Решение по дело №2031/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 274/02.05.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2031 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване„ АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу З.М.Т..

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия /ОУ/, които за процесния период били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. По силата на чл. 7, т. 1 ОУ ищцовото дружество поело задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект с ИТН 1523869, находящ се в гр. *****************, с открит клиентски номер ********** и ИТН *******. Последният от своя страна трябвало да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ОУ. Съгласно чл. 27, ал. 1 от същите при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. Сочи се още, че за периода 12.10.2015 г. - 11.02.2016 г. ищецът доставил на ответника на горепосочения обект електроенергия на обща стойност 121,66 лв., като поради забава в заплащане на издадените фактури му се дължала лихва за забава в размер на законната лихва в общ размер от 28,78 лв. за периода 16.12.2015 г. - 14.05.2018 г. Самите фактури, техният падеж, размерът и периодът на дължимата лихва били подробно описани в приложен препис - извлечение от клиентската сметка на ответника. За процесните вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС-Хасково, по което било образувано ч. гр. д. № 1196/2018 г. по описа на съда, като издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, както следва: 121,66 лв., представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя, находящ се в гр. *****************, с открит клиентски номер ********** и ИТН *******, електрическа енергия за периода 12.10.2015 г. - 11.02.2016 г. и 28,78 лв., представляващи лихва за забава върху нея за периода 16.12.2015 г. - 14.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 1196/2018 г. по описа на РС-Хасково в съда до окончателното им изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски по заповедното, както и в настоящото производство.

Ответницата, чрез назначения й особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно обстоятелството, че ищецът е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.

По делото е представено препис-извлечение от ищцовото дружество относно сметката на ответника, в което са отразени дължимите от него суми по главници и лихви за определен период, включващи фактури за консумирана електрическа енергия в обекта му: гр. *****************, с открит клиентски номер ********** и ИТН *******.

По делото са представени както тези фактури, така и общи условия /ОУ/ на договорите на ищеца за продажба на електрическа енергия, влезли в сила в 30-дневен срок от публикуването им. В тези ОУ са посочени реда и начина на заплащане на консумираната електрическа енергия – чл. 18, както и отговорността на клиента при неизпълнение на това му задължение – чл. 27.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1196/2018 г. по описа на РС -Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 9309/15.05.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 537/16.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от сумата 121,66 лв. за главница, с 27,78 лв. - обезщетение за забава върху нея за периода от 16.12.2015 г. до 14.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 27.07.2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени редовно, през съответния период за който се отнасят, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и прило­жимите счетоводни стандарти. Дължимата цена за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата по процес­ните фактури е правилно изчислена, съгласно цените на ел. енергия определени с Решение № Ц-35/01.11.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Размерът на претендираното обезщетение за забава върху главниците по всяка фактура поотделно за процесния период от 16.12.2015 г. до 14.05.2018 г., съобразено със конкретните падежи, е в общ размер на 28.78 лв. Вещото лице сочи и че на 16.01.2019 г. е извършено плащане по процесните фактури в размер на 158.79 лв., включващо 121,66 лв. - главница, с 27,78 лв. - обезщетение за забава и 8.35 лв. - законна лихва.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния период 25.09.2015 г. - 24.12.2015 г. е доставена ел. енергия до обект с ИТН 1569994 на кл. номер **********, като отчетените количества ел. енергия съвпадат с фактурираните такива. За поставения на обекта електромер с фабр. № 85029626 през процесния период 12.10.2015 г. - 11.02.2016 г. са спазени изискванията към СТИ, които подлежат на последващи метрологични проверки. Същият има метрологична пломба М 12, с последваща метрологична проверка през 2018 г., като на 08.02.2017 г. е демонтиран и сменен с друг електромер поради проект за СДО (система за дистанционен отчет) в гр. Хасково.

Съдът счита, че следва да се кредитират напълно заключенията на двете съдебни експертизи, тъй като са компетентни, обосновани и обективно изготвени, а и не се опровергават от други доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по несъмен начин се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. В случая ищецът е имал качеството на "краен снабдител" по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ, а ответникът – на „потребител" по смисъла на § 1, т. 42 /отм./ от ДР на ЗЕ и между тях е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо съдържанието на техните права и задължения действително е уредено в представените ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване„ АД, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. От кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е изпълнил своите задължения, като е снабдявал с електрическа енергия обекта на ответника, на който е било монтирано средство за търговско измерване /СТИ/, цените на които са изчислени правилно, съобразно действащата нормативна уредба и съответстват на представените фактури. Следователно, в тежест на ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на доставената електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ОУ. На следващо място, не се спори, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в хода на процеса на ищеца са заплатени изцяло претендираните суми за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Ето защо и съобразявайки чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради извършеното плащане. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото в случая е извършено доброволно плащане директно на кредитора.

Съгласно т. 12 на цитираното тълкувателно решение съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, не е бил погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1196/2018 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 75,00 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въпреки този изход на делото ищецът има право и на своевременно претенцираните разноски по настоящото производство, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждането му, погасявайки задълженията си едва след подаването на исковата молба. Ето защо единствено на ищеца следва да се присъдят такива в размер общо 695,00 лв., от които 75,00 лв. - държавна такса, 200,00 лв. - възнаграждение на особен представител, 320,00 лв. - възнаграждения на вещи лица и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора и осъществената защита по него.   

             Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване„ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, срещу З.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на „ЕВН България Електроснабдяване„ АД към З.М.Т. за сумите от: 121,66 лв., представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя, находящ се в гр. ***************************, с открит клиентски номер ********** и ИТН *******, електрическа енергия за периода 12.10.2015 г. - 11.02.2016 г. и 28,78 лв., представляващи лихва за забава върху нея за периода 16.12.2015 г. - 14.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 1196/2018 г. по описа на РС - Хасково в съда до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА З.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата от 770,00 лв., от която 695,00 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1196/2018 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 537/16.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

          /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.