№ 1114
гр. Русе, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Светла К. Г.
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20244520106743 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове от Б. С. Д. срещу „БОИЛ-
БТ“ ЕООД, гр. Своге, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за
признаване на уволнение за незаконно и отмяната му и за възстановяване на
работа на заеманата преди уволнението длъжност.
Претенциите на ищеца се основават на твърдения, че се е намирал в
трудово правоотношение с ответника, че същият го е прекратил на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата. Счита, че не е налице
съкращение на щата, т.е. функциите на заеманата от него длъжност били
разпределени на други длъжности. При извършеното съкращение не бил
извършен подбор и не били спазени критериите по чл. 329 от КТ. Заповедта за
уволнение била незаконна и поради това, че не била издадена от работодателя,
т.к. не била подписана от представляващия и управляващ дружеството.
В съдебно заседание ищецът допълва исковата си молба като твърди,
че изпълнението на служебните си задължения е осъществявал не само на
територията на гр. Русе, така както е посочено като място в трудовия му
договор, а е било според районирането на „Уникредит Булбанк“, освен в град
Русе и в градовете Павликени, Свищов, Разград и Попово. Характерът на
работата и задълженията на осемте служители, които са имали длъжност,
идентична с тази на ищеца, са били свързани с пътуване в други населени
места, като работодателят е изготвял обща командировъчна заповед за месеца,
в която изрично са били изброявани населените места, които е следвало да
бъдат посетени от служителите. Оспорва, че отговорът на ответника е подаден
в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът оспорва исковете. Основава възраженията си на твърдения,
1
че е налице основанието, на което е прекратил трудовия договор с ищцата - по
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - съкращаване на щата, че са спазени законовите
изискванията за осъществяване на това уволнително основание, че е съкратена
една единствена щатна бройка за длъжността, поради което няма изискване за
подбор. Заповедта за уволнение била подписана от представляващия и
управляващ дружеството. Твърденията на ответника-работодател са, че е
налице реално съкращаване в щата, като счита, че изпълнението на трудови
функциии в резултат на командироване, не променя мястото на работа,
посочено в трудовия договор - гр. Русе.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По оспорването от страна на ищеца, че отговорът на ответника не е
подаден в срока по чл. 131 ГПК.
С Разпореждане № 11131/19.12.2024 г. по настоящото дело
съобщението с разпореждането по чл. 131 ГПК до ответника е приложено по
делото на основание чл. 50, ал. 2 ГПК като редовно връчено. Съгласно
разпоредбата на чл. 253 ГПК, съдът може да оттегли определение, което не
слага край на делото, поради настъпило изменение на обстоятелствата, грешка
или пропуск, допуснати при постановяването му. Така с разпореждане от
10.01.2025 г. е отменено разпореждането от 19.12.2024 г., поради изменение в
обстоятелствата. С разписка от 21.01.2025 г. книжата са редовно връчени на
ответното дружество и с плик от 21.02.2025 г. същото е депозирало отговор.
Съдът констатира, че отговорът е подаден в срока по чл. 131 ГПК, поради
което следва да се зачетат релевираните в него възражения, а оспорванията на
ищеца за неспазване на едномесечния срок по чл. 131 от ГПК са
неоснователни.
По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се
установява, че страните са сключили трудов договор от 17.03.2016 г., по
силата на който последната изпълнявана от ищеца длъжност е била
„специалист поддръжка и складово стопанство“, с посочено в договора място
на работа в „УниКредит Булбанк“ АД - гр. Русе.
От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността
„специалист поддръжка и складово стопанство“, се установява, че длъжността
е подчинена на мениджър на „Строителен и фасилити мениджмънт“ и тийм
лидер „Фасилити мениджмънт“. Подробно са описани целта на длъжността,
трудовите задължения, отговорности и изисквания за заеманата длъжност. За
цел на длъжността е посочено: „Оперативна дейност по изпълнението на
всички видове ремонтни работи (аварийни и планирани; гаранционни и
извънгаранционни), свързани с поддръжка на системи, оборудване и
недвижима собственост (без IT системи, сградни системи за сигурност).
Осигуряване служителите на банката с материали, консумативи, мебели,
офис- и специализирано оборудване и техника.“
Представени са по делото и възпроизведени на хартиен носител
скриншотове от програмен продукт с оформени заповеди за командировка на
2
ищеца Б. Д. и П. П., служител на същата длъжност в гр. Велико Търново за
период от една година преди прекратяване на трудовия договор на ищеца, от
които е видно, че Б. Д. е бил комадирован през м. 06, 11 и 12. 2023 г. в
градовете Разград, Свищов, Павликени, Полски Тръмбеш и Попово и П. П. е
бил комадирован през м. 11, 12.2023 г., 01, 03, 04, 05, 06, 08, 09, 11.2024 г. в
различни градове от Северна България, включително и Русе, Разград, Свищов,
Павликени, Полски Тръмбеш, както и Ловеч, Габрово, Силистра, Севлиево,
Горна Оряховица, Стражица и др.
На 17.10.2024 г. на ищеца е връчено Предизвестие № 1/16.10.2024 г. за
прекратяване на трудовото му правоотношение, което започва да тече от
18.10.2024 г. и изтича на 01.11.2024 г. В предизвестието е посочено, че в
случай, че работодателят не спази срока му, ищецът ще получи дължимото
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.
Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 37/16.10.2024
г., считано от 01.11.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ
КТ, поради съкращаване на щата, съгласно утвърдено ново длъжностно щатно
разписание в сила от 01.10.2024 г., с което се съкращава длъжността
„специалист поддръжка и складово стопанство“.
Представена е Заповед № 7/30.09.2023 г., с която е утвърдено щатно
разписание на длъжности в „Боил БТ“ ЕООД, което влиза в сила от 01.10.2023
г. Съгласно приложеното щатно разписание от 01.10.2023 г. в ответното
дружество са били предвидени 8 работни места за длъжност „специалист
поддръжка и складово стопанство“ по 1 брой в градовете Пловдив, Варна,
Бургас, Велико Търново, Русе, Монтана, Стара Загора и Благоевград.
Представена е и Заповед № 4/30.09.2024 г., с която е утвърдено щатно
разписание на длъжности в „Боил БТ“ ЕООД, което влиза в сила от 01.10.2024
г. Съгласно приложеното щатно разписание от 01.10.2024 г. в ответното
дружество са били предвидени 7 работни места за длъжност „специалист
поддръжка и складово стопанство“ по 1 брой в същите градовете, с
изключение на гр. Русе.
По делото са разпитани двама свидетели за установяване твърденията
на ищеца. От показанията на П. М. П. се установява, че към месец октомври
2024 г. е работел в „Уникредит“ - Велико Търново, като „специалист
поддръжка“ с работодател ответното дружество - „Боил-БТ“. Работата му се
изразявала в поддръжка на всякаква техника на банката, сградни инсталации,
електросистеми, ВиК, както и домакински функции. Водел му се склад и
обслужвал локации към УниКредит в региона – Велико Търново и Габрово.
Имало е случаи да ходи и в Полски Тръмбеш, но към момента офисът там бил
затворен. Колегата му от Русе също ходел в Полски Тръмбеш. Твърди, че е
посещавал Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово, Севлиево, Стражица
/където също бил затворен офисът към момента/. Занимавал се с поддръжка на
юпиесите към Търновски и Варненски регион. Към Варна имало 10-ина
локации – Варна, Търговище, Шумен, Попово, Разград, Балчик, Силистра и
други. Когато имало нещо спешно му се обаждали по телефона - или
3
директорът, или служител на „Уникредит“, например при спиране на тока.
Имало и компютърна система за маркиране на заявки за аварии и ремонт, от
която получавал заявки по имейл. Зареждал офисите на „Уникредит Булбанк“
с хартия, химикали, бланки и други канцеларски материали. Банката правела
на всеки три месеца заявка, но имало и извънредни случаи на доставки. К. Г.
от София, който бил на работа до края на м. септември 2024 г., му бил пряк
началник, а той от своя страна имал друг началник. В процеса на работа често
се налагало да се прави разход и прекият началник давал одобрения за
разходите с изпращане на искане за одобрение на разходи и след одобрението
се правели разходи и се изпълнявала заявката. От София основно изпращали
материали, а складовете по другите градове били помощни, в случай че нещо е
пропуснато в заявката. Случвало се е да контактува с колегата си от Русе - Б.
Д., и да го замества докато е бил в отпуск. Също така свидетелят се занимавал
с юпиеси, докато колегата му от Русе – не. Ако юпиесите в Русе, имали нужда
от поддръжка или ремонт, обслужването било от външна фирма от миналата
година, а допреди това само свидетелят се заминавал. Помни, че е идвал в
Русе през 2023-2024 г. От октомври 2024 г., съкратили Д. и неговата работа я
поел той – Русе, Свищов, Павликени, Разград. Приел склада от Б. Д. и в
момента отговарял за него. Това, което е вършил по другите региони, го
върши сега и по регионите, които преди това е обслужвал Б. Д.. Начинът на
работа бил същият и в новите региони - по имейл и по телефон получавал
заявки от поделенията на „Уникредит Булбанк“ за ремонт или доставка на
канцеларски материали, но напоследък работата намаляла. По отношение на
комадировките бил въведен безхартиен начин на работа за пестене на хартия.
Посещенията на локациите за профилактика и за оглед се правели при
необходимост, без да чакат да получат командировъчни заповеди. В системата
попълвал къде е ходил и това означавало, че е командирован, попълвал отчет
във връзка с командировката в системата всеки месец, като получавал и
командировъчни пари.
Другият свидетел К. М. Г. изнася данни, че е работил в „БОИЛ БТ“
ООД на длъжност „специалист електроподдръжка“ от 2018 г. до 2019 г. Бил е
и служител на „УниКредит Булбанк“ АД като „фасилити мениджър“ в
периодите 2017 - 2018 г. и 2019 - 2024 г. Служителите, заемащи длъжността
„специалист поддръжка и складово стопанство“ му били пряко подчинени,
като общо за цялата страна те били 20 - 22. Включително бил пряк
ръководител и на Б. Д., който също бил назначен на длъжност „специалист
поддръжка и складово стопанство“, ситуиран в гр. Русе. Там било работното
му място, но той отговарял за целия район Русе. Задълженията за длъжността
били обща поддръжка и разнасяне на канцеларски материали. Изпълнението
на тези задължения включвало посещение на банкови офиси на „УниКредит
Булбанк“ АД в различни градове, като всеки, който бил ситуиран в областен
град, посещавал съответните офиси в тази област. Имало райониране,
съгласно което за определени офиси на посочената банка отговарял конкретен
служител. Посочва, че Б. Д. отговарял за гр. Разград, гр. Свищов и за област
4
Русе. Относно начина за извършване заявките от съответния банков заявява, че
е имало вътрешна тикет система, чрез която по имейл всеки служител във
всеки офис правел заявка в тази система и автоматично през системата,
служителят, който отговаря за този район виждал заявката и я изпълнявал. В
началото на работата - 2020 г., когато започнала Ковид-пандемията,
служителите се командировали. Извеждало се командировъчно за целия месец
и служителят, отивайки в даден офис, му се подпечатвало командировъчното
за удостоверяване на това, че е отишъл и го е посетил. Впоследствие
започнали да се ползват GPS системите в автомобилите, служителят през
лаптопа си виждал заявката и тогава не се отбелязвало с командировъчни.
По искане на ищцовата страна съдът откри производство по реда на чл.
193, ал. 1 от ГПК по оспорване автентичността на Заповед № 37/16.10.2024 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение, поради оспорване на подписа,
поставен за работодател. В тази връзка по искане на ответната страна съдът
назначи и изслуша съдебно-графологична експертиза на оспорения подпис,
чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В
заключението си експертизата сочи, че подписът, положен в реквизит „За
Работодателя“ в заповедта е изпълнен от управляващият и представляващ
„Болил БТ“ ЕООД - Б. Т. Т..
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че направеното от ищеца
оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на горепосочения документ е недоказано.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е предявен в срока по чл. 358 от
Кодекса на труда.
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е.
процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи
работодателят, е необходимо в съдебното производство той да установи
осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване в щата.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от
проявлението на следните юридически факти – 1) съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения,
които тя включва, да е реално; 2) моментът на уволнението трябва да съвпада
или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо
съкращаване на щата; 3) компетентният орган да е взел по надлежен ред
решение за съкращаване на щата и 4) работодателят да е извършил подбор по
реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или
служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава
премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни
5
бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови
функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
В приетото тълкуване от Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК се възприема, че: "Съкращаване в щата по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда има, когато се
заличават всички щатни бройки за определена длъжност или се намаляват
част от тях. Вътрешната реорганизация не е основание за прекратяване на
трудовия договор, поради което няма основание да бъде извършен подбор.
При закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и
задължение за подбор, т. е. извършването му е по негова преценка.
Работодателят може да упражни правото на подбор, когато в оставащите
организационно обособени звена на предприятието в същото населено място
има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено
отличаващи се трудови функции. ". В тази насока според мотивите на ВКС
„Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е
налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от
обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на
уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по
делото е извършено ли е реално съкращаване на щата.
Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на
отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите.
При премахване на определено звено в едно предприятие и дейността,
извършвана в него, работодателят разполага с две възможности за
прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите от
това звено – прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, пр. 1 от Кодекса на труда – "закриване на част от предприятието" или на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда – "съкращаване на
щата", като изборът на предвидената в закона възможност е негово право,
което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката му дали да се
премахне едно или друго звено и дейността, извършвана в него."
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е
приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т. е. когато не само
е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е
престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо
от нейното наименование.
Реално съкращаване в щата е налице, когато едни щатни бройки се
съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от
предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна
длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички
или част от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се
прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията за
6
нейното заемане, поради което се създава нова трудова функция и нова
длъжност /т. е. разлика в същността на извършваната работа /в посочения
смисъл - решение № 66 от 28.03.2013 г. по гр. д. № 332/2012 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 75 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 924/2011 г. на ВКС, III ГО; решение
№ 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на ВКС, III ГО /.
Реално е съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена, а
нейните функции са разпределени и поети от други работници и служители с
различна длъжностна характеристика или част от тях са възложени за
извършване от лица по граждански договор, т. е. възможно е работата да се
изпълнява и занапред, но с по-малко хора или по друг начин - чрез
оптимизиране на работния процес с разпределението на дейности между
други /в посочения смисъл - решение № 1266 от 06.07.2005 г. по гр. д. №
767/2003 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 1428 от 14.12.2012 г. по гр. д. №
532/2012 г. на ВКС, III ГО; определение № 1039 от 26.09.2011 г. по гр. д. №
338/2011 г. на ВКС, III ГО/.
Решението на работодателя за промяна в щата на предприятието може
да бъде обективирано в нарочен акт или с одобрението на щатно разписание,
отразяващо промяната. При промяна в щата на предприятието работодателят
не е длъжен да издаде нарочен акт за отмяна на предходното щатно
разписание. Правопораждащият факт за уволнение поради съкращаване на
щата е волеизявлението на работодателя за промяна в щатните бройки,
независимо дали и в какъв документ е отразено това волеизявление. Законът
не предвижда изисквания за форма на действителност на щатното разписание,
нито форма за доказването му. В производството по иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работодателят следва да установи факта на съкращаване
на щатните бройки, което може да бъде извършено както с документ,
съдържащ изявлението на работодателя за съкращаването, така и чрез
съпоставяне на утвърдените щатни разписания преди и след извършеното
съкращаване /в посочения смисъл - решение № 417 от 01.12.2015 г. по гр. д. №
2512/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр. д. №
1712/2011 г. на ВКС, IV ГО/.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът
намира за основателни твърденията на ответната страна, че към момента на
извършване на уволнението реално е било налице основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните. В случая от
представените по делото Заповед № 7/30.09.2023 г., с която е утвърдено щатно
разписание на длъжности в „Боил БТ“ ЕООД, в сила от 01.10.2023 г. и Заповед
№ 4/30.09.2024 г., с която е утвърдено щатно разписание на длъжности в
„Боил БТ“ ЕООД, в сила от 01.10.2024 г., се установява, че работодателят е
взел решение да промени длъжностното щатно разписание на дружеството
като от 8 работни места за длъжност „специалист поддръжка и складово
стопанство“ - по 1 брой в градовете Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново,
Русе, Монтана, Стара Загора и Благоевград, са останали 7 работни места за
същата длъжност - по 1 брой в същите градовете, с изключение на гр. Русе.
7
Т.е. съкращаването на щата е извършено по надлежния за това ред,
съкращението е извършено реално и единствената налична щатни бройка за
длъжността „специалист поддръжка и складово стопанство" в „Боил БТ“
ЕООД в гр. Русе действително е премахната за в бъдеще с утвърждаването на
новото разписание на длъжностите, в сила от 01.10.2024 г. Уволнението на
ищеца със Заповед № 37/16.10.2024 г., връчена му на 17.10.2024 г., се е
случило фактически след датата, на която е извършено съкращаването на щата
и влизане в сила на Заповед № 4/30.09.2024 г. за утвърждаване на новото
щатно разписание в ответното дружество.
На следващо място, съдът намира за необосновани и недоказани и
твърденията на ищцовата страна, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на
изискванията, установени в разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ, поради
неизвършването от работодателя на законосъобразен подбор. Уреденото в чл.
329 от КТ право на подбор е субективно право на работодателя, което
съпровожда неговото право на уволнение, като в настоящия случай
упражняването на правото на подбор от работодателя не е било необходимо и
не е част от правото на уволнение, тъй като съкращаването на щата засяга
всички налични 1 брой еднородни трудови функции „специалист поддръжка и
складово стопанство " с място на работа в гр. Русе – част от организационната
структура на „Боил БТ“ ЕООД.
При съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на
трудовия договор с работника и служителя, който я заема, се предхожда от
подбор по преценка на работодателя. В тази насока са дадените разяснения в
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК
на ВКС. Работодателят може да упражни правото, когато закритото и
оставащите структурни звена са в едно и също населено място, а в оставащите
има длъжности със същите или с несъществено отличаващи се трудови
функции. При полагане на труд в различни населени места работодателят не
може да упражни правото си на подбор, тъй като той не може едностранно да
променя мястото и характера на работа, определени в сключения трудов
договор - по аргумент от чл. 118, ал. 2 и чл. 120 от Кодекса на труда.
(Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г.,
ОСГК)
При определяне налице ли е или не относително самостоятелно
обособено структурно звено, съответно до преценката на работодателя да
извърши подбор, когато се закрива изцяло такава обособена структура,
съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК
решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г. на ВКС, ІV г. о.;
решение № 306 от 9.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г. на ВКС, ІV г. о.;
решение № 51 от 10.02.2014 г. по гр. д. № 3726/2013 г. на ВКС, ІV г. о.;
решение № 211 от 14.08.2014 г. по гр. д. № 4441/2013 г. на ВКС, ІV г. о.;
решение № 178 от 20.10.15 г. по гр. дело № 844/15 г. на ІІІ г. о. Прието е, че
извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при съкращаване на щата,
8
задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за
изпълнение на работата на всички работници и служители, изпълняващи
идентични трудови функции. Този подбор обаче следва да се извърши не в
рамките на цялото предприятие, а измежду работниците или служителите в
рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на
щата.
Съобразявайки ангажираните по делото доказателства - щатно
разписание, комадировъчни заповеди, както и свидетелските показания, съдът
приема, че изпълняваната от ищеца длъжност е функционирала на
територията на гр. Русе. В тази връзка, при взетото решение за съкращаване
на единствената щатна бройка в това звено и това населено място и липсата на
друга такава в същото звено и населено място, ответникът не е бил задължен
да извърши подбор между лицата, заемащи тези длъжности в други населени
места.
По тези съображения, съдът приема, че към момента на извършване на
уволнението са били налице предпоставките, визирани в чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.
2 от КТ за прекратяване на трудовия договор между страните по делото, при
което работодателят законосъобразно, в предвидената от закона форма, е
прекратил трудовото правоотношение с ищеца – служител поради
съкращаване на щата. Поради това, съдът намира, че уволнението на Б. С. Д.,
извършено със заповед № 37/16.10.2024 г. на управителя на „Боил БТ“ ЕООД,
гр. Своге, се явява законосъобразно и не се налага неговата отмяна. В този
смисъл, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По делото е предявен и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност. Предвид
акцесорния характер на този иск и изхода по главния иск за признаване
незаконност на уволнението, се налага изводът, че в настоящия случай ищецът
не следва да се ползва от субективното преобразуващо право за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. В този смисъл, след
като прецени, че предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно
и за неговата отмяна е отхвърлен като неоснователен, съдът приема, че и
предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност: „специалист поддръжка и складово
стопанство" в „Боил БТ“ ЕООД, се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на
разноски има ответникът. Ищецът следва да заплати сторените от ответното
дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., с
включен ДДС и за депозит за вещо лице – 200 лв., общо 2600 лв.
С оглед изхода на делото, дължимата държавна такса и разноски за
възнаграждения на свидетели остават в тежест на бюджета, по арг. от чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Мотивиран така, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес:
*******, срещу „БОИЛ-БТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Своге, обл. София, ул. „Страцин“ № 4, ет. 3, ап. 4,
представлявано от управителя Б. Т. Т., иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде
признато уволнението му за незаконосъобразно и за отмяна на Заповед №
37/16.10.2024 г. като незаконосъобразна, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес:
*******, срещу „БОИЛ-БТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Своге, обл. София, ул. „Страцин“ № 4, ет. 3, ап. 4,
представлявано от управителя Б. Т. Т., иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът
да бъде възстановен на заеманата от него длъжност: „специалист поддръжка и
складово стопанство“, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. С. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: *******, да
заплати на „БОИЛ-БТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Своге, обл. София, ул. „Страцин“ № 4, ет. 3, ап. 4,
представлявано от управителя Б. Т. Т., сумата от 2600 лева, представляващи
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10