№ 7070
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110161358 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба на з срещу д, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ за
заплащане на сумата в размер на 6888,92 лева, представляваща регресно вземане за платено
от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ и
ликвидационни разноски за вреди на МПС „Мерцедес“ с рег. № с, причинени при ПТП,
настъпило на 17.05.2021 г. на път II-66, по вина на водача на МПС „Ситроен“ с рег. № с,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
151,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 09.08.2021 г. до 26.10.2021 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 17.05.2021 г. при движение по
път II-66 водачът на МПС „Ситроен“ с рег. № с навлязъл в лентата за насрещно движение, с
което предизвикал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което било увредено
имущество на трето лице – МПС „Мерцедес“ с рег. № с, със собственика на което ищецът
имал сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт“, въз основа на която заплатил
обезщетение в размер на 6863,92 лева. Поддържа, че въпреки получена от ответника покана
на 09.08.2021 г. за сумата в размер на платеното обезщетение и ликвидационни разноски в
размер на 25 лева, ответникът не заплатил дължимото обезщетение, поради което предявява
и разглежданите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
претенцията на ищеца. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на МПС „Ситроен“ с
рег. № с и размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение. Прави
възражение за изключителна вина на водача на МПС „Мерцедес“ с рег. № с, а в условията
на евентуалност - съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения
автомобил. Сочи допуснато нарушение от страна на водача на увредения автомобил на
правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 42 и чл. 147 ЗДвП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
1
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 17.05.2021 г. при движение по път II-66 между водача на
МПС „Мерцедес“ с рег. № с, застрахован при ищеца по застраховка „Каско Стандарт“ и
водач на МПС „Ситроен“ с рег. № с, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, е реализирано ПТП в срока на застрахователното покритие, както и че
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по валидно сключена имуществена
застраховка за увреденото МПС „Мерцедес“ с рег. № с в размер на 6863,92 лева. Посоченото
се установява и от събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол от 17.05.2021 г., застрахователна полица за застраховка „Каско“, писмо от ОД на
МВР – Сливен, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, преводно
нареждане, застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП от 17.05.2021 г., представените и
неоспорени заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция,
опис-заключение по претенция, доклад по щета, приетото заключение на автотехническата
експертиза, както и показанията на свидетелите И. Д. И. и С. М. се установява, че на
17.05.2021 г. при движение по път II-66 с посока от гр. Стара Загора към гр. Нова Загора
водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № с навлиза в лентата за насрещно движение,
вследствие на което реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „м“ с рег. № с.
Така описаният механизъм се потвърждава от показанията на свидетеля И., които са
последователни, логични и непротиворечиви и съответстващи на другите събрани по делото
доказателства, включително на изложеното от свидетеля М.. Съгласно заключението на
автотехническата експертиза щетите по МПС „м“ с рег. № с са причинени в резултат на
настъпилото произшествие.
Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
заключението на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно и
обективно изготвено, се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при
което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило
в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на „Ситроен“ с рег. № с,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който в
нарушение на чл. 16 от Закона за движение по пътищата е навлязъл в лентата за насрещно
движение.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
2
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на
производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По
делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на
процесното МПС е управлявал същото с превишена скорост, респ. да не е спазил
установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с
пътните и метеорологични условия, нито се установяват твърдените от ответника
нарушения на чл. 42 ЗДвП и на чл. 147 ЗДвП.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „м“ с рег. № с, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, възлиза на сумата в размер на 15485,95 лева, като в разглеждания случай не
се касае за тотална щета съгласно неоспореното и прието допълнително заключение на
автотехническата експертиза. Доколкото регресното вземане възниква в размера на по-
малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане - в случая на
извършеното плащане, се налага извод, че регресното вземане на ищцовото дружество към
ответното такова на основание чл. 411 КЗ е именно в претендирания размер на 6863,92 лева.
На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените
обичайни разходи във връзка с щетата, поради което към общия размер на дължимата от
ответника сума следва да се включи и претендираната сума от 25 лева - обичаен разход за
приключване на застрахователната щета. Следователно общият дължим от ответника размер
възлиза на сумата от 6888,92 лева в какъвто размер е и претенцията на ищеца, поради което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 411, ал. 2 КЗ. В случая не се твърди
получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят,
а и от представените по делото регресна покана от 04.08.2021 г. и известие за доставяне се
установява, че същата е получена от ответното дружество на 09.08.2021 г. Следователно 30-
дневният срок за плащане на задължението изтича на 08.09.2021 г. и считано от 09.09.2021
г. ответникът е в забава.
За периода от изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ – 09.09.2021 г. до деня,
предхождащ датата на подаване на исковата молба – 26.10.2021 г. размерът на мораторната
лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 91,85 лева, до който размер и
период акцесорният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
151,17 лева и за периода от 09.08.2021 г. до 08.09.2021 г. – отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 1285,60 лева, от
3
които 275,60 лева за платена държавна такса, 200 лева за платен депозит за вещо лице и 810
лева за платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Ответникът релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно, тъй като същото е съобразено с минимума, предвиден в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определени
съразмерно на уважената част от исковете дължимите в полза на ищеца разноски възлизат
на сумата в общ размер на 1274,77 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Същият претендира такива за платен депозит за свидетел в
размер на 60 лева, за платени депозити за вещо лице в общ размер на 550 лева, за платена
държавна такса в размер на 5 лева и за юрисконсултско възнаграждение. Последното обаче
се дължи само в случаите, когато страната е била представлявана от юрисконсулт, а в
настоящото производство ответникът е представляван единствено от адвокат, поради което
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не намира приложение. Следователно дължимите в полза
на ответника разноски от 615 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете възлизат на
сумата в размер на 5,18 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА д, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, да заплати на з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 6888,92 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско Стандарт“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС
„Мерцедес“ с рег. № с, причинени при ПТП, настъпило на 17.05.2021 г. на път II-66, по вина
на водача на МПС „Ситроен“ с рег. № с, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 91,85 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.09.2021 г. до 26.10.2021
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1274,77 лева - разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 91,85 лева до пълния предявен размер от 151,17 лева и за периода от
09.08.2021 г. до 08.09.2021 г.
ОСЪЖДА з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“
№ 5, да заплати на д, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 5,18 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4