Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.07.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд, гражданско отделение, на шестнадесети юли две
хиляди и двадесета година, в открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова, като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов, гражданско дело № 11890
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа
на искова молба подадена от „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда *****, с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на
Т.А.А., ЕГН **********,***, че съществува присъденото с издадена
по ч.гр.д. № 1504/2019г. на
ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 534.71
лева /петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № *********/17.03.2017г.,
сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД /понастоящем „Файненшъл България“
ЕООД/, вземането по който е прехвърлено по силата на Договор за цесия от
01.07.2017г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което от
своя страна го е прехвърлило на заявителя с Приложение № 1/01.06.2018 г. към
Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 01.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 101.82 лева /сто и един лева и осемдесет и две
стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 09.04.2017г. до 13.05.2018г.; сумата от 26.60 лева /двадесет и шест лева
и шестдесет стотинки/ – такса за оценка на досие за периода от 02.04.2017г. до
13.05.2018г.; сумата от 144.82 лева /сто четиридесет и четири лева и осемдесет
и две стотинки/ – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода от 09.04.2018г.
до 13.05.2018г.; сумата от 337.43 лева /триста тридесет и седем лева и
четиридесет и три стотинки/ - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода
от 09.04.2017г. до 13.05.2018г.; сумата от 67.32 лева
/шестдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ – лихва за забава за периода
10.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 31.01.2019г., включително.
В
исковата молба се сочи, че на 17.03.2017г.
между Т.А.А. и „Провидент Файненшъл България“
ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/ бил сключен Договор за
потребителски кредит №*********, съгласно който дружеството като заемодател
предоставил на ответника
сума в размер на 550
лв. Общото
задължение по
договора възлизало
на 658,49 лв.,
която
сума била
разсрочена на 60 седмични
вноски - всяка
по 10,97
лв.
с краен падеж
13.05.2018г. Заемателят изразил съгласие
за начисление на такса за оценка на досие на стойност 26.60
лв., както и желание да ползва услуги „доставка на заема
по местоживеене“ на стойност 149,82 лв. и „събиране на седмични вноски по
местоживеене“ на стойност 349,58лв. Вземането
по договора е прехвърлено с
Договор за цесия от 01.07.2017г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което от своя страна го е
прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ООД,
ЕИК ********* /прамоприемник „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК *****/ с Приложение № 1/01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г. Към
датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, заемателят заплатил 40 лв. по договора. За извършеното прехвърляне ответникът бил уведомен по пощата с писмо с
обратна разписка.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по
делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по
делото на 16.07.2020г. открито съдебно
заседание представител на ответника или
упълномощено от него лице не се е явил, като ищецът,
чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови
неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено
от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК
предпоставки – ответника не е представил в срок
отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите
основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че от изисканото
ч. гр. д.№ 1504/2019г. по
описа на ВРС
и приетите
по делото писмени доказателства – копия на Договор за потребителски паричен кредит №
*********/17.03.2017г. със стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит и формуляр за кандидатстване за кредит; рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г. сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД с Допълнително споразумение от 01.11.2017г.; потвърждение за сключена цесия; извлечение от Приложение № 1_Р от 01.06.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г.; Договор за продажба на вземания/цесия/ от дата
01.07.2017г. сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ и „Файненшъл България“ ЕООД с
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99,
ал.3 от ЗЗД; пълномощно „Изи Асет
Мениджмънт“ АД да уведоми всички длъжници от името на „Файненшъл България“; пълномощно от управителя на ,,Изи Асет Мениджмънт“
АД ,,А.з.с.н.в.“ АД да уведомява длъжници от името на ,,Изи
Асет Мениджмънт“ АД; пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което е преупълномощава „А.з.с.н.в.“ АД да уведомява длъжници от името на ,,Файненшъл България“ ЕООД за станалата продажба от вземания
от 01.07.2017г.; уведомително писмо от „Файненшъл България“ ЕООД чрез „А.з.с.н.в.“
АД с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от
25.06.2018г. за извършената цесия от
01.07.2017г. и уведомително писмо от ,,Изи Асет
Мениджмънт“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ АД с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от
25.06.2018г. за извършената цесия от 01.11.2017г. ведно
с известие за доставяне и обратна
разписка, и уведомително писмо от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД чрез ,,А.з.с.н.в.“ АД с изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* от 02.07.2019г. за
извършен цесия от 01.11.2017г. ведно с товарителница №
68442316 и обратна разписка, се
установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната
основателност на иска с правно основание 422 вр. чл.
415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92 и
чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според
доказателствата за реалното им извършване - вносни
бележки за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100 лв., на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК /в
ред. ДВ бр.8 от 2017г./, вр.
чл. 37
ЗПрП чл. 25
НЗПП / Приета с ПМС №4 от 06.01.2006 г./, са в общ размер от 375 лв. Следва да
се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер
на 75 лева.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните „А.з.с.н.в.“ ЕАД
ЕИК/Булстат ***** с адрес *** и
Т.А.А.,
ЕГН **********,***, че съществува присъденото с издадена
по ч.гр.д. № 1504/2019г. на
ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 534.71 лева
/петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски кредит № *********/17.03.2017г.,
сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД /понастоящем „Файненшъл България“
ЕООД/, вземането по който е прехвърлено по силата на Договор за цесия от
01.07.2017г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което от
своя страна го е прехвърлило на заявителя с Приложение № 1/01.06.2018г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата
от 101.82 лева /сто и един лева и осемдесет и две стотинки/ – договорна
лихва, начислена за периода от 09.04.2017г. до
13.05.2018г.; сумата от 26.60 лева /двадесет
и шест лева и шестдесет стотинки/ – такса за оценка на досие за периода от
02.04.2017г. до 13.05.2018г.; сумата от
144.82 лева /сто четиридесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ –
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя, начислена за периода от 09.04.2018г.
до 13.05.2018г.; сумата от 337.43 лева
/триста тридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/ - такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, начислена за периода от 09.04.2017г. до
13.05.2018г.; сумата от 67.32 лева
/шестдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ – лихва за забава за периода от
10.04.2017 г. до 31.01.2019г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Т.А.А., ЕГН **********,*** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК/Булстат ***** с адрес *** сумата от 375 лева, представляващи разноски по настоящото
дело и 75 лева - разноски по ч.гр.д. № 1504/2019г.
по описа на ВРС.
Решението
на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: