№ 9
гр. Варна , 18.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава С. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600079 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на А. Т. Т. срещу протоколно определение
№167 от 24.02.2021г. на ВОС, постановено по ЧНД №135/21г. по описа на
същия съд, с което молбата на л.св. Т. за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на останалата част от наложеното му групирано наказание
„лишаване от свобода“ с Присъда по НОХД№1279/2018г. на ВОС изменена с
Решение на АС Варна по ВНОХД№178/2019г. в размер на шест години е
оставена без уважение.
В жалбата се излагат съображения за наличие на предпоставките по
чл.70 от НК и доказателства за неговото поправяне.Твърди се за липса на
провеждана индивидуална корекционна работа и отказ на затворническата
администрация за участие в социални и трудови дейности. Моли за отмяна на
определението и постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието.
Постъпило и писмено становище на Началника на затвора гр.Варна.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в
делото материали и мотивите на атакуваното определение,съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация,
придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и съответност. Разгледана
по същество същата се преценява като неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
1
Осъденото лице А.Т. изтърпява наказание в размер на 6г. "лишаване от
свобода", групирано с Присъда по НОХД№1279/2018г. на ВОС изменена с
Решение на АС Варна по ВНОХД№178/2019г.
Към 05.03.2021. лишеният от свобода е изтърпял общо 4г.9м. и 11дни,
от които фактически 2г.,11м. и 22 дни и от арест 1г.,9м. и 19дни, с остатък от
1г.,2м. и 19дни. Безспорно е налице една от кумулативно предвидените в
чл.70, ал.1, т.2 от НК предпоставки.
В Затвора Варна е постъпил на 25.06.2018г., като търпи наложеното му
наказание при „строг“ режим“, който е останал непроменен.
Първоначалната оценка на риска от рецидив,изготвена на 26.06.2018г. е
отчела високи стойности от 97т., при отчетени зони на дефицит в почти
всички зони на профила: отношението към правонарушението, управление на
финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, умения за мислене,
жилищно устройване и трудова дейност. Рисът от вреди по отношение на
обществото е отчетен като среден. По отношение на осъдения е
идентифициран висок възможен риск от вреди,отчетен с висока степен на
вероятност, поради обстоятелството, че същият е бил жертва на отвличане от
членове на ОПГ. За негова безопасност лишения от свобода е настанен на осн.
Чл.60 от ЗИНЗС вр. Чл.38ППЗИНЗС в обособено отделение.
На 19.05.2020г. е изготвена последваща оценка на риска от рецидив и
вреди, която е актуална и до момента. Същата разкрива също висока
вероятност от рецидив-83т. Регистрираното понижаване от 14 пункта се
отнася до слаба корекция в някои от посочените дефицити, без да сочи на
устойчивост и категоричност, каквито са изискванията на закона.
Писмените доказателства по делото съдържат данни за наличие на
посочените рискове във висока степен, поради високата обществена опасност
на дееца и незавършения процес на пенетенциарно третиране, с оглед
постигане основните цели на превъзпитанието. Твърдяното от осъдения
обстоятелство, че по отношение не се провежда корекционна дейност не
кореспондира с приложените доказателства. Видно от изготвеното становище
на затворническата администрация, корекционната дейност с лишения от
свобода е осъществявана в индивидуален формат, като същата е била
насочена към повишаване степента на личностова зрялост и социална
компетентност, към мотивиращи активността му фактори, за развитие на
умения за мислене, планиране и прогнозиране на дейностите по неговата
ресоциализация и начин на живот. Това се потвърждава и от изготвения план
за препланиране на присъдата от 24.01.2021г.,в който по отношение на
всички отчетени зони на дефицит са предвидени индивидуално-корекционно
консултиране чрез разговори, срещи и беседи, както и включване в групова
корекционна програма, вкл. и трудова заетост. По отношение на последното,
осъдения е заявил веднъж желание за участие, преди повече от година, което
не е било осъществено поради липса на подходяща работа. Осъдения не е
заявявал желание за участия в курсове за придобиване на квалификация по
2
актуални на пазара на труда професии.
Отчетени са липса на устойчива и ясно дефинирана мотивация за
промяна на дефицитите в неговото поведение. Осъденият декларативно
заявява желание за промяна и нагласи за социално желано поведение, но
същото е без корекционна стойност. Това се потвърждава и от изготвената
експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на
лишения от свобода.
Изложеното сочи за липса на отчетени положителните промени в
мисленето и мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот. На
първо място съдът съобрази, че оценката на риска от рецидив и за вреди към
обществото е все още на високо ниво. Същото обоснована извод за
наличието на негативни характеристики и проявления. От значение за
постигане на целите на наказанието са и изводите за липсата на рискове,
което е в защита на обществения интерес.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на
доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора
неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава
ефективното му изтърпяване. За разлика от условията на изменение на
режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица,
при които поправителния процес е завършен,поради което и по-нататъшния
престой в затвора не се налага.
Съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. С
ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно, положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина./ В тази
връзка е и Решение № 591 от 15.ХII.1981 г. по н. д. № 617/81 г., I н. о./.
Настоящият съдебен състав се солидализира с изводите направени от
първоинстанционния съд за липса на доказателства за трайни и осъзнати
положителни промени в насока поправяне и превъзпитание. В тази насока са
и дадените оценки на служители на затворническата администрация, от
същите е видно, че спрямо лицето продължава корекционната дейност и
такава е необходима с оглед пълно преодоляване на диагностицираните
дефицити.
Мерките за поощрение на осъденото лице следва да бъдат ценени също
във връзка с всички данни за поведението му. Следва да се прецени, дали
даденото поощрение е израз на съзнателно спазване на режимните
изисквания, вътрешния ред и дисциплина и на осъзната потребност от
участие в ресоциализиращите програми. Позитивното и безконфликтно
поведение в местата за лишаване от свобода, не следва да се счита за
единствен индикатор за съзнателно поправяне, тъй като може да е
мотивирано и от друг интерес. Видно от заповедите, с която са определени
поощрения, същите обезпечават единствено вътрешния ред в пеналното
заведение. В аспекта на чл.70 от НК следва да попадат дейности, които
3
изискват съдействие на осъдените и показват степен на поправяне и
превъзпитание, като образователни, обучителни и квалификационни
дейности.Само последните мотивират осъдения да мине успешно през
етапите на прогресивната система при изпълнението на наказанието.
Както неведнъж въззивната инстанция е заявявала, правилния подход
при преценка наличието на втората предпоставка на чл.70 от НК е
прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна на режима в
по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на осъденото
лице. Предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични с тези,
които важат за ПО. Ето защо, обстоятелствата на промяна на режима в по-
лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на корекционния процес.
Видно от материалите по делото, такива не са настъпили и режима на
осъдения не е променян в по-лек. Изложеното не свидетелства за съзнателна
промяна в личността и активна самокорекция. Реализирането на специалната
цел на наказанието в пълен аспект е изпълнена, при достигане на най-лекия
режим за изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в условията на
открита среда за полагане на труд, когато той ще е в състояние да докаже
трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-рано и
успешно ресоциализиран.
Доказателствата по делото сочат за започнала положителна промяна в
поведението и мисленето на осъденото лице, т.е. целите на генералната и
специална превенция се изпълняват, но тази промяна се преценява от
въззивната инстанция като не достатъчна, за да се приеме, че е приключил
процесът на превъзпитание по време на изтърпяване на наказанието.
Ресурсите на пенитенциарната система далеч не са изчерпани и не е
реализиран принципът на прогресивната система при изпълнение на
наказанието. Възпитателната работа следва да продължи до постигане
разписаните цели по плана на присъдата, осмисляне и изграждане на
приемливи модели на поведение и формиране на устойчива мотивация за
законосъобразен начин на живот.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция счита, че не са
постигнати целите визирани в чл. 36 от НК, поради което не е налице втората
кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК.
Необходимо е продължаване на поправителното въздействие спрямо Т. в
условията на контролираната среда на пенитенциарно заведение, до
изчерпване на ресурсите на пенитенциарната система. По тези съображения
въззивната инстанция счете, че проверяваното определение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №167 от 24.02.2021г. на
4
ВОС, постановено по ЧНД №135/21г.. по описа на същия съд, с което молбата
на л.св. Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му групирано наказание „лишаване от
свобода“ с Присъда по НОХД№1279/2018г. на ВОС изменена с Решение на
АС Варна по ВНОХД№178/2019г. в размер на шест години е оставена без
уважение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5