РЕШЕНИЕ
№ 956
гр. Пловдив, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. А. Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300501407 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Л. А. ЕГН ********** от гр.***, чрез
особения представител адв.П. А. А. от АК Пловдив срещу решение № 793/24.02.2023г. по
гр.д. № 16908/2021г. по описа на РС Пловдив, ХІХ гр.с., с което е признато за установено, че
В. Л. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.***, *** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 447,41 лева, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги от които 121,47 лв. за
периода 01.01.2019г.-30.04.2019 г. ; 323,96 лева - дължими лизингови вноски за периода
01.01.2019-30.04.2019г.; 1,98 лв.-потребление извън месечния пакет за периода 01.01.2019-
30.04.2019г.; 890,89 лв. - 10 лизингови вноски за периода м.06.2019-м. 04.2020г.; ведно със
законната лихва върху главниците от постъпване на заявлението в съда – 22.12.2020г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 17265/2020 г.
на ПРС.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно. Сочи се, че в тежест на
въззиваемата страна е било да докаже предоставената услуга, а това не е доказано по
процесното дело. Сочи се, че не са доказани и всички останали твърдения, направени с
1
исковата молба, които са оспорени от страна на ответника. Ето защо се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноските по делото.
Постъпила е и частната жалба от особения представител адв. А. срещу определение по чл.
248 от ГПК, с което съдът е осъдил В. А. да заплати сумата от 22,81 лв. на адв. А. за
възнаграждение за представителство по делото. Сочи се, че определението е в нарушение на
чл.47 ал.6 от ГПК и чл. 78 от ГПК. Иска се отмяна на определението, като вместо това да се
осъди ищецът да заплати на адв. А., като особен представител на ответника, допълнително
определената сума.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба с който решението се намира за правилно и
законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по
делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира
следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
Предявен е иск по чл.422 от ГПК.
РС Пловдив е установил от приетите писмени доказателства - допълнително споразумение
от 09.05.2016г. и 30.04.2018г. към договор за мобилни услуги, и договор за лизинг от
30.04.2018г., че между страните е постигнато споразумение на 09.05.2016 г. за предоставяне
на мобилни услуги чрез мобилен номер *** за 24 месеца при такса от 60,99 лв. на месец. с
ДДС за период от 24 месеца. На същата дата на ответника е предоставено и мобилно
устройство- APPLE iPhone Х 64GB за срок от 23 месеца при лизингова цена от 1862,77 лв. с
вкл. ДДС, платима на 23 вноски по 80,99 лв. с ДДС. ПРС приема от представените фактури
(на лист 28-47 от делото), че в периода 01.02.2019-01.05.2019г. ищеца е начислил на
ответника задължение в размер от 136,95 лв. за ползвани мобилни услуги - 4 месеца в
периода 01.01.2019-30.04.2019г. и 232,96 лв. за четири лизингови вноски за същия период.
От представената фактура от 01.06.2019г. е видно, че на същата дата ищеца е определил на
ответника задължение в размер от 890,89 лв. за неплатени лизингови вноски.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в тежест на въззиваемата страна е било
да докаже предоставената услуга, а това не е доказано по процесното дело. Сочи се, че не са
доказани и всички останали твърдения, направени с исковата молба, които са оспорени от
страна на ответника.
За таксите за ползваните услуги за мобилен телефон и интернет са предоставени от ищеца
фактури със съответната сметка за потребление, изискуема по чл.260 от ЗЕС. Тези писмени
доказателства не са оспорени от ответника и доказват потреблението и неговата цена по
одобрените тарифи, определени от мобилния оператор. Нито има данни тези сметки за
2
потребление да са били оспорени от потребителя веднага след издаването им и
уведомяването му за тях, нито те са били оспорени като неверни от пълномощника на
потребителя в хода на съдебния процес. Ето защо обема на потреблението на мобилни
услуги и цената за това са доказани категорично по делото с писмени доказателства,
предвидени в чл.260 от ЗЕС.
За таксите за лизинг на взетия лизингов мобилен телефонен апарат по делото има
представен договор за лизинг от 09.05.2018г. между страните по делото, в който по силата
на чл.4 лизингополучателя е потвърдил, че му е предадено годно уговореното в договора
устройство. Твърди се от ищеца, че по този договор не са платени лизинговите вноски за 10
месеца, за което е представена фактура за сумата от 890,89 лева. В казуса става дума за
отрицателен факт – неплащане на вноски по сключен договор. Ако ответникът твърди, че е
плащал тези вноски, то доказателствената тежест за това тежи върху него. Подобни
твърдения за извършено плащане същият не е правил в хода на съдебния процес. Ето защо
исковите твърдения следва да се считат за доказани в казуса. Поради което обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото правото на разноски се поражда в полза на страната взела участие
в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция.
Ето защо на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца по иска „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД
следва да се присъдят направените разноски за въззивното дело от 300 лева за внесено
възнаграждение за особен представител на насрещната страна за въззивното дело /л.22/.
По частната жалба на особения представител адв.А. срещу определение по чл.248 от ГПК, с
което съдът е осъдил В. А. да заплати сумата от 22,81 лв. на адв. А. за възнаграждение за
представителство по делото. Същата е основателна. По силата на чл.47 ал.6 от ГПК
възнаграждението за особен представител на ответника в хипотезата на чл.47 ал.1 – ал.5 от
ГПК е за сметка на ищеца и се определя като размер и се внася предварително по сметка на
съда. Тоест преди назначаването на особения представител вече следва да е решен въпроса
за неговия хонорар. Ето защо съдът няма право след решаването на делото да си променя
виждането за размера на адвокатския хонорар и да го възлага на ответника. Поради което
това определение следва да се отмени, а искането за възлагане на тази сума в тежест на
ищеца е правно недопустимо с оглед нормата на чл.78 ал.1 от ГПК, при условие, че исковете
са изцяло уважени.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 793/24.02.2023г. по гр.д. № 16908/2021г.
по описа на РС Пловдив, ХІХ гр.с.
ОСЪЖДА В. Л. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.***, *** да
плати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
3
адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6
сумата от 300 лева за разноски направени по въззивното дело.
ОТМЕНЯ определение № 3971/31.03.2023г. по гр.д. № 16908/2021г. по
описа на РС Пловдив, ХІХ гр.с.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4