Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/11.03.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 1213
по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
422 във вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Ю.Б."
АД твърди, че по силата на договор за кредит продукт „Бизнес оборудване“ №
BL22144/01.09.2008 г. на ответника „Д.К.“ ООД е отпуснат кредит в размер на
100 000 швейцарски франк за закупуване на бизнес оборудване и
рефинансиране на кредит. Към договора са сключени три анекса (от 30.10.2008 г.,
от 09.06.2010 г. и от 28.12.2011 г.), с
които просрочените суми се преформят като вземания за редовна непогасена
главница и се предвиждат срокове за тяхното погасяване, като плащанията по
останалите вземания се отлагат във времето. Съгласно чл.9а от договора ЕТ „Д.Г.М.“
е съдлъжник по договора. Съгласно чл.14 от Анекс 2 физическото лице Георги
Митев встъпва при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжник на
кредитополучателя Д. КРИС. Във връзка с договор за прехвърляне на търговско
предприятие от 19.11.2012 г. и на основание чл. 15, ал.1 от ТЗ отчуждителят ЕТ „Д.Г.М.“ и ЕТ „Д. – Ц.Г.“
са солидарни длъжници спрямо банката за задълженията по посочения договор. Сочи
се, че крайният срок на договора за кредит
- за погасяване на задълженията на кредитополучателя е 19.09.2018
година. Поради неизпълнение на задължението за
погасяване на вноска Nо 8 с падеж 21.08.2012 г. за лихва и вноска номер
25 за главница с падеж 21.01.2014 г., на основание чл. 60, ал.2 от ЗКИ и
съгласно клаузите на договора между страните, БАНКАТА е обявила договора за
предсрочно изискуемо по отношение на всички съдлъжници. По отношение на
кредитополучателя Д.К. ООД нотариалната покана е връчена на 14.07.2014 г. лично
на управителя И.Ц..
С оглед обявяване на договора за предсрочно
изискуемо, БАНКАТА твърди, че ответникът е в забава за изпълнение и на
остатъчните задължения по договора - тези, на които падежът не е настъпил към
момента на настъпване на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост.
Сочи, че общият размер на дължимите суми от ответника е, както следва:
главница: 98 830,19 швейцарски франка (деветдесет и осем хиляди осемстотин и
тридесет швейцарски франка и деветнадесет сантима), възнаградителни лихви: 10
009,97 швейцарски франка (десет хиляди и девет швейцарски франка и деветдесет и
седем сантима), наказателни лихви: 7 381,26 швейцарски франка (седем хиляди
триста осемдесет и един швейцарски франка и двадесет и шест сантима), такси:
36,95 швейцарски франка (тридесет и шест швейцарски франка и деветдесет и пет
сантима), застраховки: 249,65 швейцарски франка (двеста четиридесет и девет
швейцарски франка и шестдесет и пет сантима) и нотариални такси в размер на
62,40 лева (шестдесет и два лева и четиридесет стотинки).
За събиране на тези суми ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, вследствие на което и
въз основа на сключения договор ищецът се сдобил с изпълнителен лист за
вземанията срещу „Д.К.“ ООД, в качеството му на кредитополучател, и ЕТ „Д.Г.М.“
и Г.Д.М., ЕГН: **********, в качеството им на солидарно задължени по договора
лица. В срока по чл. 414 ГПК възразил единствено длъжника „Д.К.“ ООД, ответник
в настоящото производство.
С допълнителна молба-уточнение ищецът е
посочил, че предявява исковете си единствено срещу ответника „Д.К.“ ООД,
доколкото единствено търговското дружество е възразило срещу издадената
заповед.
Във връзка с подадено възражение по чл. 414
от ГПК, ищецът предявява настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК за
сумите, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.
Ответникът Д. КРИС, призован по реда на чл.
50, ал. 4 ГПК, не подава отговор в законоустановения срок. Не взема становище и
по време на съдебното производство.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е
представен, неоспорен от страните, договор за банков кредит продукт „Бизнес
оборудване“ № BL22144/01.09.2008 г. (стр.8-14 по
делото). По силата на чл. 1, ал. 1 от договора
ТБ „Ю.И Е.Д.Б. АД (Банката ) в качеството си на „кредитор“ предоставя на „Д.К.“
ООД като кредитополучател и ЕТ „Д.Г.М.“ като съдлъжник кредит е размер на
100 000 швейцарски франка за закупуване на бизнес оборудване за
производството на храни и за рефинансиране на кредит е полза на трето лице –
единият управител на търговското дружество И.Ц.. Срокът за погасяване на кредита е 120 месеца
от датата на усвояване, като погасяването е по погасителен план, който се
изготвя след усвояване на кредита. Кредитът се усвоява се в срок от 1 месец от
откриване на заемната сметка. Дължима лихва се формира от базов лихвен процент
– малки фирми за швейцарски франкове, който се определя от банката едностранно
и не подлежи на договаряне, намален с 0,50 пункта. Уговорена е наказателна
лихва за просрочие на дължимите погасителни вноски - уговореният лихвен
процент, завишен с 10 пункта (чл. 5 от договора). Предвидени са и различни
обезпечения по договора.
На 19.09.2008 г.
е подписано приложение към договора за банков кредит (стр. 15 по делото),
съгласно което страните удостоверяват, че заемната сметка по договора е открита
на 19.09.2008 година.
На 30.10.2008 г.,
09.06.2010 г. и на 28.12.2011 г. са сключени три анекса към договора, подписани
от кредитора и кредитополучателя, заедно с приложените към същите погасителни
планове (стр. 18-стр. 33 по делото). Съгласно последният анекс страните са се
договорили, всички просрочени към този момент главници, лихви, такси и
комисионни, застрахователни премии и разноски по договора да се преоформят чрез
натрупване към редовна усвоена и непогасена част от главницата (чл. 2 от анекс
3), като страните са приели за установено, че към датата на сключване на анекса
целия размер на дълга възлиза на 94 927,24 швейцарски франка. Страните са
се договорили за фиксирана годишна лихва върху дълга в размер на 7 % за период
от 24 месеца. След изтичане на периода за облекчено погасяване се дължи базов
лихвен процент – малки фирми за швейцарски франкове, завишен с добавка от 1,74
пункта. Уговорено е разделяне на дълга на две част, с различни условия за
погасяване, но общия срок за погасяване на дълга е 19.09.2018 година.Съгласно
чл. 8 от анекс 3/28.12.2011 г. страните са се договорили, че при незаплащане на
която и да е погасителна вноска по погасителния план, кредитополучателите губят
правото на облекчен ред за погасяване на дълга и Банката има право по своя
преценка да обяви дълга за предсрочно изискуем.
По делото е
представена и нотариална покана, адресира на кредитополучателя „Д.К.“ ООД и
другите солидарни длъжници, съгласно която Банката уведомява длъжниците, че към 13.05.2014 г. по
договор за кредит продукт „Бизнес оборудване“ № BL22144/01.09.2008 г. има натрупани просрочи в размер на общо
15 275,17 швейцарски франка, като към тази дата общото задължение по
кредита е 109 726,18 швейцарски франка. Длъжниците са поканени в срок от 7
дни доброволно да заплатят всички
задължения към банката, като при неизпълнение в дадения срок, банката уведомява
длъжниците, че на основание чл. 6, б „г“, чл. 27, б „в“ от договора на кредит и
на основание чл. 60, ал.2 от ЗКИ, обявява цялата сума на кредита за предсрочно
и незабавно изискуема.
За „Д.К.“ ООД нотариалната покана е получена
лично от И.Ц. в качеството й на управител на дружеството на 21.07.2014 година.
На 06.06.2016 г. е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр.д. № 30068/2016
г. по описа на СРС, 68-ри състав. На 16.08.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с
която на „Д.К.“ ООД, в качеството му на кредитополучател, и ЕТ „Д.Г.М.“, Г.Д.М.,
ЕГН: ********** и ЕТ „Д. Ц.Г.“, в качеството им на солидарно задължени по
договора лица е разпоредено да заплатят на Банката исковите суми - главница: 98 830,19 швейцарски франка (деветдесет
и осем хиляди осемстотин и тридесет швейцарски франка и деветнадесет сантима),
възнаградителни лихви: 10 009,97
швейцарски франка (десет хиляди и девет швейцарски франка и деветдесет и
седем сантима), наказателни лихви: 7
381,26 швейцарски франка (седем хиляди триста осемдесет и един швейцарски
франка и двадесет и шест сантима), такси: 36,95
швейцарски франка (тридесет и шест швейцарски франка и деветдесет и пет
сантима), застраховки: 249,65
швейцарски франка (двеста четиридесет и девет швейцарски франка и шестдесет и
пет сантима) и нотариални такси в размер на 62,40 лева (шестдесет и два лева и четиридесет стотинки).
В срока по чл. 414 от ГПК е подадено само
възражение от длъжника Д.К. ООД.
По делото е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно констатациите на
вещото лице П.Д. , по договора за кредит е усвоена общо сума от 97 734,32
швейцарски франка за периода 19.09.2008 г. - 30.10.2008 година.
За целия период 01.09.2008 г. – 06.2016 г. са
заплатени като суми за погасяване на задълженията по договора – общо
30 686,21 шв. франка, които са отнесени както следва: 8 269,01 - за погасяване на главница, 21 963,30
шв. фр. – погасена договорна лихва с
падежи 21.11.2008 г. – 21.08.2012 г., погасена лихва върху просрочена главница
– 211,34 шв.франка и погасени такси – 242,56 шв. франка. Последно погасената
сума е на 22.03.2013 година. Размерът на
дължимите суми по договора за кредит са: 98 830,19
шв. франка - неплатена главница, 21 816,13 шв. франка - неплатена възнаградителна лихва, 7 381,26 шв. франка – неплатена
мораторна лихва, 36,95 шв. франка - такси,
249,65 шв. франка – дължими застраховки и 62,40 лева – нотариални такси.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Искът по чл. 422
от ГПК е специален установителен иск, чийто срок за предявяване, предмет и
страни са определени от закона. Заявителят в заповедното производство има
правен интерес от предявяване на иск за установяване по основание и размер на
вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
или 417
от ГПК, при условие, че длъжниците са подали в срока по чл. 414
от ГПК възражение.
Настоящото производство е образувано по искове,
предявени от БАНКАТА – заявител в заповедното производство, за установяване
съществуването на вземането й срещу кредитополучателя Д.К. ООД, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК. Искът е предявен в изпълнение указанията на съда по реда на чл. 415
от ГПК, след депозиране на възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което настоящият съдебен състав намира, че е ДОПУСТИМ.
В конкретния случай са предявени обективно кумулативно
съединени искове срещу Д.К. ООД по чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.
430,ал.2 от ТЗ.
По иска по чл.
422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ в тежест на ищеца е да установи:
1) Наличието на валидно сключен между страните договор за
банков кредит;
2) изпълнението на задължението на кредитора да
предостави определения заем на заемателя;
3) настъпване на посочените в договора за банков кредит
условия за предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение;
4) надлежно упражнено волеизявление от страна на БАНКАТА
за обявяване на договора за предсрочно изискуем.
По иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.
430,ал.2 от ТЗ в тежест на ищеца е
да установи допълнително, към посочените
по-горе предпоставки:
5) наличие на валидна уговорка за заплащане на договорна
лихва и размерът на дължимата договорна лихва;
По исковете по чл. 92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи допълнително,
към посочените по-горе предпоставки:
6) наличие на валидна уговорка за заплащане на неустойка
(наказателна лихва) при неизпълнение в срок на задължение за заплащане на
договорна лихва и на главница;
В тежест на ответника като кредитополучател е да
докаже при условията на пълно, главно доказване, че дължимите суми по договора
за кредит са били заплатени от някой от солидарните длъжници.
Като цени в
съвкупност събраните по делото доказателства (договор за кредит, три броя
анекси към същия), съдът намира, че по делото се доказа сключването между
БАНКАТА като кредитор и ответника като кредитополучател.
От заключението
на неоспорената по делото съдебно-счетоводна експертиза се доказа, че кредитът
е усвоен, чрез превеждане на сумата от общо 97 734,32 шв. франка на пет транша, чрез превеждане на сумата по
заемната сметка на ответника (в този смисъл решение 125/12.07.2013 г. по т.
дело 910/2012 г. ТК, II ТО на ВКС).
С оглед
гореизложеното съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора за кредит, поради което и за ответника, като кредитополучател
е възникнало валидно задължение за плащане на суми по него, съобразно
посочените в същия условия. Тези условия са предоговорени с трите броя анекси.
От приетата по
делото съдебно-счетоводства експертиза се установяват дължимите размер за
главница, лихва – договорна и наказателна, такси и разноски по кредита, които
кредитополучателят също е поел задължение да заплаща.
С оглед
диспозитивното начало, на ищеца следва да бъдат присъдени договорни просрочени
лихви съгласно претендираната сума, а не според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.
Установи, се, че
към датата на изпращане на нотариалната покана за обявяване на договора за
предсрочно изискуем – 21.07.2014 г., са били налице дължими суми по вноските за
договорна лихва с падеж след 21.08.2012 г. и за главница с падежи от 21.01.2014
година. Следователно, налице са били условията за обявяване на договора за
предсрочно изискуем.
С нотариалната
покана, лично връчена на управителя на ответното дружество, считано от
28.07.2014 г. договорът за банков кредит е обявен изцяло за предсрочно
изискуем. Поради това и съдът намира предявените искове за основателни.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноските направени в заповедното производство и
в настоящото исково производство (т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2014г.,
ОСГТК на ВКС). В исковото производство ищецът е направил разноските по делото в
размер на 3 959,05 лева - лева - за държавна такса, 500 лева депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.
В заповедното
производство разноските са в размер на 4 121,11
лева - за държавна такса и 4 345 лева -
за адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения, СГС, VI-1 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
430 от ТЗ, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ, вр. чл. 92 от ЗЗД и вр. чл. 79 от ЗЗД, че „Д.К.“
ООД, ЕИК ********, седалище ***- ********дължи на Ю.Б.” АД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:*** сумите, както
следва: - за предсрочно изискуема
главница: 98 830,19 швейцарски франка
(деветдесет и осем хиляди осемстотин и тридесет швейцарски франка и деветнадесет
сантима), възнаградителни лихви: 10
009,97 швейцарски франка (десет хиляди и девет швейцарски франка и
деветдесет и седем сантима) за периода 21.06.2013 г. – 01.06.2016 г., наказателни лихви: 7 381,26 швейцарски франка (седем
хиляди триста осемдесет и един швейцарски франка и двадесет и шест сантима) за
периода 21.02.2014 г. – 01.06.2016 г., такси: 36,95 швейцарски франка (тридесет и шест швейцарски франка и
деветдесет и пет сантима) за периода 10.08.2012 г. – 01.06.2016 г.,
застраховки: 249,65 швейцарски
франка (двеста четиридесет и девет швейцарски франка и шестдесет и пет сантима)
за периода 26.09.2012 г. - 01.06.2016 г.и нотариални такси в размер на 62,40 лева (шестдесет и два лева и
четиридесет стотинки) по договор за кредит продукт „Бизнес оборудване“ №
BL22144/01.09.2008 г., и анекси от 30.10.2008 г., 09.06.2010 г. и на 28.12.2011
г., заедно със законната лихва върху главницата в размер на 98 830,19 швейцарски франка от 06.06.2016 г.
до окончателното заплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
от 16.08.2017 г. по ч. гр. дело 30 068/2016 г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА „Д.К.“ ООД, ЕИК ********, седалище ***- ********да
заплати на Ю.Б.” АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** и
съдебен адрес:*** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски за производството по производство по чл. 422 от ГПК, както следва –
3 959,05 лева - лева - за държавна
такса, 500 лева депозит за
съдебно-счетоводна експертиза и разноски в заповедното производство - 4 121,11 лева - за държавна такса и 4
345 лева - за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: