№ 214
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20251001000192 по описа за 2025 година
С решение от 11.12.2024 г., постановено по т. дело № 34/2024 г. Окръжен съд- Враца
е приел за установено на основание чл.194 ал.2 изр.2-ро вр. с ал.3 ГПК, че Запис на заповед
от 31.03.2022г., е неистински документ, тъй като подписите положени срещу „Подпис на
издателя“ и „Подпис на авалиста“ в Запис на заповед от 31.03.2022 год. Не са положени от
лицето Х. В. К., както и почерка отразен в трите имена под подписите „Х. В. К.“ в Запис на
заповед от 31.03. 2022 г. не е изпълнен от лицето Х. В. К., поради е изключил документа от
доказателствата по делото. Отхвърлил е предявения от „Суфле Агро България" ЕООД с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, п. к. 1407, ж.к. Промишлена
зона "Хладилника", ул."Атанас Дуков" № 1, ет. 8, представлявано от управителя А. Р. И., чрез
адв. В. Е. М. – САК, със служебен адрес: гр.София, ул. "Г. С. Раковски" № 149, вх. Б, ет. 2,
ап. 22, срещу "К.и Агро Бизнес" ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Мездра, обл.Враца, п. к. 3100, ул. "Александър Стамболийски" № 66 и Х. В.
К. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Враца, ж.к. "Сениче", бл. 75, вх. Б, ап. 13,
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, с който е поискал да се признае за установено, че ответниците "К.и Агро Бизнес" ЕООД,
ЕИК *********, гр.Мездра, обл.Враца и Х. В. К., дължат солидарно на "Суфле Агро
България" ЕООД сумата от 100 848,00 лв., представляваща вземане по запис на заповед от
31.03.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
делото до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед № 506/24.10.2023г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.10 от ГПК и
1
изпълнителен лист от 24.10.2023 г. по ч. гр. д. № 1156/2023 г. по описа на Районен съд - гр.
Мездра, като неоснователен. Осъдил е ищеца да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 10 100 лева.
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство „Суфле Агро България" ЕООД , който го обжалва в срок с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост . Въззивникът твърди, че в процеса е установено по
несъмнен начин, че двата ответници дължат на ищеца сума в размер на 100 848 лева, за
която е издадена процесната заповед за изпълнение, като съдът неправилно е игнорирал
установените по делото факти. Сочи, че процесния запис на заповед от 31.03.2022 г. е
издаден като обезпечение на вземанията на ищеца, в качеството му на продавач по договор
за продажба № 164/31.03.2022 г. , анекс към същия от 31.03.2022 г. и фактура №
**********/31.03.2022 г. като видно от заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно - счетоводна експертиза, купувачът по същата не е изпълнил задължението си за
заплащане на продажната цена. Твърди, че горното се установява и от представения по
делото договор за спогодба с нотариална заверка на подписите на страните №
959/31.01.2023 г. , който , видно от заключението на съдебно - графологичната експертиза е
автентичен и е подписан от лично Х. В. К., който е бил запознат с нейното съдържание.
Излага, че в спогодбата обективира изричното признание, че ответникът „К.и Агро бизнес“
ЕООД има качеството на получател на стоката по фактура № **********/31.03.2022 г. , като
видно от заключението на съдебно - счетоводната експертиза същата е надлежно
осчетоводена в счетоводствата на дружеството. Твърди, че в спогодбата е посочено изрично,
задължението на двамата ответници към ищеца произтича от договор за продажба
№164/31.03.2022 г. и е обезпечено със запис на заповед от същата дата, като е направено и
изрично волеизявление на купувача, че същото не е заплатено. Поддържа, че горното е по
естеството си признание за верността на съдържанието на ценната книга. Навежда доводи
за необоснованост на извода на съда за нищожност на договора за спогодба, на основание
чл. 366 от ЗЗД, тъй като правата които урежда произтичат от нищожен юридически факт , с
доводи, че съгласно трайната практика на ВКС не всички хипотези на нищожност на
договора са обхванати от нормата на чл. 366 от ЗЗД. Сочи, че съдът е игнорирал и
обстоятелството, че лицето, подписало спогодбата – Х. В. К. е едноличен собственик на
капитала на дружеството на ответника и физическо лице – авалист , поради което е бил
запознат с нейното съдържание и в двете си качества, респективно бил е запознат със
съдържанието на ценната книга - запис на заповед от 31.03.2022 г. в качеството си на неин
издател и на неин авалист, респективно със съдържанието на договор №164 , сключен на
същата да. Поддържа, че съдът необосновано е игнорирал както заключението на съдебно -
счетоводна експертиза, така и осъщественото от дружеството частично плащане по
фактурата което сочи на недвусмислено признание на наличието на задължение за плащане
по каузалното правоотношение и липса на изпълнение на същото в срок. Инвокира
оплакване за необоснованост на извода, че липсва връзка между издадената фактура
договора и подписания запис на заповед, тъй като същата не доказва осъществяване на
доставката на посочените в нея стоки.. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
2
уважи предявения иск.
Въззиваемите "К.и Агро Бизнес" ЕООД , ЕИК ********* и Х. В. К. изразяват
становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържат, че решението е
постановено при пълнота на доказателства и при съобразяване на трайната съдебна
практика. Сочи, че по делото е установено но несъмнен начин, че представите запис на
заповед от 31.03.2022 г., договор за покупка- продажба №164/31.03.2022 г. и анекс към него
от същата дата са по естеството си неавтентични документи, тъй като същите не са
подписани от Х. К., което обосновава и тяхната нищожност, поради липса на съгласие. .
Излага, че въз основа на горното съдът е достигнал до единствено законосъобразния извод,
че спогодба № 959/31.01.2023 г. е нищожна, на основание чл. 366 от ЗЗД, тъй като същата е
сключена върху нищожен договор, поради което каузалното правоотношение не е
възникнало валидно между страните. Излагат, че по тази причина въпреки, че съдебната
спогодба е подписана от ответника, същата не представлява признание на задължението
тъй като законът императивно забранява страните да постигат спогодба върху нищожни
договори. Твърдят, че е въпреки че е издадена на датата на издаване на записа на заповед и
подписване на договора за продажба и е надлежно осчетоводена в счетоводството на
дружеството, представената по делото фактура не представлява признание на задължението,
тъй като същата не удостоверява валидно предаване на стоката от продавача на купувача по
реда предвиден в чл. 4 ал. 5 от договора, а именно чрез съставяне на приемо – предавателен
протокол. Предвид установената по несъмнен начин в процеса нищожност на
менителничния ефект и на договора за продажба, молят съда да потвърди обжалваното
решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба , предявена от „Суфле Агро България" ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, п. к. 1407, ж.к. Промишлена зона "Хладилника", ул."Атанас
Дуков" № 1, ет. 8, представлявано от управителя А. Р. И., чрез адв. В. Е. М. – САК, със
служебен адрес: гр.София, ул. "Г. С. Раковски" № 149, вх. Б, ет. 2, ап. 22, срещу "К.и Агро
Бизнес" ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Мездра, обл.
Враца, п. к. 3100, ул. "Александър Стамболийски" № 66 и Х. В. К. с ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр.Враца, ж.к. "Сениче", бл. 75, вх. Б, ап. 13, иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване на
обстоятелството, че ответниците "К.и Агро Бизнес" ЕООД, ЕИК *********, гр. Мездра, обл.
Враца и Х. В. К., дължат солидарно на "Суфле Агро България" ЕООД сумата от 100 848,00
лв., представляваща вземане по запис на заповед от 31.03.2022 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й плащане, за
която сума е издадена Заповед № 506/24.10.2023г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417,т.10 от ГПК и изпълнителен лист от 24.10.2023 г. по ч. гр. д. №
1156/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Мездра.
3
В допълнителната искова молба ищецът е посочил, че записът на заповед има
обезпечителна функция спрямо конкретно каузално правоотношение - договора за продажба
, сключен между "К.и Агро Бизнес" ЕООД на 31.03.2022 г. и анекс към договора от същата
дата, по силата на който е прието задължението по него да бъде обезпечено със запис на
заповед авалирани от едноличния собственик на капитала Х. К. както и на издадена за
конкретната доставка фактура № **********/31.03.2022 г., която е приета от ответника и по
която същият е извършил частично плащане . Посочил е че вземането е признато от двамата
ответници с факта на подписване на договор за спогодба, № 959/31.01.2023 г. с нотариална
заверка на подписите.
Горните обстоятелства не се оспорват от двамата ответници, но в отговора на
исковата молба същите са навели доводи за нищожност на записа на заповед и на договора
за продажба от 30.03.2022 г., поради липса на съгласие, тъй като трите документа не носят
подпис на представляващият дружеството и на авалиста - физическо лице, както и за
нищожност на договор за спогодба № 959/31.01.2023 г. с нотариална заверка на подписите ,
тъй като същата урежда отношенията между страни по нищожен договор – основание за
нещожност по чл. 366 от ЗЗД.
С оглед на горната фактическа установеност и съобразно доводите във въззивната
жалба , в които липсата на подписи върху записа на заповед и договор за продажба
№164/31.03.2022 г. и анекс към договора от 31.03.2022 г. , които да са положени от Х. В. К.
не се оспорват от въззивника, основното спорно обстоятелство в процеса пред настоящата
инстанция е дали договор за спогодба № 959/31.01.2023 г. с нотариална заверка на
подписите е нищожен, на основание чл. 366 от ЗЗД, като сключен за уреждане на
отношенията между страните по нищожно съглашение, както и дължи ли се исковата сума
от страна на двамата ответници, представляваща незаплатена цена по договор за продажба
№164/31.03.2022 г. , като за процесната доставка е съставена № **********/31.03.2022 г.
С договор за спогодба от 31.01.2023 г. , с нотариална заверка на подписите на
страните, сключен между ищеца и първия ответник, "К.и Агро Бизнес" ЕООД , чрез
едноличния собственик на капитала и управител Х. В. К. е признал наличието на
задължения по три фактури спрямо ищеца, сред които и процесната фактура №
**********/31.03.2022 . В т.ІІ на договора е посочен изрично, че вземат че вземанията по
фактурите произтичат от договори за доставка сключени между страните, сред които е
посочен изрично и процесния договор № 164/31.03.2022 г., както и анекс към същия от
31.03.2023 г., с който като солидарен длъжник по задължението е посочен едноличният
собственик на капитала и управител Х. В. К. и е издаден запис на заповед от 31.03.2022 г.,
авалиран от Х. В. К.., в качеството му на физическо лице. По силата на процесния договор за
спогодба дружеството на ответника е поело задължение да изплати дължимата по договора
сума в срок до 31.05.2023 г. Между страните по делото не се спори, а и от заключението на
изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно графологична експертиза се установява
че подписът по договора за спогодба е положен лично от посоченият за автор на документа
Х. В. К..
4
Въпреки установената по несъмнен начин автентичност на документа, настоящата
инстанция намира за неоснователни доводите на въззивника за валидност на договора за
спогодба. Съгласно разпоредбата на чл. 366 от ЗЗД, спогодбата върху непозволен договор е
нищожна . Съгласно задължителната за настоящия състав съдебна практика - Решение №
201 от 29.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 700/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 50 от 30.07.2019 г.
на ВКС по т. д. № 1883/2018 г., I т. о., ТК, „По смисъла на чл. 366 ЗЗД под непозволен
договор се разбира не само, договор, който изцяло е нищожен на някое от основанията на чл.
26, ал. 1 ЗЗД, но и нищожността на отделна клауза от договора, включително такава в
Общите условия към договора, ако спогодбата, сключена между страните се основава
именно на невалидната клауза.“ В процесния случай договорът за продажба
№164/31.03.2022 г., и анекс към договора от 31.03.2022 г. , и записа на заповед от 31.03.2022
г., имащ гаранционно обезпечителна функция за изпълнение на задълженията на купувача
по договора и анекса са нищожни поради липса на съгласие основание по чл. 26 ал.1 от ЗЗД,
поради което , въпреки с своята доказана автентичност, договорът за спогодба от 31.01.2023
г. с нотариална заверка на подписите също се явява нищожен, на основание чл. 366 от ЗЗД.
По тази причина направените в същата признания за дължимост на задължението по
процесните договор анекси запис на заповед не обвързват съда в рамките на настоящото
производство.
Представената на лист 62 от делото фактура № **********/31.03.2022 г. обаче
съдържа всички необходими реквизити, изискуеми от Закона за счетоводството. От същата
се установява, че на 31.03.2022 г. „Суфле Агро България е доставило на "К.и Агро Бизнес"
ЕООД 52 ,800 тона амониев нитрат на обща стойност 100 848 лева без ДДС или 121 017,60
лева с ДДС. Фактурата е приета от ответното дружество, и видно от заключението на
изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно - счетоводна експертиза, същата е
осчетоводена редовно в счетоводствата на двете дружества, като купувачът е извършил
частично плащане по същата в размер на 20 169,60 лева с банков превод. Надлежното
осчетоводяване на фактурата в счетоводството на купувача и осъществяването на частично
плащане по същата сочат категорично и недвусмислено, че купувачът е приел доставената
му стока и е признал дължимостта на нейната цена. С оглед на горното настоящата
инстанция намира, че представената по делото фактура № **********/31.03.2022 г.
обективира сключването между ищеца и първия ответник на 31.03.2022 г. на договор за
продажба, по силата на който ищецът - продавач е доставил на първия ответник - купувач 52
,800 тона амониев нитрат на обща стойност 100 848 лева без ДДС или 121 017,60 лева с
ДДС. Горната доставка съвпада изцяло с параметрите на каузалното правоотношение,
очертано от ищеца в допълнителната искова молба по странни предмет, цена и дата на
извършване, изпълнението на задължението по което е гарантирано със записа на заповед
от 31.03.2022 г., послужил като основание за издаване на процесната заповед за изпълнение
.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира предявения иск спрямо първия
ответник "К.и Агро Бизнес" ЕООД, в качеството му купувач по договор за продажба за
5
основателен, поради което същият следва да бъде уважен, предвид липсата на доказателства
и наведени от купувача доводи за извършено от него плащане на пълната стойност на
продажната цена по процесната фактура. Доколкото процесният запис на заповед и анексът
към договор за продажба №164/31.03.2022 г. , обосноваващи солидарна отговорност на
физическото лице Х. В. К. като съдлъжник и авалист по записа на заповед са нищожни и
липсват други доказателства за неговото валидно задължаване, представеният само
последния се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен .
Поради частично несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявения
установителен иск е отхвърлен спрямо първия ответник, като предявения спрямо него иск
следва да бъде уважен, и потвърдено в останалата обжалвана част.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника
направените за водене на първоинстанционното производство в размер на 13 221 лева и
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 4 017 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 11.12.2024 г., постановено по т. дело № 34/2024 г. на Окръжен
съд - Враца , в частта, в която е отхвърлен иска, предявен от Суфле Агро България" ЕООД с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, п. к. 1407, ж.к. Промишлена
зона "Хладилника", ул."Атанас Дуков" № 1, ет. 8, представлявано от управителя А. Р. И.
срещу "К.и Агро Бизнес" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Мездра, обл. Враца, п. к. 3100, ул. "Александър Стамболийски" № 66 и иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
установяване на обстоятелството, че ответника "К.и Агро Бизнес" ЕООД, ЕИК *********,
гр. Мездра, обл. Враца дължи на "Суфле Агро България" ЕООД сумата от 100 848,00 лв.,
представляваща вземане по запис на заповед от 31.03.2022 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й плащане, за която
сума е издадена Заповед № 506/24.10.2023г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417,т.10 от ГПК и изпълнителен лист от 24.10.2023 г. по ч. гр. д. №
1156/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Мездра и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Суфле Агро България" ЕООД с ЕИК
********* , представлявано от управителя А. Р. И. че ответникът "К.и Агро Бизнес" ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Мездра, обл. Враца, п. к. 3100, ул.
"Александър Стамболийски" № 66 дължи на "Суфле Агро България" ЕООД сумата от 100
848,00 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 31.03.2022 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 29.03.2024 г. до окончателното й плащане, за която сума
е издадена Заповед № 506/24.10.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417,т.10 от ГПК и изпълнителен лист от 24.10.2023 г. по ч. гр. д. №
6
1156/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Мездра.
ПОТВРЪЖДАВА решение 11.12.2024 г., постановено по т. дело № 34/2024 г. НА
Окръжен съд- Враца в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА "К.и Агро Бизнес" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Мездра, обл. Враца, п. к. 3100, ул. "Александър Стамболийски" № 66 да
заплати на „ Суфле Агро България" ЕООД с ЕИК ********* , представлявано от управителя
А. Р. И. направените за водене на първоинстанционното производство в размер на 13 221
лева и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 4 017 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7