Решение по дело №469/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е с правно основание чл.171 т.2А, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на Л. В. П. с адрес: [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0356-000027 от 22.04.2024 г., издадена от И. М. Н. на длъжност Началник на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Тетевен, с която на същият е наложена санкция по чл.171 т. 2А, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 /шест/ месеца.

В жалбата се твърди, че от съдържанието на Заповедта не става ясно, на кое конкретно основание е издадена и на кое ППС се прекратява регистрацията, като липсват мотиви за срока на прекратяване на регистрацията. Сочи също, че липсва конкретно основание за издаване на обжалваната Заповед, липсват мотиви от издателят на Заповедта, на какво основание е определил срока за ПАМ, като не става ясно, за кое ППС се издава обжалваната Заповед. Твърди също така, че Заповедта е вътрешно противоречива, с което му се нарушава правото на защита, като при внимателен прочит ще се установи, че между описанието на нарушението и квалификацията за първото такова в цифрово изражение има противоречие, което е недопустимо. Категорично твърди, че не е извършил виновно никакво нарушение на ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява и се представлява от упълномощеният адв. С. С. от ЛАК. В допълнително представена писмена защита процесуалният представител излага подробни аргументи по съществото на правния спор.

Ответникът по делото - Началник на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Тетевен, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Р. Р..

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № GA1091579 е констатирано, че Л. В. П. на 20.04.2024 г. около 21:45 часа в [населено място] на [улица] посока [улица], управлява собственият си лек автомобил Ф. П. с peг. номер [рег. номер], като при предоставена възможност за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство-А. Д. 7510 фабричен номер ARNJ-0025, същият отказва да му бъде извършена такава. Издаден талон за изследване с номер 00383217 и стикери [рег. номер].

С оглед на констатираното управление на МПС, от Л. В. П. и съставения АУАН, И. М. Н. на длъжност Началник на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Тетевен е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0356-000027 от 22.04.2024 година, с която на оспорващият, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ с правно основание чл.171 т.2А, б.“б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 /шест/ месеца. Отнети са 2 броя регистрационни табели с номер [рег. номер].

Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателят на 13.06.2024 г., а жалбата е изпратена по пощата и входирана в РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч на 26.06.2024 година, видно от доказателствата по делото.

С административната преписка и в хода на производството са приложени: Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № GA1091579 /л.6-7/, наказателно постановление /НП/ № 24-0356-000103 от 03.06.2024 г. /издадено въз основа на горния АУАН/ - л.66, справка за нарушител/водач относно Л. В. П. /на л.11-13/, Заповед № 295з-805 от 25.04.2017 г. на директора на ОДМВР –Ловеч /л.14-15/, Талон за изследване № 0038217 /на л.8/, Докладна записка УРИ 356р-5661/22.04.2024 г. изготвена от мл.инсп. Г. Г. А. /л.9/, Заповед за задържане на лице с рег.№ 356зз-76/20.04.2024 г. /л.47/, Протокол за личен обиск на лице №356р-5653/20.04.2024 г. /л.50/, Медицинска справка за освидетелстване на задържано лице от 20.04.2024 г. на ФСМП-Тетевен /л.51/, фиш за спешна медицинска помощ от 20.04.2024 г. /л.52/, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице рег.№ 35вр-5656/21.04.2024 г. /л.53/ и жалба от Л. В. П. до Районен съд-Тетевен /л.62-63/.

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства. По искане на жалбоподателят е допуснат до разпит полицейският служител мл.автоконтрольор К. М. К. от РУ Тетевен към ОДМВР [населено място], констатирал нарушението.

Съдът кредитира показанията на свидетелят, доколкото по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същият е поел наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма данни по делото за заинтересованост от изхода му.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 13.06.2024 г., а жалбата е заведена с вх. № 356000-2964 от 26.06.2024 г. в деловодството на РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч, съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон.

Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С приложената по делото Заповед № 295з-805/25.04.2017 г., Директорът на ОДМВР –Ловеч, на основание чл.43 от ал.4 от ЗМВР във вр. чл.172 ал.1 от ЗДвП е оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР - за нарушения на закона за движение по пътищата, извършени на територия, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Ловеч да прилагат принудителни административни мерки по чл. чл.171 т.1 т.2 т.2а т.4 т.5 б.”а” т.6 и т.7 от Закона за движение по пътищата. Обжалваната заповед е издадена от началник на РУ-Тетевен при ОД на МВР Ловеч в това му качество за нарушение, извършено на територията, обслужвана от РУ Тетевен и е налице необходимата компетентност. По делото между страните не се спори, че издателят на оспорената заповед е Началник на РУ Тетевен при ОД на МВР Ловеч.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Като издателят й е посочил фактическите и правните основания, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в чл. 172 ал.1 от Закона за движение по пътищата, респ. чл. 59 ал.2 от АПК. Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта.

Съгласно чл.171 т.2А б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, в относимата към случая редакция - изм. и доп. ДВ, бр. 2, в сила от 03.01.2018 г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка /ПАМ/ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/ на собственик, който управлява моторно превозно средство /МПС/ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

Следователно необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Адресат на мярката съгласно чл. 171 т.2а от ЗДвП, е „собственикът на автомобила, който управлява МПС при нормативно заложените условия“. Безспорно, процесното моторно превозно средство /МПС/ индивидуализирано с марка, модел и регистрационен номер е собственост на жалбоподателят, и този факт не се оспорва от страните по настоящото производство. Неоснователно е твърдението в жалбата, че не ставало ясно за кое ППС се издава обжалваната Заповед, тъй като видно от представената по делото процесна ЗППАМ, МПС-то управлявано от оспорващият П. е описано точно и ясно с марка, модел и регистрационен номер. В оспорената заповед е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3 предложение първо от ЗДвП, поради което е неоснователен довода в жалбата, че между описанието на нарушението и квалификацията за първото такова в цифрово изражение има противоречие. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, като в случая такъв е съставен за извършено нарушение на жалбоподателят.

При тази законова регламентация, към момента на издаване на ЗППАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, е достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, т.е. водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Такъв акт е съставен на П., който е отказал да го подпише, удостоверено с подписа на един свидетел. Твърдяното от адв.С. в представените по делото писмени бележки, че оспорващият П. не е подписал съставеният по отношение на него АУАН, тъй като бил в обективна невъзможност за това, по причина посочена в медицинско свидетелство за пред съда, е невярно и не отговаря на съдържанието на представеният писмен документ. От съдържанието на същото може да се обоснове извод, че ако се приеме че същият е получил травматично увреждане, то същото е било в областта на лицето и носа, което не кореспондира с твърдяното в писмената защита, че то е в резултат на поставяне на белезници. Също така от показанията при разпита на свидетеля К., които съдът приема за обективни и верни, става ясно, че същите са били свалени в РУ-Тетевен при съставянето на АУАН на П., при което е установено липса на синини и охлузвания, и същият е имал физическата възможност да подпише акта за административно нарушение, но е отказал.

Надлежно е издаден на водача и Талон за изследване № 0038217 /л.8/ с указание да се яви в ФСМП [населено място], но е отказал да получи и издадения му Талон за медицинско изследване. Управлението на собствено МПС и отказа на водача да бъде проверен с техническо средство или да изпълни предписанието за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози са релевантните факти, безспорно установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.

При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, както се твърди в жалбата, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

Правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171 т.2А, б.“б „ от ЗДвП.

При това, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не съставлява вид административно наказание.

Целта на принудителните административни мерки по ЗДвП е регламентирана в чл.1 ал.2, както и в чл.171 от ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяване на административните нарушения.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно производствените правила и съобразяване с целта на закона, поради което оспорването по подадената жалба, като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, Административен съд-Ловеч, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Л. В. П. с адрес: [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0356-000027 от 22.04.2024 година, издадена от И. М. Н. на длъжност Началник на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Тетевен, с която на същият е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т. 2А, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 /шест/ месеца.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.