№ 116
гр. Видин, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20221320102398 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № 642 097 902,
с адрес на управление във Франция, гр. Париж, ул. „Осман“ № 1,
представлявано от Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на
съвета на директорите, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр. 14, представлявано от законния представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н.
А. М., нов ищец „ЮробанкБългария“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София ,л. „Околовръстен път“ № 260, п.к. 1766,
представлявано от П. Н. Д. – изпълнителен директор, Д. Б. Ш.-изпълнителен
директор, М. И. В. – прокурист, съвместно от всеки от двамата изпълнителни
директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор, срещу Ц. Т. М.,
ЕГН: **********, адрес: гр. ***********, която е редовна и предявеният с нея
иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което
следва да се приемат като писмени доказателства.
Ответникът чрез назначения особен представител, е направил искане за да се
задължи ищеца да представи застрахователен договор или застрахователна
полица за калкулираната услуга, дали е предявил претенция към съответния
застраховател, тъй като с исковата молба се била претендирала премия по
такава застраховка. В случай, че такова не съществува, в отговора се оспорва
дължимостта и законосъобразността на това вземане, като се претендира и
нищожност на тази претенция, което съдът намира за основателно и следва да
се уважи.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, при условията
на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
415 от ГПК от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., чрез „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, срещу ответника Ц. Т. М., за
признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 2 320.85 лева - главница;1 154.47 лева - възнаградителна
лихва за периода от 05.08.2020 г. до 05.02.2023 година; 322.34 лева - мораторна
лихва за периода от 05.09.2020 г. до 16.01.2022 г., законната лихва за забава от
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както
и разноски в размер на 75,95 лева за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, по заповедното производствоза която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължено по чл. 410 ГПК № 78 от
01.02.2022 г по ч.гр.д. 119/2022 г. по описа на ВРС.
В исковата молба се твърди, че между страните е договор за потребителски
кредит № СRЕХ-17292612 в общ размер на 3 797.66 лева, от които 2 320.85
лева - главница по договора за кредит, 1154.47 лева възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.08.2020 г. до 05.02.2023 г., 322.34
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за 05.09.2020 до
16.01.2022, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането
Излага, че договорът е сключен при следните условия: Договорът е сключен
за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 40 месеца,
обхващащ периода сключване на договора до 05.02.2023 г„ съгласно
погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни
вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Сочи се, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки е
била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.
Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита,
предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на
кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане
на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 40 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 114.16 лева. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент
на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.
Твърди се, че на основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за
ответника възниква задължението да погаси заема на 40 месечни вноски,
всяка по 114.16 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. В исковата молба е записано, че между „БНП Париба Пърсънъл
2
Файненс“ и кредитополучателят било сключено споразумение за отсрочване
на погасителни вноски по горепосоченият договор за потребителски кредит.
Споразумението е постигнато предвид подадено от кредигополучтеля
заявление докредитора, съдържащо данни за съществуващи временни
обективни затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното
положение, въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрание на
Република България, във връзка с обявената от Световната здравна
организация пандемия, причинена от вируса Ковид - 19. Страните по договора
за кредит са били постигнали съгласие заплащането на посочените в т. 1 от
споразумението месечни погасителни вноски да се отложи. Вследствие на
отлагането по т. 1 размерът на месечната погасителна вноска и срокът на
кредита се изменяли съобразно погасителния план, обективиран в
споразумението и съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
Ищецът счита, че ответницата М. била преустановила редовното
обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.08.2020 година, към
която дата са били заплатени 5 броя погасителни вноски, съгласно
твърденията в исковата молба.
С исковата молба, при условията на евентуалност, в случай че така
предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се предявява осъдителен
иск и и се моли да да бъде прието от съда, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване
на препис от същия на ответната страна.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски по настоящото
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, твърди, че не се
конкретизира дали се претендира предсрочно прекратяване на договора или
пълно или частично неизпълнение.
Сочи се в отговора, че в петитуума на иска е недопустимо веднъж се
претендира установителен иск по чл.422 от ГПК и при условията на
евентуалност са претендира осъдителен иск. Счита се, че така предявен искът
е недопустим, тъй като ограничава правото на защита на ответницата.
Претендира се нищожност на искането за заплащане на възнаградителна
лихва и законова такава върху бъдещи периоди.
Твърди се, че исковата молба е подписана от лице без представителна власт,
че исковете са не основателни, че е налице неравноправност и нищожност на
клаузите по договора и на тези по приложения рамков договор.
Оспорва се размера на претендираните разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Излага, че претенцията на ищеца е погасена по давност. Моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
3
Съдът приема, че исковата молба е подадена от лице с надлежна
представителна власт, съгласно приложеното пълномощно. Същата отговаря
на условията на чл. 127 от ГПК. Към нея е приложено заверено копие от Общи
условия.
Съдът счита, че обстоятелството, дали вземанията са обявени за предсрочно
изискуеми не обуславя различно основание на иска. Липсата на изпълнение
по тях, без настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, съобразно
договореното по актуален погасителен план, следва да бъде съобразено в
рамките на исковото производство по чл. 422 от ГПК. Предсрочната
изискуемост касае единствено изгубване от длъжника на предимството на
срока – арг. чл. 71, ал. 1 от ЗЗД. В тази насока настоящият съдебен състав
съобрази и Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2017 г., ОСГТК.
Съгласно Тълкувателно решение № 139/5.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на І
ТО на ВКС, за събиране на вноските с ненастъпил падеж и/ или за остатъка от
кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпъленине кредиторът разполага с правото да предяви
осъдителен иск, съединен с иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, както и по реда на
иницииране на ново заповедно производство. Осъдителният иск е съединен
при условията на евентуалност с установителен искове по реда на чл.422 от
ГПК с предмет едни и същи вземания. Условието за разглеждане на
осъдителния иск е отхвърляне на установителния иск, поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението, като в
този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба – уведомяване на
длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази хипотеза,
съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните
искове с установителните по реда на чл. 422 от ГПК е допустимо, тъй като
ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните претенции при
отхвърляне на установителните такива, когато основанието за отхвърляне на
главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна
изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържат по двата
вида искове различни темпорални момента – преди и след заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Нормите на ЗЗП относно материята на неравноправния характер на клаузи в
потребителски договори, са повелителни, поради което по отношение на тях
намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл е практиката на
ВКС (Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.,
постановеното по реда на чл. 290 ГПК), както и практиката на СЕС относно
тълкуване на чл. 6, § 1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори /Решение по дело С-
243/08 на СЕС, Решение по дело С-397/11 на СЕС и др. /. Налице е
многобройна практика на Съда на Европейския съюз във връзка с
преюдициални запитвания по приложението на Директивата, вкл. по чл. 6, § 1
4
по въпроса, дали съдилищата са длъжни служебно, без наличие на
възражение, да се произнесат относно неравноправност на уговорка в
потребителски договор като е прието, че националният съд е длъжен да
разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са
налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства /т. 2 от
решение по дело С-243/08 на С/. Когато счете клаузата за неравноправна, той
не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това.
Националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна
клауза, е длъжен, от една страна, без да чака потребителят да направи искане в
този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според националното
право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от
тази клауза. Принципът на състезателност обаче изисква националният съд,
който е констатирал служебно неравноправния характер на договорна клауза,
да уведоми за това страните по спора и да им даде възможност да обсъдят
този въпрос при условията на състезателност по предвидения от националните
процесуални разпоредби ред. Възражението на потребителя за
неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 от ГПК и може да
бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като
ограниченията на чл. 266 от ГПК не се прилагат. Защитата при неравноправен
характер на договор, сключен с потребител, е изключена за индивидуално
уговорените клаузи – чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, но се прилага към останалата част
на договора – чл. 146, ал. 3 от ЗЗП. При потребителски договор и възражение
за неравноправен характер на клаузи от същия, тежестта на доказване, че
определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на търговеца
или доставчика.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че кредитът е изцяло усвоен към датата на сключване
на процесния договор, като общо дължимата сума е в размер , идентичев с
посочения в исковата молба Към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК дължимите суми след
приспадане на извършени погашения са както следва: Това са и
непогасените изискуеми задължения по кредита. Към датата на подаване на
заявлението, на завеждане на исковата молба и на изготвяне на експертизата
няма погасени суми. Дължимите суми към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК.
Видно от материалите по приложеното заповедно производство в полза на
заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от
ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока
по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
настоящите положителни установителни искове, a в условията на
евентуалност – осъдителни такива.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи
5
на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на
чл. 410 ГПК, за което е било образуванозаповедното производство.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция
се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата
искова молба заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от
ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените
обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск.
При посочените съображения претенцията е допустима.
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е
да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
пресъдено нещо, тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и
съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и
въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България
и ответника е бил сключен процесния договор.
При преценка на обстоятелствата и събраните доказателства, съдът счита, че
искът е изцяло основателен поради следните съображения:
От представения по делото процесен договор се установи, че такъв е бил
сключен между страните, като сума в размер на 2 320.85 лева - главница;1
154.47 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 05.02.2023
година; 322.34 лева - мораторна лихва за периода от 05.09.2020 г. до
16.01.2022 г., законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението
за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 75,95
лева за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, по
заповедното производствоза която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължено по чл. 410 ГПК № 78 от 01.02.2022 г по ч.гр.д. 119/2022 г.
по описа на ВРС.
Съобразявайки се със задължително за съдилищата тълкувателно становище
6
относно приложението на закона, отразено в Тълкувателно решение № 8 от
2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, съгласно което е "Допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ“, съдът счита, че искът за
посочената сума е основателен, доколкото към момента на приключване на
съдебното дирене всички вноски по кредита са станали изискуеми и това
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда при условията на чл. 235,
ал.3 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът счита, че следва да даде вяра на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Искът следва да бъде уважен за сума в пълен размер в исковата молба. Като
последица от горното следва да бъде присъдена и законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид посочените изводи е безпредметно разглеждане на исковете,
заявени в условията на евентуалност, доколкото съдът не обсъжда въпроса за
предсрочната изискуемост и темпоралния момент, от който същата се счита за
настъпила, тъй като доколкото се установи, уважаването на исковата
претенция е с оглед настъпила изискуемост на всички вноски към момента на
формиране силата на пресъдено нещо, а не настъпила предсрочна такава.
Дори в исковото производство настъпването на предсрочната изискуемост е
свързано с връчване уведомлението за нея с исковата молба на, в случая,
особения представител на ответника
С оглед изхода на спора разноски на ищцовата страна се следват с оглед
уважената част от претенцията.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно
производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на заявителя се следват такива. На ответника също се следват разноски, но
поради лисата на данни за сторени такива, няма да му бъдат присъдени.
Водим от горното и на осн.чл.415,ал.1,т.2 ГПК във вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД,вр. с
чл.10,ал.1 ЗПК и чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Ц. Т. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***********,ДЪЛЖИ НА
новия ищец „ЮробанкБългария“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София ,л. „Околовръстен път“ № 260, п.к. 1766,
представлявано от П. Н. Д. – изпълнителен директор, Д. Б. Ш.-изпълнителен
директор, М. И. В. – прокурист, съвместно от всеки от двамата изпълнителни
7
директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор, заместил "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А, Париж, рег. № *********, чрез
"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А., клон България, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост 4",
Бизнес парк София, сгр. 14, на основание договор за потребителски кредит №
СRЕХ-17292612, сумите, както следва: 2 320.85 лева - главница;1 154.47 лева -
възнаградителна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 05.02.2023 година; 322.34
лева - мораторна лихва за периода от 05.09.2020 г. до 16.01.2022 г., законната
лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед
за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
49678/01.02.2022г. по ч.гр.д. № 119 по описа за 2022 г. на ВРС.
ОСЪЖДА ответника Ц. Т. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на новия ищец „ЮробанкБългария“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София ,л. „Околовръстен път“ № 260, п.к.
1766, представлявано от П. Н. Д. – изпълнителен директор, Д. Б. Ш.-
изпълнителен директор, М. И. В. – прокурист, съвместно от всеки от двамата
изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор,
заместил "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А, Париж, рег. №
*********, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А., клон
България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж. к. "Младост 4", Бизнес парк София, сгр. 14 сумата в размер на разноски в
размер на 75,95 лева за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, по заповедното производствоз а която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължено по чл. 410 ГПК № 78 от
01.02.2022 г по ч.гр.д. 119/2022 г. по описа на ВРС, и сумите в размер на 75,96
лв. за държавна такса, 360 лв. юрисконсулстско възнаграждение, 679, 77 лв.
депозит за особен представител и 150 лв. възнаграждение на вещо лице в
исковото производство.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС съд в двуседмичен
срок от връчването му.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8