МОТИВИ по НОХД № 2128/2020г. на Окръжен съд-Пловдив
Подсъдимият Е.Т. е обвинен от Окръжна прокуратура
- Пловдив в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, буква „б“ вр. ал. 1,
буква „б“ пр. 2-ро и буква „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3-то от НК за това, че на 04.08.2019 година
на автомагистрала „Тракия“, ***, област Пловдив, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил с марка „БМВ“ модел 520Д с австрийски
регистрационен № ***, е нарушил правилата за движение:
1. Чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя, и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“
2. Чл. 25, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата - “Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните пътни превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони на дясно или наляво по платното
за движение, в частност да премине в друга пътна лента, да завие наляво или
надясно за завиване по друг път или крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
3. Чл. 25, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата – „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента“
и с това по
непредпазливост е причинил смърт на едно лице, а именно на В.И.К., ЕГН **********
от гр. С.и средна телесна повреда на едно лице, а именно на Д.Г.С., ЕГН **********,
изразяваща се в счупване на лявата ключица, наложило имобилизация,
довела до трайно затрудняване движенията
на левия й горен крайник.
Прокурорът поддържа
обвинението в съдебното заседание изцяло. Счита че на подсъдимия следва да се
наложи наказание лишаване от свобода към минималния размер по предвиденото за
деянието наказание при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, с
приложението на чл.66 от НК, както и да се определи срок на лишаването му от
право да управлява МПС.
Конституираните по делото
като частни обвинители Р.К., Д.К., Д.К. и И.К.–като родственици на починалия В.И.К., чрез повереника
си адв.Н.Ш., молят съда да признае подсъдимия за
виновен като считат, че следва да му се наложи предложеното от прокурора
наказание.
Конституираният по делото
като частени обвинител Д.С., чрез повереника си адв.Д.М., също моли съда да постанови осъдителна
присъда и наложи на подсъдимия справедливо наказание.
Подсъдимият Т. не се явява в производството по делото, като
същото протече задочно спрямо него. Той, чрез защитника си адв.С.А.,
пледира за постановяване на оправдателна присъда, а алтернативно – ако бъде
признат за виновен да му бъде наложено наказание в условията на чл.55 от НК, в
условията на чл.66 от НК, както и да бъде лишен от право да управлява МПС в
по-кратък срок. Излагат се и доводи
във връзка с исканията.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият Е.Т. е роден на *** год. в гр. ***, Р.Т..
Той е ***, гражданин на Р.А., живущ в Р.А., има основно образование, трудовоангажиран е и не е осъждан.
Късно вечерта на 03.08.2019г. пострадалият
В.И.К. потеглил с лек автомобил „ Ситроен Берлинго“ с
рег. № ***, собствен на „***“ ЕООД гр.С., към която фирма работил, от гр.С.за
гр.Бургас. На предната дясна седалка до него пътувала св.Д.С., с която като
приятелски семейства й бил обещал да я закара до гр.Стралджа, за да гостува на
дъщеря си. К.шофирал спокойно, без да бърза,
в дясната пътна лента на южното платно за движение на автомагистрала
„Тракия“ с посока от запад на изток / в посока гр. Бургас/. В тъмната част на
денонощието времето било топло, а асфалтовата
настилка суха.
Около 00.30ч. на 04.08.2019г. К.и
спътницата му, с управлявания от него с около 112 км/ч. автомобил „
Ситроен Берлинго“ се намирали на автомагистрала
„Тракия“, наближавайки района на км 154 + 000- обл.Пловдив.
Това бил прав участък от пътя, малко след бензиностанция на „ОМВ“. Двамата се
уговорили на следващата бензиностанция да се отбият за по кафе.
Към този момент – 00.30ч., на
около 100 метра
в далечината, след него, в същата пътна лента, се движил с лекия си автомобил св.А.Г.. Той нямал намерение да
изпреварва „Ситроен”-а, при което и не намалявал дистанцията между двете коли.
На същата магистрала „Тракия”, по
същото време, се придвижвал от А. с лек автомобил „ БМВ 520 Д“ с австрийски
регистрационен № *** за Турция и австрийският гражданин от турски произход - подсъдимият Е.Т.. Към горепосочения момент Т.,
който се движил в лява пътна лента със скорост от около 131 км/ч., изпреварил
автомобила на св. Г., като след това навлязъл частично в съседната дясна пътна
лента, между двата автомобила – пред колата на св.Г. и след тази на пострадалия
К.. Това се сторило странно на св.Г., тъй като подс.Т.
нито изпреварвал колата пред него, нито се прибирал изцяло в дясната пътна
лента, а шофирал в средата на осевата линия, разделяща двете активни ленти за
движение на южното платно. Дори св.Г. пред себе си вече виждал единствено три
габаритни, задни светлини – двете на автомобила на подсъдимия и дясната на колата
на пострадалия, тъй като управляваната от Т. машина закривала левия заден
габарит на „Ситроен”-а. Не е видял светване на стоповете и на двете коли, т.е.
липсвало е задействане на спирачна система. Секунди след това подс.Т. застигнал движещият се пред него в дясна пътна
лента автомобил, като последвал удар с предна дясна част на лек автомобил „БМВ 520 Д“ с рег. № *** в задна лява част на
лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***.
Въпреки последвалата повреда на предна дясна гума, от което колата тръгнала по
диагонал надясно, Е.Т. успял да установи
автомобила си в аварийната лента на около 134 м. след удара в посока изток. В резултат на
удара пък лекия автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. №
*** се завъртял около оста си, а след
това и през таван като спрял наклонен на
лявата си страна със задна част, възкачена върху разделящата двете платна мантинела и с предна
част, обърната към гр.С.. Половината
автомобил се намирал върху лявата/ изпреварващата/ лента за движение на
южното платно на автомагистралата. Положението му било такова, че пасажерската седалка на постр.св.С.
била в горната час на купето.
Виждайки пред себе си удара между
двата автомобила, св. А.Г. успял да спре колата си в аварийната лента, като
включил аварийните светлини. Помолил придружаващите го спътници да слязат и
застанат зад мантинелата, а сам той взел светлоотразителната си жилетка и започнал да ръкомаха, за
да спре движението на останалите автомобили.
Въпреки стореното от св.Г.,
последвало ново ПТП с пътуващи турски граждани, при което в преминалия покрай свидетеля, но успял да
спре л.а.”БМВ”, се ударил „Пежо експерт” , при което возеща се в „Пежо”-то жена
е починала.
Междувременно, по възникналото
ПТП между л.а.„Ситроен Берлинго“ с рег.№ *** и л.а.„БМВ
520 Д“ с рег. № ***, пътници от успели да преминат покрай МП коли и отзовали се
на виковете за помощ на успялата да излезе през багажника на колата, возещата
се без предпазен колан постр.С., започнали да правят
опити за изваждане на постр.К.от автомобила. В купето
на „Ситроен”-а влязъл турски гражданин, но не успял да извади постр.К.. След него влязъл и втори, чийто опит също се
оказал неуспешен. Св.Ш. - работещ по охрана на съоръженията на АМ”Тракия”,
който бил дежурен по това време и преминавайки със служебния автомобил видял
катастрофата, включил светлинната му сигнализация и се присъединил към
помагащите. Видял шофьора още жив, с течаща кръв от главата му. Чрез накланяне
на възкачения върху мантинелата „Ситроен”, успели
да отворят шофьорската врата, при което постр.К.започнал да изпада от купето. Подели го, изваждайки
го отвътре и положили пострадалия на асфалта, встрани от колата. Измежду
помагащите имало и доктор, който превързал раната и била положена постелка под
главата на К.. Постр.С., св.Ш., както и намиращия се
на мястото на инцидента св.Г., сигнализирали за случилото се на тел.112.
Пристигналата линейка качила пострадалите К.и С., отвеждайки ги към 02.30ч. на
04.08.19г. в УМБАЛ ”Св.Г.”***, където въпреки положените медицински интервенции
В.К.починал в 06.30ч.
Междувременно, получилият към
00.45ч. сигнал от дежурния ОДЧ при с-р”Пътна полиция”-Пловдив, мл.автоконтрольор св.Г. също се бил отправил към МП. Той също
се включил в опитите да извадят постр.К.от колата,
след което го качили в пристигналата линейка. Св.Г. установил и намиращия се
отдалечен от МП л.а.”БМВ”, където на въпросите му към сторилия му се уплашен подс.Т., последният му отговорил, че не знае какви са
ударените по катастрофата и не изявил желание да дойде на место, тъй като щял
да тръгва към бензиностанцията, за да търси майстор за колата си. Г., след като
взел документите на водача и го изпробвал за алкохол, уведомил пристигналите на
МП разследващи и за ударената кола на подсъдимия, които отишли да заснемат
автомобила.
Според
заключението по назначената съдебномедицинска експертиза на труп се установява, че на
пострадалия В.К.са били причинени следните травматични увреди: наличие на обширен
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, контузия на мозъчния ствол, оток на
мозъка, счупване на основата на черепа, кръвонасядане
на меките черепни покривки, счупване на гръдната кост, разчленяване на междупрешленните дискове между шести и седми шийни и единадесети и дванадесети гръдни прешлени без
засягане на гръбначномозъчното вещество, две разкъсно-контузни
рани на главата, охлузвания и кръвонасядания по
трупа.
Причината за смъртта
на В.К.е черепно-мозъчната
травма, представяща се със счупване на основата на черепа и обширен кръвоизлив
под меката мозъчна обвивка, контузия в областта
на мозъчния ствол, мозъчен оток и произлизащия от тях компресионен синдром на мозъка.
А от заключението по
съдебната химикотоксикологична експертиза по
предоставените биологични проби от починалия К., не се е установило наличие на
алкохол, наркотични и упойващи вещества.
Видно от заключението на СМЕ пострадалата Д.С. при възникналото ПТП е получила счупване на лявата ключица,
наложило имобилизация и причинило трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник за около 2-3 месеца по смисъла на чл.129
от НК. Получила е и контузия на гръдния кош и кръвонасядания,
които се преценяват като леки телесни повреди
по смисъла на чл. 130, ал.1 и ал. 2 от НК.
От заключението по назначената и
изготвена Тройна автотехническа експертиза се
установява, че ударът между двата автомобила е настъпил в лявата задна част на
лек автомобил „Ситроен Берлинго“ и в дясната предна
част на лек автомобил „БМВ 520Д“;
В.И.К. е управлявал лек автомобил
„Ситроен Берлинго“ по дясната пътна лента на платното
за движение на южното платно за движение на АМ „Тракия“ с посока на движение от
запад на изток. Скоростта на автомобила в удара е била около 112 km/h
предвид липсата на спирачни следи и данни за спиране на автомобила преди удара,
то тази скорост следва да се приеме, че е била и скоростта на автомобила
непосредствено преди момента на удара.
Е.Т. е управлявал лек автомобил
„БМВ 520Д“ по лявата пътна лента на платното за движение на южното платно за
движение на АМ „Тракия“ с посока на движение от запад на изток зад лек
автомобил „Ситроен Берлинго“, след което автомобилът
е навлезнал в дясната лента. Скоростта на лек
автомобил „ БМВ 520Д“ в удара е била около 131 km/h
предвид липсата на спирачни следи и данни за спиране на автомобила преди удара,
то тази скорост следва да се приеме, че е била и скоростта на автомобила
непосредствено преди момента на удара.
От техническа гледна точка
причина за настъпване на първия удар (удара между лек автомобил „БМВ 520Д“ и
лек автомобил „Ситроен Берлинго“) е, че водачът на
лек автомобил „БМВ 520Д“ - Е.Т., при
предприетата маневра - смяна на лентата е навлязъл от лявата в дясната пътна
лента по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там се
е намирал лек автомобил „Ситроен Берлинго“.
От материалите по делото се
установява, че времето между удара на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с лек автомобил „БМВ 520Д“ и удара на лек
автомобил „ Пежо Експерт“ с лек автомобил „БМВ 730 Д“ е повече от времето за
изминаване на опасната зона на лек автомобил „Пежо Експерт“, т.е. водачът на
лек автомобил „Пежо Експерт“ е имал техническа възможност да предотврати
произшествието след настъпване на първия - удар (удара на лек автомобил
„Ситроен Берлинго“ с лек автомобил „БМВ 520Д ), ако
бе съобразил скоростта на автомобила с ограничената видимост от неизвестни
автомобили. В случая са настъпили две произшествия на едно и също място, но
отделени едно от друго във времето.
Най-вероятен от техническа гледна
точка е следният механизъм на първото настъпилото произшествие :
Е.Т. управлявал лек автомобил
„БМВ 520Д“ по лявата пътна лента на южното платно за движение на АМ „Тракия“ с
посока от запад на изток със скорост около 131 km/h.
В един момент лек автомобил „БМВ 520Д” навлезнал
частично в дясната активна пътна лента, където В.И.К. управлявал лек автомобил
„Ситроен Берлинго“ с около 112 km/h
пред лек автомобил „ БМВ 520Д“. В резултат на това е последвал удар, в лявата
задна страна на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ и в
дясната предна страна на лек автомобил „БМВ 520Д“. Въпреки настъпилата увреда на предно дясно колело на лек автомобил „БМВ 520Д“
от удара водачът му успял да запази контрол над автомобила и го установил -
спрял в позицията и положението, отразени в Протокола за оглед и видни в албума,
а в резултат на удара лек автомобил „Ситроен Берлинго“,
преобръщайки през дясната си страна, през таван и на лява страна, се ударил в
северната мантинела и се спрял, след което бил
поставен в позицията и положението, отразени в Протокола за оглед и видни в
албума.
Според заключението на експертите
по категоричен начин се определя, че ударът е настъпил в дясната пътна лента –
пътната лента на „Ситроен Берлинго”.
Съдът
възприема и кредитира изцяло така представените заключения от вещите лица, като
изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област и неоспорени от страните.
За да постанови присъдата си съдът прие
за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се
установява от събраните гласни и писмени доказателства, както и веществени
такива, които в пълна сила подкрепят направените от съда изводи за случилото се в обективната
действителност. А фактическата обстановка,
изложена и във внесения обвинителен акт, поддържана от прокурора и частните
обвинители по делото следва от гласните доказателства на разпитаните в хода на
делото свидетели Ат.Г., Й.Г., Л.Ш., Др.С., Р.К., Д.К. и И.К., от приетите по ДП
писмени доказателства: от Т.1- протоколи за оглед на местопроизшествие /л.11,
35, 61/, фотоалбуми /л.16, 39, 65/, приемо-предавателан
протокол /л.108, 175/, епикриза на подс./л.123-142/, характеристика/ л.196/, талон и справка
„ПП” за л.а.”Ситроен Берлинго” /л.171, 172/, констативен
протокол /л.281/, препис акт за смърт /л.285/, удостоверение за наследници
/л.286/; от Т.2-справка съдимост и хар.справка /л.151/,
контр.талон и характеристика МПС/л.172, 186/, приемо-предавателен протокол и контр.талон
л.а.”БМВ” /л.175, 176/, справки тел.112 и приемо-предавателен
протокол /л.192, 198/, справка агенция „АПИ” /л.206-209/, разписка за връщане
паспорт/л.210/; от Т.3 – медиц.документацияза
постр.К./л.1930/, медиц.документация
за постр.С. /л.32-40/, от данните по заключенията на
вещите лица по назначените изготвени експертизи, както и от ВД по делото. Така
от наличните по делото доказателствени материали,
събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен
начин се установява осъществяването на деянието предмет на настоящото наказателно
производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на
извършване, както и авторството му.
Така по
искането в пледоарията от защитата на подс.Т. за
признаването му за невиновен и за постановяване на оправдателна присъда спрямо
него, то същото следва да се посочи за неоснователно. По делото са налице
показанията на свидетел очевидец на катастрофата, предизвикана единствено от
действията на самия подсъдим. Тук св.Г.
е категоричен в показанията си, че е видял удара в „Ситроен”-а, предизвикан от
изпреварилия го автомобил. Отделно от това в огледния
протокол от 04.08.19г. при сторения оглед на МП от 02.10ч. и в този от 05.08.19г./при дневна светлина/ е
отразено, че по вдлъбнатините и ожулванията по предния десен калник на
автомобила на Т. са оставени сини на цвят следи. А от данните по делото се
установява, че автомобила, който е шофирал починалия К.е син на цвят. В тази
връзка не следва да се подминават и показанията на полиц.служител
св.Г. относно психическото състояние на подсъдимия при срещата с него малко
време след катастрофата. А по отношение доводите за спукана от подсъдимия гума
преди катастрофата, този довод също се отхвърля от съдебния състав като
несъстоятелен. Единствено св.Г. споменава, че мислел за спукана предна дясна
гума на л.а. на подсъдимия. Това негово несигурно твърдение се опровергава от
данните по двата огледни протокола, в които
задължително би се отразило това обстоятелство. Отбелязва се допира на предната
броня с дясната предна гума и деформирана джанта/отново със синя боя по нея/,
но не и за спукана или спаднала гума. Липсва такова отразяване и в приемо-предавателния протокол. Нещо повече, свидетелят пряк очевидец на случилото се – Г. е сигурен, че колата
на подсъдимия не е криволичела непосредствено преди катастрофата, а само се е
движила по средата между двете платна, което се е сторило странно на този
свидетел. А по отношение възраженията на адв.А.
относно начина на изваждане на починалия К.от л.а., то това, като действия на
случайните лица е било необходимо и дори задължително да бъде сторено, с оглед
на данните по делото, че К.е бил жив към оня момент, а и е имало опасност от
изтичане на газ и предизвикване на запалване на МПС. Установи се, че
„изпадането” на пострадалия, за което се
назовава от св.Ш., е по-скоро накланянето на К.към земята, след поредния опит
за отваряне вратата на автомобила, при което е бил подет и положен на асфалта.
Това е било възможно да стане след накланяне на колата, за да бъде освободена
шофьорската врата. Не следва да се предполага пострадалият К.да е бил ударен
при тази операция, след като травмата на главата му е била забелязана от
свидетелите още като се е намирал в купето, със стичаща се по него кръв. Пак по
отношение възражението на адв.А. относно въпроса дали
постр.К.е бил с предпазен колан към оня момент, то данни
за това обстоятелство биха могли да се изведат единствено от огледния протокол, където е посочено твърде пестеливо, че
коланът се е намерил блокирал в свободно положение. При това положение идва на
ход здравата логика, че К.е шофирал с поставен предпазен колан, предвид на
данните по делото, че е правен опит да бъде изваден от купето на колата поне от
двама мъже, чужди граждани, останали неизвестни по делото. А за да се направи
опит да бъде извадено тяло на човек в тази ситуация, то първото действие би
следвало да е да се откопчае колана на автомобила. Но дори и да се приема
възражението на защитата на подсъдимия, то в случая не може да се говори за съпричиняване, тъй като движейки се праволинейно в своята
лента за движение и със скорост ненарушаваща правилата за движение по пътищата
автомобилът, управляван от К.е бил ударен отзад, без да е очаквал това и без да
е допринесъл с поведение за настъпване на транспортното произшествие.
Действително скоростта, с която е шофирал подсъдимият, е допустима при
движение по автомагистрала, но в конкретния случай тя не е била съобразена с
натрупаната умора и шофиране при нощни условия.
Отделно от това, отново в нарушения на правилата за движение по
пътищата, подсъдимият, за да предприеме маневрата да премине в друга пътна
лента, навлизайки изцяло или частично в такава, или да заобиколи
или пропусне превозното средство, е бил
длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението.
При така очертаната по-горе
фактическа обстановка, съдът намери, че с поведението си подсъдимият Е.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.4
вр.ал.3 б.“б“ вр. ал.1 б. ”б” пр.2 и б.»в» вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК за това, че на 04.08.2019 година на автомагистрала „Тракия“, ***,
област Пловдив, при управление на моторно превозно средство лек автомобил с
марка „БМВ“, модел 520Д, с австрийски регистрационен № ***, е нарушил правилата за движение:
1. Чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата –
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя, и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“
2. Чл. 25, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата - “Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните пътни превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони на дясно или наляво по платното за движение, в частност да
премине в друга пътна лента, да завие наляво или надясно за завиване по друг
път или крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
3. Чл. 25, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата – „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента“ и
с това по непредпазливост е причинил смърт на едно лице, а именно на В.И.К.,
ЕГН **********, от гр. С.и средна телесна повреда на едно лице, а именно на Д.Г.С.,
ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата ключица, наложило
имобилизация, довела до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник.
Деянието
е извършено по непредпазливост, като подсъдимият не е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Предвид
на по-горепосочената правна квалификация и съобразявайки се с целите на
специалната и генерална превенции, съдът намери, че наказанието което следва да
понесе подсъдимият е необходимо да се определи при превес смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Като такива се преценят чистото му съдебно
минало, добри характеристични данни,
трудова ангажираност и здравословното му състояние. Като отегчаващи
отговорността му обстоятелства се отчитат
опитите му да се дистанцира от случилото се, с оглед на заявеното пред
св.Г., да остане инкогнито като участник в ПТП, както и демонстрираното
впоследствие безразличие по хода на делото, с оглед воденото спрямо него
наказателно преследване, а и липсата на
дори и нотка съжаление пред близките на убития български гражданин К.и пред
пострадалата С., по повод на причинената й телесна увреда. Въпреки, че вещите лица изключват
причинно-следствената връзка между случилите се две катастрофи на магистралата,
тук е необходимо да се посочи, че именно от действията на подсъдимия Т.,
създавайки трудност по придвижването по магистралния път, се е наложило
спирането на последващ автомобил, в който се удря
друг и при това с друг смъртен случай. Най-справедливо в случая е да му се определи и наложи
наказание в условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода в размер от
3 години. Наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не се
отчетоха от съда като многобройни такива, на фона на отегчаващите, за да бъдат
уважени исканията на защитника на подсъдимия за определяне наказанието в
условията на чл.55 от НК.
Налице са условията за прилагане разпоредбата на
чл.66 ал.1 НК, тъй като за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия не се налага реалното му изтърпяване. Изпитателният
срок се определи за 5 години, считан от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.343Г от НК съдът лиши подсъдимия от правото му да управлява МПС за
срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в сила. От срока за лишаване
от това му право съдът постанови да се приспадне на основание чл.59 ал.4 от НК периодът,
през който Т. е бил лишен за това по административен ред /по протокол за
доброволно предаване /л.108 т.1 от ДП/. до влизане на присъдата в сила.
Взе се отношение и по веществените доказателства
по делото, като съдът постанови 2 бр.
задни стопа от лек автомобил, марка „Ситроен Берлинго“, с рег. № ***, намиращи
се на съхранение при домакина на
отдел „Криминална полиция “ при ОД на
МВР гр. Пловдив, и лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с български рег. № ***,
предаден на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, да
се върнат на собственика им – „***“ ЕООД гр. С., след влизане на присъдата в
сила, а лек автомобил марка „БМВ“ 520Д, с австрийски
номер № ***,
намиращ се на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдидв, да се
върне на подсъдимия Е.Т. /Е.Т./, след влизане на присъдата в сила. ВД 2 броя СД със записи от
охранителна камера на бензиностанция и телефон 112, приложени в кориците на
делото /том 2-л.195 и л.198А/, да следват делото.
Подсъдимият бе осъден, на основание чл.189, ал.3 от НПК,
да заплати в полза на Държавата - по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив
направените по делото разноски за изготвените по делото експертизи в размер на
1276.80 лева, а в полза на бюдета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд-Пловдив – да заплати направените по делото разноски в съдебното
производство в размер на 160 лева.
Постанови се на основание чл.189, ал.2 от НПК направените
разноски за преводач на досъдебното производство в размер на 90.00 лева,
остават за сметка на ОД на МВР – Пловдив, а направените разноски за преводач на
съдебното производство в размер на 100 лева, остават за сметка на Окръжен съд –
Пловдив.
Причина
за извършване на престъплението е незачитане на елементарни правила за движение
по пътищата.
Предвид
на гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: