Решение по дело №1534/2018 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 286

гр. С., 06 август 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  десети юли 2019 г., в състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 1534 по описа на съда за 2018 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищцата М.И.Ц. твърди, че по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № .., т. .. по описа на СВ – С.за  2005 г., е придобила правото на собственост върху лозе с площ от 1000 кв.м., което по плана за новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-12-517 от 17.11.2006 г. на Областния управител на гр. С. и по КККР на гр. С., одобрена със заповед  № РД-18-66 от 02.06.2008 т. на ИД на АГКК, получил идентификатор ......... Със заповед № КД-14-19-176 от 07.06.2011 г. на Началника на СГКК – С. посоченият от ищцата имот бил разделен на три самостоятелни имота, единият от които - с идентификатор ....... и с площ от 302 кв.м. За този имот лицето Д.М.Д. (първоначална ответница по делото, починала в хода на съдебното производство) се снабдила с констативен нотариален акт за собственост, съставен по реда на  обстоятелствената проверка, въпреки че според твърденията на ищцата тя никога не го е владяла и не е оспорвала нейните права. Твърди, че след закупуването на имота единствено тя и нейните близки упражнявали фактическа власт над него, поради което моли съда да признае за установено, че наследниците на Д.М.Д. не са негови собственици, както и да отмени съставения в тяхна  полза констативен нотариален акт. Претендира направените по делото разноски.

Първоначалната ответница Д.М.Д.  е изразила становище, че предявеният иск е неоснователен и и е поискала от съда да го остави без уважение. Квалифицирала иска като такъв по чл. 109 ЗС и е възразила, че ищцата не е представила доказателства за правото си на собственост и по – конкретно за наличието на такова право в имуществото на своите праводатели. От направените от ответницата доказателствени искания може да се изведе становището ѝ, че тя претендира правото на собственост върху имота, придобито на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. Ответницата е  починала в  хода на производството на 05.02.2019 г., поради което с определение № 1000 от 18.04.2019 г. като страни по делото (ответници) са конституирани наследниците ѝ Х.И.Д., В.Х.Д. и Р.Х.Д.. При отхвърляне на исковете същите претендират направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК – отрицателен установителен, и чл. 537, ал. 2 ГПК.

От представен по делото НА № ., т. ... по описа на СВ – С. за 2005 г., извършен на от 16.09.2005 г., е видно, че  ищцата в качеството си на купувач сключила договор за покупко – продажба на лозе с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на гр. С., трети район, м. „А.“, част от който съгласно данните от скица № 15-781266 от 25.10.2018 г. се явява процесният имот с идентификатор ..... и с площ от 302 кв.м. Същевременно чрез НА № ., т. .. по описа на СВ – С. за 2011 г. първоначалната ответница Д.М.Д. е призната за собственик по давностно владение на същия недвижим имот. Разпитаните по искане на ответниците свидетели И. Н. и Н. В., техни познати, изразиха впечатленията си, че  процесната земеделска площ се ползва от тяхното (на ответниците) семейство и е засадена с овощни дървета, като свидетелят Н. заяви, че  оказвал помощ на ответника Д. като поне пет години назад във времето  подрязвал овошките (без последната година), а по – миналата година му помагал в брането, а свидетелят В. – че от няколко години   фрезова овощната градина и по този повод посещава имота около 5 - 6 пъти годишно.

По искане на ищцата бе разпитан свидетелят И.Ц., неин брат, който заяви, че е собственик на лозе, съседно с това на сестра му, както и че със съгласието й той обработва и нейните лозови насаждения, тъй като през лятото пребивава в съседния (т.е. в своя) имот. В първоначалния си разпит свидетелят заяви, че никога не е виждал в спорния имот първоначалната ответница или членове на нейното семейство, а при повторното си изслушване промени първоначалната си позиция, като заяви, че  е забелязвал два пъти ответника Д. в имота на сестра си -  първият път с един от синовете му, а  вторият път – сам. В показанията си той посочи, че едва когато узнали за намеренията на ищцата да инициира съдебно производство за защита на собствеността си,  ответниците започнали да осъществяват дейности по поддръжка на имота (да го пръскат с раундъп и други препарати), което според свидетеля се случило преди около 3 – 4 – 5 години. От неговите показания стана ясно също така, че когато сменил катинара на портата, от която се влиза както в спорния имот, така и в лозето на свидетеля,  той предоставил на ответника Д. ключ от него, за да не препятства достъпа му до засадената в имота овощната градина.

От изготвената по делото СТЕ се установява, че в южната част на имот с идентификатор ........ съществува овощна градина, а в северната му част – лешников храст, както и че в него не са засадени лозови насаждения, каквито са налице в останалата част от закупения от ищцата имот по НА № .., т. ... по описа на СВ – С. за 2005 г.

Съгласно разрешението, дадено в ТР № 11/2012 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11 по описа за 2012 г на ОСГК на ВКС при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от  оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В конкретния случай първоначалната ответница Д.М.Д. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот по силата на осъществено давностно владение (НА № ., т. .. по описа на СВ – С.за 2011 г.), поради което тежестта за оборването на установеното в акта вещно право пада върху ищцата. Съдът счита, че събраните в хода на производството доказателства не опровергаха фактите, обосноваващи признатото с нотариалния акт право на собственост на Д.М.Д. и по – конкретно осъщественото от първоначалната ответница давностно владение в период от поне 10 години преди съставянето на акта през 2011 г., поради което предявеният иск, чрез който се търси установяване със сила на присъдено нещо, че наследниците ѝ не са собственици на имота, се явява неоснователен  и като такъв следва да се остави без уважение. Действително свидетелят Ц. първоначално заяви, че никога не е виждал Д.М.Д. или членове на семейството ѝ в имота, но впоследствие коригира своите показания, като  уточни, че ответникът Д. все пак го е посещавал,  според свидетеля два пъти, но по всяка вероятност доста по – често с оглед предприетите през последните 3 – 4 – 5 години обработки на имота срещу вредители, както и за събирането на продукцията от овощните дървета. В този смисъл са и показанията на разпитаните по искане на ответниците свидетели Н. и В., според които през последните 5 години ответникът Д. се е грижил за овощната градина, извършвал е селскостопански мероприятия и е прибирал получената реколта. Нещо повече, установи се, че свидетелят Ц. познава ответника Д. именно като собственик на градината и че до този момент е зачитал собственическите му права, тъй като му е предоставил ключ за достъп до имота му, когато е сменил катинара на общата за имотите им порта. Отделно от това от заключението на вещото лице стана ясно, че в имот с идентификатор .......... не съществува лозе, като по този начин се изяснява доколко някога свидетелят Цонев е обработвал същия по възложение на ищцата, при положение че според собствените му думи той е полагал грижи за лозето на своята сестра. С оглед наличните по делото данни, че поне през последните пет години ответниците осъществяват собственически правомощия в спорната овощна градина, като я посещават, обработват и събират плодовете от реколтата, съдът намира, че ищцовата страна не съумя да обори възникналото в тяхна полза право на собственост; тъкмо напротив – осъществяваното към настоящия момент владение бележи установена на по – ранен етап фактическа власт над имота и в светлината на констатациите от НА № .., т. .. по описа на СВ – С. за 2011 г. се явява продължение на тази власт и проявление на установеното с този акт вещно право.

Макар  в конкретния случай квотите на ответниците да не са от значение за разрешаването на повдигнатия правен спор, следва да се добави, че с оглед собствените им твърдения, че Д.М.Д. е получила владението върху имота от своята майка (т.е. като вид дарение или по наследство), с изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС тя е придобила еднолично и вещното право на собственост върху него, а не в режим на СИО със съпруга си Х.Д..

Поради отхвърлянето на иска в полза на ищцата не следва да се присъждат разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК тя следва да заплати на ответниците направените от тях разноски в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар за всеки. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК С........... районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, чрез който М.И.Ц. с ЕГН ********** *** моли съда да признае за установено, че Х.И.Д. с ЕГН **********, В.Х.Д. с ЕГН ********** и Р.Х.Д. с ЕГН ********** ***, като наследници на първоначалната ответница Д.М.Д. с ЕГН **********, не са собственици на имот с идентификатор ........... (..............) по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрени със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 302 кв.м. (триста и два кв.м.), находящ се в гр. С., м. „М. . – територия по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, при съседи: имоти с идентификатори .................. и ...................

ОТХВЪРЛЯ  искането на М.И.Ц. с ЕГН ********** *** за присъждане на направените по делото разноски.

ОСЪЖДА  М.И.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.И.Д. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 300 лв. (триста лв.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА  М.И.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Х.Д. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 300 лв. (триста лв.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА  М.И.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Х.Д. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 300 лв. (триста лв.) за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/