Постъпила е жалба от Калоян Христов Калоянов, в качеството му на едноличен ътрговец с фирма “Венра – Калоян Калоянов” гр.Кърджали против отказ на държавния съдебен изпълнител да отмени наложеното му ограничение за пътуване в чужбина, съобщен с писмо от 28.09.2006 г. Счита, че отказът е незаконосъобразен и необоснован. Към настоящия момент не били налице предпоставките по чл.76, т.3 от ЗБДС, тъй като личното му имущество покривало задължението. Наложения запор върху собствените му МПС представлявал надлежно обезпечение по чл.76, т.3 от ЗБДС. Налице била и обезпечителна заповед за спиране на изпълнението, което било индиция за неоснователност на принудителното изпълнение. Поради това наложеното ограничение се явявало неоснователно засягане на правата му и неоправдано и незаконосъобразно го лишавало от възможността да пътува в чужбина, като от това търпя и имуществени вреди. Моли съда да отмени наложеното му ограничени еза пътуване в чужбина и да поиска от МВР снемане на ограничението. Съдът, като съобрази обстоятелствата по делото, прие за установено следното: От приложеното изпълнително дело № 465/2005 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при Кърджалийския районен съд се установява, че същото е образувано със страни: взискател – “Тунимекс” ЕООД гр.Ардино и длъжник – едноличния търговец Калоян Христов Калоянов с фирма “Венра – Калоян Калоянов” гр. Кърджали /жалбоподател по настоящото производство/. От приложеното изпълнително дело № 465/2005 г. и в частност от писмо рег.№ 05030524 от 27.12.2005 г. на РДВР – Кърджали се установява, че със заповед № 1308/ 21.12.2005 г. на директора на РДВР – Кърджали на длъжника по изпълнението Калоян Христов Калоянов е наложена мярка по чл.76, т.3 от Закона за българските документи за самоличност. С молба от 27.09.2006 г. жалбоподателят Калоян Христов Калоянов е поискал от държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали да му бъде вдигната забраната за пътуване в чужбина, наложена от последния. С писмо от 28.09.2006 г. държавния съдебен изпълнител е уведомил длъжника по изпълнението, че наложеното му ограничение за пътуване в чужбина може да се вдигне по молба на взискателя или при прекратяване на изпълнителното дело. При това положение съдът съобрази следното: Съгласно Закона за българските документи за самоличност, принудителни административни мерки, в това число и мярката по чл.76, т.3, се налага с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица да упражняват тези правомощия – в случая от директора на РДВР /понастоящем Областна дирекция “Полиция”/ - Кърджали, с цитираната заповед № 1308/21.12.2005 г. При това положение следва да се приеме, че в настоящия случай не е налице годен за обжалване акт на държавния съдебен изпълнител, доколкото както налагането на мярката по чл.76, т.3 от ЗБДС, така и отмяната й, респективно отказа да бъде отменена, се извършва от компетентния за това орган, а не от държавния съдебен изпълнител. С други думи, атакуваното от жалбоподателя писмо на държавния съдебен изпълнител има само уведомителен характер, но същото не представлява акт или действие, засягащо правата или интересите на жалбоподателя, поради което и за последния не съществува правен интерес от обжалването му. За жалбоподателя е съществувала възможност да обжалва по реда на ЗАП така издадената заповед, с която му е наложена принудителната административна мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС, респективно да иска нейната отмяна от компетентния за това орган. Ето защо жалбата на Калоян Христов Калоянов е недопустима поради липса на правен интерес от обжалването на цитираното по – горе писмо на държавния съдебен изпълнител, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на едноличен търговец Калоян Христов Калоянов, с постоянен адрес в с.Резбарци, общ.Кърджали, с ЕГН **********, с фирма “Венра – Калоян Калоянов” гр.Кърджали, против писмо от 28.09.2006 г. на държавния съдебен изпълнител при Кърджалийския районен съд, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в седмодневен срок от съобщението му.
Председател : Членове : 1.
2.
|