Определение по дело №1331/2020 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                                                                                                                                                              

№ 1624                                             16.06.2020 г.                                    град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  I-ви  въззивен  граждански състав, на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове:  1. Пламена Върбанова                                    

                                 2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 1331 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Янка Табакова (пълнм. л. 9 от първа инстанция) против Решение № 13/17.02.2020г. постановено по гр.д. № 684/2019г. по описа на РС Средец, с което съдът е осъдил Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, да заплати на К.К.К., с ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата 973,98 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 31.09.2016 г. – 30.09.2019 г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 350 лева, както и е осъдил Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 50 лева и разноски за експертиза в размер на 150 лева.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, не е съобразено с приложимите за претендираното възнаграждение норми и не е мотивирано. За процесния период ищецът изпълнявал задълженията си на ненормиран осемчасов работен ден. Счита, че е приложима уредбата по ЗМВР, а КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и тези, работещи в МВР като в ЗДС и ЗМВР нямало непряко препращане към КТ, а случаите, в които законодателят счел, че материята следва да се уреди идентично с тази по КТ, препращането било пряко и акцентира на законови разпоредби. Поддържа, че е приложима уредбата по ЗМВР като редът за организацията и разпределението на работното време, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли с Наредба на Министъра на вътрешните работи съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР. За периода 01.06.2016 г. – 29.07.2016 г. действала Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. за периода 29.07.2016г. – 02.08.2016г. - Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., а за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019г. - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Предвид посочената нормативна уредба РС неправилно приел, че приложение следва да намери НСОРЗ. За държавните служители на МВР приложение намирал ЗМВР, който предвиждал по-високо заплащане на нощен труд и по-висока социална закрила отколкото КТ. Поддържа, че липсват празнини, които да водят до прилагането на НСОРЗ. Разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ не била приложима и поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време следвало да са налице следните предпоставки: а) подневно отчитане на работното време; б) работа на смени; в) продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и г) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми като в случая предпоставките по б. „в“ и „г“ не били налице. Намира, че е неоснователна и претенцията за законна лихва. Моли да се отмени обжалваното решение и исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В случай, че не се уважи въззивната жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Няма искания по доказателствата.

Препис от въззивната жалба е връчен на К.К.  чрез адв. Ж.  на 16.03.2020г. като в срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.  

Така мотивиран ОС Бургас

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Янка Табакова против Решение № 13/17.02.2020г. постановено по гр.д. № 684/2019г. по описа на РС Средец, съобразно настоящото определение.  

ВНАСЯ в.гр.д. № 1331/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 29.07.2020 г. от 10,00 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните. 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2. мл.с.