№ 34160
гр. София, 24.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110134928 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 000 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № 764355 от 21.11.2016 г., с краен срок за
изпълнение – 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 26.10.2022 г. до окончателното плащане, 118,76 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 30.11.2017 г., 412,01 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 23.02.2021 г., за които суми
по ч. гр. дело № 57975/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 02.11.2022 г.
Ищецът /фирма/ твърди, че между /фирма/ и ответника Д. С. Д. е сключен договор за
потребителски паричен заем № 764355 от 21.11.2016 г. по електронен път по силата на
ЗПФУР, а именно: като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние на кредитодателя чрез отправяне на предложение чрез използване на средства за
комуникация. Сочи, че на кредитополучателя е предоставена цялата изискуема от закона
информация в т. ч. и Общите условия при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДУУ и
ЗПФУР. Твърди, че по силата на договора ответникът е получил сумата от 1 000 лв., която е
следвало да върне чрез 12 броя вноски от по 93,23 лв. всяка в срок до 30.11.2017 г., съгласно
погасителен план, представляващ Приложение № 1 към него, при фиксиран лихвен процент
от 41,24 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 50 %. Допълва още, че ответникът е
сключил договор за предоставяне на поръчителство от 21.11.2016 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по
силата на който дружеството се е задължило да отговаря пред кредитора солидарно с Д. за
всички задължения по договора за потребителски кредит, както и да заплати всички
дължими по него суми при поискване от /фирма/. Допълва, че на същата дата – 21.11.2016 г.
между „Ай Тръст“ ЕООД и /фирма/ също е сключен договор за предоставяне на
1
поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило да отговаря пред кредитора
за всички задължения на ответника. Сочи, че последния не е изпълнил в срок задълженията
си по договора, поради което дружеството – гарант ги е погасило вместо него – на
23.02.2021 г., за което ответникът е уведомен по електронната си поща – на 23.02.2021 г.
твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. и Приложение
№ 1 към него /фирма/ е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си по договора срещу
ответника в общ размер на 1 530,77 лв., който следва да се счита за уведомен с връчване на
уведомлението като приложение към исковата молба, с което обосновава и активната си
материалноправна легитимация да претендира процесните вземания. Поддържа още, че
ответникът е неизправна страна по договора за потребителски кредит № 764355 от
21.11.2016 г., тъй като до изтичане на крайния му срок – 30.11.2017 г. той не е върнал
заемната сума по него. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. С. Д., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител – адв. Р. Т. – Р., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Излага довод за нищожност на извършената цесия поради противоречие с
чл. 26, ал. 1 ЗПК, тъй като не става ясно дали договорът за потребителски кредит предвижда
възможност за прехвърляне на вземането по него, за което ответникът да е дал съгласие.
Оспорва цесията да е произвела действие, тъй като не се доказва уведомяване на длъжника
за нея с оглед липсата на представено към исковата молба уведомление. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане искане за отхвърляне на
предявените искове.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК,
чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на следните
обстоятелства: 1/ възникването на облигационно правоотношение по силата на процесния
договор за потребителски кредит № 764355 от 21.11.2016 г. с твърдяното съдържание в т. ч.
и спазване на процедурата за сключване на същия по реда на ЗПФУР; 2/ че е изпълнил
задълженията си по договора, при което за ответника е възникнало задължение за връщане
на усвоената заемна сума, ведно с възнаградителна лихва; 3/ настъпване на изискуемостта на
вземанията; 4/ поставяне на ответника в забава; 5/ прехвърляне на вземанията към длъжника
на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия; 6/ размера на претендираните
суми. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на процесните вземания в случай, че твърди това, за което той не сочи
доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно следните обстоятелства:
- усвояването на сумата, предмет на договора за потребителски кредит № 764355 от
21.11.2016 г от ответника;
2
- че същият е част от предмета на договора за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия от 02.03.2021 г.,
- надлежното съобщаване на длъжника за извършената цесия;
По доказателствените искания на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, поради което следва
да бъдат приети, като тяхната относимост и доказателствена стойност подлежат на
изследване по същество на спора. Доказателствените искания на ответника по реда на чл.
190 ГПК касаят обстоятелства, които са в доказателствена тежест на ищеца, поради което
той сам следва да извърши преценка относно доказателствения способ, до който да прибегне
за установяването им, още повече, че съдът вече му е указал, че за част от тях не сочи
доказателства.
Следва да бъде приложено към настоящото дело ч. гр. дело № 57975/2022 г. по описа
на СРС, 79 състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2024 г. от
09:30 часа, за която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл. 190
ГПК.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 57975/2020 г. по описа на СРС, 79-ти
състав.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3