Решение по дело №2705/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1499
Дата: 28 ноември 2017 г. (в сила от 12 февруари 2018 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20175300502705
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 1499

 

                                       28.11. 2017г, гр.Пловдив

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                              Членове: Фаня Рабчева

                                                               Велина Дублекова

 като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 2705/ 2017г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.463, ал.1 и сл ГПК.

                        Делото е образувано по постъпила жалба вх.№ 29013/28.09.2017г. при ПдОС от И.П.Б. чрез адв.Е.И.,*** против Постановление за разпределение от 26.09.2017г. по изп.д.№ 243/ 2016г. по описа на ЧСИ Др.Митрова, с рег.№ 828 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пловдив. По изложени аргументи в жалбата се иска отмяна на обжалваното разпределение.

                        Ответниците по жалбата „ОББ“ АД, Н.М.М., Г.П.М., И.П.Б., „Хета Асет Резолюшън Ауто България“, ООД, редовно уведомени за жалбата, не вземат становище по нея.

                        Постъпило е становище от съдебния изпълнител по реда на чл.436, ал.1 и сл. ГПК, в което бланкетно се изразява такова за допустимост, но неоснователност на жалбата.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите в жалбата , намери следното:

                        Изпълнителното производство е образувано по искане на „ОББ“ АД за събиране на вземане  по издаден изп.лист от 25.01.2016г. по ч.гр.д.№ 613/2016г. по описа на РС-Пловдив от солидарните длъжници Г.П.М. и Н.М.М.,***.

                        Принудителното изпълнение е насочено върху собствен на длъжниците недвижим имот – СОС с идентификатор № 56784.530.2159.1.4 с предназначение жилище, апартамент, разположен в ПИ56784.530.2159., с административен адрес: гр. П., ул. ***, ведно с прилежащи помещения и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, за който имот е проведена публична продан и обявен за купувач  присъединения взискател по делото  И.П.Б..  

                        Жалбоподателят „Б. *** е присъединен взискател по изпълнителното дело, страна в изпълнителния процес, за който не се установяват данни да е уведомен за обжалваното разпределение , поради което следва да се приеме, че депозираната жалба е в тридневния срок по чл.462, ал.2 ГПК. Следователно жалбата като изходяща от надлежна страна, се приема за процесуално допустима.

                        В резултат на проведената публична продан с протокол от 26.07.2016г. и на основание чл.493, ал.2 ГПК за купувач на имота е обявен взискателя И.П. Б. при предложена цена 100 823 лева. С обжалваното Постановление за разпределението от 18.09.2017г., предявено на 26.09.2017г. са определени суми , както следва: 1. по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – разноски за изпълнението:    -  за взискателя „ОББ“ – 1 364.12 лева с вкл. ДДС- начислени съдебни разноски по и.д.243/2016г.

- неплатени авансови такси за ЧСИ – 1 284.30 лева с вкл. ДДС по и.д. №243/ 2016г.

-  дължима такса за изпълнение на парично вземане по т.26 ТТРЗЧСИ – 3065.28 с ДДС по делото по и.д. 243/ 2016

- дължима такса за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ -3 688,50 лева с ДДС по д. 242/ 2016

- дължима такса за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ – 400.99лв с ДДС за задължения към НАП за Г.М.

- дължима такса за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ – 400.99лв с ДДС за задължения към НАП на Н.М.

            2. По чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – вземания на Държавата за данъци върху определен имот от стойността на този имот – 710.70 лева

            3. по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – вземанията, обезпечени с ипотека от стойността на ипотекирания имот

                - изцяло е погасено вземането на взискателя „ОББ“, обезпечено с договорна ипотека върху продадения имот по и.д.243/ 2016

                - изцяло е погасено вземането на взискателя „ОББ“ АД, обезпечено с договорна ипотека върху продадения имот по и.д.242/ 2016г.

            4. По чл.136, т.4 ЗЗД – вземането на подобрения, извършени върху имота е прехвърлено, а цесионерът няма качеството на владелец и не може да упражни право на задържане, поради което на този ред суми с привилегия не се присъждат

            5. По чл.136, т.5 ЗЗД – няма

            6. По чл.136, т.6 ЗЗД – вземания на държавата : 3 780.88 за Г.М. и 47,10 лв – за Н.  М.

            С депозираната жалба жалбоподателят сочи неизпълнение  спазването на ГПК, чл.136 ЗЗД и т.6 ТР№2/2015 по т.д.№2/ 2013г. на ВКС , с доводите:

 - не всички разноски за първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, а само тези по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от които се разпределят

-  не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД никакви разноски на присъединените взискатели, освен тези по исковете по чл.134 и чл.135 ЗЗД, когато са направени от тях

          С оглед на горното  се излага, че посочената в Постановлението за разпределение  сума в размер на 1 284,30 лева – неплатени авансови такси по изп.дело следва да е разбита по пера съобразно ТТРЗЧСИ, тъй като не става ясно какви са неплатените разноски по изп.дело и въз основа на какво основание се дължат по ТТРЗЧСИ, вкл. относно преценката  съдебният изпълнител дали е начислил такси за пощенски разноски, които не са сред разноските съгласно разпоредбата на чл.31 от ТТРЗЧСИ.

-       Съгласно чл.495 ГПК купувачът на имота е длъжен да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерни части от вземането на останалите взискатели, съответно държавата в лицето на ТД на НАП е следвало да има качеството на присъединен взискател към датата на извършената публична продан, което не било налице в случая, като е следвало съгласно чл.193, ал.1 ДОПК съдебният изпълнител да изпрати съобщение на НАП. По изпълнителното дело били представени единствено удостоверение и служебна бележка от ТД на НАП, касаещи публичните вземания на държавата,  без посочване на конкретните актове, въз основа на които са се формирали тези задължения

-      Таксата по т.11 от тарифата е авансова и се внася от взискателя  , държавата е присъединен взискател по право, липсва правно основание , въз основа на което таксите на съдебния изпълнител да не се изплащат, а обжалваното постановление за разпределение  отново  е неясно и немотивирано.

-      Съгласно чл.13 от тарифата за изготвяне и предявяване на разпределение се събира такса в размер на 30 лева , дължима от взискателя , която не била внесена.

Във връзка с това се мотивира наличие на трайна съдебна практика, че предприемането на изпълнителни действия, без да е събрана авансово дължимата такса, е незаконосъобразно.

В обжалваното разпределение  не са посочени по пера, основания и размери всяка една от направените такси и разноски по ТТРЗЧСИ, конкретните суми, върху които са изчислени таксите по чл.26, поради което не е налице възможност да се определи дали същите са правилно начислени. Към разпределението липсва т.нар. сметка за размера на дълга, предвидена с т.12 от тарифата, задължителна съгласно чл.79 ЗЧСИ, включваща пълна информация за размера на постъпилите суми, за начина на погасяване на дълга и за неговия остатък.

С допълнителна жалба  вх.№ 29498/ 03.10.2017г. Постановлението за разпределение се обжалва  в частта на т.4 с аргументи от разпоредбата на чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД   и изложение във връзка с  действието на цесията по чл.99, ал.2 ЗЗД относно  прехвърлените вземания, преминаващи към цесионера заедно с привилегиите , обезпеченията и „другите му принадлежности“, вкл. изтекли лихви, ако не е уговорено друго и позоваване на Решение № 369/ 26.05.2005г. по гр.д.№ 78/ 2004г. на ВКС – Второ ТО.  Формулира се довод, за това, че към кръга на принадлежностите следва също да бъде приобщено правото на задържане, доколкото това право представлява своеобразно обезпечаване изпълнение на вземанията, като създава в полза на неговия титуляр специална привилегия. 

                        Като цяло формулираният довод за немотивираност на обжалваното Постановление за разпределение от 18.09.2017г е основателeн.

                      В точка Първа на обжалваното разпределение е включена в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и отделена за разпределение общата сума от 1 284,30 лева с вкл. ДДС за неплатени авансови такси за съдебния изпълнител по ид 243/2016г.  По отношение на тази сума се изразява оплакване от жалбоподателя, свързани с необходимостта от авансовото им внасяне по изпълнителното дело от страна на взискателя, както и липса на яснота относно това какви са неплатените разноски и на какво основание се дължат по ТТРЗЧСИ. По първото оплакване следва да се отбележи, че действително принципно с процесуалния закон в нормата на чл.433, ал.1, т.6 ГПК невнасянето на авансовите такси е сред предвидените процесуални основания за постановяване прекратяване на изпълнителното производство. Независимо от това, налице е задължителна съдебна практика, с която  е прието, че това обстоятелство не опорочава самостоятелно действията на съдебния изпълнител по проведеното изпълнително производство, вкл. при разпределението на суми от публичната продан на недвижимия имот .  Това  не означава обаче, че с акта на разпределение по чл.460 ГПК включената сума за невнесени авансови такси не следва да съдържа описание на броя,  вида, размера и основанието, на което са дължими и начислени невнесените авансови такси, задължение, произтичащо от изричната регламентация на разпоредбата на чл.79, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ .  Така стои въпросът и относно  останалите,  включени в точка Първа по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД в общ размер отделени за разпределение суми  по дължимите такси за парични вземания по т.26 ТТРЗЧСИ  по ид №№243/2016, 242/2016, както и тези , определени на същото основание във връзка с изпълнението на паричното вземане на солидарните  длъжници - Г. и Н. М. с оглед липсата на сметка по чл.79 ЗЧСИ или посочване на базата , на която са определени посочените такси по т.26 ТТРЗЧСИ. Аналогично горните констатации касаят и пункт Втори и пункт Шести от обжалваното постановление за разноски по отношение на  включената за разпределение сума в реда по чл.136, ал.1, т.2 и т. 6 ЗЗД.

                По вземанията на Държавата във връзка с качеството на присъединен взискател следва да се отбележи, че независимо от наличието или липса на акт на съдебния изпълнител за конституирането й в изпълнителното производство като страна, на основание чл.458 от ГПК Държавата се счита винаги за присъединен взискател по право. В случая доколкото  са налице постъпили от НАП – ТД - Пловдив удостоверения за данъчни задължения на длъжниците по делото, в които са посочени вида, основанието и размера на тези вземания / напр. комплектованите удостоверения от л.171 – 174 по изп.дело/ , то очевидно Държавата се явява уведомена чрез ТД на НАП-Пловдив за образуваното  изпълнително производство, вкл. и с нарочното писмо на съдебния изпълнител изх.№ 20545/ 03.08.2016г. / л.171/ .

                        С оглед изложените  констатации за немотивираност на обжалваното постановление за разпределение на съдебния изпълнител и предметът на  проверка от съдебната инстанция, произтичащ от характера на настоящото производство като контролно - отменително, обжалваният акт следва да се отмени, като се върне на съдебния изпълнител за мотивиране чрез индивидуализация на включените в разпределението суми по вид, основание и размер.  

            Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

                                               Р       Е      Ш       И  :

 

                        ОТМЕНЯ Постановление за разпределение от 26.09.2017г. по изп.д.№ 243/ 2016г. по описа на ЧСИ Др.Митрова, с рег.№ 828 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пловдив по жалбата вх.№ 29013/28.09.2017г. при ПдОС на И.П.Б. *** И

                        ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за изготвяне на мотивирано  Постановление за разпределение чрез индивидуализация на включените в разпределението суми по вид, основание и размер за привилегированите вземания от редовете по чл.136, ал.1, т.1,т.2, т.4 и т.6 ЗЗД.

                        Решението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – Пловдив.

 

               Председател:                              Членове: