№ 109
гр. Плевен, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора С. М. Г.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Частно наказателно дело № 20254400200272 по описа за 2025 година
Производството е по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 - ал.8
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството е образувано по изпратено от Словения
УДОСТОВЕРЕНИЕ по чл.4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции – в превод на български език.
Посоченото в удостоверението засегнато лице с имена М. С. А., родена
на ****, с последен известен адрес: гр.Л., обл.П., ул.“Р. Д.“ № *, е редовно
призована. От изготвената справка НБД се установява, че същата е с
регистриран постоянен адрес в гр. Л., обл. П., ул.“Р. Д.“ № ** и настоящ адрес
в гр.П., обл.Б., ж.к.“И.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, и с ЕГН **********.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище,
че молбата е основателна и следва да се уважи, като решението, постановено в
чуждата държава се признае изцяло и изпрати на съответния орган в
Република България за изпълнение.
Засегнатото лице М. А. не се явява и не се представлява.
Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
1
следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № *********
на несъдебен орган на издаващата държава – Policijska postaja za izravnalne
ukrepe Ljubljana, Словения, постановено на 15.02.2023 г . и влязло в сила на
25.02.2023 г., по отношение на М. А. е наложена финансова санкция, която се
изразява в задължение за заплащане на парична сума в общ размер от 300
евро, за извършено от българския гражданин административно нарушение в
Словения, описано, както следва:
„Нарушителката беше проверена на 15.2.2023 г. в 14:25 ч. на
автомагистрала А2, на мястото за отдих Sap, в посока Ново место, като водач
на лек автомобил BMW. При това беше установено, че използва платен пътен
участък без валидна електронна винетка за съответната пътна категория, с
което наруши разпоредбите на точка 1 от алинея 1 на член 42 от Закона за
пътните такси (Zcestn-A) и извърши нарушение съгласно алинея 1 на член 50а
от Zcestn-A.“
Извършеното е посочено, че е поведение, което нарушава разпоредбите
за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари.
Вид и правна квалификация на деянието и приложими законови
разпоредби, въз основа на които е постановено решението -административно
нарушение, което се санкционира по алинея 1 на член 50.а от Закона за
пътните такси.
От данните по делото се установява, че решението за налагане на
финансова санкция е постановено от несъдебен орган в наказателно
производство в държава-членка на Европейския съюз - Словения.
Според чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, решенията за налагане на
финансови санкции, които са постановени в наказателни или
административнонаказателни производства в държава - членка на ЕС, се
признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят
за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и
по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по
законодателството на издаващата държава.
Санкционираното деяние, описано в удостоверението, обаче попада в
кръга от деянията, за които не се изисква двойна наказуемост по чл.30, ал.2 от
ЗПИИАКОРНФС. Това е „поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари“ и съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС е от
категорията на деянията, съставляващи престъпления или административни
нарушения според законодателството на издаващата държава.
Двойната наказуемост е абсолютно условие, въведено от националното
законодателство, като изключение от този принцип е въведено в чл.30 от
2
ЗПИИАКОРНФС, където са посочени престъпленията или административните
нарушения, за които не се изисква двойна наказуемост, и конкретният случай
попада в обхвата на тази разпоредба.
Изключенията за неприлагане на двойната наказуемост са изчерпателно
изброени в чл.30, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС и деянието по настоящото дело
попада в кръга от тези изключения.
Отделно от тези констатации, Плевенски окръжен съд провери, че
удостоверението по чл.4 от Закона е издадено в писмена форма, от
оправомощен орган, придружено е и от превод на български език. Налице е и
влязъл в сила на 25.02.2023 г. несъдебен акт – Решение № *********,
постановено от несъдебен орган на издаващата държава – Policijska postaja za
izravnalne ukrepe Ljubljana, Словения, на 15.02.2023 г.
Използваният формуляр на удостоверението е идентичен с утвърдения
такъв в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, които са наложени от съдебни или административни органи, с цел
улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския
съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на
Рамковото решение, „решение за налагане на финансови санкции“ е влязъл в
сила акт на съдебен или административен орган за налагане на задължение за
плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за
пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни
процедури или парична сума в полза на обществен фонд или организация за
подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за
всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови
санкции съгласно националното законодателство. Проверките за двойна
наказуемост са премахнати по отношение на 39 нарушения, изброени в
рамковото решение. В случая се касае за извършено от български гражданин в
чужда държава административно нарушение, за което не се изисква двойна
наказуемост, т.к. е сред посочените деяния, съгласно чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС.
Плевенски окръжен съд намира, че решението за налагане на
финансовата санкция следва да бъде признато и поради обстоятелството, че
засегнатото лице М. С. А., родена на ****, с ЕГН **********, има
местоживеене в Република България. Това обстоятелство се установява и от
изготвената справка от НБД на населението, в която са регистрирани
постоянен адрес в гр. Л., обл. П., ул.“Р. Д.“ № ** и настоящ адрес в гр.П.,
обл.Б., ж.к.“И.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*.
На основание чл.32, ал.1 и във връзка с чл.16, ал.1, т.8 от
ЗПИИАКОРНФС и тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума в размер на 300 евро, следва съдът да определи
равностойността на тази сума в български лева по курса на БНБ в деня на
постановяване на решението - 15.02.2023 година. От направената справка е
видно, че равностойността на финансовата санкция е 586.75 /петстотин
осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ лева.
3
Съдът намира, че изпратеното решение, чието съдържание е изписано в
удостоверението, за налагане на финансова санкция по отношение на М. С. А.
следва да бъде признато за изпълнение на територията на Република
България, тъй като не са налице условията по чл.35 от специалния закон за
отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението:
1. Представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно;
2. Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност и същото не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти
на територията на Република България, или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума;
7. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство, поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които
обосновават решението;
8. От представеното удостоверение е видно, че производството по
делото е било писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно
законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16,
ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № *********, постановено от несъдебен орган -
Policijska postaja za izravnalne ukrepe Ljubljana на държава-членка на ЕС -
Словения, на 15.02.2023 г. и влязло в сила на 25.02.2023 година, с което на
лицето М. С. А., родена на ****, с ЕГН **********, с регистриран постоянен
адрес в гр. Л., обл. П., ул.“Р. Д.“ № ** и настоящ адрес в гр.П., обл.Б., ж.к.“И.“
4
№ *, вх.*, ет.*, ап.*, е наложена санкция в размер на 300 евро, или сума,
равностойна на 586.75 /петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки/ лева, по курса на БНБ в деня на постановяване на решението -
15.02.2023 година, представляваща финансова санкция, наложена с
решението, за извършено от българския гражданин административно
нарушение в Словения.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд– Велико Търново в
седмодневен срок от узнаването за постановяването му, но обжалването не
спира изпълнението на решението.
На основание чл.36, във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС,
Решение № *********, постановено от несъдебен орган - Policijska postaja za
izravnalne ukrepe Ljubljana на държава-членка на ЕС - Словения, на 15.02.2023
г. и влязло в сила на 25.02.2023 година, ДА СЕ ИЗПРАТИ, заедно с препис от
настоящото решение на ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен за
изпълнение, по реда на Закона за националната агенция за приходите и ДОПК.
На основание чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИАКОРНФС, НЕЗАБАВНО
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Словения на
посочените адрес, факс и адрес на електронна поща, за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансови санкции на ТД на НАП –
Велико Търново, офис Плевен.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
- Словения ДА СЕ ИЗПРАТИ на Министерството на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5