.20/. От т. 4 от експертизата се установява, че при
изчисляване на реалния ГПР съобразно Приложение 1 към чл. 19 ЗПК, на база предоставена
главница от 1900.00 лева и общ размер на плащанията 4653.60 лв. за 15 месеца, включващи
възна**ителна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка при номинално
изчисление / месечната норма 14.06 % се умножава по 12/: ГПР = 168.70 % годишно, а при
ефективно изчисление / месечната норма 14.06 % се компаундира за 12 месеца / ГПР =
384.76 % годишно. По т. 5 от заключението се вижда, че реалният ГПР, когато се отчетат
всички разходи за потребителя, включително неустойката за непредставяне на обезпечение,
възлиза на 384.76 % годишно и е около 28 пъти по — висок от законната лихва към датата на
сключване на договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано
с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възна**ителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора
за паричен заем е посочено единствено, че той е в размер от 49,49 %.
Действителният ГПР по процесния договор е значително в по-голям размер, като се има
предвид, че следва да се върне в рамките на петнадесет месеца горница в размер на 384,76
%, предвид включената неустойка и таксата за експресно разглеждане на кредита (видно от
погасителния план по договора и заключението на вещото лице). Поради това е надвишен
многократно максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В този смисъл съдът констатира, че вземането се основава на нищожен договор за
кредит, поради което на основание чл. 23 от ЗПК (и съобразно трайната съдебна практика - т.
2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г., по дело С-
714/22, ECLI: EU: C:2024:263, а така също и Определение № 50116 от 22.02.2023 г. по т. д. №
2024/2022 г. по описа на I търг. отделение на ВКС и Определение № 50161 от 29.03.2023 г.
по т. д. № 1070/2022 г. по описа на II търг. отделение на ВКС, Определение № 1059 от
24.04.2024 г. по т. д. № 1254/2023 г. по описа на I търг. отделение на ВКС) на възстановяване
подлежи единствено чистата стойност на кредита - т. е. усвоената главница от 1900 лв. По
изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази
причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за
недействителност.
4
По разноските:
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в случаите на оказана безплатно
правна помощ и съдействие на лица по чл. 38, ал. 1, т. 1,2 и 3 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено постановяване на
позитивно за страната, представлявана от адвокат, решение. В този смисъл е определение №
528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д.№ 195/2012 г., II т. о., ТК. Съдът не следва да се ръководи от
посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а да извърши преценка за
фактическата и правна сложност на делото.
Следва да бъде съобразено решение по дело С438/22 на Съда на Европейския съюз от
25.01.2024 г., съгласно което при определянето и присъждането на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101,
§1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички
национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната
правна уредба, която му противоречи съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република
България. В Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75, 2 ТО, ТК, е посочено, че
съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г., приетата от Висшия адвокатски съвет като
съсловна организация Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(предишна Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.)) е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, §1 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в
ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на
конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на "легитимни цели". Със същото определение е посочено, че това води до
абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е
задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици, като е изведено, че с
оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, като предвидените в посочената Наредба минимални размери, и
когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Наредба №1 от 09.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа може да бъде разглеждана само като ориентир при
определянето адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено съгласно чл. 38,
ал. 2 от ЗА.
В случая претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е по – малко от
минимума определен в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Следователно са налице предпоставките за присъждането му в искания размер от 660
лева за уважения иск, което видно от приложената по делото молба от адв. Б. Й., следва да
бъде заплатено от ответника на ищеца. По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него
разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 186,14 лева и разноски за вещо
лице в размер на 500 лева.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем Standard 30 № 6024468 от
29.03.2024 г. сключен между „Вива кредит“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, ул. „Джавахарлал Неру“ №28,
бл.Силвър център, ет.2, ап.73Г и Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес: ** ****, ул. „*****, на
основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона за
потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, ул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.Силвър център,
ет.2, ап.73Г, представлявано от Константин И. Константинов, чрез пълномощник юрк. М. М.
Симеонова да заплати на Г. Н. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, ул. „*****,
обл.***, сумата в размер на 186,14 лева – разноски за заплатена държавна такса и разноски
за вещо лице в размер на 500 лева по настоящото производство.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, ул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.Силвър център,
ет.2, ап.73Г, представлявано от Константин И. Константинов, чрез пълномощник юрк. М. М.
Симеонова да заплати на Г. Н. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, ул. „*****,
обл.*** сумата от 660 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - *** в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6