Решение по адм. дело №682/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във връзка с чл. 210, ал. 3 от ЗУТ и е образувано по жалбата на „Николетти“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], представлявано от С. Е. Д., подадена чрез адв. Б. АК – Пазарджик против Решение по Протокол от 07.05.2025 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 528/26.03.2025 г. на Кмета на Община – Пазарджик.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при нарушения на материалния и процесуален закон. Моли се да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б. АК - Пазарджик, който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Община Пазарджик, редовно призовани, се представляват от гл. юриск. В., която по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба. Счита оспорения административен акт за правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на разноските.

Заинтересованата страна – М. Й. П. се представлява от адв. К., която счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави без уважение подадената жалба като неоснователна и потвърди оспорения административен акт като правилен и законосъобразен. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възвнаграждение от пълномощника на жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение по Протокол от 07.05.2025 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 528/26.03.2025 г. на Кмета на Община – Пазарджик, с което е: 1. Определено мястото на преминаване през имот с идентификатор 55155.505.118 по КККР на гр. Пазарджик до имот с идентификатор 55155.505.1097 обособено със схема, приложена към преписката и 2. Определен размерът на обезщетението в размер на 1758.10 лева за площ от 26 кв.м.

Оспореното решение е редовно съобщено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на 22.05.2025 г. (лист 29), като в законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Установи се по делото, че началото на административното производство е положено с подадено заявление с вх. № 44-4066/22.10.2024 г. от М. Й. П., за учредяване право на преминаване по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ през имот с идентификатор 55155.505.118 по КККР на гр. Пазарджик до собствения му имот с идентификатор 55155.505.1097.

Със Заповед № 528/26.03.2025 г. на кмета на Община Пазарджик (лист 18) е назначена комисия, която да приеме оценките и да определи по пазарни цени размера на обезщетението за правото на преминаване по чл. 192 от ЗУТ по посочения в заявлението имот. Комисията е установила, че М. П. е собственик на имот с идентификатор 551855.505.1097 по КККР на гр. Пазарджик съгласно Нотариален акт № 152, том I, вх. рег. № 277/23.01.2012 г. Имот с идентификатор 551855.505.1097 попада в УПИ II – 118 производство и услуги в кв. 67 по ПУП за гр. Пазарджик. Имотът няма регулационен статут. За него не е обособен самостоятелен УПИ с достъп от улица. Същият се обслужва от улица с осови точки 5029-5030-5031- [улица].

Комисията е установила, че достъпът до имот с идентификатор 551855.505.1097 от улица с осови точки 5029-5030-5031 - [улица]е възможен само през част от имот с идентификатор 55155.505.118. Посочено е, че със съсобствениците на същия имот „Николетти“ АД не е постигнато съгласие за подписване на договор с нотариална заверка на подписите, поради което и М. П. е заявил искане за прилагане на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ и издаване на заповед на кмета на общината.

Комисията е извършила оглед на място на имот с идентификатор 55155.505.118, след което е подготвила схема обозначаваща мястото на преминаване през същия до имот с идентификатор 55155.505.1097. Комисията е приела оценката, с която е определила размер на обезщетението на вредите, причинени при преминаване през служещия имот, а именно 1758.10 лева за площ от 26 кв.м.

По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена. Вещото лице е посочило, че за определяне правото на преминаване има повече от един вариант, като вариантът предложен от жалбоподателя е възможен, но при обстоятелства, които са по-тежки за изпълнение, тъй като през имота преминава кабел, който усложнява процедурата с разрешителни и е необходимо съгласуване. Според експерта, след извършване на проучвания, справки, оглед и анализ, ориентировъчната пазарна стойност на обезщетението за учредяване на право на преминаване върху площ от 26 кв.м., от имот с идентификатор 55155.505.118 по КККР на гр. Пазарджик възлиза на 3432 лева в зависимост от конкретните ограничения, които сервитутът поражда върху ползването на имота.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспореното Решение по Протокол от 07.05.2025 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 528/26.03.2025 г. на Кмета на Община – Пазарджик, е: 1. Определено мястото на преминаване през имот с идентификатор 55155.505.118 по КККР на гр. Пазарджик до имот с идентификатор 55155.505.1097 обособено със схема, приложена към преписката и 2. Определен размерът на обезщетението в размер на 1758.10 лева за площ от 26 кв.м.

Съдът намира, че с определянето в т. 1 от оспореното решение, на мястото на преминаване през процесния имот, обособено със схема приложена към преписката, комисията по чл. 210 от ЗУТ е обозначила мястото и квадратурата, за които е определено посоченото в т. 2 обезщетение за вредите причинени при преминаване през служещия имот. С оглед на това, независимо, че по делото са събрани доказателства за това, че е налице и друг вариант на учредяване правото на преминаване, то на изследване в това производство, съобразно изрично предвидената в чл. 210, ал. 3 от ЗУТ възможност за това, подлежи единствено валидността и законосъобразността на изготвената оценка от комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и определеният въз основа на нея размер на еднократното обезщетение за учредяване на сервитутното право, без да се засягат въпроси за законосъобразното провеждане на останалата част от незавършилата към настоящия момент процедура по издаване на акт по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.

В изпълнение разпоредбата на ал. 1 от чл. 210 от ЗУТ кметът на Община Пазарджик е назначил комисия, която е следвало да определи размера на обезщетението за правото на преминаване през имота на жалбоподателя. Тази оценка, както изрично законодателят е посочил в този законов текст, следва да бъде по пазарни цени. Установи се по делото, че определената цена в оспореното решение не съответства на пазарните цени, така както е посочено в заключението на вещото лице. Видно от приетата по делото експертиза, вещото лице е определило пазарна цена за правото на преминаване в размер на 3432 лева.

С оглед на тези съображения, съдът намира, че размерът на обезщетението за правото на преминаване през имота на жалбоподателя следва да бъде определено съобразно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, предвид на което оспореното Решение по Протокол от 07.05.2025 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, се явява незаконосъобразно, което налага изменението му и решаването на спора по същество, съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 от АПК, като се определи действителната пазарна цена в размер съответно на 3432 лева.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна ще следва да бъде осъдена да му заплати сторените по делото разноски общо в размер на 1270 лева, от които държавна такса – 50 лева, разноски за вещо лице – 500 лева и адвокатски хонорар в размер на 720 лева. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от пълномощника на жалбоподателя, предвид на това, че същото е заявено в минимален размер.

Съгласно чл. 215, ал. 7, т. 5 от ЗУТ, окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ.

Водим от горните мотиви, Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение по Протокол от 07.05.2025 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 528/26.03.2025 г. на Кмета на Община – Пазарджик, с което е: 1. Определено мястото на преминаване през имот с идентификатор 55155.505.118 по КККР на гр. Пазарджик до имот с идентификатор 55155.505.1097 обособено със схема, приложена към преписката и 2. Определен размерът на обезщетението в размер на 1758.10 лева за площ от 26 кв.м., в ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 210 от ЗУТ е определена пазарна оценка за размера на обезщетение в размер на 1758.10 лева за площ от 26 кв.м. като увеличава размера на обезщетението от 1758.10 (хиляда седемстотин петдесет и осем лева и десет стотинки) лева на 3432 (три хиляди четиристотин тридесет и два) лева.

ОСЪЖДА Община – Пазарджик да заплати на „Николетти“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], сумата от 1270 (хиляда двеста и седемдесет) лева, съставляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.